Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
гр.Горна Оряховица, 30.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на прокурора ………..,
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1267/2018г. по
описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане
по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19
от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция –
Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България с ЕИК*****(чрез юрисконсулт Ц. Хр.С.), твърди в молбата си,
че е сключил с М.М.К.(кредитополучател) Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски
кредит, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен
кредит в размер на 6000.00лв. и закупуването на застраховка от 1008.00лв. Усвояването на посочената сума ответницата удостоверила с
полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на
чл.3 от договора, за ответницата възниква задължението да погаси заема на 30бр.
месечни вноски(всяка по 341.39лв.), които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 47.85% и годишния лихвен процент - 36.41%, посочени в параметрите
по договора. М.М.К. е преустановила плащането на вноските по кредита на
20.02.2017г., като до този момент били платени 5бр. вноски. Съгласно ОУ по
договора вземането на кредитора е предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски. Фактът на предсрочна изискуемост
настъпил на 20.03.2017г.(датата на втората пропусната месечна вноска), за което
кредиторът е изпратил изрично уведомление на длъжника. От посочената дата
вземането на кредитора станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. Твърди
се, че М.М.К. дължи и обезщетение за
забава в размер на 569.52лв., начислено върху оставащата неизплатена главницата
по заема, за периода:
20.03.2017г.-11.03.2018г. С
Разпореждане по подадено заявление от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК***** срещу М.М.К. е било образувано ч.гр.дело№585/2018г. на
ГОРС, като е била издадена Заповед№680/22.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за: сумата
5736.24лв., представляваща непогасено задължение по
Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за
потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане; сумата 2193.71лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 20.03.2017г.-11.03.2018г.; сумата 219.99лв.,
представляваща направените по делото разноски. С Разпореждане ГОРС е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. Моли съда
да приеме за установено, че е налице
вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК*****, по отношение на М.М.К.
съгласно Заповед№680/22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело№585/2018г. ГОРС, за: сумата 5736.24лв., представляваща непогасено
задължение по Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за
потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане; сумата 2193.71лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв.,
представлявща мораторна лихва за
периода: 20.03.2017г.-11.03.2018г.
Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответницата М.М.К.
не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не
взема становище по предявения иск.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор)
е сключило с М.М.К.(кредитополучател) Договор №PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски
кредит, по силата на който дружеството е предоставило на лицето паричен
кредит в размер на 6000.00лв. и закупуването на застраховка от 1008.00лв. Усвояването на посочената сума ответницата удостоверила с
полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението”. Въз основа на
чл.3 от договора, за ответницата възниква задължението да погаси заема на 30бр.
месечни вноски(всяка по 341.39лв.), които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 47.85% и годишния лихвен процент - 36.41%, посочени в параметрите
по договора. М.М.К. преустановила плащането на вноските по кредита на
20.03.2017г., като до този момент били платени 5бр. вноски. Съгласно ОУ по
договора вземането на кредитора е предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски. Кредиторът е изпратил изрично
уведомление на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. От посочената
дата вземането на кредитора станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
С Разпореждане по подадено заявление от „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България срещу М.М.К. е било образувано
ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№680/22.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 5736.24лв., представляваща непогасено
задължение по Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за
потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане; сумата 2193.71лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв.,
представлявща мораторна лихва за
периода: 20.03.2017г.-11.03.2018г.; сумата
219.99лв., представляваща направените по делото разноски. С Разпореждане от
23.05.2018г. ГОРС е указал на заявителя „БНП Париба
Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане може да предяви против длъжника М.М.К. иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че предявените искове са допустими и основателни и следва да бъдат уважени със законните последици от това.
От събраните по писмени доказателства,
се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено
облигационно правоотношение, по силата на което „БНП
Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България сключило със
М.М.К. договор за потребителски паричен кредит. Според
характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед
упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът
намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната
да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз
основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на
заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1
от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение. Установи се, че заемът за потребление реално е обективиран в Договор за потребителски заем. От съдържанието на
настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е
реално предадена на заемателя М.М.К., което било
удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателят се е
задължил да върне на заемодателя заетата
сума.
С оглед отрицателните факти, които се
твърдят от ищеца, а именно неизпълнение от страна на ответника на поетите
задължения за изплащане на договорените месечни погасителни вноски по сключения
договор за заем, се обръща доказателствената тежест и изцяло в тежест на
последната е да установи изпълнение в срок на така поетите с договора
задължения. Не се спори, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
договора на 20.03.2017г.(до този момент били платени 5бр. вноски). Не се сочат
други доказателства, като съответно няма и твърдения за срочно и точно
изпълнение на договорните задължения на заемателя по отношение на
претендираните месечни вноски, поради което съдът приема, че процесните суми
остават неизплатени и към момента. Безспорно се установи фактът, че ответницата-заемател не е върнал сумата в срока, уговорен от
страните. Така, за ищеца възникнал правен интерес, съобразно разпоредбата на
чл.240 ал.1 ЗЗД и общата такава на чл.79 от ЗЗД да търси реално изпълнение на
задължението по договора. Фактът на предсрочната изискуемост е настъпил на
20.03.2017г., съгласно уговореното в договора.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на ответника-заемател в договорения между него и ищеца-заемодател - просрочени са били повече от две последователни месечни вноски. Т.е. в един фиксиран, предварително договорен от страните срок, ответникът не е осъществил действия iure et facto - да върне заетата сума. С оглед на това в случаите, когато се касае до задължение за връщане на определена сума пари, получена в изпълнение на един договор, по който получателят на същата сума не е изпълнил задължението си, като момент на възникването на задължението трябва да се счита онзи момент, в който е настъпил фактът, от който се съди за неизпълнението на договора от получателя на сумата. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, която е правното основание на исковата претенция, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, не на последно място, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл.5 от Общите условия по договора и според чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че при забава се дължи договорна лихва върху просрочената главница, както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е мораторна лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл претенцията на ищеца към датата на завеждане на заявлението – 22.03.2018г. по ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС относно дължимостта е вероятно основателна и е в размер на: сумата 5736.24лв., представляваща непогасено задължение по Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане; сумата 2193.71лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв., представлявща мораторна лихва за периода: 20.03.2017г.-11.03.2018г.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по
реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като прецени изискванията на закона за
постановяване на неприсъствено решение, счита, че са налице предпоставките да
бъде постановено такова решение. Видно от материалите по делото, на ответника
по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба, но писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответницата М.М.К. е призована
за съдебнo заседание на 30.08.2017г.(лично) според
изискванията на ГПК, но не се явява, не е направил искане делото да бъде
разглеждано в негово отсъствие и с оглед на тези обстоятелства, съдът намира,
че следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира
също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на
ответника с разпореждането от 19.06.2018г. са
указани какви са последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице е и
визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети
достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието и размера на
претенцията на ищеца. Не се съдържат изрични доказателства, които да опровергават
соченото от ищеца неизпълнение на задължението. Твърдението за неизпълнение на
парично задължение по договора за целево финансиране, е за отрицателен факт,
който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Ето защо, съдът следва
да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238
и чл.239 от ГПК.
Предвид
изложеното, искът от страна на „БНП Париба Пърсъиъл
Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България против М.М.К., по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземане по Заповед№680/22.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС, се явява основателен
за: сумата 5736.24лв., представляваща непогасено
задължение по Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане; сумата 2193.71лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв.,
представлявща мораторна лихва за
периода: 20.03.2017г.-11.03.2018г.
Ищецът сезира съда с претенция за
разноските, направени от него в рамките на заповедното производство по ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС при
заявени разноски – 219.99лв.(ДТ по чл.1
от Тарифа към ДТССГПК – 169.99лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.). Разноските са законова последица от
уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода
на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск
по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено
в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в
заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени
разноските в заповедното производство в размер на 219.99лв.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна и сумата 297.21лв., представляваща направени в производството
по гр.дело№1267/2018г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 197.21лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.).
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК и чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България с ЕИК*****, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д.Д., против М.М.К. с ЕГН**********,***, че М.М.К.
с ЕГН**********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция –
Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с
ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано
от Зам.управител Д.Д., по
Заповед№680/22.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№585/2018г. на ГОРС:
сумата 5736.24лв., представляваща непогасено задължение по
Договор№PLUS-13770802/19.08.2016г. за
потребителски заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2018г., до окончателното и изплащане; сумата 2193.71лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.02.2017г.-20.02.2019г.; сумата 569.52лв.,
представлявща мораторна лихва за
периода: 20.03.2017г.-11.03.2018г.
ОСЪЖДА М.М.К. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България с ЕИК*****, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д.Д.: сумата 219.99лв./двеста и деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело№585/2018г. на
ГОРС; сумата 297.21лв./двеста деветдесет
и седем лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща направените разноски в производството по гр.дело№1267/2018г. на ГОРС.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Районен съдия: