№ 875
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100500417 по описа за 2023 година
Производствотое по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, подадена чрез
процесуалния му представител юрк. Р.М., срещу Решение от 02.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 44319/2022 г. по описа на СРС, с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на ищеца П. М. Б. сумата от 8.52 лв. – главница,
представляваща стойността за предоставена топлинна енергия за периода от 01.04.2012
г. до 30.04.2012 г. и за сумата от 6.74 лева – лихва върху тази главница, заплатени от
ищеца без основание, след като са били признати за недължими с решение №
167833/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 72309/2019 г. по описа на СРС, 175
състав.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е постановено при нарушение на
материалния закон, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Б.,
депозиран чрез пълномощника му адв. Б., в който се иразява становище за
неоснователността на същата и е направено искане въззивната инстанция да потвърди
постановеното съдебно решение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от П. Б. против „Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи недължимо заплатени
суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от 06.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че за претендираните задължения в размер на
15.26 лева, от които 8.52 лева – главница и сумата от 8.52 лева – лихва върху тази
главница, ответникът издал фактура № 36701687/01.04.2012 г. С влязло в сила решение
№ 197833, постановено по гр.д. № 72305/2019 г. на СРС, вземането по тази фактура е
обявено като недължимо. Въпреки това представител на ответника се свързал с ищеца
и го уведомил, че дължи на дружството тази сума. Ищецът заплатил същата на
18.01.2022 г. Счита, че сумата била платена без основание и моли съда да признае
нейната дължимост.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор с твърдения, че
ищецът е съзнавал и е знаел, че сумата не била дължима и злоупотребявал с правото да
предявява настоящия иск. Сочи се, че сумата била дължима и е изложил подробни
съображения в тази насока.
По делото е приложено заповедно дело № 30060/2022 г. на СРС, 177-ти състав,
според което по заявление от 06.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение, с която
СРС е разпоредил „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ******* да заплати на П. М. Б.
сумата от 15.26 лева, представляваща недължимо платени главница и мораторна лихва,
начислени по фактура № 36701687/04.2012 г., ведно със законна лихва за периода от
06.06.2022 г. до изплащане на вземането, 25 лева – разноски по делото и 360.00 лева
адвокатско възнаграждение. За издадената заповед длъжникът е уведомен на
07.07.2022 г. и на 11.07.2022 г. подава възражение срещу заповедта. На 21.07.2022 г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил
иск в едномесечен срок от съобщението и на 16.08.2022 г. е представил такива.
Приета е по делото разписка № 0400014770829122/18.01.2022 г., от която се
установява извършено плащане към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 15.26
лева.
Представено е и решение № 167833/03.08.2020 г., постановено по гр.д. №
72309/2019 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е призната за недължима сумата от
299.62 лева – главница за цена на топлинна енергия за периода от м.01.2012 г. до
м.04.2013 г. за имот-апартамент № 29, находящ се в гр. София, бул. „*******.
Приложени са молба от П. Б. с № 5947/11.04.1995 г. до ответника за откриване на
партида имот-апартамент № 29, находящ се в гр. София, бул. „*******, както и
договор № 1906/08.01.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажна собственост,
находяща се в гр. София, бул. ******* за извършване на услугата „топлинно
2
счетоводство“, ведно с протокол от общо събрание на етажната собственост от
10.11.2001 г.
По делото е приложена и договорна сметка № 002100118652 за процесния имот,
от която се установява, че ответникът е уведомил ищеца за неплатени задължения за
топлинна енергия и услуга дялово разпределение към „Топлофикация София“ ЕАД, в
която фигурира и спорната сума, предмет на делото.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15.26 лева, съгласно
заявения петитум, заплатени от ищеца без основание, след като са били признати за
недължими с решение № 167833/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 72309/2019 г. по
описа на СРС, 175 състав.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД при хипотезата на получено без
основание изисква ищецът да докаже плащането и липсата на основание за това, а в
тежест на ответника е да установи претендираното от него основание. Съгласно
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 28.05.1979 г. на Пленума на ВС първият фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение. Начална липса на основание е налице също така когато след
изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от
солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг
солидарен съдлъжник; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в
случаите на чл. 118 ЗЗД, и т.н. Не се дължи връщане на даденото при начална липса на
основание само когато законът не допуска да се иска обратно даденото.
В конкретния случай настоящият съдебен състав се солидализира с извода на
контролирания съд за наличие на предпоставките на чл. 55, ал. 1, предложение първо
от ЗЗД. По делото е представена разписка № 0400014770829122/18.01.2022 г., с която
са заплатени сумата от 8.52 лева – главница, представляваща предоставена топлинна
енергия за периода от м.04.2012 г. до м.04.2012 г.. както и сумата от 6.74 лева – лихва
3
върху тази главница, с което се доказва и предоставянето на облагата в полза на
ответното дружество. Същевременно, с решение № 167833/03.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 72309/2019 г. по описа на СРС, 175 състав, е призната за недължима сумата
от 299.62 лева – главница за цена на топлинна енергия за периода от м.01.2012 г. до
м.04.2013 г. за имот-апартамент № 29, находящ се в гр. София, бул. „*******. От
цитираното решение се установява, че периодът, за който е призната и самата липса на
съществуване на вземане, обхваща в себе си и периодът, за който е издадена фактурата.
В тази връзка неоснователни са доводите на въззивника, базирани върху разпоредбата
на чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г. за доказване
наличето на облигационна връзка между страните, тъй като това обстоятелство се
явява неотносими към процесния случай и извън неговия очертан предмет. В случая
страните не спорят за наличието на облигационна връзка помежду им. Само за
допълнение следва да бъде отбелязано, че в мотивната част на решение №
167833/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 72309/2019 г. по описа на СРС, 175
състав, изрично е изтъкнато, че единствената причина за уважането на иска е
непредставянето на доказателства от топлинното дружество за реално доставена
топлинна енергия в имота на ищеца.
Предвид изложеното, платената от ищеца - въззиваем на 18.01.2022 г., сума в
размер на 15,26 лв., се явява платена без основание, поради което искът по чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД се явява основателен за тази сума.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат въззиваемата страна.
Въззиваемият е претендирал разноски, съгласно представен по делото списък по чл. 80
ГПК, в размер на 400.00 лв. за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за
адвокатурата. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение
въззивникът своевременно е направил възражение за прекомерност, което настоящият
съдебен състав счита за неоснователно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400.00 лв. съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160145/25.07.2020 г., постановено по гр.д. №
11691/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 49-ти състав, в цялост.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на К. И. Б. с ЕГН: ********** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, офис - партер на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от по 400.00 лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5