Р Е Ш Е Н И
Е № 828
гр. Пловдив 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 2467 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
от Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114
против П.И.Н., ЕГН **********,***,
с която са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 650 лв.-
главница по Договор за кредит № *** от 17.09.2015 г., 55,06 лв.- договорна
лихва за периода от 17.10.2015 г. до 15.01.2016 г., 100 лв.- административна
такса за събиране на вземането, 256,95 лв.- такса за гаранция и 29,17 лв.- мораторна лихва за периода от
16.01.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 30.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8699/2018 г. по описа
на ПРС. Претендират се и разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът
посочва, че между ответника в качеството на кредитополучател и „Фератум
България“ ЕООД в качеството на кредитор
е подписан Договор за кредит с № *** от
17.09.2015 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата
на електронен документ. Сочи се, че конкретните действия по отпускане на заема
са описани в ОУ, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и клиентите
му по повод на предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди се,
че съгласно сключения договор кредитополучателят декларира, че приема всички условия, посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8
от ЗПФУР, както и посочените в ОУ. Със сключването на договора за кредит
кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознал се и се съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и тарифа на „Фератум
България“ ЕООД за случаите, в които същата е приложима, както и с ОУ. Твърди
се, че по силата на сключения договор
за кредит на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 650 лв., който
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 55,06 лв. за срок от 120 дни. Посочва се, че кредитополучателят с цел
да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен за кредит
от „Фератум Българя“ ЕООД, предложил
обезпечение, предоставено от гарант – „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество било
одобрено от кредитора и същото фигурирало под № 237 в списък на кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП. Твърди се, че в тази връзка на
17.09.2015 г. между ответника и гаранта е сключен Договор за гаранция с № ***,
по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с
последния. Сочи се, че съгласно чл.5 от ОУ, приложими към Договор за гаранция с
№ ***, кредитополучателят се задължил да заплати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията в размер на 256,95 лв. В исковата молба се посочва,
че ответникът не е изпълнил договорното
си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум
Банк“ ЕООД, вследствие на което последното погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България“ ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор и от
този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по
съдебен ред срещу кредитополучателя. Посочва се, че датата на последната вноска
по кредита била на 15.01.2016 г., като вземането било изискуемо в пълен размер
след тази дата. Твърди се, че според разпоредбата на чл.10(т.1 – т.8) от ОУ в
случай, че кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да било от
дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия
се начислявала такса в зависимост от просрочието, която за конкретния случай
била в размер на 100 лв. и представлявала административна такса за събиране на
вземането. Сочи се, че на 01.12.2017 г.
бил сключен Договор за цесия и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* и „Фератум Банк“с регистрационен
№ ***, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло. Твърди се, че по договора за
кредит ответникът не е извършил
плащания., поради което дългът бил в общ размер на 1091,18 лв. За събиране на тези суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, която е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес от исковете, предмет на
производството. Моли се исковете да
бъдат уважени. Претендират се и направените съдебни разноски.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на особения представител на ответника, който
оспорва исковете. Твърди, че клаузата
предвиждаща обезпечение по кредита, чрез гарант е неравноправна, като от нея
произхожда и твърде високата такса гаранция. Неравноправността на клаузата се
сочи, че произтича от противоречието й с принципа за добросъвестност и липсата
на индивидуално договаряне на същата.
Оспорва таксата гаранция и административната такса за събиране на
вземането като прекомерно високи. Счита, че ответникът не може да се счита
уведомен за сключения договор за цесия с връчване на препис от уведомление на
особения представител. С оглед изложеното моли всички неравноправни клаузи в
договора за кредит да се прогласят за нищожни и да се отхвърлят исковете, като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 8699/ 2018 г., VІ-ти с-в по описа на ПРС , от което се установява,
че на 30.05.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите
по заявлението. Тъй като длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта му била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съответно са дадени указания за
предявяване на иск, то се предявявал настоящият установителен иск.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства за преценка на основателността на предявените
искове.
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6
ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за
кредит № ***/17.09.2015 г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние,
съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на
потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника,
уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва
и такса за разходи за събиране на просрочени задължения, настъпването на
изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер,
както и сключване на посочения в исковата молба договор за гаранция от същата
дата. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи
възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на чл. 11,
ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за заплащане на такса гаранция и такси за
събиране на просрочено задължение противоречи на закона – чл. 10а и чл. 33, ал.
1 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва
да докаже, че задълженията са погасени.
По делото е приета на хартиен
носител информация за заявка за кредит, в която е вписан номер на кредит ***,
дата на заявката – 17.09.2015 г., размер на отпуснатия кредит 650, срок на
кредита в дни 120, лихва по кредит 55,060000000000002, гаранция по кредита
256,94999999999999, канал за получаване на заявката – online, начин на получаване на заем – EasyPay, падежна дата 17.10.2015, дата
на изпращане на СМС 17.09.2015, дата на трансфер към Фератум Банк – 31.12.2016
г. Отразена е и информация за заявителя П.И.Н., с отразени ЕГН, пол, номер на
лична карта, датата на издаване и адрес.
Приети са и неподписани от
страните Общи условия към Договор за гаранция (поръчителство). В условия на
Договора за гаранция е предвидено, че гарантът предоставя на клиента гаранция, във формата на поръчителство, като
се съгласява да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от Договора
за потребителски кредит. Въз основа на Договора за гаранция кредиторът има
право да поиска от гаранта да изпълни задълженията, произтичащи от Договора за
потребителски кредит при същите условия,
при които е задължен клиента. В допълнение към главницата по Кредита,
гаранцията обезпечава още всички разходи във връзка с Договора за кредит, като
например лихва, мораторна лихва, такси, разходи по събиране на кредита.
Предвидено е, че за да се пристъпи към сключване на договор за гаранция,
гарантът следва да е одобрил предоставянето на гаранция на Клиента и да го е
информирал за това по един от следните начини: - чрез изпращане на СМС на
идентификационния номер, изпращане на електронен адрес на клиента на общите
условия и чрез партньорския офис, съответно Търговския представител. След
получаване на одобрението на представяне на Гаранцията, клиентът е необходимо
да изрази своето съгласие за сключване на Договора за гаранция, както и
съгласието си с общите условия чрез СМС от идентификационния номер на клиента,
който следва съдържа израза „FER PRIEMAM“или чрез попълване на кода за
потвърждение, достъпен на интернет страницата www.feratum.bg или чрез подписване на всяка от
страниците на два екземпляра от Договора и Общите условия към него, които се
предоставят на Партньорски офис или Търговски представител. Предвидено е
заплащане на такса за предоставяне на гаранцията, такси и разходи, свързани със
събирането на просрочени вземания на гаранта срещу клиента и регресен иск на
гаранта срещу клиента. Отразено е, че общите условия влизат в сила на
01.06.2015 г.
Приет е като доказателство
Договор за придобиване – покупко – продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити, сключен между Фератум Банк в качеството на продавач и
ищцовото дружество в качеството на купувач. Въз основа на този договор,
продавачът се е задължил да продаде и прехвърли, а купувачът се е задължил да
придобие Портфейл на 01.12.2017 г. – дата на прехвърляне с включени в портфейла
за продукт „Кредит на вноски“ - 1965 кредитни отписвания с обща номинална
стойност 2459088,46 лв. и заем до заплата – 3279 кредитни отписвания с
номинална стойност 1210491,72 лв. В
т.3.1. от договора е предвидено, че продавачът продава и прехвърля на купувача
всички дългове в Портфейла и всички, свързани с тях права срещу посочената
покупна цена. Едновременно с подписването на договора, продавачът издава на
основание чл. 99 ЗЗД потвърждение за извършената цесия. Купувачът уведомява
длъжниците, по прехвърлените вземания от името на продавача, за извършената
цесия, както и че плащанията следва да се правят по банкова сметка ***. В приложение
към договора под номер 4497 е описан и договор за кредит №*** от 17.09.2015 г.
с отпусната главница 650 лв., остатък от главница към 01.12.2017 г. - 650 лв.,
остатък от договорна лихва 55,06 лв., остатък от договорна гаранция към
01.12.2017 г. - 256,95 лв., такси за забава към 01.12.2017 г. – 100 лв. или
общо дължимо към 01.12.2017 г.- 1062,01 лв.
Приложено е към исковата молба,
уведомление по чл. 99 ЗЗД за прехвърляне на вземания по Договор за кредит и
договор за гаранция от 17.09.2015 г., изходящо от купувача – ищец по делото,
както и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По силата на прието като писмено доказателство
пълномощно Фератум банк е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от името
на Фератум банк всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани с Договор за придобиване (цесия), сключен на 01.12.2017 г. и включени
в Приложение към него.
От
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се
установява, че на 17.09.2015 г. в 12:44 часа е получено искане за заем по
електронен път чрез сайта на „Фератум България“ ЕООД в отговор на което Фератум
изплаща в 12.44 часа на 17.09.2015 г. електронно съобщение до електронната поща
на ответника ***, съдържащо информация с
параметрите на заема и линк към общите условия на компанията. В 12.45 часа на същата дата, „Фератум
България“ ЕООД изпраща електронно съобщение за одобрение на заем до ***. В на 12.51 часа на
същата дата, клиентът получава електронно съобщение с параметрите на отпуснатия
заем и допълнителна информация относно личния си профил, описани в Приложение 1. В изпратените имейли са отразени параметри на
договора за заем – размер на кредита 650 лв.; лихвен процент 40,56 %, размер на
погасителната вноска – 176, 27 лв. , 4 броя вноски, първа падежна дата – 17.10.
2015 г., годишен процент на разходите 49,03 % и обща сума за плащане 705,06 лв.
Отразен е изпратено до имейл *** писмо от Фератум
България ЕООД , с което благодарят, че П.Н. е избрал Фератум Банк за
гарантиране на кредита, като се сочи, че таксата за гаранция следва дас е
заплати заедно с погасителните вноски по кредита. В писмото, изпратено в 12,45
часа е отразено, че лихвеният процент по заема е в размер на 40,56 %, а в
писмото, изпратено в 12,51 часа се сочи, лихвен процент в размер от 25,41 %.
Отразено е, че погасителният план е приложен към изпратеното писмо по повод
гаранцията, като са отразени следните суми и падежи: 95,07 лв.- 17.10.2015 г.;
76,78 лв.- 16.11.2015 г., 55,24 лв.- 16.12.2015 г. и 29,86 лв.- 15.01.2016 г. Вещото лице е посочило, че потвърждение за
сключване на договора е получено на 17.09.2015 г. в 12.50.31 часа от телефонен
номер ***.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че усвояването на сумата по Договор за
потребителски кредит № *** е на дата 17.09.2015 г. с паричен превод чрез
системата изипей в полза на П.И.Н. в размер на 650 лв. Вещото лице се позовава
на разписка за извършено плащане, която не е представена и приета по делото
като писмено доказателство, като се сочи, че в нея е отразено името на
наредителя Фератум България ЕООД и основание на превода ***. Не се установяват плащания по процесния
договор. Остатъчното задължение по пера вещото лице установява, че е в размер
на 650 лв.- главница, 55,06 лв.- договорна лихва за периода от 17.10.2015 г. до
15.01.2016 г. и такса за предоставяне на
гаранция в размер на 256,95 лв. Установява се размерът на лихвата за забава
върху непогасената главница в размер от 650 лв. за периода от 16.01.2016 г. до
17.05.2018 г. – 154,04 лв.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда,
че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло електронна.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави
информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен
за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната
последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за
сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на
посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по
описания начин от ответника. Тъй като ищецът
твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и
извършените потвърждения от страна на ответникът, е извършвано по електронен
път на електронните адреси на страните,
то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това
е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна
практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ
на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да
намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия
закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията,
служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща.
С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на
страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са
приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, според РС, дали или кога е
отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата
на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между
страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на
комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала
до потребителя.
В
конкретния случай са представени и приложени към приетото заключение на съдебно
– техническата експертиза разпечатки от
електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява съдържанието на изпратените имейли и СМС-и. Не е установено обаче, че посочените в електронните документи ІР –
адреси на страните и по-конкретно електронния адрес на адресата на тази
информация е на ответника. Не са
представени доказателства, които да
установяват, че ответникът е авторът на електронна заявка от 17.09.2015 г. по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, като
липсват категорични доказателства за тази заявка, като за нея се твърди
единствено в адресираните от Фератум България до горепосочения имейл електронни
съобщения. Липсват както разпечатки,
така и информация за изпратена от страна на ответника заявка, освен посоченото
в първия имейл с час 12,44 часа, в която се сочи, че е получено искане за
отпускане на потребителски кредит. Липсват доказателства по делото, че
действително е направено такова искане от посочения в приложените документи
имейл.
Освен това липсват и категорични доказателства, че доставчикът на
финансовата услуга от разстояние е
уведомил ответника своевременно за всички условия на договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията
по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон, като
изпратените имейли, касаещи лихвения процент са противоречиви и отразяват
различни размери. Освен това липсват данни към имейлите да са приложени общи
условия и същите да са приети от сочения кредитополучател. В тази насока, с
оглед приетото заключение на вещото лице се налага изводът, че кредиторът не е
изпратил дори Общите условия, приложими към Договорите за предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2,
получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на
посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между кредитора и
ответника е постигнато съгласие за сключване на Договор за кредит с № ***.
С оглед на изложеното, макар и да се установява от приетото по делото
заключение, че чрез системата Изипей е преведена сума в размер на 650 лв. с
вписано основание Договор с № ***, съдът приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че сумата е
получена от ответника на договорно основание по силата на твърдения договор за
потребителски кредит, съответно при условията, съдържащи се в него и в посочения
договор за гаранция, поради което и предявените искове се явяват недоказани на
заявеното основание и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с
оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника, който в
настоящия случай се представлява от особен представител, чието възнаграждение е
заплатено от ищеца, поради и което не се претендират, нито се установява да са
направени разноски и такива не следва да се присъждат.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114 против П.И.Н., ЕГН **********,*** искове за
признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, както следва:
сумата от 650 лв.- главница по Договор за кредит № *** от 17.09.2015 г., 55,06
лв.- договорна лихва за периода от 17.10.2015 г. до 15.01.2016 г., 100 лв.-
административна такса за събиране на вземането, 256,95 лв.- такса за гаранция
и 29,17 лв.- мораторна лихва за периода
от 16.01.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 30.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8699/2018 г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ