МОТИВИ към ПРИСЪДА № 32 от 07.12.2017г. по НОХД №
2378/2017г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав,
председател Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимата С.И.А. за това, че на
03.09.2015г., около 13:00 часа, в к.к. „Слънчев бряг”, на главната алея пред
сградата на РУ Несебър, е причинила лека телесна повреда на полицейски орган Г.И.П.
- полицай група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна полиция”
при 02 РУ гр. Бургас към ОДМВР Бургас, със специфично наименование „младши
инспектор”, при изпълнение на службата му, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание чрез кръвонасядания и охлузвания по горен десен крайник на
пострадалия – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. С
влязло в сила протоколно определение от 07.12.2017г., постановено по делото,
съдът е одобрил постигнатото между прокурора, подсъдимата и защитникът й, със
съгласието на гражданския ищец и повереника му, споразумение за решаване на
делото в съдебното производство по реда на чл. 384 НПК. Със споразумението
подсъдимата се е признала за виновна в извършване на посоченото престъпление. Поради
това обстоятелство и с оглед задължителните постановки на Тълкувателно решение
№ 1 от 4.02.2013г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСНК на ВКС, производството по
делото е продължило за произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен
от пострадалия.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Несебър предоставя на
съда определянето на размера на предявения иск.
Повереникът
на гражданския ищец моли да бъде уважен пълният размер на иска, както и
разноските - адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Счита, че претенцията е
доказана по своето основание. Навежда, че е налице съдебно медицинска
експертиза, в която е описано причиненото телесно увреждане, довело почти до
откъсване на части от рамото на пострадалия. Сочи, че това предполага наличието
на белег в дълг период от време. Твърди, че е налице и психическо отражение,
което се обективира в отношението от познати и колеги. В тази връзка сочи, че
някои са били добронамерени, но други са превърнали П. в обект на подигравка. Намира,
че всичко това е довело до увреждане на достойнството на пострадалия. Излага,
че претенцията в предявения размер ще отговори на справедливото овъзмездяване
на причинените неимуществени вреди. Счита, че няма доказателства за неправомерно приложена
физическа сила спрямо подсъдимата. Намира, че неимуществените вреди са доказани
от свидетелските показания на П., както и от разпита на другите свидетели,
които са били пред РУ на МВР в момента на инцидента.
Гражданският
ищец П. сочи, че самото захапване продължило около 18-20 секунди, като било с
цел отдръпване и откъсване. Навежда, че само униформата му позволила това да не
се случи. Сочи, че инцидентът се отразил на цялото му семейство. Болките в
ръката пречели на двигателните му функции и да изпълнява задълженията си.
Твърди, че не можел да упражнява тренировки и физическо натоварване. Раната
била обект на подигравки от близки и колеги. Навежда, че две години и половина
белегът стои на ръката му, а лятно време за снимка застава по специфичен начин,
за да не се види белегът. Сочи, че от 7 години е служител на МВР, няма жалби
срещу него, няма наказания, награждаван е. Излага, че е възмутен от станалото в
центъра на Слънчев бряг, в един часа на обяд, пред всички хора. Акцентира върху
обстоятелството, че по време на задържането й подсъдимата буйствала, посягала с
ръце и крака, използвала физическа сила, поради което дясната й ръка била поставена
зад гърба, за да й се поставят белезници, след което тя се обърнала и го захапала.
Защитникът
на подсъдимата сочи, че длъжността на полицейския служител е свързана с риск при
опазване на обществения ред. Намира, че деяния срещу такъв тип обект не са с по
висока степен на риск. Твърди, че пострадалият се е опитвал да окаже физическа
сила спрямо подсъдимата в нарушение на чл. 85 и чл. 88 на ЗМВР. Счита, че не е
имало никакво основание за прилагане на такъв тип физическа сила. В тази връзка
акцентира върху обстоятелството, че подсъдимата не е била водач на автомобила,
не е буйствала, за да се прилага физическа сила с натиск на главата й. Твърди,
че тя самата е изпитала болка и страдание. Излага, че претенцията не следва да
бъде уважавана в предявения размер, тъй като няма доказателства за негативни
психични изживявания. Навежда, че обезщетението за неимуществени вреди не бива
да надхвърля 500 лв., а разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на
уважената част. Акцентира върху обстоятелството, че по отношение на преживяното
от подсъдимата има назначена психологическа експертиза. Твърди, че психологическите преживявания са
вътрешна самооценка и не могат да бъдат установявани със свидетелски показания
на трети лица.
Подсъдимата
излага, че когато полицаят разговарял с шофьора, тя разговаряла по телефона, като
в същото време двамата полицаи се придвижили от дясната страна на автомобила,
отворили вратата, и я дръпнали, при което телефонът й паднал. Твърди, че единият
полицай я закопчал с белезници, а господин П. започнал силно и яростно да я
дърпа за косата, което й причинявало болка и страдание, изпаднала в ужас и шок,
поради неочакваната реакция на полицейски служител. Сочи, че като защитна
реакция го захапала да я пусне, като не е вярно, че се е отбранявала с ръце.
Навежда, че това бил единствения начин да се защити, за да спре болката.
Заявява, че заплатата й е от 460 лв. Намира гражданският иск за неоснователен
поради болката, която изпитала от нападението от полицай. В последната си дума
моли искът да бъде отхвърлен, поради нанесените й психически и физически
травми, болка, унижение, които пораждат недоверие към органите на реда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
С.И.А. е родена на ***г***, с настоящ адрес ***, българка, българска гражданка,
средно образование, неомъжена, ЕГН **********. Със споразумение №
767/28.10.2010г. на Районен съд Несебър по НОХД 862/2010г. по описа на съда А.
е осъдена на 3 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
На
03.09.2015г. за времето от 07:30 до 19:30 часа пострадалият Г.П. изпълнявал
служебните си задължения като Автопатрул № 2 към РУ Несебър. Към тази дата той
бил на длъжност полицай група „Охрана на обществения ред” към сектор
„Охранителна полиция” при 02 РУ гр. Бургас към ОДМВР Бургас, със специфично
наименование „младши инспектор”, като за времето от 01.06.2015г. до
20.09.2015г. бил командирован в РУ Несебър. Служебните си задължения П.
изпълнявал заедно със свидетеля Димитров. Около 13:00 часа се намирали на
паркинга на районното управление в к. к. „Слънчев бряг”, като им било
разпоредено да установят водача на лек автомобил .....с рег. ....., който бил
паркирал в насрещното движение на пешеходната пътека до входа на служебния
паркинг на управлението. П. и Димитров пристъпили към проверка на автомобила и
установили в него лице от мъжки пол – св. Юджийн Хиари. Хиари обяснил на
развален български, че е „За малко” и махнал с ръка на подсъдимата, която се
намирала пред входа на паспортна служба. Полицейските служители поискали
документите на шофьора на български и на английски език, като му казали да
изгаси двигателя на автомобила. Той изгасил двигателя, но не представил
документи. Към автомобила се приближила А., която казала „Какво става пак,
омръзна ми от вас, спрели сме за две минути”, след което се качила в
автомобила. От вътре заявила, че шофьорът не разбира добре български и му
казала да тръгва. Той запалил двигателя, при което П. му разпоредил да го
изгаси и да излезе от автомобила. Шофьорът изгасил двигателя и се опитал да
слезе от автомобила, но А. му казала да не слиза. Св. Димитров поискал личната
карта на А., но тя отказала. Димитров я предупредил, че ако не си даде
документа, ще бъде задържана, на което тя отговорила „Задържана, ама друг път”.
В този момент телефонът на А. звъннал и след като вдигнала тя казала „Абе чакай
тука, че някакви тъпаци ме занимават”. Св. Димитров разпоредил да затвори
телефона и да излезе от автомобила, но тя отказала. П. и Димитров се насочили
към дясната страна на автомобила, като Димитров отворил предната дясна врата, а
А. я държала отвътре за дръжката и се опитвала да я затвори. Св. Димитров
хванал подсъдимата за ръката, а тя започнала да го блъска с лакът. Той успял да
я изведе от автомобила, а тя започнала да крещи истерично на висок глас.
Полицейските служители пристъпили към поставяне на помощни средства –
белезници, а подсъдимата се съпротивлявала, дърпала се, приклякала. В един
момент се обърнала и захапала П. с уста по дясната ръка в областта над лакътя,
между бицепса и рамото. Захапването продължило около 10-15 секунди, като А.
дърпала със зъби. След като пуснала П. подсъдимата била задържана с помощта на
полицейските служители Бицин и Бургазлиев и отведена в сградата на районното
управление. Поведението на А. било възприето от намиращите се в близост до
мястото граждани – свидетелите Александър Алеков, Калиня Неделчева, Мара
Янчева, Росица Пехливанова, които останали възмутени от извършеното и не
възприели полицейските служители да използват прекомерна сила.
Вследствие
на ухапването по дясната ръка на П. се получили кръвонасядания и охлузвания от
захапване със зъби и засмукване. Прегледът установил, че по вътрешната страна
на дясната подраменица в горна трета се наблюдават две дъговидни, почти
вертикални охлузвания с размери по около 5-6 см., с червеникава повърхност под
нивото на околната кожа. Уврежданията се съединяват, като заграждат
червеникаво-синкаво кръвонаседнала област. Непосредствено под долен ръб на гореописаното,
почти съединяващо се с него, било установено дифузно мораво кръвонасядане с
размер около 7-8 см. Извършеният преглед е обективиран в Съдебномедицинска
експертиза № 239/2015г. (на л. 22 от ДП).
От
изготвената Съдебно-психологична експертиза (на л. 65 – л. 67 от ДП) се
установява, че А. имала адекватна представа за постъпката си.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на производството
доказателства. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
кореспондират помежду си и са в насока, че фактическата обстановка се е
осъществила по описания начин. В обясненията си подсъдимата също не отрича
по-голямата част от фактите. Единственото разминаване между обясненията й и
показанията на останалите свидетели се свежда до твърдение от страна на А., че
спрямо нея била проявена агресивност от страна на П. – с дърпане на косата й.
Следва да се има предвид, че тези обяснения на подсъдимата не съответстват на
нито едно от останалите събрани в хода на ДП доказателства. Свидетелите
Александър Алеков, Калиня Неделчева, Мара Янчева, Росица Пехливанова, са
категорични, че спрямо подсъдимата не е използвана прекомерна сила от
полицейските служите. Свидетелят Хиари (който е бил заедно с А. към момента на
деянието) също не твърди да е възприел описаните от подсъдимата агресивни
действия. Ето защо съдът не кредитира обясненията й в тази част, като за
формиране на фактическата обстановка дава приоритет на показанията на
разпитаните свидетели и останалата част от обясненията на подсъдимата. От
изготвената съдебномедицинската експертиза се установяват факти и
обстоятелства, относими към претърпяното от П. увреждане, а
съдебно-психологическата експертиза свидетелства за психическото състояние на А.
към момента на извършване на деянието. Събраните по делото писмени
доказателства спомагат за установяване в цялост на фактическата обстановка,
вкл. и на обстоятелството, че към момента на деянието П. е изпълнявал
служебните си задължения. Впрочем и в хода на съдебното производство
подсъдимата се е признала за виновна в извършване на деянието, поради което
наказателното производство е приключило с одобряването на постигнатото между
прокурора, подсъдимата и защитникът й, със съгласието на гражданския ищец и
повереника му, споразумение.
Съдът
счита, че съвкупният анализ на гласните и писмени доказателства по делото, води
до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания по-горе
начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131,
ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК. В тази връзка следва да се има предвид, че с
протоколно определение от 07.12.2017г., постановено по делото, съдът е одобрил
постигнатото между прокурора, подсъдимата и защитникът й, със съгласието на
гражданския ищец и повереника му, споразумение за решаване на делото в
съдебното производство по реда на чл. 384 НПК. Същевременно по арг. от чл. 383,
ал. 3 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда. Ето защо конкретните елементи на състава на
престъплението от обективна и субективна страна не следва да бъдат обсъждани.
Въпросът е решен по задължителен начин с одобреното от съда споразумение. Още
повече, че за целите на гражданския иск одобреното споразумение е задължително
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца – арг. от чл. 300 ГПК вр. чл. 88, ал. 1 НПК.
С
оглед задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013г. по
тълк. дело № 1/2012г. на ОСНК на ВКС, въпреки прекратяването на наказателното производство
по предявеното от Районна прокуратура Несебър срещу подсъдимата обвинение, производството
по делото е продължило за произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.
Във
връзка с така предявения иск настоящият състав счете, че са налице и предпоставките
за уважаване до сумата от 1000 лв. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който следва да бъде уважен гражданския иск, включва следните
елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, в причинна връзка с което
са настъпили вреди за пострадалия. Както вече се посочи, с одобрено от съда
споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, е признато, че С.А. на
03.09.2015г., около 13:00 часа, в к.к. „Слънчев бряг”, на главната алея пред
сградата на РУ Несебър, причинила лека телесна повреда на полицейски орган Г.И.П.
- полицай група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна полиция”
при 02 РУ гр. Бургас към ОДМВР Бургас, със специфично наименование „младши
инспектор”, при изпълнение на службата му, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание чрез кръвонасядания и охлузвания по горен десен крайник на
пострадалия – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.
Т.е. по задължителен начин (арг. от чл. 300 ГПК) е решен въпросът, че спрямо
пострадалия П. от страна на подсъдимата е извършено престъпление по чл. 131,
ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК. Решени са и въпросите с противоправността на
деянието и виновността на подсъдимата. В резултат на причинената телесна повреда
П. е претърпял болка и страдание чрез кръвонасядания и охлузвания по горния десен
крайник. Ето защо се налага извод, че в причинна връзка с деянието, той е
претърпял неимуществени вреди. Следователно предявеният граждански иск е
доказан по своето основание. След като е доказан по основание, настоящият
съдебен състав счете, че същият следва да бъде уважен до размер от 1000 лв. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя
по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи, при които
е засегнато здравето на пострадалото лице, следва да се съобразяват характера и
степента на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на
съответното заболяване. По делото се установява, че Г.П. е получил на дясната
си ръка травматични увреждания, представляващи две дъговидни, почти вертикални
охлузвания с размери по около 5-6 см., с червеникава повърхност под нивото на
околната кожа, които се съединяват, като заграждат червеникаво-синкаво
кръвонаседнала област. Непосредствено под долен ръб на гореописаното, почти
съединяващо се с него било установено дифузно мораво кръвонасядане с размер
около 7-8 см. С тези увреждания на П. са
причинени болки и страдания. Т.е. характера и степента на увреждането са
сравнително високи – налице са две охлузвания и едно кръвонасядане в областта
на дясната ръка. Самият интензитет на ухапването също се характеризира с
известна значителност, с оглед данните, че същото е продължило около 10-15
секунди и с оглед причинените три различни травматични увреждания от него. Безспорно
на гражданския ищец са причинени болки и страдания, като с оглед спецификата им
(на охлузвания и кръвонасядания) следва да се приеме, че продължителността и
трайността им не са значителни. Съдът намира, че от съществено значение в
случая са начинът, по който е извършено причиняването на телесната повреда и
обстоятелствата, при които е извършено. Както се установява от фактическа
страна налице е едно продължително захапване на ръката на полицейския служител,
при изпълнение на служебните му задължения. Следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че поведението на подсъдимата е било насочено срещу самото
изпълнение на задълженията на полицейските служител и е целяло неизпълнение на
неговите разпореждания. Освен това деянието е извършено в 13:00 часа на обяд,
пред погледа на множество граждани (голяма част от тях разпитани като
свидетели), които са останали възмутени от начина, по който е нанесено
увреждането на гражданския ищец П.. С оглед длъжността на гражданския ищец,
начинът и обстоятелствата, при които нападението над него е било осъществено,
са довели до претърпяването на допълнителни неимуществени вреди. Налице е
интензивно нападение, на обществено място, изразяващо се в захапване,
продължило около 10-15 секунди. Това нападение безспорно е причинило и морални
страдания на полицейския служител, който е претърпял тази атака пред погледите
на множество граждани, намиращи се в близост до мястото на инцидента. По този
начин авторитетът му на полицейски служител е засегнат в допълнителна степен и
това обстоятелство следва да се отчете при определяне размера на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. При анализа на всички относими обстоятелства
съдът достигна до извод, че размерът на обезщетението от 1000 лв. в пълна
степен отговаря на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради
което присъди обезщетение именно в този размер. С оглед обсъдените по-горе
интензитет, характер на нападението и характер на претърпените увреждания,
съдът достигна до извод, че посоченото от защитника на подсъдимата обезщетение
в размер на 500 лв. е занижено. Същото би отговаряло на нападение, което е
довело до по-малко на брой наранявания и не се характеризира с посочените
по-горе специфики. Именно обезщетение от 1000 лв. отговаря на конкретните факти
и обстоятелства около процесния случай. Поради тази причина съдът прие, че
претенцията на гражданския ищец за сумата над 1000 лв. и до пълния претендиран
размер от 5000 лв., е завишена и гражданският иск беше отхвърлен в тази му част
като неоснователен. В полза на гражданския ищец беше присъдена и законната
лихва върху сумата от 1000 лв., считано от 03.09.2015г. до окончателното
изплащане на вземането.
С
оглед признаването на гражданския иск за основателен и присъждането на сумата
от 1000 лв., съдът счете, че С.А. следва да бъде осъдена да заплати на гражданския
ищец част от направените по делото разноски – в размер на 60 лв. В тази връзка
по ДП са налице доказателства за заплатено от гражданския ищец П.
възнаграждение в полза на повереника му в размер на 300 лв. (видно от договор
за правна защита и съдействие на л. 105 от ДП). Съразмерно на уважената част от
предявения граждански иск в полза на П. беше присъдена сумата от 60 лв.
Поради
уважаването на гражданския с присъдата подсъдимата беше осъдена да заплати по
сметка на Районен съд Несебър сумата от 50 лв., представляваща държавна такса
върху уважената част от гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: