Р Е Ш Е Н И Е № 20
гр. Шумен, 28.02.2020 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 31 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район По- дуене, бул. „Ботевградско шосе“, № 273, представлявано заедно и поотделно от управителите Я.Б., Н.К.К.и Г.Х.Г., чрез ад. А.Ю.Р. *** срещу „Строй груп – 81“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Габрица, община Венец, обл. Шумен, ул. „Ивайло“, № 7, представлявано от управителя В.Н.М.. и В.Н.М., ЕГН ********** ***. В исковата си молба ищецът твърди, че на 13. 12.2017 г., „Строй груп – 81“ ЕООД е издал запис на заповед в полза на ищеца, с която безусловно се е задължил да заплати сумата от 61 474.00 лв. Плащането по менителничния ефект е обезпечено с поръчителство от ответника В.Н.М.. Записът на заповед съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 535 от ТЗ. Записът на заповед е с падеж 12.01.2018 г., но на тази дата задължението не е погасено. С оглед на това на 04.10.2018 г., ищецът e депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 08.10.2018 г. е образувано изп. д. № 944/2018 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева, с рег. № 876, с район на действие ОС – Шумен. В срока посочен в чл.414, ал.2 от ГПК ответниците са направили възражение срещу запо- ведта за изпълнение, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предя- вил иск за установяване на вземането си от тях. С исковата молба ищецът претен- дира да се приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на „Стройрент“ ЕООД изпълнение на парично задължение в размер на 61 474.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените разноски в заповедното производство и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответниците в отговорите си оспорват предявения иск, считат го за недо- пустим, необоснован и неоснователен. Записът на заповед е издаден въз основа на съществуващо между ищеца и ответното дружество каузално отношение. Менител- ничният ефект е подписан за обезпечаване изпълнението на поетите от издателя за- дължения по сключения между него и ищеца договор за наем на строително оборудване № ДВ **********/13.12.2017 г. Задължението по договора е за наем е в размер на 4 954.17 лв., а не за сумата от 61 474.00 лв., представляваща стойността на предоставената под наем строителна техника.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че на 13.12. 2017 г. между ищеца и „Строй груп-81“ ЕООД е сключен договор за наем на строи- телно оборудване № ДВ **********/13.12.2017 г. По силата на договора ищецът в качеството си на наемодател е предоставил на ответното дружество в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване строително оборудване подроб- но описано по вид и елементи в допълнително споразумение към договора – чл.1 от договора. За ползването на оборудването ответното дружество заплаща наемна цена в съответното допълнително споразумение – чл.2, ал.1. При липса на подпи- сано допълнително споразумение страните ще считат, че договорът за наем на обо- рудването е сключен при наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в издаде- ните от ищеца фактури – чл.2, ал.2. Задълженията на ответното дружество като нае- мател са изчерпателно посочени в чл.5 от договора и включват задълженията да върне оборудването на ищеца незабавно след прекратяване на договора, в добро техническо състояние и да му предостави обезпечения - т. т.1, 6 и 8. С чл.6 от договора е уговорено, че срокът на действие на наемния договор ще бъде кон- кретизиран с допълнителното споразумение към него.
Наемодателят предава на наемателя оборудването с приемо-предавателен протокол. Предаването се счита за извършено с подписването на приемо-предава- телния протокол – чл.8 и чл.9. Връщането на оборудването от наемателя се удостоверява с подписването на приемо-предавателен протокол, в който се отбе- лязва датата на връщането и състоянието на върнатото оборудване – чл.11.
Съгласно чл.15, ал.1, т.3, ответното дружество се е задължило да предоста- ви обезпечение на всичките си задължения (съществуващи и бъдещи) по договора, в това число наемна цена, стойност на оборудването, неустойки разноски и други чрез издаване на запис на заповед. Ищецът връща записа на заповед на ответното дружество, след връщане на предоставеното под наем оборудване, подписване на приемо-предавателен протокол за връщането му – чл.15, ал.5 от договора.
В чл. чл. 19 и 20 от договора са предвидени неустойки за неизпълнение на наемателя на задълженията му по договора.Съгласно чл.19 наемателят дължи на наемодателя неустойки с обезщетителен характер за неизпълнние, както следва: 1. при невръщане на оборудването или на части от него след прекрятяване на догово- ра неустойка равна на трикратния размер на дневния наем за всеки невърнат еле- мент от оборудването, за всеки просрочен ден; 2. При липса или погиване на обо- рудването или части от него неустойка в размер на 150% от стойността на липсващото/погиналото оборудване; 3. при повреждане на оборудването или части от него поради неправилна експлоатация, ненадлежно съхранение или др. вина на наемателя, неустойка, чийто размер ще бъде определен от експерт и 4. при забава на плащанвето на наемната цена по договора дължимата неустойка е в размер на 0.2% върху стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателно- то плащане на задължението, но размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума.
В чл.20 от договора е предвидена възможността, в случай, че оборудването не бъде върнато в седмодневен срок от датата на прекратяване на договора, наемо- дателят да иска по него избор вместо връщане на оборудването неустойка в размер на 150% от неговата стойност, посочена в допълнителното споразумение.
На 13.12.2017 г. ищецът и ответното дружество подписват и Допълнително споразумение № 80043520 (Приложение 1) към Договор за наем на строително обо- рудване № ДВ **********/13.12.2017 г. В чл.1 от споразумението изрично е посо- чено, че на 13.12.2017 г. ищецът е предал на ответното дружество строителното оборудване, което е подробно описано. Общата стойност на оборудването е 61 474.00 лв. без включен ДДС. То е предоставено под наем за срок от 30 дни (от 13.12.2017 г. до 12.01.2018 г.). Наемната цена, която ответното дружество следва да заплати е в размер на 4 954.14 лв. без вкл. ДДС.
С оглед поетото с наемния договор задължение, на 13.12.2017 г. ответното дружество, представлявано от управителя си В.Н.М. издава запис на заповед, с който безусловно и неотменимо, се задължава срещу представяне на записа на заповед да плати на ищеца сумата от 61 474.00 лв. Записът на заповед е платим без разноски и без протест в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, № 273. Падежът на паричното задължение е 12.01.2018 г. Менителничният ефект е авали- ран от другия ответник, В.Н.М.. Посочената в записа на заповед сума е равна на стойността на предоставеното под наем строително обрудване.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото допълнително споразумение се установява, че ищецът е изпълнил задължението си произтичащо от договора да предаде на ответното дружество строителното оборудване. В хода на процеса не са представени доказателства от които да се установи, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по наемния договор, а именно да заплати уговорената с него наемна цена в размер на 4 954.14 лв. и да върне наетото от него оборудване след изтичане на уговорения срок, което се обективира с приемо-преда- вателен протокол съгл. чл.11 от договора. Но предвид направеното признание на ищеца в депозираната от него на 29.11.2019 г. молба становище, съдът приема, че ответното дружество не е върнало само част от наетото оборудване на обща стой- ност 8 846.00 лв.
Въз основа на приложения Дневник на сметка 411/1 на ищеца за периода от м. декември 2017 г. до м. септември 2018 г., включително, както и поради липса на доказателства за заплащане на дължимия наем, съдът приема, че размера на дължимия наем за периода от 21.12.2017 г. до 27.09.2018 г. е в размер на 49 426.58 лв.
На 04.10.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпъл- нение по чл.417 от ГПК, основаващо се на издадения на 13.12.2017 г. от „Строй груп – 81“ ЕООД и другия ответник запис на заповед за сумата от 61 474.00 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окон- чателното заплащане на задължението. На 08.10.2018 г. по ч.г.д. № 2864/2018 г. на Шуменския районен съд е издадена Заповед № 1404 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата. По него ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 61 474.00 лв. – главница за неизпълнение на парично задължение по за- пис на заповед, издаден на 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главни- цата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.10.2018 г. до заплащане на вземането, както и сумите 1 229.48 лв. – държавна такса и 3 3220.00 лв. – адвокат- ско възнаграждение. В законоустановения срок ответниците са депозирали възра- жения по чл.414, ал.1 от ГПК. Едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск за установяване на вземането.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от из- даден на 13.12.2017 г. от „Строй груп – 81“ ЕООД и авалиран от В.Н.М. запис на заповед. Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Разгледан по същество искът е основателен, поради следните съображения:
Ищецът обосновава претенцията си с наличието на редовен от външна стра- на запис на заповед, съдържащ задължителните реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ, поради което същия е действителен. В качеството си на едностранна и аб- страктна правна сделка записът на заповед е породил задължение за издателя му да заплати посочената в него сума. Претенцията на ищеца по отношение на втория ответник се основава на обстоятелството, че той е авалирал задължението по запи- са на заповед при условията, при които е поето и е положил саморъчно подписа си. С оглед спазването на установената в чл.484 от ТЗ форма и редовността на записа на заповед е възникнало валидно менителнично поръчителство. Правните последи- ци от волеизявлението на авалиста е че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалиста дължи същата по вид престация, както и авалата и то солидарно с него, предвид разпоредбите на чл.485, ал.1 от ТЗ и чл.513 от ТЗ във вр. с чл.537 от ТЗ.
Записът на заповед е едностранна и абстрактна сделка, по силата на която издателят обещава безусловно да плати на падежа определена сума на поемателя. Сделката е абстрактна, тъй като извършването й не се обуславя от някакво основа- ние. Но абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотноше- ния, послужили като причина за менителничното задължаване изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение и евентуалното погасяване на възникналите вследствие на нея задължения.
В настоящия случай издателят на записа на заповед посочва наличието на конкретно каузално правоотношение между него и ищеца – договор за наем на строително оборудване от 13.12.2017 г. Представените в хода на процеса доказа- телства безспорно установяват наличието на облигационно отношение между ище- ца и „Строй груп-81“ ЕООД, възникнало в резултат на валидно сключен между тях срочен договор за наем. Сключването на договора и уговорените с него условия не се оспорват от страните. В съответствие с чл.5, т.8 и чл.15 от договора за обезпеча- ване на задълженията си по него ответното дружество е издало запис на заповед, авалиран от В.Н.М..
Въпросът, който е от значение в конкретния случай е какво точно се включ- ва в обезпечителната функция на менителничиния ефект само обезпечаването на задължението на ответното дружество да заплати дължимата наемна цена или и другите негови задължения, произтичащи от договора. С оглед на това следва да се изясни волята на страните, материализирана в сключения между тях договор. В чл. 15, ал.1 от договора изрично е уговорено, че с издадения запис на заповед наемате- лят обезпечава всички свои задължения произтичащи от договора. Следователно в обсега на менителничното задължение по волята на страните са включени не само задължението за плащане на дължимия наем, но и всички други плащания възник- нали вследствие неизпълнението на договора включително и предвидените в чл. чл. 19 и 20 неустойки. Евентуалното принудително изпълнение засяга патримониума на длъжника съобразно обема на обезпеченото вземане. С оглед на това, ищецът може да събере чрез привилегирования път на заповедното производство, иницира- но въз основа на процесния запис на заповед и вземанията си за неустойка, произ- тичащи от процесния наемен договор.
За да бъде получена, респективно заплатена неустойката е необходимо наличието на няколко предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава. В конкретния случай съконтрахентите са включили в договора за наем клаузи за неустойка. Ищецът, в качеството си на наемодател е изпълнил задължението си да предостави за ползване вещите обект на наемния договор. Представените по делото доказателства, доказват, че ответното дружество не е изпълнило точно основните си задължение по наемния договор, а именно да заплати дължимия наем и да върне изцяло наетото от него оборудване. С оглед на това, предвид чл.19 т.2 и т.4 от договора, чл.1, ал.1 от допълнително споразумение към него, както и признанието на ищеца че не е върната само част от оборудването на обща стойност 8 846.00 лв., и съгл. чл.162 от ГПК съдът приема, че дължимата неустойка по чл.19, т.4 от договора е в размер на 13 269.00 лв., а неустойката по чл.19, т.4 от договора е в размер на 11 054.13 лв. или общия размер на неустойките е 24 323.13 лв. Предвид некоректното поведение на ответното дружество, обстоятелството, че то не е изпълнило основните си задължения по сключения наемен договор, продължител- ността и размера на неизпълнението, спецификата на обезпеченните с неустойките задължения дават основани на съда да приеме, че тя не излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна и не накърнява добрите нрави. Следователно исковата претенция по отношение на ответниците е основа- телна и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да за- платят солидарно на ищеца сумата от 5 229.48 лева, представляващи направените от него разноски по делото, а също така, предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и направените в заповедно- то производство разноски в размер на 4 449.88 лв. (3 220.00 лв. – адвокатско възна- граждение и 1 229.48 лв. – внесена държавна такса) или в общ размер на 9 678.96 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че „Строй груп – 81“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Габрица, община Венец, обл. Шумен, ул. „Ивай- ло“, № 7, представлявано от управителя В.Н.М. и В.Н.М., ЕГН ********** *** дължат солидарно на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и ад- рес на управление гр. София, район Подуене, бул. „Ботевградско шосе“, № 273, представлявано заедно и поотделно от управителите Я.Б., Н.К.К.и Г.Х.Г. сума в размер на 61 474.00 (шестдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и четири) лв. по Запис на заповед с дата на издаване 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.2018 г. до из- плащане на сумата за което вземане е издадена Заповед № 1404 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 08.10.2018 г. по ч. г. д. № 2864/2018 г. по описа на Шуменския районен съд.
Осъжда „Строй груп – 81“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Габрица, община Венец, обл. Шумен, ул. „Ивайло“, № 7, представля- вано от управителя В.Н.М. и В.Н.М., ЕГН ******** *** да заплатят соли- дарно на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Подуене, бул. „Ботевградско шосе“, № 273, представлявано заедно и поотделно от управителите Я.Б., Н.К.К.и Г.Х.Г.сумата от 9 678.96 (девет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лв. от които 5 229.48 (пет хиляди двеста двадесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) лв., представляващи напра- вените разноски по делото и 4 449.88 (четири хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) лв. представляващи направените разноски по ч.г.д. № 2864/2018 г.по описа на Шуменския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: