Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Враца, 16.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 16.02.2022
г. /шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 661 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „ А.П. **** “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от * И.Ц.М., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 11131/14.10.2021 г. на Н.о. „О.д.“ в Д.
„О.д." в Г. д. „Ф. к.“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството на основание
чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – кафе автомат за
самообслужване, находящ се в с. *** , пред **, стопанисван от „А.П. ****“ ЕООД и
е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ,
като постановена в нарушение на материалния закон, в несъответствие с неговата
цел и на принципа за съразмерност при упражняване на
административна дейност, закрепен в чл. 6 от АПК. Твърди се, че органът не е
представил нито данните от изпратените SMS-и с Х задачи за
период от един час и интервал от една минута, нито резултатът от тези задачи,
поради което не е ясно, как точно е установено, че фискалното устройство не е
отчело конкретната контролна покупка на кафе. Изложени са аргументи относно
липсата на материалноправните
предпоставки за прилагането на ПАМ, тъй като органът не е доказал фактите и
обстоятелствата по твърдяното нарушение на чл. 3, ал. 8 от
Наредба Н-18/13.11.2006 г. на МФ. Сочи се, че разпореденото запечатване на кафе
автомата за срок от 14 дни за неотчитане на продажба от 0,50 лв. ще причини
вреди за дружеството, явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Обектът
е снабден с изискуемото в закона фискално устройство, което отчита всички
продажби, а случилото се следва да се приеме за инцидент, който е отстранен още
по време на проверката и не е оправдано лишаването на дружеството от приходи за
такъв дълъг период. Иска
се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по
производството.
По
делото са представени писмени бележки от управителя на оспорващото дружество за
даване ход на делото в негово отсъствие, а по същество на спора поддържа и
доразвива изложените в жалбата съображения.
Ответникът,
Н.о. „О. д.“ в Д. „О. д.“ към ГД „Ф.к.“ при ЦУ на НАП, чрез ** Д. М. в с.з.
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че ЗППАМ отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, като при наличие на предпоставките по чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС АО действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да
издаде ПАМ – запечатване на обект, независимо от предвидените административни
наказания за него. Твърди се, че продължителността на мярката е съобразена с
принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и достатъчно мотивирано е определен посочения
срок, като са изложени достатъчно факти и обстоятелства за това. Отправя искане
към съда да остави жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ без уважение и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства, като е приложено заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 АПК и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
На 14.09.2021 г. в 12:39 ч. служители на отдел „О. д.“ в Д. „О. д." в Г. д. „Ф. к.“ при ЦУ на НАП извършили
проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе автомат за самообслужване, находящ се в с. *** , пред **, стопанисван
от „А.П. **** “ ЕООД, във връзка спазването на данъчно-осигурителното
законодателство и изискването за спазване на Наредба Н-18/13.11.2006 г. на МФ. Кафе
автомата е с електрическо захранване и върху същия е монтирано фискално
устройство за вграждане в автомати на самообслужване ФУВАС. При извършена
контролна покупка от проверяващия екип са изпратени SMS-и с Х задачи за
период от един час и с интервал от една минута за регистрираните две фискални устройства
за вграждане, които по данни от програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка“ са ФУВАС с рег. № 4426725 с ИН на ФУ DT 523336 и номер на ФП
2523336 и ФУВАС с рег. № 4455608 с ИН на ФУ DT 523517 и номер на ФП
2844124, регистрирани от „А.П. ****“ ЕООД. В 12:39 часа член на екипа е
поставил монета от 0,50 лв. в монетника на автомата и след натискане на бутона
за избор на напитка /кафе еспресо дълго Лаваца/ на дисплея на ФУВАС не се
визуализират никакви данни и контролната покупка не е отчетена. За контролната
покупка на кафе еспресо на стойност 0,50 лв., извършена на 23.09.2021 г. в
12.39 ч. ФУВАС, вграден в кафе-автомат на самообслужване, находящ се на ул. *** * не е
регистрирал и отчел продажбата, като фискален бон не се визуализирал на дисплея
на ФУВАС с рег. № 4426725 с ИН на ФУ DT 523336 и номер на ФП 2523336, без да се издава
хартиен документ, с което е приет за осъществен състава на чл. 3, ал. 8 от
Наредба Н-18/13.11.2006 г. на МФ. Проверяващите позвънели на телефонния номер,
поставен на автомата за връзка при повреди, в резултат на което се отзовал сина
на управителя на оспорващото дружество. В негово присъствие при отваряне на
автомата е установено, че в същия е вграден ФУВАС DATEX DP-65KL с ИН DT 523336. От екипа са
изискани сервизни документи от сервизна фирма „В. с.“ ЕООД, с която „А.П. ****“
ЕООД има сключени договори за поддръжка на ФУВАС. От същите е установено, че
ФУВАС DATEX DP-65KL с ИН DT 523336 и номер на ФП 2523336 и FDRID 4426725, за периода от датата на въвеждане в
експлоатация - 09.07.2020 г. до 04.10.2021 г. фискалното устройство е влизало в
сервиз на 07.07.2021 г. за подновяване на сервизен договор, промяна на данни и
на 29.09.2021 г. за четене на КЛЕН, четене ФП, проверка дата и час, смяна на
адрес на обекта, промяна данни. От предоставената контролна лента на електронен
носител за дата 23.09.2021 г. в 12,39 ч няма издаден фискален касов бон за
продажба на кафе еспресо дълго Лаваца.
За констатираните факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка сер. АА № 0448794/23.09.2021 г., протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0448796/09.10.2021 г. и протокол сер. АА №
1681776/08.10.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
При установените обстоятелства Н. о. „О. д.“ в Д. „О.
д." в Г. д.„Ф. к.“ при ЦУ на НАП, е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 11131/14.10.2021 г., с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС на „А.П. ****“ ЕООД
е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект" – кафе автомат за
самообслужване, находящ се в с. ***, ул. ***
№ * и "забрана за достъп до
него“ за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на законния представител на
дружеството на 04.11.2021 г., видно от представената разписка. Жалбата против
нея е подадена по пощата на 18.11.2021 г., видно от пощенското клеймо.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за
който не е предвиден задължителен административен ред за оспорване, от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.
1 АПК.,
с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е и ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона, като съгласно чл.
168, ал. 2 АПК съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият
съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал.
3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г.
/л. 14 от делото/, Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на
отдели "О. д." в д. „О.д.“ в Г. д. "Ф. к." при ЦУ на НАП да
издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от началник на отдел „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ при ЦУ на НАП, оправомощен по силата на горната заповед на
изпълнителния директор на НАП.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ. Съобразно
нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая
изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за
налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните
основания за издаването ѝ. Органът е изложил фактите, въз основа които е
приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС.
Обектът е индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се
извършва в него. Изложени са и общи мотиви относно продължителността на
наложената принудителна административна мярка.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Предвид горното, съдът приема, че процесната заповед е валиден административен
акт, издаден в установената от закона писмена форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При
направената преценка за съответствие на оспорената ЗППАМ с материалния закон и
неговата цел, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., издадена от
министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на
касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Разпоредбата на чл. 3, ал. 8
от ЗДДС указва, че лице, което извършва продажби на стоки и услуги чрез автомат
на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмен на
валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като
фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да
се издава хартиен документ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2,
което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата се
издава на хартиен носител.
Съгласно
предвиденото в чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Наредба №
Н-18/13.12.2006г. е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1
на чл. 118 от ЗДДС, възпроизведена частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се
определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки / продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните
разпоредби следва извода, че задължението на лицата по чл. 3 от Наредбата за
монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване дейността на обекта, е свързано със
задължението за регистриране и отчитане на всяка продажба, извършена чрез
автомат на самообслужване (какъвто е процесният кафе-автомат), посредством
ФУВАС, при което фискалният бон, регистриращ продажбата, само се визуализира на
дисплея, без да се материализира на хартиен документ.
В
случая при проверката е установено, че автоматът е оборудван с
вграден ФУВАС DATEX DP-65KL с ИН DT 523336 и номер на ФП 2523336 и FDRID 4426725 от датата на въвеждане в експлоатация -
09.07.2020, има сключени договори за поддръжка, като преди датата на
проверката, фискалното устройство е влизало в сервиз на 07.07.2021 г. за
подновяване на сервизен договор, промяна на данни и др. Видно от приложеното по
делото разчитане на контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ на същата
дата 23.09.2021 г. са отчетени общо 19 продажби на напитки. В следващите дни от
24.09.2021 г. до 28.09.2021 г. също са отчитани продажби от ФУВАС с рег. № 4426725, ИН DT 523336, като на
29.09.2021 г. устройството е влязло в сервиз за четене на КЛЕН, четене на ФП,
проверка на дата и час, което обстоятелство е отразено и в оспорената ЗППАМ. Няма
спор, че за посочените в заповедта дата и час на проверката – 23.09.2021 г., 12,39
ч. няма отчетена продажба на стойност 0,50 лв., но след като устройството е
отчитало извършени продажби и за този ден на проверката и след това, не може да
се приеме тезата на органа, че е налице висока степен на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение
във времето. Напротив, не се установява такова нарушение в следващите дни. След
като в изпълнение на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. кафе-автоматът е притежавал регистрирано
в НАП, монтирано и отчитащо продажбите фискално устройство, доказано с
контролната лента на електронен носител и при липсата на данни и твърдения, че
устройството е било по някакъв начин манипулирано, то неотчитането на една
продажба се явява по-скоро технически проблем.
Дори
да се приеме, че в случая е осъществен състава на нарушението по чл. 3, ал. 8
от Наредбата, следва да се отчете факта, че нарушението е отстранено веднага
след неговото констатиране и преди предприемането на каквито и да било мерки от
страна на органа. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
издадена на 14.10.2021 г., т.е. след преустановяване на нарушението и в случая тя има
характер на санкция, а по определение принудителните административни мерки не
изпълняват такава функция. Съобразно чл. 22 ЗАНН ПАМ
се налагат с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в конкретния
случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да
предотврати извършването на едно неправомерно деяние.
Наложената
ПАМ „запечатване на търговски обект“ не би могла да доведе до предотвратяване
или преустановяване на нарушението, за което е издадена оспорената заповед, тъй
като същото е довършено към момента на установяването му и отстранено след
констатирането му. В случая прилагането на принудителна административна мярка
не би постигнало целите на административната принуда и ограничава в значителна
степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява
търговска дейност за определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да
упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от
възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото и поправително действие
е възложено на системата от санкции, а не на административната принуда.
От друга
страна мотивите на
административния орган, свързани с продължителността на срока от 14 дни, макар и
пространствено изложени, са общи и неотносими към конкретното нарушение. Не са
съобразени с установеното при извършената проверка и поради това наложената ПАМ
не изпълнява целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Необосновани с оглед материалите по преписката са релевираните от органа
доводи, че срокът на мярката е съобразен с целта нарушителя да промени начина
на извършване на дейността в конкретния обект и законосъобразното отчитане и
регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство, както и
правилното определяне на реализираните доходи в защита на държавния интерес във
финансовата сфера. Липсва
конкретизация за това какъв е реализирания през деня оборот и как се отнася
спрямо оборотите от предходни дни, търговецът извършвал ли е друго нарушение по
Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били релевантни към
преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. От представените
по делото доказателства, противно на твърденията на ответника, не се установява
трайно противоправно поведение на търговеца относно нарушаване на данъчното
законодателство с избягване на дължими данъци върху реализираните обороти.
За да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава, като административният орган трябва да се
въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими
с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 14 дни, поради
неотчитането на една продажба на стойност 0,50 лв. освен, че засяга повече от
необходимото правната сфера на адресата на мярката, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци, което също не съответства на преследваната от
закона цел.
Независимо,
че определянето на срока е правомощие, предоставено на органа в условията на
оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на
тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел, респективно
законосъобразното му упражняване в контекста на принципа на съразмерност,
прогласен с чл. 6 АПК, пряко рефлектира върху законосъобразността на оспорения
акт. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на нарушения по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл съдът съобрази Решение № 12413 от
08.10.2020г. по АД № 6282/2020г. и Решение № 2429 от 27.02.2017 г. на ВАС по АД
№ 12477/2016г. Освен това наложената ПАМ си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда и е постановена в
нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК и на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5
от АПК, поради което се явява незаконосъобразна.
Съдът не разполага с правомощия да измени заповедта,
като намали срока, за който е наложена мярката, тъй като този въпрос е от
компетентността на органа, предоставен е на неговата оперативна
самостоятелност, чието законосъобразното упражняване се проверява от съда.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че ответникът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При
този изход на спора и при своевременно направено искане на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по производството разноски в размер на 50,00
/петдесет/ лева за платена държавна такса.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11131/14.10.2021 г. на Началник отдел „О. д.“ в Д. „О. д." в Г. д.
„Ф. к.“ при ЦУ на НАП, с която на „А.П. **** “ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка "запечатване на търговски обект" – кафе-автомат
за самообслужване, находящ се в с. ***, ул. ***
№ * и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „А.П. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от * И.Ц.М., сумата от 50,00 /петдесет/ лева -
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: