РЕШЕНИЕ
№ 10456
гр. С., 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110171252
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявен е от Г. С. К. срещу /ФИРМА/, гр. С. иск с правно основА.е чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на Г. С. К., извършено със
Заповед № 0003 от 08.12.2022 г. на управителя на /ФИРМА/, гр. С., на
основА.е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказА.е
уволнение.
С исковата молба от страна на Г. С. К. чрез нейния процесуален
пълномощник адвокат К. Х. се поддържа, че ищцата е работила при
ответника /ФИРМА/, гр. С. по Трудов договор от № 00172/24.08.2021 г., като
е заемала длъжността „сервитьор“ в ресторант в гр. С., /адрес/.
Поддържа се, че трудовия договор бил прекратен считано от 08.12.2022
г. със Заповед № 0003 от 08.12.2022 г. на управителя на /ФИРМА/, гр. С., на
основА.е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказА.е
уволнение. Излагат се подробни съображения, поради които ищцата счита
извършеното уволнение за незаконно. Моли се съда да постанови решение, с
1
което да признае уволнението за незаконно и да го отмени. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. С., чрез процесуалния представител
адвокат К. Д. в писмен отговор от 27.02.2023 г. заявява възражения против
предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и
недоказА.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събрА.те
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от стрА.те доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между стрА.те по делото, а и от събрА.те в процеса
писмени доказателства се установява и съдът приема за доказано, че към
08.12.2022 г. Г. С. К. е работила при ответника /ФИРМА/, гр. С. по трудов
договор, като е заемала длъжността „сервитьор” с място на работа в гр. С.,
/адрес/. Последните обстоятелства се установяват от ангажирА.я и от двете
стрА. в процеса, в заверен от пълномощника на съответната страна препис
Трудов договор № 00172/24.08.2021 г.
Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя, на основА.е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради
наложено на служителката дисциплинарно наказА.е „уволнение“ със Заповед
№ 0003 от 08.12.2022 г. на управителя на /ФИРМА/, гр. С., считано от
08.12.2022 г., с връчването й на служителката. Посочените в Заповед №
24/01.03.2017 г. на работодателя нарушения на трудовата дисциплина,
послужили като основА.е за налагане на дисциплинарното наказА.е по чл.
188, т. 3 КТ, са:
1. Неотчитане от страна на Г. С. К. (с предишна фамилия Г.а) в касата на
работодателя на получени парични средства от клиенти на гостилница
/фирма/ в *********, до бл. *** на *********** в общ размер на 10402
лв. в смените, в които е работила в периода от 30.08.2022 г. до 05.09.2022
г., включително, както и на 7, 8, 11, 12, 13, 14, 15 и 17 септември 2022 г.
До последната се стигнало, поради въвеждане на големи „отстъпки“,
достигащи в някои случаи до 100% от сметката, без такива отстъпки да е
следвало да се начисляват, като стойността на отстъпката не е била
прибирана в касата на фирмата, както и
2. Г. С. К. (с предишна фамилия Г.а) не се явява на работа в гостилница
2
/фирма/ в *********, до бл. *** на *********** в периода от 13.10.2022
г. до 31.10.2022 г., общо 12 работни дни, което е тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Видно е от ангажирА.те с писмения отговор на исковата молба като
писмени доказателства, в заверен от адвокат К. Д. препис писмо от частен
съдебен изпълнител М.Б. (лист 40 от делото), Покана за даване на писмени
обяснения до Г. С. Г.а (лист 41 от делото), Разписка за връчване на поканата
(лист 43 от делото) и Разписка – протокол (лист 44 от делото), че поканата за
даване на писмени обяснения относно констатирА.те от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина от Г. С. Г.а, е връчена на последната при
отказ на 25.11.2022 г., след като призовкарят М.П. – служител при частен
съдебен изпълнител М.Б., е открил адресата Г. С. Г.а и е запознал същата със
съдържА.ето на документа, а тя отказала да се разпише в разписката. Тъй
като въпреки поискА.те от страна на работодателя обяснения, такива не са
дадени от ищцата по делото в предоставения 3-дневен срок – до 28.11.2022 г.,
включително, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на
чл. 193, ал. 3 от Кодекса на труда, при която ищцата не може да черпи права
от некоректното си поведение, установено от призовкаря М.П. на 25.11.2022
г. От страна на работодателя надлежно е изпълнена процедурата на чл. 193
ГПК, поради което възраженията на ищцата за противното и за
незаконосъобразност на уволнението на това основА.е, се явяват
неоснователни.
От събрА.те по делото писмени доказателства, гласни доказателства и
две експертизи не се установява именно ищцата Г. С. К. в периода от
30.08.2022 г. до 05.09.2022 г., включително, както и на 7, 8, 11, 12, 13, 14, 15 и
17 септември 2022 г. да е получила лично като „сервитьор“ при /ФИРМА/
парични средства в общ размер на 10402 лв. от клиенти на гостилница
/фирма/ в *********, до бл. *** на ***********, които да е трябвало, но да не
е отчела в касата на работодателя /ФИРМА/. Не се установява конкретно Г. С.
К. да е въвеждала в посочения период нерегламентирА. от работодателя
отстъпки на клиенти и да е задържала стойността на отстъпката, вместо да я
отчете като оборот в касата на работодателя.
Видно е от ангажирА.те с писмения отговор на исковата молба като
писмени доказателства, в заверен от адвокат К. Д. препис, Протокол за
3
неявяване на работа на Г. Г.а от 14.10.2022 г. (лист 34 от делото), и протоколи
за удостоверяване неявяването на работа на служители, сред които и ищцата
Г. С. Г.а (след брака – К.), съответно от 17.10.2022 г., от 18.10.2022 г., от
19.10.2022 г., от 20.10.2022 г. и от 21.10.2022 г. (лист 35, 36, 37, 38 и 39 от
делото), подписА. от посочените в тях свидетели, че ищцата Г. С. Г.а (след
брака – К.) не се е явила на работа на 14.10.2022 г., на 17.10.2022 г., на
18.10.2022 г., на 19.10.2022 г., на 20.10.2022 г. и на 21.10.2022 г. и не е била на
работа на обичайното си работно място при ответника. Тези обстоятелства се
установяват и от показА.ята на свидетелката М.С. и на свидетелката М.В.,
дадени по делото в открито съдебно заседА.е, проведено на 12.05.2023 г.
Не се установява ищцата на посочените шест дати да е ползвала
разрешен от работодателя – ответник отпуск, нито се установява в този
период Г. С. Г.а (след брака – К.) да е имала разрешен от здравните оргА.
отпуск. Не се установява в някой от тези дни ищцата да се е явила на
работното си място при ответника и служители на последния да я са
възпрепятствали да полага труд по валидно възникналото и съществувало
трудово правоотношение. Напротив, несъмнено се установява, че ищцата не
се е явила на работа на 14.10.2022 г., на 17.10.2022 г., на 18.10.2022 г., на
19.10.2022 г., на 20.10.2022 г. и на 21.10.2022 г., без да има за това
оправдателна причина.
Неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, е
нарушение на трудовата дисциплина, регламентирано в чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ,
при наличие на което работодателят може да наложи най – тежкото,
установено в КТ дисциплинарно наказА.е по чл. 188, т. 3 КТ – уволнение.
На основА.е горното, съдът приема, че Заповед № 0003 от 08.12.2022 г.
на управителя на /ФИРМА/, гр. С., с която на Г. С. К. (с предишна фамилия
Г.а) е наложено дисциплинарно наказА.е „УВОЛНЕНИЕ” и е прекратено
трудовото й правоотношение, на основА.е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, е
законосъобразна, а предявеният иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищцата не дължи заплащане на
държавна такса и съдебни разноски по производството, на основА.е чл. 359 от
КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът претендира присъждане на направените по делото,
съобразно списък на разноските, депозиран по делото в открито съдебно
4
заседА.е на 23.01.2024 г. Такива разноски реално са направени в общ размер
на 3370 лв., от които 2000 лв. – за възнаграждение за един адвокат; 1300 лв. –
за възнаграждения на вещи лица и 70 лв. – депозит за свидетел, и на основА.е
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответника в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Г. С. К. с ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж. к. „Левски Б“ 12, бл. 12, вх. В, ет. 5, ап. 52 срещу /ФИРМА/ с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление ******************* иск с
правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на Г. С.
К., извършено със Заповед № 0003 от 08.12.2022 г. на управителя на
/ФИРМА/, гр. С., на основА.е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено
дисциплинарно наказА.е уволнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. С. К. с ЕГН **********, с адрес *************** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление ************** общата сума от 3370 лв. – направени по делото
разноски, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на стрА.те, на основА.е чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5