Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5809/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.С.Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:
1. иск
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1 800 лева, представляваща предоставена в заем парична сума по сключен
между страните Договор за заем от 29.01.2019 г., с падеж – 31.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
2. иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 66,51 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на задължението за главница,
начислено за периода от 31.05.2019 г. до 10.10.2019 г.;
за които
суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. №***г. по описа
на Районен съд – Варна, *** състав.
В исковата молба са
изложени твърдения, че между ищцовото дружество и ответника бил сключен Трудов
договор №***г. Сочи се, че още към този момент ответникът поискал от
представител на дружеството паричен заем в размер на 1 800 лева, като и
била налице уговорка същата сума да бъде удържана от досегашното работно място
на ответника, поради неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото му правоотношение. Заявява се, че сумата от общо 1 800 лева била
предадена на ответника на три части, обективирани в три платежни нареждания,
като едната част била преведена по банкова сметка ***, а третият паричен превод
в размер на 1 000 лева бил извършен с платено нареждане от 29.01.2019 г.,
с посочени основание „заем на Д.Д.“ и падеж – 31.05.2019 г. От страна на ищеца
се твърди, че е налице сключен между страните в производството устен договор за
заем, сключен с предаване на последната парична вноска от заемната сума на
29.01.2019 г., с падеж на изплащане на задължението – 31.05.2019 г. Сочи се, че
поради изпадане на ответника в забава, за периода от 31.05.2019 г. до
10.10.2019 г. същият дължи обезщетение за забава в размер на 66,51 лева.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки процесуалният
представител на ищеца поддържа предявените искове, като излага твърдения за
доказаност на всички предпоставки за уважаване на същите. Претендират се сторените
в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал писмен отговор, като е посочено, че твърденията в
исковата молба за сключен устен договор за заем не кореспондират на
представените от ищеца доказателства, от които се установява, че между страните
в производството е сключен трудов договор, че са налице три платежни
нареждания, едно от които към сметка на съпругата на ответника, а в две от
платежните нареждания е посочено като основание „служебен аванс“. Заявява се, че не е налице сключен договор за заем между страните,
както и доказателства за твърдените от ищеца договорки.
В проведеното открито съдебно заседание и в депозирана писмена защита
особеният представител на ответника иска отхвърляне на предявените искове като недоказани.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от съдържанието на представения по делото Трудов
договор №***г., на същата дата между страните в производството е възникнало
трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността
„шофьор товарен автомобил /международни превози/“ при ответното дружество.
От приетите като писмени доказателства по делото
преводни нареждания се установява, че от ищцовото дружество като наредител са
превеждани по банкова сметка *** /същата посочена и във визирания по-горе
трудов договор/ следните суми: на 17.01.2019 г. в размер на 200 лева с посочено
основание „служебен аванс на Д.Д.“, на 22.01.2019 г. в размер на 600 лева с
посочено основание „служебен аванс на Д.Д.“, на 29.01.2019 г. в размер на
1 000 лева с основание „заем на Д.Д., погасяване до 31.05.2019 г.“.
Представени по делото са ведомости за заплати на
ответника за месеците януари и февруари 2019 г., преводни нареждания за заплати
на Д.Д. за същите месеци, както и извадка от журнал – сметка за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., сметка 429/3 – Други разчети с персонала –
отпуснати заеми.
От приобщеното ч.гр.д. №***г. по описа на Районен
съд – Варна, ***състав, се установява, че по
заявление вх. № 78506/25.10.2019 г. от ищцовото дружество срещу ответника е
издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесните суми, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.
Иницииращите настоящото производство установителни искове са предявени в
указания срок по чл. 415 ГПК.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели, ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява следното:
Свидетелят***твърди, че изпълнява длъжността
търговски и финансов представител на ищовото дружество от 2015 г., като по този
повод в края на 2018 г. - началото на 2019 г. ответникът го потърсил с искане
да започне работа при ищеца. Заявява, че преди постъпването си на работа Д.Д.
поискал от дружеството сумата от 1 800 лева, която му била необходима да
се организира преди започването на новата работа. Свидетелят сочи, че сумата
била преведена на ответника през януари месец 2019 г. на три пъти – в размер на
200 лева, 600 лева и 1 000 лева, като било уговорено същата да бъде
върната до края на месец май на същата година.***твърди, че първите две суми са
преведени с основание „служебен аванс“, а последната – като „заем“, което
обяснява с липсата на сключен трудов договор с ответника към момента на първите
два превода, като предоставената сума не е възстановена от последния до момента.
Свидетелят***твърди, че работи при ищцовото
дружество от 2015 г. на длъжността „Ръководител транспорт“, като се занимава с
финансово-оперативните дейности в същото. Заявява, че в края на 2018 г.
ответникът се свързал с фирмата, за да започне работа в същата в началото на
2019 г., като в тази връзка поискал да му бъде предоставен заем в размер на
1 800 лева, за да организира започването на работата си. Сочи, че лично
превела посочената парична сума на три пъти – в размер на 200 лева за пътни
разноски, 600 лева – за пазаруване преди тръгване на курс и последен превод от 1 000
лева, като уговорката била сумите да се превеждат по банкова сметка ***, която
била посочена от последния и в сключения между страните трудов договор поради
наложени по негови банкови сметки запори.***твърди, че като основание за
превода на първите две суми било посочено „служебен аванс“, а на последната
сума – „заем“, като предоставената такава не е върната от ответника до
настоящия момент, въпреки уговорения краен падеж – 31.05.2019 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за потребление (паричният
заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и
комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на сделката - уговорената парична сума,
като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане
на дадената сума.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1
ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума: 1. съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2. реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател.
Съдът намира, че
в производството се доказаха всички предпоставки, обуславящи уважаване на предявения
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
На първо място, установи се от показанията на разпитаните
по делото свидетели наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между ищцовото дружество /чрез свидетеля***като негов търговски и финансов
представител/ и ответника с предмет предаване в собственост на последния на
паричната сума от общо 1 800 лева /с цел покриване на разходи от същия във
връзка с предстоящото започване на работа при ищеца/, при задължението на
ответника да върне заетата сума след получаване на доходи.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума /в този смисъл Определение № 85 от 26.01.2016 г. по гр. д. № 33 / 2016 г. по описа на ВКС, 4 Г.О.
/, като в случая реалното предаване на заемната сума не се оспорва от ответника, а същото се установява и от представените преводни нареждания, съгласно които ищцовото дружество като наредител е превело по банкова сметка *** /същата посочена и във визирания по-горе трудов договор и за която се установи от свидетелските показания, че е съпруга на ответника/ следните суми: на 17.01.2019 г. в размер на 200 лева с посочено основание „служебен аванс на Д.Д.“, на 22.01.2019 г. в размер на 600 лева с посочено основание „служебен аванс на Д.Д.“, на 29.01.2019 г. в размер на 1 000 лева с основание „заем на Д.Д., погасяване до 31.05.2019 г.“. По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД:
По реда на чл. 162 ГПК /с
помощта на програмен продукт „Апис Финанси“/ съдът определи размера на претенцията за обезщетение за забава, а именно: 66
лева, като за посочените сума и период искът с правно основание чл. 86 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 66 лева до пълния
претендиран размер от 66,51 лева и за дата 31.05.2019 г. същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Г.Г.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 514,53 (петстотин
и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки) лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски за исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Г.Г.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 517,86 (петстотин
и седемнадесет лева и осемдесет и шест стотинки) лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.