Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007 15.07.2022 г. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч. ПЪРВИ
СЪСТАВ
На 16.06.2022 г.
В
публично заседание в състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас
Динков гр. дело номер № 25 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен иск с
правно основание чл. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, за
установяване на съществуването на вземането, за което е била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба (ИМ) е подадена от ищеца „Ф.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление на дейността: гр. С.З., ул. „К.Н.А.“ № ***, вписано в Търговския
регистър, с ЕИК ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., действаща в
настоящото производство чрез адв. М.В.Т. от АК - Ст. Загора, адрес за
призоваване: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ № *** против ответниците СД „Е.С. - И.,С.и
С.“, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч., ул. „К. *** ,
вписано в Търговския регистър, с ЕИК ***, представлявано от управителя Я.С.И.,
с ЕГН **********, С.Я.С., с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********, и
тримата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***.
В ИМ се твърди, че представляваното от ищеца търговско дружество „Ф.Б.“
ЕАД, в качеството на продавач, доставило заявено от ответника - купувач СД „Е.С.
- И.,С.и С.“, количество препарат за растителна защита. Параметрите на самата
доставка били описани в издадената от ищеца Фактура № ********** от 30.04.2020
г., а именно продажба на „Екоlist Калций“, в количество от 160 /сто и
шестдесет/ литра при единична цена в размер на 4.88 лв./л. без вкл. ДДС и
общата стойност на доставката възлизала на сумата от 936.96 /деветстотин
тридесет и шест и 0.96/ лева с вкл. ДДС. Ангажиментът им по доставка на
описаното в процесната фактура количество препарат бил изпълнен от страна на
ищеца в резултат, на което ответното търговско дружество следвало да им заплати
пълната стойност на продажната цена, посочена в издадения от ищеца валиден
счетоводен документ. Съгласно постигнатата уговорка, отразена в самата процесна
фактура, крайният установен срок за издължаване цената на горната доставка бил
21.05.2020 г. В рамките на този срок от ответната страна не били предприети
каквито и да било действия насочени към погасяване на това парично задължение,
а доказателство за това тяхно твърдение, била приложената към искова молба
счетоводна справка по партидата на длъжника. Предвид изложеното, претендират
заплащане от длъжника на главница в размер на 936.96 /деветстотин тридесет и
шест и 0.96/ лева. С оглед факта на наличие на парично задължение, неизпълнено
в срок, претендират и лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, представляваща сума в
размер на 43.72 /четиридесет и три и 0.72/ лева, изчислена за периода от
21.05.2020 г. /датата на падежа, установен в процесната фактура/ до 05.11.2020
г. /датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК/. По този начин общият
размер на заявената за присъждане сума, представляваща сбора на претендираните
главница в размер на 936.96 лева и мораторна лихва в размер на 43.72 лева,
възлизал на обща стойност от 980.68 /деветстотин и осемдесет лв. и 68 ст./
лева. Сочат, че наличието на солидарна отговорност, претендирана от страна на
ищеца в първоначално депозираното Заявление по чл. 410 от ГПК, предмет на
ч.гр.д. № 693/2020 г. по описа на Районен съд - Ч. и в настоящата искова молба
било по силата на чл. 76 и чл. 88 от Търговския закон, предвид правната форма
на ответника - събирателно дружество (СД), в което съдружниците отговаряли
солидарно и неограничено за вземания на трети страни - кредитори по отношение
на СД.
Молят съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответниците СД „Е.С. - И.,С.и С.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И., при
условията на солидарност, дължимостта по отношение на ищеца на претендираната
за репариране от ответниците обща сума, заявена по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 693/2020 г. по описа на Районен съд - Ч., в размер на 980.68
/деветстотин и осемдесет лв. и 68 ст./ лева, представляваща сбора от
претендираните в заповедното производство суми, както следва: за ГЛАВНИЦА -
936.96 /деветстотин тридесет и шест и 0.96/ лева, представляваща пълния размер
на продажната цена на доставен от ищеца на ответника СД „ЕРАТО СИК - И., С. и
съдружие“, препарат за растителна защита, по вид, количество, единична цена и
обща стойност, обективирани в процесната фактура № ********** от 30.04.2020 г.;
за ЛИХВА за забава - 43.72 /четиридесет и три и 0.72/ лева, изчислена за
периода от 21.05.2020 г. /датата на договорения падеж за плащане/ до 05.11.2020
г. /датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК/. Молят да им бъдат
присъдени законната лихва върху претендираната сума за главница, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК /05.11.2020 г./ до окончателното
й изплащане и направените съдебно и деловодни разноски и изплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото исково производство, както и сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 693/2020 г. по описа на Районен съд - Ч..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез
Адвокатско дружество „К.,Я.П.“, със седалище и адрес на управление: град П.,
ул. „Х.Г.Д. ***, с ЕИК *** представлявано от управителя адвокат Я.В.Я., ЕГН **********,
с което оспорват изцяло подадената ИМ, считат същата за неоснователна и молят
да бъде отхвърлена, за което излагат подробни съображения. Твърдят, че дружество-ответник е в търговски взаимоотношения с ищцовото
дружество, в т.ч. имало сключено договор за покупко-продажба НА №:71 № 1871 от
21.07.2019 г. съгласно който ищцовото дружество доставяло различни поръчани от
ответното дружество стоки. По отношение на претендираната сума по фактура №
********** от 30.04.2020 г. се твърди, че дружество-ответник не е поръчвало
стоката описана във фактурата - 20 литра „Екоlist калций“ на обща стойност
93.96 лева. Твърдят, че след като са получили фактурата и стоката,
дружеството-ответник уведомило ищеца, че тази стока не е била поръчвана и не
желае да я получи, като са поискали издаване на кредитно известие. Твърдят, че
стоката и до настоящия момент се съхранявала от представляваното от тях
дружество, както и че били проведени редица разговори с представител на „Ф.Б.“
ЕАД да бъде издадено кредитно известие към фактура № ********** от 30.04.2020
г. и ищеца да си вземе стоката, която се съхранява при ответника. Твърдят, че
във всички проведени разговори ищеца ги уверявал, че ще издаде кредитно
известие и ще изпрати представител да получи стоката, но въпреки уверенията му
това не се било случило до момента. Навеждат, че с оглед на липса на заявка от
страна на ответника да му бъде доставена именно тази стока, то същия не дължи и
вземането, а стоката следва да бъде получена обратно от ищеца и да издаде
кредитно известие към фактура № ********** от 30.04.2020 г.
В отговора се прави възражение са прихващане, като се твърди, че
дружеството-ответник е сключило договор за покупко-продажба НА NP:71 № 1871 от
21.07.2019 г., съгласно който ищецът се задължил в срок до 30.09.2019 г. да
достави 600 кг. № 7:21. Част от стоката била доставена на дата 18.10.2019 г.,
т.е. със забава от 18 дни. Съгласно чл. 24 от сключения договор в случай на
неизпълнение на поети с договора задължения, свързани с договорните срокове,
неизправна страна дължала на другата страна неустойка в размер на 0.5% от
стойността за всеки ден забава, но не повече от 100% от стойността. В тази
връзка, твърдят, че стойността е 33868.80 лева*0,5% умножено по дните на
забавата /18 дни/, или за периода на забава ответното дружество дължи 3048.19
лева, представляващо неустойка по договор за покупко-продажба НА NP:71 № 1871
от 21.07.2019 г.
В условията на евентуалност правят възражение за прихващане, като в
случай, че бъде уважен искът на „Ф.Б.“ ЕАД, то следва да се извърши прихващане
с вземането на СД „Е.С. - И.,С.И С.“, което има спрямо ищеца „Ф.Б.“ ЕАД, в
размер на 3048.19 лева, представляващо неустойка по договор, дължаща се на
основание чл. 24 от договор за покупко-продажба НА NP:71 № 1871 от 21.07.2019
г., като прихващането следва да се извърши до размера на по-малката сума, а
именно до размера на претендираното от „Ф.Б.“ ЕАД вземане.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема
за установено следното:
От приложеното ч.гр.дело № 693/2020 г. по описа на Районен съд - Ч. се
установява, че по подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е била издадена
Заповед № 260120 от 06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено длъжниците СД „Е.С. - И.,С.и С.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И. да
заплатят солидарно на кредитора „Ф.Б.“ ЕАД, парично вземане: общо в размер на
980.68 /деветстотин и осемдесет лева и
68 ст./ лева, от които: главница в размер на 936.96 /деветстотин тридесет и шест
лева и 96 стотинки/ лева, лихва за забава в размер на 43.72 /четиридесет и три
лева и 72 стотинки/ лева, за периода от 21.05.2020 г. до 05.11.2020 г. за
задължение произтичащо от търговска продажба, обективирано в данъчна фактура № **********
от дата 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 05.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски за ДТ в размер на 100.00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжниците подали възражения,
че не дължат изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
По делото е представена данъчна фактура № ********** от 30.04.2020 г. от
съдържанието на която се установява, че „Ф.Б.“ ЕАД, е доставило на СД „Е.С. -
И.,С.и С.“ - 160 /сто и шестдесет/ литра препарат за растителна защита „Екоlist
Калций“ на обща стойност 936.96 /деветстотин тридесет и шест и 0.96/ лева с
вкл. ДДС.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура № **********/30.04.2020 г. е била осчетоводена при страните по делото и включена в дневниците по ДДС. Ищецът „Ф.Б.“ ЕАД е начислил дължимия ДДС продажби по процесната фактура от 156.16 лева, с което е поел задължение за разчитане/разплащане с НАП. Ответникът СД „Е.С. - И.,С.и С.“ е начислил ДДС покупки и е ползвал данъчен кредит. Ответникът СД „Е.С. - И.,С.и С.“ не е извършвал плащане по процесната фактура № **********/30.04.2020 г., съответни при ищеца по делото няма отразено плащане по процесната фактура към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Задължението на ответника към ищеца по процесната фактура № **********/30.04.2020 г. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 05.11.2020 година и към датата на депозиране на ИМ - 12.01.2021 г. е в размер на 936.96 лева. Размера на дължимата се лихва за забава на плащане на установената по процесната фактура сума от 936.96 лева, съобразно посочения в исковата молба период на забава от 21.05.2020 г. до 05.11.2020 г., възлиза на 43.72 лева.
В показанията си свидетелката Х.Д.С.твърди, че доставката на процесния препарат
била сгрешена, тъй като доставеното било за капково напояване, а при тях
извършвали пръскането с пръскачки, поради което не са могли да го използват. Съпругът
и уведомил представител на ищцовото дружество за горното, след 10-15 дни по
телефона, когато установили, че този препарат не е този който е бил поръчан за
да подменят препарата, но последния не бил подменен. От тогава до сега препарата се съхранявал на склад
в базата им в с. М.
В показанията си свидетелят П.М.М.твърди, че препарата не е бил този
който трябва, тъй като е трябвало да бъде за пръскане – листно, а доставения
препарат е бил за капково напояване и не са могли да го използват, поради липса
на капково напояване. Ден след доставката установили, че препарата не е годен
за ползване от тях. Управителят на ответното дружество се обадил на
представител на ищцовото дружество, че препарата който им е доставен, не е този
който им е нужен. От тогава до сега препарата се съхранявал в съответното
помещение, където държали препаратите в с. М.
С оглед направеното възражение за прихващане, ответниците представят
договор за покупко-продажба НА NP:71 № 1871 от 21.07.2019 г. и експедиционна
бележка от 18.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск за установяване на съществуването на вземане с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен
срок, поради което е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК ответниците-длъжници са подали възражение срещу издадената ч.гр.дело №
693/2020 г. по описа на Районен съд – Ч., заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. В производството по чл. 422 от ГПК
заявителят-кредитор следва да докаже фактите, от които произтича вземането му и
неговия размер.
Страните са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Търговския
закон (ТЗ), като по аргумент на чл. 286 от ТЗ сделките между търговци са
търговски, а възникналите взаимоотношенията се регулират от ТЗ и субсидиарно от
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Вземанията на ищеца произтичат от търговска продажба на стоки, която
представлява неформален (чл. 293, ал. 1 от ТЗ), двустранен, консенсуален и
комутативен договор, като писмената форма не е условие за неговата
действителност. Без значение е начинът на договаряне, същественото е
съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че
между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Разбира се,
само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице
основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на
договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска
престиране на цената от страна на купувача (В този смисъл Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о.,
ТК).
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на неформален
договор за покупко-продажба на стоки - препарат за растителна
защита, който носи характеристиките на търговска продажба, съгласно
разпоредбата на чл. 318, ал. 1, вр. чл. чл. 286 от Търговския закон. За
извършената доставка ищецът е съставил данъчна фактура № **********/30.04.2020
г. за сумата 936.96 с вкл. ДДС.
Фактът на реално предаване на стоките описани в
посочената фактура е установен безспорно по делото от показанията на
свидетелите и не се оспорва от ответниците.
Отразяването на процесната фактура № **********/30.04.2020 г. в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, съгласно ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и
доказва неговото съществуване (В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, постановена в Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. №
454/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т. о., Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, І т.о.
и др.).
Тъй като и двете дружества са търговци, спрямо тях е приложима
разпоредбата на чл. 324 от ТЗ, който предвижда, че купувачът трябва да прегледа
стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако не отговаря
на изискванията, да уведоми незабавно продавача. В противен случай стоката се
смята одобрена. В настоящия случай не би могло да се приеме, че купувачът
своевременно е уведомил продавача за недостатъците, тъй като времето, което е
било необходимо на ответника като търговец по занятие, да изпълни задължението
си по чл. 324, изр. 1 от ТЗ с дължимата се грижа по чл. 302 от ТЗ е датата, на
която му е доставена стоката от ищеца, понеже толкова време е нужно на един
търговец по занятие да забележи и при обикновен преглед на доставената му
стока, че същата не отговаря на изискванията. Тук следва да се отбележи, че
няма твърдения от страна на ответника за наличието на скрити недостатъци.
Тежестта да докаже по делото, че е изпълнил задължението си по чл. 324, изр. 1
от ТЗ е за ответниците, но същите не ангажират доказателства в тази насока, а
от ангажираните не може да се направи извод, че последните са изпълнили задълженията си. Предвид това, съдът
намира, че ответниците не са уведомили незабавно ищеца след прегледа на
доставената им от последния стока, че тя не отговаря на изискванията. Не може
да се приеме за уведомяване и проведения телефонен разговор между страните (за
чието съдържание няма категорични данни по делото), за който свидетелстват
допуснатите по искане на ответниците свидетели. И за двамата свидетели са
налице данни за заинтересованост – свидетелката Х.Д.С.е служител в ответното дружество
и съпруга на управителя, а свидетелят П.М.М.е механизатор в ответното дружество.
Преценени по реда на чл. 172 от ГПК показанията и на двамата свидетели не могат
да бъдат приети за напълно достоверни, тъй като не кореспондират помежду си.
Свидетелката Станчева твърди, че в рамките на 10-15 дни са констатирали, че не
е доставен препарата, който са поръчали, а друг, като от показанията е не става
ясно с категоричност – кога съпругът и е уведомил ищцовото дружество за тази
констатация. От друга страна, свидетелят М.твърди, че ден след доставката са
установили, че препарата не е годен за ползване от тях и управителят на
ответното дружество се обадил на представител на ищцовото дружество, че
препарата който им е доставен, не е този който им е нужен.
Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че ответниците не
са уведомили незабавно ищеца за явни отклонения от договореното, каквото е и
това за неточно изпълнение на доставената стока. При това положение последната
следва да се счита за одобрена от ответника като отговаряща на изискванията,
съгласно чл. 324, изр.2 от ТЗ (В този смисъл Решение № 1585 от 17.10.2002 г. на
ВКС по гр.д.№ 113/2002 г., V г.о.).
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че ответникът е бил длъжен
да заплати уговорената между страните цена на получените стоки, което задължение
е следвало да изпълни на 21.05.2020 г. /както е уговорено и посочено в
представената по делото фактура/. Както се установи от заключението на
съдебно-икономическата експертиза ответникът не е извършил плащане на ищеца по
фактура № **********/30.04.2020 г. нито в уговорения между страните срок, нито
до настоящия момент, поради което същия остава задължен с цената на доставената
му и одобрена от него стока - 936.96 лева.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан в
предявения му от ищеца размер и като такъв следва да бъде уважен.
При това положение, следва да бъде разгледано направеното от ответниците
в условията на евентуалност възражение за прихващане:
Възражението за прихващане е средство за защита срещу първоначалния иск,
като заявилият го не търси самостоятелна защита на свое вземане, а единствено
се защитава срещу първоначалния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всЯ.едно
от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Съдебното прихващане е допустимо и в случаите, когато
насрещните вземания или едното от тях са неликвидни (спорни), по аргумент от
чл. 104, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. За да се приеме за основателно едно
възражение за прихващане, следва да бъдат установени следните предпоставки: 1.
наличие на две насрещни вземания; 2. идентичност на субектите по двете правоотношения;
3. еднородност и заместимост на престациите; 4. изискуемост на насрещното
вземане и 5. ликвидност на вземането, което се определя от това спорно или не е
вземането. Последната предпоставка, която се предопределя от безспорността на
вземането, не следва да е налице в случай на съдебно възражение за прихващане,
каквото е процесното, тъй като двете насрещни вземания ще се установят по
основание и размер със съдебното решение.
По настоящото производство не се установи ответникът да има изискуемо
вземане към ищеца. Предмет на доставката по процесния договор № 1871
за покупко-продажба на NP 7:21 от 21.07.2019 г. е NP 7:21
в количество от 100.800 тона, а в представената експедиционна бележка е
посочено количество от същия тор, но в количество 25.200 тона. Т.е. ответниците
не установиха по категоричен начин една от предпоставките -изискуемост на насрещното вземане, поради което възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
С оглед основателността и доказаността на иска за главница, основателен
се явява и обективно съединения иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за
забава в плащането на главницата. Видно от заключението на вещото лице размера на дължимата се лихва за забава на плащане на установената по
процесната фактура сума от 936.96 лева, съобразно посочения в исковата молба
период на забава от 21.05.2020 г. до 05.11.2020 г., възлиза на 43.72 лева, до
който размер се явява основателен и доказан, и следва да бъде
уважен.
По разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва
да се присъдят и сторените в настоящото производство деловодни разноски,
съгласно приложения списък в общ размер на 600.00 лв., от които 100.00 лв.
внесена държавна такса, 200.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 300.00 лв.
- адвокатско възнаграждение.
С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, поради което и с оглед изхода от делото, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 400.00 лв., от които 100.00 лв. внесена
държавна такса и 300.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците СД „Е.С. - И.,С.и С.“,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч., ул. „К. *** , вписано
в Търговския регистър, с ЕИК ***, представлявано от управителя Я.С.И., с ЕГН **********,
С.Я.С., с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********, и тримата с постоянен
адрес: *** и настоящ адрес:***, при условията на солидарност, дължимостта по
отношение на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. С.З., ул. „К.Н.А.“ № ***, вписано в Търговския регистър, с ЕИК ***,
представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., действаща в настоящото производство
чрез адв. М.В.Т. от АК - Ст. Загора, адрес за призоваване: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“
№ *** на претендираната за репариране от ответниците обща сума, заявена по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 693/2020 г. по описа на Районен съд - Ч., в
размер на 980.68 /деветстотин и осемдесет лв. и 68 ст./ лева, представляваща
сбора от претендираните в заповедното производство суми, както следва: за
ГЛАВНИЦА - 936.96 /деветстотин тридесет и шест и 0.96/ лева, представляваща
пълния размер на продажната цена на доставен от ищеца на ответника СД „ЕРАТО
СИК - И., С. и съдружие“, препарат за растителна защита, по вид, количество,
единична цена и обща стойност, обективирани във фактура № ********** от
30.04.2020 г.; за ЛИХВА за забава - 43.72 /четиридесет и три и 0.72/ лева,
изчислена за периода от 21.05.2020 г. /датата на договорения падеж за плащане/
до 05.11.2020 г. /датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК/, ведно
със законната лихва върху претендираната сума за главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.11.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно предявеното от ответниците СД „Е.С. - И.,С.и
С.“, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ч., ул. „К. *** ,
вписано в Търговския регистър, с ЕИК ***, представлявано от управителя Я.С.И.,
с ЕГН **********, С.Я.С., с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********, и
тримата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** против ищеца „Ф.Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. С.З., ул. „К.Н.А.“ № ***,
вписано в Търговския регистър, с ЕИК ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д.,
действаща в настоящото производство чрез адв. М.В.Т. от АК - Ст. Загора, адрес
за призоваване: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.***, възражение за прихващане на вземането
му в размер на 3048.19 лева, представляващо неустойка по договор, дължаща се на
основание чл. 24 от договор за покупко-продажба НА NP:71 № 1871 от 21.07.2019
г. до размера на по-малката сума, а именно до претендираното от „Ф.Б.“ ЕАД
вземане.
ОСЪЖДА ответниците СД „Е.С. - И.,С.и С.“, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Ч., ул. „К. *** , вписано в Търговския регистър, с
ЕИК ***, представлявано от управителя Я.С.И., с ЕГН **********, С.Я.С., с ЕГН **********
и Д.В.И., с ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***
да заплатят на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. С.З., ул. „К.Н.А.“ № ***, вписано в Търговския регистър, с ЕИК ***,
представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., действаща в настоящото производство
чрез адв. М.В.Т. от АК - Ст. Загора, адрес за призоваване: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“
№ *** направените в настоящото производство деловодни разноски, в общ размер на
600.00 лв., от които 100.00 лв. внесена държавна такса, 200.00 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 300.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответниците СД „Е.С. - И.,С.и С.“, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Ч., ул. „К. *** , вписано в Търговския регистър, с
ЕИК ***, представлявано от управителя Яко С.И., с ЕГН **********, С.Я.С., с ЕГН
********** и Д.В.И., с ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:*** да заплатят на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. С.З., ул. „К.Н.А.“ № ***, вписано в Търговския
регистър, с ЕИК ***, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., действаща в
настоящото производство чрез адв. М.В.Т. от АК - Ст. Загора, адрес за призоваване:
гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ № *** направените разноски в заповедното производство –
ч.гр.дело № 693/2020 г. по описа на РС - Ч., в общ размер на 400.00 лв., от
които 100.00 лв. внесена държавна такса и 300.00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: