№ 334
гр. гр.Велинград, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100452 по описа за 2025 година
Предявени са от И. Д. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.
Велинград, ул. Гергевана 2Д, ет. 2, ап. 2, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представители: С.
Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център „България“, субективно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с които се
иска да се обяви за нищожен договор за потребителски кредит № 3037661,
сключен на 02.09.2024 г., спрямо първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
както и нищожността на договора за поръчителство, сключен на 02.09.2024 г.,
спрямо втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и иск с правно основание чл. 34
ЗЗД, с който ищецът иска първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 892,52 лв., като изплатена от него на
ответника по нищожен договор и представляваща неоснователно обогатяване.
С исковата молба ищецът излага, че на 02.09.2024 г. сключил Договор за
потребителски кредит № 3037661, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД
му е предоставило в заем сумата от 1 350 лв. при фиксирани ГЛП от 20.00 % и
ГПР от 21.94 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе общо 1 602,50
лв. на 12 месечни вноски, като сумата включвала главница, лихва и
застрахователна премия, която била присъединена към главницата, съгласно т.
3 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 3037661.
Твърди, че на същата дата, 02.09.2024 г., бил задължен да сключи
1
договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед
отпускането му. По силата на този договор „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да
обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу
уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 1 152 лв. Счита, че и този
договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят
да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави,
води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен
като обезпечение на недействителна сделка.
Твърди, че Договор за кредит № 3037661 съдържа нищожни
неравноправни клаузи свързани с неправилно посочване на ГПР в договора,
като в размера от 21.94 % твърди, че не са включени допълнителните
плащания, които ще направи предвид задължението да осигури гарант като
обезпечение на кредита. Излага, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.
Твърди още, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски
кредит не е била индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят няма
възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на
договора, в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По отношение на договора за поръчителство, твърди, че същият само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се
явява част от кредитното правоотношение. Излага, че целта на договора е в
нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради което същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Излага, че от характера на договора следва, че възнаграждението по договора
за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде
включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се
явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е
посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е
включено възнаграждението за поръчител.
Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното дружество
„КРЕДИСИМО“ЕАД, депозира отговор, с който оспорва исковете изцяло по
основание и моли да бъдат отхвърлени в цялост.
Признава, че между страните в настоящото производство е сключен
2
Договор за потребителски кредит №3037661 /02.09.2024г., по силата, на който
е отпуснал кредит на ищеца в размер на 1439,32лв. Излага, че главницата по
кредита възлиза в размер на 1439,32лв., от които 1350лв. са усвоени изцяло от
кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 89,32лв. е заплатена
директно по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на
кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое
задължение за застрахователна премия. Кредитът е сключен за срок от 12
месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 20,00% и ГПР в размер на 21,94%.
Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1602,50лв. Сочи, че
към дата на подаване на настоящата искова молба задължението е изцяло
доброволно предсрочно погасено. Не оспорва и твърдението на ищеца, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по
смисъла на чл. 19 ЗПК, като единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК,
който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна
лихва.
По същество твърди, че по негова сметка за погасяване на
задължението е постъпила сумата от 2242,52лв., които са били разпределени
по следния начин: Сумата от 1439,32лв-главница; Сумата от 105,35лв.-
възнаградителна лихва; Сумата от 1,95лв. наказателна лихва; Сумата от 45лв.-
такси по Тарифа; Сумата от 650,90лв,- възнаграждение за предоставено
поръчителство.
Излага, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по
кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по
кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Твърдя, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и
съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД. Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не му е
бил известен към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва, че за
ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, депозира отговор, с който не оспорва твърдените от ищеца факти, че на
02.09.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит
№3037661/02.09.2024г. между И. Д. И. от страна, като кредиполучател и
„Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, в качеството на кредитор, във връзка с
обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство
3
с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител И. Д. И..
За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на
1152,65лв., погасяването на което е разсрочено на 12 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.
Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за
периода след пълно изплащане на кредита.
Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство
става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст"
ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие „Ай Тръст"
ЕООД предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото
възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му,
но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на
потребителя.
Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено
в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
На 02.09.2024 г. между ищецът и „Кредисимо“ ЕаД е сключен договор за
потребителски кредит № 3037661, по силата на който кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД с
ЕИК ********* предоставя на кредитополучателя И. И. кредит в размер на 1439,32 лв. /от
които 1350 лв. главница и 89,32лв застрахователна премия/ при 12 погасителни вноски, при
начин на плащане съгласно погасителен план с последна вноска 10.09.2025 г. В договора е
посочен годишен процент на разходите 21,94 %, при описан показателен пример, както
следва: при кредит на стойност 300 лв. със срок на договора 3 месеца, при фиксирана лихва
от 40,00 %, ГПР 48,20 %. При избран кредит без обезпечение и без застраховка, общата
сума за връщане по кредита е 320 ,22 лв. платима на 3 равни месечни вноски, всяка по
размер на 106,74 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20%.
На същата дата между ищеца и „Айтръст“ ЕООД с ЕИК ********* е сключен
договор за предоставяне на поръчителство. С него е уговорено в чл. 8, че потребителят
дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задължението
на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно
Приложение № 1.
По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза. В констативно
съобразителната част вещото лице е приело, че съгласно Договор за паричен заем №
3037661 от 02.09.2024 г., на ищеца е отпуснат паричен заем в размер на 1350 лв., при
фиксиран ГЛП по заема 20%, и ГПР – 21,94 %, и срок на погасяване 12 месеца.п Съгласно
погасителният план, приложен към Договора общо дължимата сума е 1602,50 лв. която сума
включва главница, лихва и застрахователна премия, която се присъединява към главницата.
Сочи, че по сключеният от същата дата договор за поръчителство е уговорено
4
възнаграждение в размер на 1152,65 лв. Вещото лице установява, че са извършени
плащания, както следва: на 26.10.2024 г. сумата от 255 лв., от която се погасява сумата от
104,51 лв. главница; на 08.12.2024 г. – 253,67 лв., от които 106,74 лв. – главница; на
31.12.2024 г. – сумата от 254 лв., от които 109 лв. главница, на 21.01.2025 г. сумата от 237,52
лв., от които 111,28 лв. главница; на 26.02.2025 г. сумата от 1242,33 лв., от които 1007,79 лв.
главница или обобщено с всички плащания са платени общо 2242,52 лв. Договорният
лихвен процент е в размер на 20%. При приемане на сумата по договора за поръчителство
към сумата на главницата по основния договор размерът на ГПР е 21,9396 %, а при
приемане на сумата за поръчителство като „Такса при усвояване“ в сектора „Такси на
разсрочено плащане“ ГПР е 350,2536 %
От правна страна, съдът намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва:
Иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, относим към договора за кредит
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - заобикаляне на закона, касаещ
договорът за поръчителство
и осъдителен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на платеното по
нищожен договор, възлизащо на 892,52 лв., след изменение на иска от страна на
ищеца.
Съдът намира исковете за допустими, доколкото ищецът твърди да е страна по
договорите за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, винаги има
интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същите са действителни или не, при
което исковете са допустими, дори и всички суми да са платени – в този смисъл т. 2 на ТР №
8/2012 г. на ВКС.
По първоначално предявения иск за обявяване на нищожност на договор за
потребителски креди.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по
Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула,
съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-
висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи
определения размер се считат за нищожни. “
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът,
размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи
извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно
съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на
ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР,
така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
В конкретния случай, видно от Част III, т. 2 от Договор за потребителски кредит от
02.09.2024 г. е уговорен годишен процент на разходите по кредита, възлизащ на 21,94 %.
Посочена е общо дължимата сума от потребителя в размер на 1602,50 лв. Вещото лице е
изчислил, че при посочената главница, годишен лихвен процент от 20 % и срок на
погасяване 12 месеца, то ГПР възлиза на 350,2536 % ако се включи и разхода –
5
такса по договор за поръчителство, а не както е посочено в договора 21,94
%.
Съдът не споделя довода на ответника, че таксата, представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство не следва да се включва в
разходите по договора за кредит, тъй като е сключен по-късно.
Възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от
ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на
разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни
разходи, не са включени застрахователните премии и таксата за
поръчителство, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая годишният процент на разходите надхвърля 35 пъти размера на законната
лихва за забава /при допустима норма пет пъти/ ГПР е определен на 350,2536 %, поради
което съдът намира, че уговорката противоречи на закона. Същата е нищожна, поради
противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за нищожност на една
от съществените клаузи на Договора за потребителски кредит, това
влече след себе си недействителност на целия договор, на основание чл. 22 от
ЗПК, а не само нищожност на отделна договорка от него.
С оглед на горното предявеният иск се явява основателен.
По вторият предявен иск за обявяване на нищожност на сключеният договор за
поръчителство, поради заобикаляне на закона с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД съдът намира същият за основателен.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Съдът намира, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за
да се включи в общия разход по кредита. Договорът, сключен между потребителя и
"Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Съдът приема, че договорът за
предоставяне на поръчителство също е недействителен, именно на посоченото от ищеца
6
основание. Не съществува забрана да се сключи договор между потребителя и лице, което да
поеме задължение да отговаря в случай на неизпълнение по договор за заем, срещу
уговорено възнаграждение. Но в случая и при такъв тип правоотношения основната цел на
търговеца е да се постигне неправомерен резултат с правомерни средства, а именно да се
оскъпи кредита, като формално ГПР остане в рамките на допустимите от закона размери.
Именно заради заобикаляне на закона договорът за поръчителство е нищожен.
По иска с правно основание чл. 34, във вр. с чл. 55 ЗЗД, съдът намира последният за
основателен. За да бъде уважен в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният договор е
нищожен, както и изпълнение по него от страна на ищеца.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. По делото не се спори, а и същото се установява от приетото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че уговорената главница, без
застрахователната премия възлиза на 1350 лв., а ищецът И. И. е платил общо сумата от
2242,52 лв. Съгласно правилото на чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане единствено
на чистата стойност на кредита, а именно 1350 лв., като разликата до 2242,52 лв. или 892,55
лв. е платена без правно основание по нищожен договор, заради което следва да се осъди
ответника „Кредисимо“ ЕАД да я възстанови на ищеца И. И..
С оглед на горното предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
С оглед уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът се
дължат разноските по делото. Съгласно представеният списък с разноски претендира се
единствено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за адвокатско възнаграждение. Съдът
счита, че следва да се определи възнаграждение на адв. Л. Б. в размер на 500 лв., след като
отчете действително извършената от адвоката работа, изразяваща се в изготвяне на искова
молба, както и депозиране на изрична молба преди открито съдебно заседание. Отчете се
също и не високата фактическа и правна сложност на делото, както и обемната съдебна
практика по подобни казуси, която допълнително занижава сложността му. Процесуалният
представител на И. не се яви в откритите съдебни заседания. С оглед на горното съдът
прецени, че така определения размер е справедлив и като такъв е достатъчен да възнагради
труда на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК всички дължими такси и разноски следва да се
възложат в тежест на ответниците, а именно: 154 лв. държавни такси по предявените три
иска, както и хонорар за вещо лице в размер на 300 лв., платени от бюджета на РС
Велинград.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3,
офис 311, че сключеният между И. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Гергевана“ № 2Д, ет. 2, ап. 2 и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, Договор за
потребителски кредит № 3037661, сключен на 02.09.2024 г. е нищожен,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.
11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречие със закона.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, бизнес център „България“, че сключеният между И. Д. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Гергевана“ № 2Д, ет. 2, ап. 2 и „Ай Тръст“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, бизнес център „България“, Договор за предоставяне
на поръчителство от 02.09.2024 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 от ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 ДА
ЗАПЛАТИ НА И. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Гергевана“ № 2Д, ет.
2, ап. 2 сумата от 892,52 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща платена сума по нищожен договор.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис
311 и Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, бизнес център „България“, да заплати
на адвокат Л. К. Б. – САК, със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3,
офик 311 сумата от 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 и Ай Тръст“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, бизнес център „България“, да заплати по сметка на
РС Велинград, сумата от 454 лв. /четиристотин петдесет и четири лева/, от които 154 лв.
са ДТ и 300 лв. възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8