Решение по дело №5229/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260272
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20203110205229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  ………..…/……………………..…  ,гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5229 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „О.“ ООД ЕИК *********, със седалище ***-011975/27.12.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.61, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е извършил нарушението за което е санкциониран, сочи че АУАН и НП били съставени при допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли НП да бъде отменено. В условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона размер.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец декември 2019год. св. Д. и нейна колежка Марияна Димова, и двете инспекторки в Дирекция „ИТ“ Варна, извършили проверка на въззивното дружество в качеството му на работодател и стопанисващо ресторант „Хепи„ находящ се в гр.Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25. Проверката била с оглед на постъпила на 02.12.2019год. жалба от И.Ж.И. съдържаща данни за нарушаване на трудовото законодателство. В същата се сочело ,че И. работила за въззивника като готвач студена кухня в ресторант „Хепи“ на бул. „Цар освободител“ № 25 в гр.Варна от 27.09.2019год. до 27.10.2019год., че не е получила трудов договор, длъжностна характеристика, както и уведомление от НАП, че е полагала извънреден труд без компенсация от и др.

В хода на проверката били изискани за проверка трудовите досиета на работещите лица, тези на освободените лица, правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата, графици за работа и присъствени форми, инструктажни и книги и др.

Изисканите документи били представени от въззивника в това число ТД № 2288/27.09.2019год. със страни въззивното дружество като работодател и И.Ж.И. като работник, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ с вх. № 0338819314753/27.09.2019год., присъствени форми за месеците септември и октомври 2019год.

При проверка на представените документи проверяващите установили, че в представения ТД № 2288/27.09.2019год. липсва подпис на работника И.И., както и че същата е започнала да полагала труд в полза на въззивното дружество на 30.09.2019год.

При тези факти било прието, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ тъй като не сключило трудов договор с И.Ж.И. преди последната да започне работа на 30.09.2019год., на длъжност готвач студена кухня в ресторант „Хепи“, находящ се в гр.Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25.

За това нарушение на 19.12.2019год., в присъствието на упълномощен представител на въззивното дружество, св. Д. съставила срещу същото АУАН бл. № 03-011975, който бил предявен, подписан и връчен.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не са постъпили.

На 27.12.2019год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ и му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана К.Д. (актосъставител), която в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени ТД № 2288/27.09.2019год. със страни въззивното дружество като работодател и И.Ж.И. като работник, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ с вх. № 0338819314753/27.09.2019год., присъствени форми за месеците септември и октомври 2019год., пълномощно изходящо от управителя на въззивното дружество делегиращо права на Стоянка Тодорова Стоянова, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, идентификационна карта, протокол за извършена проверка № ПР1939633/19.12.2019год., както и заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ, известие за доставяне.

Както показанията на св. Д. така и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът кредитира изцяло с доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и гласни.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението , посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, управител.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно (без каквато  ида било конкретика) възражение в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на 61, ал. 1 от КТ.

Съгласно посочената разпоредба трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

На свой ред нормата на чл.62, ал.2 от КТ указва, че трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от всички събрани по делото доказателства се установява, че към 30.09.2019год. между въззивното дружество като работодател и И.Ж.И. като работник е имало възникнали трудови правоотношения – на тази дата И. е започнала да полага труд в полза на въззивното дружество. В тази насока са приложените към АНП присъствени форми за м. 09.2019год. и м.10.2019год. От друга страна по категоричен начин от доказателствата по делото се установява и това, че към тази датата сключен писмен трудов говор между работодателя и работника не е бил налице. В тази насока са както съдържанието на приложената към АНП жалба на И. до ИТ Врана, така и от приложения към преписката ТД № 2288/27.09.2019год. Видно от последния в него липсва изобщо подпис на работника. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно теорията и константната съдебна практика ТД се смята за сключен от момента, в който той е подписан от двете страни.

Доколкото от приложената към АНП присъствена форма за месец септември 2019год. се установява ,че И. е постъпила на работа и е започнала да осъществява трудови функции на 30.09.2019год. , то правилно е била и определена датата на нарушението доколкото към тази дата съобразно чл. 61, ал.1 от КТ е следвало да има сключен ТД със същата.

В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО законосъобразно е приел, че с допускането до работа на И.Ж.И. без сключване на трудов договор въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ и спрямо него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ, доколкото нарушението е типично, не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения и не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, като не е изложил и каквито и да било мотиви досежно размера на наложената санкция. И като отчете че нарушението е първо за въззивника, доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт, както и липсата на каквито и да било мотиви в НП досежно размера на наложеното наказание счете, че така наложеното наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция глоба от 2000лв. на 1500лв.

Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба от 5000лв. на 1500лв.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011975 от 27.12.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „О.“ ООД ЕИК ********* за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ  на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. като намалява размера на наказанието на 1500лв.. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: