Мотиви към присъда №80/12.12.2017 г., постановена по
НОХД №492 по описа за 2017 г.
на Районен съд - Левски
Срещу
подсъдимия С.К.В., с ЕГН **********,
е повдигнато обвинение за това, че на 29.07.2017г.,
в гр.Левски, обл. Плевен, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание, без съвкупление по отношение на навършило 14 годишна възраст
лице Р.М.М., с ЕГН ********** ***, като употребил за това сила - престъпление
по чл.150, ал.1 от НК.
По
искане на подсъдимия и назначеният му служебен защитник, делото е разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и следващите от НПК, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните.
Подсъдимият
С.К.В. по време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие поддържа изцяло внесения обвинителен акт.
Счита, че
в хода на разследването са събрани категорични доказателства за това, че на
29.07.2017 г. подсъдимият В. е извършил действия, с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание, без съвкупление, като употребил за това сила.
Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен за престъплението, за което е
предаден на съд, като му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде определено
около средата на наказанието, разписано от законодателя за престъплението, за
което е предаден на съд, като това наказание бъде изтърпяно ефективно. Моли да
бъде приспаднато по реда на чл.59 от НК времето, за което подсъдимият е бил
задържан по настоящото дело, като в тежест на същия бъдат възложени направените
по делото разноски.
Подсъдимият С.К.В. лично, и чрез служебния си защитник адв. С., счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Защитникът на подсъдимия моли съда да приеме, че
тази безспорна доказаност в огромна степен се дължи на процесуалното поведение
на неговия подзащитен.
Моли при
индивидуализация на наказанието да се отчетете и фактът, че деянието според
защитата е останало недовършено, преустановено във фазата на опита и то от
самия подсъдим. Моли съдът да съобрази и безспорният факт, че самата
пострадала, която е най - заинтересована от това подсъдимият да получи едно
справедливо наказание счита, че изтърпяното до момента от него напълно
компенсира обществената опасност на деянието и на дееца. Счита, че с оглед
доказателствата по делото, въпреки миналото осъждане на подзащитния му, при
индивидуализация на наказанието и с оглед всички факти по делото да бъде
определено наказанието при условията на чл.55 от НК, като наказанието бъде под
предвидения минимум от две години, а именно в рамките на шест месеца лишаване
от свобода, което би било не само справедливо, но обществено оправдано и би
изиграло своята превантивна роля, и наказание в такъв размер би съответствал и
на самото деяние.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание
от подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С.К.В., роден на
***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в Затвора – Плевен, български
гражданин, с основно образование, безработен, живее на семейни начала, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият
В. е осъждан на наказание лишаване от свобода за извършено деяние по чл. 152,
ал.4, пр.3, вр. ал.3, т.2 вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, пр.1 от НК, което е
изтърпял.
На
29.07.2017г. вечерта, подсъдимият С.К.В. със свидетелката А.А. и лице на име
Д. се намирали в заведение, намиращо се в близост до
ж.п. гарата в гр.Левски, като В. употребил алкохол. На същата дата към 20:45
часа – 21:00 ч. свидетелката М. минала покрай тях. Подсъдимият В. подвикнал
след нея „може ли да се запознаем”. Свидетелката не обърнала внимание на
подвикванията и продължила по пътя си. Слязла
в подлеза на ж.п.гарата, където в момента нямало хора. На излизане от подлеза
чула стъпки след себе си, но не се обърнала. След като изкачила стъпалата и
направила няколко крачки, подсъдимият се нахвърлил върху нея отзад. След което
свидетелката усетила силен удар, при който изпуснала чантата си. Подсъдимият
започнал да й удря шамари по лицето и я хванал за ръката, за да не избяга.
Свидетелката започнала да вика „татко”, за да може подсъдимият да си помисли,
че е с баща си. Въпреки молбите от страна на свидетелката да я пусне, В.
започнал да я влачи към изоставена сграда.
По време
на борбата св. М. ухапала за безименния пръст на дясната ръка В.. Подсъдимият,
въпреки, че свидетелката се противила, я замъкнал в изоставената сграда и
започнал да й дърпа дрехите и да прави опит да ги съблече. Тя през цялото време
упорствала, но въпреки всичко той успял да й съблече дрехите и бельото. М. му
казала, че е болна от СПИН, с намерение
да го спре. При това подсъдимият казал, тогава да му направи „свирка”. Св.М.
била много изплашена, съгласила се, като в страха си искала да спечели повече
време. Целта на свидетелката била да избяга по някакъв начин, но той я държал
здраво за ръцете. Подсъдимият започнал да си смъква панталоните, като св.М.
през цялото време го молела да я остави. В един момент я вдигнал във въздуха и
пак я смъкнал, като от време на време й удрял плесници, тъй като тя се
съпротивлявала. Подсъдимият започнал да
я опипва по гърдите и да я целува, въпреки съпротивата на М. и демонстрирането
на нежеланието за интимност.
С два
пръста на два пъти проникнал във влагалището й с цел възбуждане и/или
удовлетворяване на полово желание. Свидетелката казала, че я заболяло и той я
оставил. Излезли навън, разменили няколко реплики. Свидетелката не посмяла да
направи опит да избяга, тъй като се страхувала, че подсъдимият ще я възпре и отново
може да я нападне. След което подсъдимият станал и си тръгнал.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска
експертиза се установява, че при прегледа на свидетелката Р.М.М. било
установено: две стари дефлорационни щърбини на девствена ципа, плитка прясна
раничка и кръвонасядане по лигавицата на предверието на влагалището, малки на
площ кръвонасядания по кожата на гърба, ляв лакът и лява скула.
Уврежданията са обективен показател за механично въздействие върху
тялото в тези области.
Раничката в областта на преддверието на влагалището по своята
морфология, може да бъде обяснена с действие на нокти при бъркане с пръсти във
влагалището, както се съобщава – (т.е. действия извършвани с цел възбуждане
и/или удовлетворяване на полово желание).
Малките охлузвания по кожата са резултат от тангенциално действие на
твърди тъпи предмети, могат да се обяснят с притискане на гърба и лакътя върху
грапава повърхност.
Самите увреждания сами по себе си довели до краткотрайни физически болки
и страдания.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза се установява, че при освидетелстваната
Р.М.М. няма данни за умствена изостаналост и психично разстройство. Нивото на
развитие на личността съответства на календарната възраст и придобитото
образование. Няма анамнезни и актуални данни за преболедувано или налично
психично разстройство. Касае се за психично здравна личност.
Установява се, че освидетелстваната е способна правилно да възприема
фактите, които имат значение към делото и да дава достоверни показания за тях.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна съдено
психиатрична и психологична експертиза по отношение на освидетелствания С.К.В.
е, че се касае за психично здрава личност. Няма данни за психично разстройство
по смисъла на чл. 33 от НК. По време на извършване на противоправното деянието
е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен.
Установява се, че по време на криминализираното деяние на 29.07.2017 г.
не се е намирал в болестно състояние от психично естество, което би му
попречило да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи
постъпките си. Моментното психично състояние на освидетелствания по време на
освидетелстването е: касае се за психично здрава личност с някои особености на
личността, които не представляват психично разстройство.
По време на изследването не са установени феномени на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, които да
го лишават от способността да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи.
С протокол за доброволно предаване от 01.08.2017г. И.С. –
служител в РУ – Левски приел от П.А. 4 бр. диска - ДВД с
видеозаписи ОТ 29.07.2017 г. за времето от 21:00 до 23:00 часа.
От протокол за извършена видео – техническа
експертиза е видно, че за изследване били представени 4 броя компакт диска.
Основните им директории съдържат общо осем файла,
записани в специализирани файлове.
Файловете са цифров презапис от оригинални файлове,
записани на твърдия диск на охранителна видео – система. При преглед на
съдържанието им се установява, че съдържат записи от четири заснемащи устройства /камери/. Записаното
изображение е цветно с два размера, според информацията видеозаписите са
заснети на 29.07.2017г. за времето от 20:00ч. до 23:00:01 часа – системно време.
Не са установени следи от манипулация /намеса върху
записаната информация.
На видеозаписите има заснети лица от видим мъжки и
женски пол, чиито действия са илюстрирани с кадри, подредени в хронологичен ред
и поместени в приложение в изследователската част на протокола.
Качеството на заснетото изображение позволява
ограничаване на някои общи идентификационни признаци на заснетите лица, т.е. те
са годни за провеждане на сравнително лицево – идентификационно изследване.
Разпитан в качеството му на обвиняем В. се
признава за виновен.
Изложената
по – горе фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели,
назначените експертизи, които си кореспондират напълно, както по-между
си, така и на данните от извършените процесуално – следствени действия, за
които са съставени съответните протоколи.
От
изложената фактическа обстановка се установява, че подсъдимият В. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.
150, ал.1 от НК, а именно, че на 29.07.2017г.,
в гр.Левски, обл.Плевен, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание, без съвкупление по отношение на навършило 14 годишна възраст
лице - свидетелката М., като употребил за това сила.
За съставомерността на
деянието по чл. 150 от НК е необходимо да е налице действие от страна на дееца,
с което той има за цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление. За осъществяването му следва да е използвана сила.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал,
че извършеното действие е от естество а възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление, както и че употребява сила спрямо пострадалото лице. Съзнавал
е, че пострадалата не е съгласна да участва в блудствените действия.
Поради изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от обективната
и субективната страна на състава на престъплението по чл. 150, ал.1 от НК.
Подсъдимият
В. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК.
При определяне на размера на наказанието по отношение
на подсъдимия съдът взе предвид предишните му осъждания, обществената опасност
на деянието и дееца.
Съдът
съобрази от друга страна признанието на вината от страна на подсъдимия,
оказаното съдействие органите на досъдебното и съдебното производство.
Така
мотивиран съдът налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
три години, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.
Съобразявайки,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.
58а от НК, и тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие – чл.371 т.2 от НПК, като е открита процедура по предварително
изслушване на страните, съдът намалява така определеното наказание с една трета
и налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът е приложил разпоредбата на чл.59, ал.1
от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като приспада
времето, през което подсъдимият С.К.В. е бил задържан, считано от 31.07.2017г.
При този
изход на делото следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият да бъде
осъден да заплати направените на досъдебното производство деловодни разноски в
размер на 42.32 лв. за изготвена съдебно медицинска експертиза и сумата от
655.96 лв. за психолого-психиатрична експертиза.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: