Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в
публично заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян И., като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1801 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Тест Билдинг“ ООД, подадена чрез адв. Д.И., против
решение № 260701/28.06.2021г. по НАХД № 46/2021г. на ВРС, VІ състав, с което е
изменено наказателно постановление № В-16-ДНСК-83 от 22.08.2019г. на зам.
началника на ДНСК, с което на дружеството на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ
е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за нарушение на
чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ вр. чл. 108, ал.1 изр.2 от ЗУТ, чл. 12, ал. 2 и
чл. 41, ал. 2 от ЗУТ и чл. 87, ал. 2 и 3, чл. 93, ал. 2 и чл. 116 от Наредба №7
за ПНУОВТУЗ, като е намален размера на имуществената санкция на 5000 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено в нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че
дружеството от обективна страна е осъществило състава на нарушение по чл.237,
ал.1, т.6 ЗУТ. Твърди, чe в нарушение на процесуалните правила ВРС е отказал да
приеме към доказателствата по делото съдебно – техническата експертиза, изготвена
при първоначалното разглеждане на делото, тъй като макар и да е приета в друго
производство, то е със същия предмет и всички доказателства са събрани по
надлежния ред. Твърди и че предвид различията в двете експертизи, изслушани при
двете разглеждания на делото, е следвало ВРС да уважи искането му за
назначаване на тройна експертиза, която да установи релевантните факти по
спорните въпроси, а като е оставил искането без уважение съдът е нарушил
процесуалните правила. Твърди, че спорът е останал неизяснен от фактическа
страна, което е основание за отмяна на обжалваното решение. Моли решението на
ВРС да бъде отменено, както и да се отмени издаденото НП и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна Дирекция национален строителен контрол, чрез
процесуалния си представител ю.к. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна,
а решението на ВРС – правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в
сила.
Представителят на ВОП дава заключение, че
жалбата е неоснователна, решението на Районен съд – Варна е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Тест Билдинг”ООД
против наказателно постановление № В-16-ДНСК-83/22.08.2021г. на зам.началника
на ДНСК София, с което на дружеството на основание чл.237 ал.1 т.6 ЗУТ е
наложена имуществена санкция в размер на 30 000лв.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че „Тест Билдинг“ ООД – като лице-консултант по смисъла на
чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ с Удостоверение №РК-0542/25.11.2015г. на Дирекция за
национален строителен контрол и договор от 10.05.2018г. с възложителя – е
извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на
изискванията на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ. По повод уведомително писмо вх.
№ РС-ВН-160-00-330/08.02.2019г. за издадено от главния архитект на община Варна
Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г. за „Многофамилна жилищна сграда“,
находища се в УПИ VIII-156 /с идентификатор 10135.1506.425/, кв. 103, по плана
на 7-ми м.р., ул.“Д-р Л.З.“ № 22, гр.Варна, служители на РО НСК-Варна
извършили проверка на мястото на строежа, както и по документи, при която
установили, че Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г. за
„Многофамилна жилищна сграда“ е
издадено въз основа на оценка за съответствието на одобрените инвестиционни проекти,
извършена по реда на чл.142, ал.6, т.2 – като комплексен доклад, изготвен от
регистрирана фирма-консултант – „Тест Билдинг“ ООД, без същият да е извършил
реална проверка за съответствието на проекта с предвижданията на действащия
Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и
Работен устройствен план /РУП/ за имота, както и с правилата и нормативите за
застрояване, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ.
От документите, съхранявани към преписката по
издаденото Разрешение за строеж № 18/06.02.2019г., е установено, че за УПИ VIII-156 има влязъл в сила ПРЗ и
РУП, одобрен със Заповед № Г-17/08.02.2005г. на зам. кмета на община Варна, с
определени устройствени показатели за имота: Устройствена зона „СЦ“, П застр -
80%, Кинт - 3,
П озел - 10%, характер на застрояване - съгласно силуета определен в РУП -
средно 4ет./12м., начин на застрояване - свързано. Същият предвиждал изграждане
на сграда в УПИ VIII-156, със свързано застрояване между УПИ IX-157 и УПИ
VII-7,7a, кв.103, по плана на 7-ми м.р., гр.Варна. Към УПИ IX-157, с ширина 2м
и по уличната регулация, било предвидено изграждане на едноетажно тяло /за
магазини и гаражи/, с дълбочина 2м. и височина 3.50м., като след кота +3,50
/етажи 2, 3, 4 и 5 /, следва сградата да се отдръпне на 2м. от уличната
регулационна линия.
В
изготвените инвестиционни проекти новопредвидената сграда била с един подземен
етаж, ситуиран по регулационни граници на имота. Същата била разположена на 5м
от дъното на имота и покривала калкана на сградата в УПИ VII-7,7a. В одобрения
и влязъл в законна сила ПУП-РУП за имота нямало предвиден
архитектурно-художествен елемент-кула. С инвестиционният проект по част
архитектура обаче била предвидена кула, представляваща част от спалнята на
мезонет 2 и била разположена пред външната линия на застрояване, над формално
нанесената покривна плоскост, което било в нарушение на ПУП-РУП и на разпоредбата на чл.93, ал.2 от
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, съгласно която куполите и др. архитектурни елементи се
разполагат над покривната плоскост.
От проекта по част Архитектура
– разпределения и разрези Б-Б, В-В и Г-Г, било установено, че предвиденият
отстъп от 2м, след кота + 3,50 на фасадата на сградата към уличната регулация,
съгласно ПРЗ и РУП за имота не бил спазен, тъй като от етаж 2 на сградата /кота
+3,50/ фасадата на сградата била прибрана само с 50см. от уличната регулационна
линия. Фасадата, разположена към уличната регулация, била изнесена пред
външната задължителна застроителна линия с 1.50м., като това разстояние било
част от помещенията, т.е. по чертежите формално била изчертана задължителната
застроителната линия по РУП, която не била спазена. Излизането на цялата
фасадна плоскост пред задължителната линия на застрояване /съгласно РУП/ не
можело да се счита за издатина по смисъла на разпоредбата на чл.87, ал.2 от
Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, тъй като същата не представлявала конзолен
архитектурен елемент /еркер/, който да е издаден пред равнината на фасадата и
следователно разпоредбата на чл.87, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ била
неприложима в случая. Това обстоятелство се установявало и от одобрения проект
по част Конструктивна - кофражни планове на плочите, според които нямало
наличие на еркерно излизане.
От всички разрези и фасади на
сградата било установено, че проектираната сграда е с плосък покрив, като само
в еднометровата ивица към двата калкана покривът е скатен, а съгласно силуетите
и разрезите на РУП за имота, сградата след кота +12,00м следвало да се
проектира с изцяло скатен покрив, с което отново бил нарушен РУП. Над формално
нанесената покривна плоскост, съгласно РУП, били използвани възможностите на
издатините, съгласно чл.92, ал.1 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ, и над
ползваните 70 см. бил разположен архитектурния елемент - кула, съгласно чл.93,
ал.2 от наредбата.
Установено е, че в
инвестиционен проект, при правилното пресмятане на предвидения архитектурния
елемент - кула, същият надвишавал 25кв.м. и заемал над 20 на сто от застроената
площ на етажа, с което е нарушена разпоредбата на чл.93, ал.2 от Наредба № 7 от
2003г. за ПНУОВТУЗ, тъй като застроената площ на архитектурно-художествените
елементи се определя по хоризонталната проекция на линията на пресичане на
външната ограждаща повърхност на съответния елемент и покривната плоскост,
определена по инвестиционен проект, съгласно указанията на министъра на РРБ
/писмо изх.№V8-1001/02.02.2018г./. С така проектираните, над мислената покривна
плоскост издатини /с височина 70см./ и арх. художествен елемент-кула,
съществено се променял и изменял силуета и вида на покрива на сградата, като се
задигат котите на корниза с от 0,9м до 1,9м., с което отново се нарушават предвижданията
на действащия за имота ПРЗ и силуетния план на РУП, с което е нарушена
разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 вр. чл.113, ал.2 от ЗУТ.
От чертеж ситуация към проекта
по част „Архитектура“ било установено, че в дъното на УПИ VIII-156 /във
вътрешния двор/, свързано към УПИ VII-7,7a и УПИ X-158 било предвидено
изграждане на постройка, представляваща допълващо застрояване, която била с
размери 2.65м/2.27кв.м и височина +2,05м., в която била поместена вита метална
стълба, започваща от сутерена на сградата /подземния паркинг/ и отвеждаща до
вътрешния двор на сградата. Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ допълващо застрояване
се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а в
случая с действащия и влязъл в сила ПРЗ-РУП за имота допълващо застрояване не е
предвидено. С виза за проектиране била дадена възможност в УПИ VIII-156 да бъде
извършено допълващо застрояване, но при спазване на действащите строителни
правила и нормативи. За свързано допълващо застрояване в повече от два
урегулирани имота разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗУТ е неприложима. В случая,
допълващото застрояване било предвидено да се извърши свързано, между три
урегулирани поземлени имоти, поради което било необходимо да се процедира
изменение на ПУП с изработване на план за застрояване, със съгласие на всички
собственици на засегнатите имоти.
При тези констатации е прието,
че инвестиционните проекти на жилищната сграда, предмет на извършената от „ТЕСТ
БИЛДИНГ“ООД оценка за съответствие, са в отклонение от предвижданията на
действащия ПРЗ и РУП за имота, като са нарушени указаните задължителни силуети,
максималните височини, формата и наклона на покрива и др, с което е нарушена
разпоредбата на чл.108, ал.1, изречение 2 от ЗУТ. Съгласно съгласуваните и
одобрени разпределения на жилищните етажи от кота +2,80 до кота +11,20, всички
спални на апартаменти №2, №5 и Мезонет 1 били разположени до асансьорната
шахта, с което се нарушава разпоредбата на чл.116 от Наредба № 7 от 2003г. за
ПНУОВТУЗ. Видно от одобрения проект по част Архитектура, пред външната линия на
застрояване в Апартаменти №4, №7 и №8 били предвидени лоджия + тераса и заемащи
еднометровата ивица в края на фасада, което е в нарушение на разпоредбата на
чл.87, ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ.
При тези констатации е прието,
че въззивното дружество като консултант, оценяващ съответствието на проектите
със съществените изисквания към строежите, в действителност не било извършило
реална проверка нито на съответствието на проектите с предвижданията на
действащия подробен устройствен план за имота, нито на съответствието им с
правилата и нормите на застрояване, а извършената от него оценка за съответствие
на инвестиционния проект била изготвена в нарушение на изискванията на чл.142,
ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ. Констатациите от проверките били обективирани в КП от
19.02.2019г.
Въз основа на установеното, на 10.05.2019г. срещу дружеството
бил съставен АУАН,
в който било прието, че е нарушило разпоредбата на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ вр. чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ, чл.12, ал.2 и чл.41, ал.2 от ЗУТ,
чл.87, ал.2, ал.3, чл.93, ал.2, чл.116 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, като
нарушението е извършено в гр.Варна на 19.06.2018г. – датата, на която било
подадено заявление № АУ059844ВН/19.06.2018г. за съгласуване и одобряване на
инвестиционните проекти, ведно с приложена изготвената оценка за съответствие
на инвестиционните проекти от касатора – и е установено на 19.02.2019г. в
гр. Варна при извършената служебна проверка. В срока по чл.44 от ЗАНН
срещу акта било подадено писмено възражение с твърдения за допуснати нарушения
на процесуални правила при съставяне на акта и липса на извършено нарушение.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП
са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, за което е повдигнато обвинение и е наложена
санкция, не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода
административнонаказателното производство.
Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел в
мотивите си, че отстъпа от 2м. след кота 3,50 не е спазен, както и че проектирания
покрив не отговаря на влезлия в сила РУП. Архитектурният елемент – кула, в
разработката от 2005год. – РУП, не е предвиден, а в одобрените инвестиционни
проекти е наличен, но така проектиран изобщо не отговаря на характеристиките за
кула, първо – защото е проектиран върху мислено сложена линия на покрив
и второ – защото няма самостоятелно предназначение, а представлява част
от стая на мезонет от долния етаж. Факти, които са били приети за установени и
от АНО. ВРС е приел за установено, че с така проектираната над мислената
покривна линия кула се нарушава кота корниз на сградата, определена в РУП, съответно
налице е нарушение на чл.108, ал.1 изр. 2 от ЗУТ вр. чл 113, ал.2 от ЗУТ. Приел
е за установено и че в одобрения инвестиционен проект в част „Архитектура“ в
дъното на имота е предвидена постройка с четири стени и покрив, която
представлявала допълнително застрояване, предвидено да се извърши свързано в
три УПИ и не е предвидено в действащия и влязъл в сила ПУП. За установени са
приети и констатациите в НП, че по цялата фасада на ул. „Д-р З.“ са проектирани
и изградени лоджии в еднометровата ивица към страничната регулация в нарушение
на чл.87, ал.2 и 3 от Наредба №7 от 2003 за ПНУОВТУЗ, както и че в нарушение на
чл.116 от Наредба №7 в одобрения инвестиционен проект са били проектирани
спални разположени до асансьорни шахти. Въззивният съд е приел за безспорно
установено, че дружеството като консултант е дало оценка за съответствие на
инвестиционните проекти с комплексен доклад за строеж „Многофамилна жилищна сграда“,
находяща се в УПИ VIII-156 /с идентификатор 10135.1506.425/, кв.103, по плана
на 7-ми м.р., ул.“Д-р Л.З.“ № 22, гр.Варна, които не са отговаряли на предвижданията
на подробния устройствен план и правилата и нормативите за устройство на
територията предвидени в Наредба №7 за ПНУОВТУЗ и е осъществило от обективна
страна състава на нарушение по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, а като е взел предвид
настъпилата след издаване на НП законодателна промяна е намалил размера на
наложената санкция до предвидения в чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ минимален такъв.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Делото се разглежда за втори път пред
настоящата инстанция, тъй като с Решение №1947/23.12.2020г., постановено по к.адм.д.
№2272/2020г. Административен съд – Варна, III касационен състав е отменил
Решение №260008/12.08.2020г., постановено по НАХД № 4468/2019г. на ВРС и е
върнал делото за ново разглеждане.
Касационната инстанция
възприема изцяло фактическите констатациите на въззивния съд, както и правните
му изводи, поради което в съответствие с чл.221, ал.2, изр. второ от АПК не е
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Вмененото
на дружеството с НП административно
нарушение е по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ за това, че в качеството на консултант е извършило оценка за съответствие на
инвестиционен проект в нарушение изискванията на чл.142, ал.5 ЗУТ, за което е предвидена имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.
От
събраните по делото доказателства е установено по безспорен
и категоричен начин, че при изготвяне на възложения
му комплексен доклад от юни 2018г. в
гр.Варна „Тест Билдинг“ ООД е осъществило именно нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като е извършило
оценка за съответствие на инвестиционния проект в нарушение на изискванията на
чл.142 ал.5 т.1 и 2 ЗУТ, а именно на предвижданията на ПУП и правилата и
нормативите за устройство на територията. Безспорно е установено, че
инвестиционният проект е изготвен в нарушение на
разпоредбите на ЗУТ и Наредбата по
приложението му – чл.142,
ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ вр. чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ, чл.12, ал.2 и
чл.41, ал.2 от ЗУТ, чл.87, ал.2, ал.3, чл.93, ал.2, чл.116 от Наредба № 7 за
ПНУОВТУЗ.
ВРС
е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и твърденията на страните, и е
достигнал до обоснован извод за доказаност на нарушението и законосъобразност
на наказателното постановление. При
служебен контрол за валидност, допустимост и за съответствие на обжалваното
решение с материалния закон, не се констатират основания за отмяна на оспорения
съдебен акт.
Въззивният
съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както
твърди жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК, приложима в
производството пред районният съд, с оглед препращането в чл.84 от ЗАНН,
последният, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе всички
мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и
необходими доказателства. Спазването на правилата по НПК при разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, предполага спазване и на един от основните
принципи на наказателния процес – принципът на непосредственост по чл.18 от НПК,
според който съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си
върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в
случаите, предвидени в този кодекс.
Настоящият съдебен състав намира, че именно
спазвайки принципа за непосредственост, предвиден в НПК, ВРС е назначил съдебно
– техническа експертиза, която да бъде изготвена въз основа на всички събрани
доказателства и да бъде изслушана с участието на страните по делото. Така ВРС е
провел
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила.
По отношение на твърденията, че ВРС е
следвало да назначи тройна съдебно-техническа експертиза, която да изясни
спорните въпроси, предвид разминаванията на заключенията на вещите лица, дадени
при двете разглеждания на делото, настоящата инстанция намира същите за
неоснователни. Повторна
или допълнителна експертиза по смисъла чл.153 от НПК се назначава само когато
заключението на експерта не е обосновано и възниква съмнение за неговата
правилност или когато не е достатъчно пълно и ясно. Такъв извод може да се
направи при оспорена компетентност на експертите, неизползването на достатъчно
научните достижения и в пълнота на материалите по делото, в които се съдържат
данни за относими към предмета на доказване обстоятелства. Когато на поставената
задача вещото лице е дало обосновано, пълно и компетентно заключение не е
налице основание за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. В
случая заключението на вещото лице не е оспорено в с.з., в което е прието от
съда. Същото е прието за обективно и компетентно дадено. Страните не са оспорили
неговата компетентност, нито придобитата от вещото лице специалност, с каквито
мотиви е оставил без уважение искането на жалбоподателя и ВРС. Изрично процесуалният
представител на касатора е направил изявление да бъде прието заключението на
вещото лице. Правилно ВРС е приел, че различието между приетото заключение на
вещото лице и заключение, прието в друго производство, не е основание за назначаване
на тройна съдебно-техническа експертиза и то след като приетото по делото
заключение не е оспорено.
Правилно и законосъобразно ВРС при
постановяване на решението си е съобразил, че след издаване на процесното НП е
последвала законодателна промяна като е бил приет по – благоприятен за дееца
закон. Нормата на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ е изменена като минималният размер на
предвидената санкция е намален на 5 000 лв. Настоящата инстанция споделя
изводите на ВРС, че наказание в размер на минималния, предвиден от санкционната
разпоредба е справедливо и в съответствие с целите по чл.12 ЗАНН.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че
решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон,
както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218,
ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни
основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като
законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260701/28.06.2021г. по НАХД № 46/2021г.
на ВРС, VІ състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.