Решение по дело №523/2023 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК/Административно-процесуален кодекс/ във вр. с чл. 63в   ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Л.“ ЕООД ***, ЕИК **, представлявано от * Е.К.В., чрез  пълномощник - * К.А. ***, против РЕШЕНИЕ № 197/09.06.2023 г. на Районен съд /PC/ – Враца, постановено по АНД № 326/2023 г. С оспореното решение е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП /Закон за пътищата/, с който за нарушение  на  чл.102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179, ал. Зб от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.

В  касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо. Твърди се, че първоинстанционния съд е постановил своето решение при нарушение на закона, тъй като не е определил релевантните по делото факти, въз основа на което е постановил правна последица, без да е доказан целия фактически състав на твърдяното нарушение. Неправилно е тълкувал и приложил относимите към случая правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на съответните за това такси, за което се излагат съображения. Сочи се на първо място, че в закона не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. Зб от ЗДвП, което е съществен порок, а само за нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДвП, за което се посочва съдебна практика и се излагат подробни доводи. На следващо място се твърди, че не са спазени давностни срокове, тъй като датата на издаване на ЕФ е една година и три месеца след заснемане на самото нарушение, за което също се излагат подробни доводи. Твърди се, че от ЕФ не става ясно къде е извършено нарушението, каква такса не е заплатена, какъв е нейния размер и какво точно нарушение е извършено, за което се излагат аргументи. Сочи се, че размера на санкцията надхвърля границите на необходимото за постигане целите на ЗДвП  в смисъла на чл. 5 § 4 от Договора на ЕС. Размера на незаплатената ТОЛ такса е 0.28 лв. и наложената санкция несъразмерно надвишава дължимата ТОЛ такса. В случая наложената имуществена санкция надвишава 8 929 пъти дължимата ТОЛ такса. Твърди се и, че неправилно не е приложен и чл.28 от ЗАНН и в случая е налице „маловажен случай“ за което се излагат съображения. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ.Претендират се разноски.

В с.з. касаторът, редовно призован не се представлява. В писмена Молба от друг пълномощник - * Й.Л. *** се поддържат и доразвива изложените в жалбата съображения. Иска се отмяна на решението и потвърдения с него ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, както и в две производства пред ВАС.

Ответникът – АПИ София, чрез процесуалния си представител * К.М., в писмен отговор по касационната жалба и в с.з. оспорва жалбата като неоснователна, а оспореното решение намира за правилно, законосъобразно и мотивирано и моли да бъде оставено в сила. Алтернативно, предвид решението на ЕС от 21.11.2024г. по преюдициалното запитване, моли, ако съдебния състав прецени, че наложеното наказание е неправилно, да се върне за ново разглеждане на РС-Враца или да се намали наказанието, в размер, който се счита за справедлив за нарушението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прокурор В.Вътов дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата. Сочи, че от гледна точка на приложение на закона към 2021 г. - липсва изрична разпоредба за издаване на ЕФ в случаите на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Аргумент за това е и последващо изменение на посочената разпоредба. Моли за уважаване на жалбата.

С Определение № 651/03.11.2023г. на настоящия съд, производството по делото е било спряно до произнасяне на Съда на Европейския Съюз  /СЕС/ по отправено от АдмС Хасково преюдициално запитване, по което е образувано дело С-61/23. Производството по делото е възобновено с Определение № 2009/22.11.2024г., с оглед постановено Решение от СЕС от 21.11.2024г.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Административно-наказателната отговорност на търговското дружество „Л.“ ЕООД ***, е ангажирана за това, че на 31.08.2021г. в 09:04 часа, е установено нарушение със собствено на дружеството ППС - влекач „Волво ФХ 4х2“, рег. номер **, с технически допустима максимална маса 20 000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община ***, за движение по път 1-1 км 8+849, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т .2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство  № 20562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на  път 1-1 км 8+849.

С   Решение  № 197/09.06.2023  г. на PC–Враца, постановено по АНД № 326/2023г. е потвърден Електронен фиш № **********,, издаден от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, с който за нарушение  на чл.102, ал. 2 и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179,  ал. Зб от ЗДвП  на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че няма допуснати нарушения на правилата за установяване и санкциониране на нарушението, които да ограничават или препятстват правото на защита. Правилно е ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на собственик на ППС, за което е установено да се движи по пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа без платена пътна такса, което е констатирано при преминаване на превозното средство пред контролно устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Съдът е преценил, че фактите са подведени от АНО под правилната правна квалификация и не са налице предпоставки за отмяна на ЕФ, тъй като възможността, нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да бъде санкционирано именно посредством издаването на ЕФ е предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.187а, ал. 1 от ЗДвП. С  решението са присъдени разноски в полза на АПИ-София в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е НЕПРАВИЛНО.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал неправилни изводи за законосъобразност на издадения ЕФ, които касационната инстанция не възприема.

Съгласно чл.102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съдът приема, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството касатор.

Ответникът, а в последствие и районният съд са допуснали смесване на хипотезите на чл.179, ал.3 и чл.179, ал. 3б от ЗДвП.

В нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно чл.189ж, ал. 1, изр. първо и ал.7 от ЗДвП "при нарушение по чл.179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. По отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на „Л.“ ЕООД е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на  чл. 189ж ЗДвП. Съгласно ал.1 на чл.189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност, а не задължение за наказващия орган/, когато се установи нарушение на чл.179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, законът не предвижда да се издава ЕФ. Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до неправилно цитираната в оспореното решение норма на чл.187а, ал. 1 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, а урежда субекта на нарушението. Съгласно цитираната разпоредба, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Никъде в този текст законодателя не е предвидил издаване на ЕФ при установено нарушение по чл.179, ал.3б, каквито мотиви са изложени в оспореното решение.

Видно от изложеното, в случая е липсвала изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, считано към 31.08.2021г. Това се дължи на пропуск на законодателя, с оглед цитираните вече разпоредби, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал. 3б от ЗДвП.

Едва с изменение на разпоредбата на чл. 189ж ал.1  от ЗДвП, обн. в ДВ  бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г. е добавено, че  ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179 ал. 3б от ЗДвП, а именно чл.179  ал.3-3б.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за законосъобразност на ЕФ, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, без да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

При осъществяване на това правомощие и по изложените по-горе съображения  настоящият състав на съда намира, че ЕФ № **********, следва да бъде отменен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

При този изход на делото и  своевременно направено искане от страна на процесуалния представител  на касатора, на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции - РС Враца и АдмС Враца.. От представения договор за процесуално представителство пред РС – Враца и фактура (л.90 и л.91 от АНД № 326/23 г.) се установява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. В настоящото касационно производство също е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., видно от договор за правна защита и съдействие, фактури и преводно нареждане (л. 27 и л.87-90 от делото), при което общия размер  на адвокатското възнаграждение и за двете съдебни инстанции възлиза на 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/. Този размер /по 720 лв./ превишава с по 110 лв. минималния /610 лв./ предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и направеното възражение за неговата прекомерност от страна на ответника е неоснователно. Така определеното и заплатено адвокатско възнаграждение съдът намира за съответстващо на предмета на делото и на извършените процесуални действия от страна на пълномощника  -адвокат, по оказване на правна помощ и съдействие.

Неоснователни се явяват исканията за заплащане на разноски пред ВАС общо в размер на 1 250 лв. - за подаване на отговор на частна жалба 600 лв. и за подаване на частна жалба срещу Определение на съда 650 лв., както и внесена д.т. в размер на 30 лв., тъй като по частните жалби няма образувани административни дела във ВАС и няма произнасяне от ВАС.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  изцяло  Решение № 197/09.06.2023  г., постановено по АНД № 326 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г. и ВМЕСТО НЕГО

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция  № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" - София, с който за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Л.“ ЕООД ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

 

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София да заплати в полза „Л.“ ЕООД *** съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в общ  размер на  общо 1 440 лв. за двете съдебни инстанции, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски до пълния претендиран размер от 2 720 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.