Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 19.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично
заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД №
85 по описа за 2021 г. на РС Елин Пелин и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от К.В.М., ЕГН **********
*** чрез пълномощника му адв.М.В. - САК със съдебен адрес:*** срещу Наказателно
постановление № 21-0262-000055/02.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР София,
РУ Елин Пелин, с което: 1. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. С жалбата се иска наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи, че са налице допуснати
съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила и
противоречия с материалноправните разпоредби. Излагат се аргументи в тази
насока.
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.В., която поддържа жалбата.
Административно наказващият орган – РУ
Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат
представител.
Съдът
след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление
№ 21-0262-000055/02.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин,
същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № GА275634/14.01.2021
г. по описа на РУ Елин Пелин срещу К.В.М., с което: 1. на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за
това, че: „На 14.01.2021 г. в 19.40 ч. в с.Н. на ул. „К.“, като водач на лек
автомобил – БМВ…с рег. № …… държава България при обстоятелства: В село Нови хан
по ул. „К.“ с посока на движение към село Габра управлява личния си лек
автомобил БМВ …..като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари, а именно поднася автомобила /дрифт/ на ляво и надясно по
пътното платно. 2. Не съобразява поведението си с пътната маркировка 1. Водач
на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари; 2. Не
съобразява поведението си с пътната маркировка.
Видно от АУАН № GА275634/14.01.2021 г. по описа на
РУ Елин Пелин, същият е съставен от Г.Т.Т.
– мл. автоконтрольор при ОДМВР София, РУ Елин Пелин и подписан от свидетеля З.Б.Н.
срещу жалбоподателя К.В.М., за това, че:
На 14.01.2021 г. в 19.40 ч. в с.Нови хан, на ул. „К.“, при следните
обстоятелства: в с.Нови хан, по ул. „К.“, с посока на движение към село Габра
управлява личния си лек автомобил БМВ……като: водач на МПС използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а именно поднася автомобила /дрифт/
на ляво и надясно по пътното платно. 2. Не съобразява поведението си с пътната
маркировка, с което виновно е нарушил 1.чл.104б, т.2 от ЗДвП и 2. чл.6, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис на 14.01.2021 г. и подписан без възражения.
От справка
за нарушител водач на името на К.В.М. е видно, че същия е правоспособен
водач и има издадено валидно СУМПС,
както и че има налагани наказания за нарушения по ЗДвП, за което са му издавани
наказателни постановления и фишове, които са влязли в сила.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.1018 г. на
министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите да съставят АУАН по ЗДвП и служителите
компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП.
Видно от писмо изх. № 262000-1608/02.06.2021
г. на РУ Елин Пелин е, че на 14.01.2021 г. мл.инспектор Г.Т.Т. и мл.инспектор З.Б.Н.
били дежурен автопатрул със служебен автомобил „Кия“ с рег. № …….който бил оборудван със система
за видео наблюдение, като файловете от записите на камерите се съхраняват до
един месец. В конкретния случай записите от камерите на 14.01.2021 г. са
заличени след изтичане на едномесечния срок съгласно Организационно-технологичните
правила за работа с автомотизирана информационна система видео заснемане на
пътен контрол. Представена е и Заповед № 9121з-727/14.07.2020 г. за
утвърждаване на Организационно-технологичните правила за работа с
автомотизирана информационна система видео заснемане на пътен контрол.
Установява се от писмо изх. №
Од-03-441-1/11.06.2021 г. по описа на Национален институт по метеорология и
хидрология, че в периода 12-14.01.2021
г. в района на с.Нови хан, община Елин Пелин времето е както следва: На 12.01.
облачно с валеж от дъжд и сняг на интервали, като количеството валеж е около 14
мм /л/кв.м./, температурата на въздуха
била между минус 1 градус С и плюс 2 градуса С. На 13.01. имало
значителна облачност, като преди обяд е валял слаб сняг, количеството валеж за
денонощието е било около 2 мм /л.кв.м/, температурата на въздуха между минус 2 градуса С и плюс 1,5 градуса С.
На 14.01. разкъсана облачност, със слаби краткотрайни валежи от сняг,
количеството валеж за денонощието е около 1 мм /л.кв.м./, температурата на
въздуха между минус 5,5 градуса С и плюс 0,5 градуса С. Има условия на земната
повърхност да има снежна покривка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява следното: Г.Т.Т. и З.Б.Н. *** твърдят, че на посочените дата, час
и място били наряд нощна смяна и извършвали обход в с.Нови хан. Движейки се с
патрулния автомобил „КИА“ по ул.Пловдивско шосе, забелязали сив автомобил БМВ с
посочения в АУАН регистрационен номер, като тръгнали след автомобила по ул. „К.“.
Свидетелите Т. и Н. приближили лекия автомобил БМВ, който се движел пред тях,
като започнал да усуква колата наляво и
надясно, като извел автомобила извън контрол. Маневрите се изразявали в това,
че задните колела на автомобила БМВ губели сцепление с пътя и задната част на
автомобила отивала наляво и навлизала в насрещното движение. Свидетелите
продължили да следват лекия автомобил БМВ, който се движел по ул.“К.“, като
водача на автомобила БМВ предприел маневра да изпревари движещата се пред нога
кола, като отново при изпреварването еднократно поднесъл задната част на
автомобила БМВ в насрещното платно. Извършените нарушения от страна на водача
на лекия автомобил БМВ накарало свидетелите Т. и Н. да предприемат действия по
спирането му, като за целта подали звуков сигнал на водача на БМВ-то и той
спрял. Свидетелят Т. заявява, че след като попитал водача защо управлява колата
по този начин, той му отговорил, че колата му много върви и за това кара така.
И двамата свидетели заявяват, че към момента на констатиране на нарушението
пътното платно, по което се движели било сухо, не е имало сняг, поради което
считат, че водача умишлено е поднасял
задната част на автомобила, тъй като по
пътното платно не е имало причина за такива резки движения на лекия автомобил
БМВ. Освен това на мястото на нарушението пътната маркировка била М1, която
забранявала пресичането на лентата и изпреварването, още по-малко движение с
дрифт.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган който е бил оправомощен да
издава наказателни
постановления, видно от
приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен
от компетентно териториално и материално лице.
По пункт първи от
наказателното постановление, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП:
При извършената служебна проверка
съдът установи, че в хода на административно–наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване
правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото съдържа всички минимално изискуеми по силата
на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, който
също съдържа всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно
пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Нормата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая от
съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят М. е санкциониран именно
за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по
предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия – движейки
се по ул.К. в посока с.Габра поднася автомобила
наляво и надясно по пътното платно /дрифт/. Тези действия на водача
несъмнено се установяват от показанията на двамата свидетели – очевидци на
деянието Т. и Н., чиито показания сочат на умишлено действие от страна на
водача, който неколкократо усуквал автомобила наляво и надясно и поднасял автомобила
рязко, което свидетелите възприели като дрифт. И двамата свидетели, които също
пътували с лек автомобил са категорични, че пътят бил сух и не е имало причина
по пътното платно, която да доведе до подобно движение, поради което възприели
движението на водача като явна демонстрация - дрифт. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели, като безпротиворечиви, последователни и
незаинтересовани, поради което им дава пълна вяра. От изложеното се налага
извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за
описаните по-горе цели - за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се
в рязко движение в ляво и дясно на
автомобила, навлизайки в насрещното платно.
Защитата на жалбоподателя се
позовава на липсата на легална дефиниция на думата "дрифт" и
законовата й регламентация в ЗДвП, както и че поведението на управлявания от
дееца автомобил се дължи и на други фактори – липса на умисъл, заледен участък
от пътя, който довел до поднасяне на
автомобила. По делото, обаче, не се ангажираха доказателства, които да
опровергаят констатациите в АУАН и наказателното постановление и да подкрепят тезата на жалбоподателя. Несъмнено деянието е
извършено през месец януари – период, свързан със заледявания на пътищата, но
макар и по делото да бе изискана справка от Национален институт по метеорология
и хидрология, в която е посочено, че има условия на земната повърхност на има
снежна покрива, това автоматично не означава, че такава е имало в конкретния
пътен участък. В писмото обаче е посочено също, че валежите по това време са
били минимални, поради което изисканата справка не би могла да опровергае
показанията на свидетелите Т. и Н., който са категорични, че към момента на
констатиране на нарушението, пътят е бил сух и не е създавал предпоставки за
поднасяне на лекия автомобил. От друга страна ако наистина пътят е бил заледен
и автомобилът на жалбоподателя е бил неустойчив на пътя, както се твърди, то
житейски нелогично и неправоподбно би
било да се приеме, че след неколкократно поднасяне на автомобила, водача предприема изпреварване на друг лек автомобил, тъй като
очевидно това би създало предпоставки за възникване на рискова ситуация, както
за жалбоподателя, така и за водача на изпреварвания автомобил при положение, че
автомобила е неустойчив. Нарушението не е било оспорено от жалбоподателя при
извършената проверка, доколкото видно от материалите по делото, същият не е
посочил в акта за установяване на административно нарушение, че има възражения,
а свидетелят Т. заявява, че когато попитал водача, защо управлява колата по този начин, той
отговорил, че колата му много върви и
затова кара така.
Ето защо настоящият състав не приема доводите на жалбоподателя, че
поведението му на пътя е било провокирано от заледяване на пътя, тъй като подобни твърдения са в противовес с всякаква
житейска логика и останаха голословни и недоказани. В този смисъл твърденията на наказаното лице
следва да се разглеждат единствено като форма на защитна теза, която остана
изолирана и неподкрепена от доказателствения материал, тъй като ако същата се
приеме за достоверна, то тази загуба на
управление не би могла да бъде неколкократна, още повече, че след подобни
поднасяния на лекия автомобил, нелогично е водача му да предприеме и маневра
изпреварване на друг автомобил.
Несъмнено подобно поведение от страна на водачите застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението по пътищата, включително и пешеходците
намиращи се на пътя, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност и не следва да бъде толерирано.
Относно наложените
административни наказания, за извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на
техния размер, АНО се е съобразил изцяло с чл.175А,
ал.1, пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000.00 лева на водач, който ползва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в
единствено възможния по закон размер и срок и съда няма правомощия да ги
намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
В този смисъл наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в разглежданата част по т.1
По пункт втори от
наказателното постановление, с което на основание
чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 лева за извършено нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП:
Съобразно чл.6, т.1 ЗДвП
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В случая в наказателното
постановление е посочено, че нарушението се състои в „Не съобразяване
поведението с пътната маркировка“.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление, в разглежданата му част, липсват основни
реквизити съобразно императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва точно и
пълно описание на нарушението, което представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от
възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по
този начин адекватно да организира защитата си. От описанието на нарушението в
наказателното постановление не става ясно в какво конкретно се състои то, каква
е била пътната маркировка на пътния участък и какви действия е предприел
водача, за да извърши вмененото му нарушение. Ето защо от описанието на нарушението
по пункт втори от наказателното постановление не става ясно какво точно деяние
е вменено на нарушителя. Липсата на
съставомерни елементи и на относими към тях факти в наказателното постановление
винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на
защита на наказаното лице. В случая описанието на нарушението в наказателното
постановление, не дава възможност да бъде извършена преценка относно вмененото
нарушение.
Разпоредбите на закона са
категорични - АУАН и наказателното постановление следва да съдържат
предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната законосъобразност,
като същите следва да са посочени по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това
би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените
отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Ето защо наказателното постановление следва да бъде
отменено в разглежданата част по пункт втори.
По
разноските:
Въпроса за възлагането на разноските в
административно наказателния процес е уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а
именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл.189,
ал.3 от НПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл.143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и
при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва обаче изрична уредба как да се процедира,
ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено, като по този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК
приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
При съблюдаване на този принцип и двете страни в настоящото производство биха
имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената част от жалбата. Настоящият
жалбоподател е доказал заплащане на 1500,00 лева за адвокатски хонорар. По
съразмерност на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78,
ал.1 от ГПК следва да му се присъдят 9,94 лева. АНО не претендира разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 21-0262-000055/02.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР София,
РУ Елин Пелин, с което: 1. на К.В.М., ЕГН ********** на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 21-0262-000055/02.02.2021 г. на Началник група към
ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което: 2. на К.В.М., ЕГН ********** на основание и
на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР София да заплати на К.В.М., ЕГН ********** сумата от 9,94 лева /девет лева и деветдесет и четири
стотинки/ сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: