№ 239
гр. С., 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 49 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 153/2016 г. Районен съд – Пирдоп е
осъдил Д.П.М.Ч. ЕАД на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на АЛБ. П. Д., ПЛ. Д. М.
и М. Д. М. следните суми: сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди в резултат на настъпило влошаване на здравословното състояние
/ексцес/ на Т.В.Н. /починала в хода на делото/ на диагностицираното професионално
заболяване „ Хроничен бронхит. Белодробен енфизем. Обструстивен тип ВН.ДН 2ст.”, ведно
със законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 36946,35 лева,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала Т.В.Н. на
длъжността „чистач на гумено транспортна лента” в ответното дружество, ако не беше
настъпило професионалното заболяване, и размера на получаваната пенсия за инвалидност
поради настъпилото професионално заболяване, за периода от 01.11.2013 г. до 01.11.2016 г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното изплащане; сумата 4332,62
лева, представляваща средства за закупуване на лекарства, храна и лечение, за периода от
01.11.2013 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 4580 лв.
Решението е обжалвано от ответника „Д.П.М.Ч. ЕАД в частта, с която същият е
осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв.,
както и в частта, с която е осъден да им заплати обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала Т. Т.Н. на
длъжността „чистач на гумено-транспортна лента” при ответника и получаваната пенсия за
инвалидност за периода от 01.11.2013 г. до 01.11.2016 г., за разликата над сумата 23607,77
лв. до присъдения размер от 36946,35 лв.
1
В жалбата се излага възражение за неоснователност на претенцията за
неимуществени вреди поради недоказаност на твърдения от ищцата ексцес на заболяването
й „хроничен бронхит”, предвид обстоятелството, че на основание решението по
предходното гр.д. № 442/2012 г. на Пирдопски РС ищцата вече е била обезщетена с
присъдена сума от 8000 лв. за влошаване на състоянието й от това професионално
заболяване. Сочи се в жалбата, че неоснователно се претендира ексцес на ексцеса и то при
положение, че с процесното решение на ТЕЛК № 1777/01.11.2013 г. трайната
неработоспособност е намаляла спрямо предходната по решение на ТЕЛК №
1029/17.06.2010 г., като мотивите на двете експертни решения сочат на еднаквост и
припокриване в медицинските критерии, което е видно и от заключението на СМЕ.
Поддържа се в тази връзка, че за липсата на трайно и качествено влошаване на състоянието
на ищцата Т.Н. сочат и последващите решения на ТЕЛК, издадени в хода на процедурата по
оспорване на правопораждащото решение № 1777/01.11.2013 г. – за период от 8 години,
считано от обуславящите исковете решение на ТЕЛК № 1777/01.11.2013 г. до последното
окончателно решение на НЕЛК № 0813/07.04.2021 г., определеният 75 % принос на
професионалното заболяване към общата ТНР е останал непроменен, т.е. хипотетично не е
настъпил нов ексцес, което, с оглед системните неблагоприятни прогнози на СМЕ,
категорично потвърждава, че такава съпоставка е валидна и при съпоставката и при
последиците на процентния принос от професионалното заболяване между ЕР на ТЕЛК №
1777/01.11.2013 г. и предходното ЕР № 1029/17.06.2010 г. /по което е било присъдено и
изплатено на Т.Н. обезщетение за неимуществени вреди от 8000 лв. по гр.д. № 442/2012 г./.
По отношение на претенцията за имуществени вреди за разликата между заплата-
пенсия, жалбоподателят възразява срещу приетия с решението вариант на СЧЕ, въз основа
на който съдът е присъдил обезщетение в размер на 36946,35 лв. Счита, че при съпоставката
към пенсията следва да се добави и нормативно установената МРЗ, действала за исковия
период, като се позовава на ППВС № 4/1968 г. В тази връзка се сочи, че самият факт, че за
кратък период от време ищцата Т.Н. все пак е могла да си намери работа, сочи, че при
определен интензитет на търсене тя е могла да си намери работа, и с оглед липсата по
делото на данни за активно търсене на работа чрез Бюро по труда. В обобщение
жалбоподателят поддържа, че относим към установяване на размера на обезщетението за
разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала при ответника, и
размера на получавана от нея пенсия за инвалидност за процесния период, е първият вариант
на заключението на СЧЕ, а именно в размер на 23607,77 лв., с оглед на което счита, че този
иск е неоснователен за разликата над тази сума по предявения размер от 36946,35 лв.
С писмения си отговор ответниците по въззивната жалба оспорват същата. Излагат
пространни аргументи срещу изложените в жалбата оплаквания.
Пред съда жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Л., поддържа жалбата.
Въззиваемите, чрез пълномощника си адв. П., оспорват жалбата и настояват за
потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе /съобразно предмета на обжалване/, въззивният съд взе предвид
следното:
Т.В.Н. е предявила срещу „Д.П.М.Ч. ЕАД искове за заплащане на сумата 10000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, търпени от ищцата в резултат на
влошаване на професионалното заболяване съгласно ЕР на ТЕЛК № 1777/01.11.2013 г., и за
сумата 36946,35 лв. /след допуснато увеличение на иска/, представляваща обезщетение за
имуществените вреди в размер на разликата между трудовото възнаграждение, което
ищцата би получавала на заеманата от нея длъжност при ответника преди възникване на
професионалното заболяване, ако е била здрава, и пенсията за инвалидност, за периода от
01.11.2013 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.11.2013
г. до окончателното им плащане.
2
В исковата молба ищцата твърди, че е работела в ответното дружество в периода от
01.10.1985 г. до 19.06.1995 г. на длъжността „чистач на гумено транспортна лента”, като
вследствие на лошите условия на труд, съпроводени с наличие на голямо количество прах,
влага, течение, резки температурни промени се разболяла от тежката и нелечима болест
„хроничен бронхит”, което заболяване било признато за професионално с решение на ТЕЛК
№ 0747/19.06.1995 г., с което й била призната ІІІ –та група инвалидност. С решения по гр.д.
№ 1363/1995 г. и по гр.д. № 647/1998 г. на СОС на ищцата били присъдени обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на професионалното заболяване
„хроничен бронхит”, респ. вследствие на влошаване на здравословното й състояние от това
заболяване. Поради непрекъснато влошаване на здравословното й състояние ищцата била
периодично преосвидетелствана – с решения на ТЕЛК № 1288/14.06.2004 г., №
0562/19.06.2007 г., № 1029/17.06.2010 г., във връзка с което предявила съдебни претенции за
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на ексцес на
професионалното заболяване - по гр.д. № 395/2010 г. на РС- Пирдоп и гр.д. № 442/2012 г. на
РС-Пирдоп. С последното постановено ЕР на ТЕЛК № 1777/01.11.2013 г. по повод на ново
влошаване на здравословното й състояние във връзка с професионалното заболяване на
ищцата била призната 75% инвалидност, като общият размер на трайно намалената
трудоспособност била намалена по причина намаляване процента на общите заболявания. С
това решение било констатирано ново влошаване на професионалното заболяване, от което
влошаване ищцата твърди, че търпи неимуществени вреди. На няколко пъти след 17.06.2013
г. тя била хоспитализирана за обострена белодробна болест, непрекъснатата й кашлица
станала още по-мъчителна, с трудно отделяне на жилави храчки особено през есенно-зимния
период, както и нощем, което водело до непълноценност на съня. Увеличило се „свиренето”
в гърдите, затруднило се повече дишането до степен, че ищцата започнала лесно за се
уморява и цялата къщна работа вече се вършела от децата й, което било причина тя да се
чувства зле психически поради усещането за пълна непотребност като човешки индивид.
Ищцата твърди, че вследствие на влошаването на професионалното заболяване търпи и нови
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между стойността на получаваната от нея
пенсия по инвалидност и заплатата, която би получавала, ако работела на заеманата от нея
длъжност преди появата на професионалното заболяване, за периода от 01.11.2013 г. до
01.11.2016 г., в размер на 36946,35 лв. /след допуснато увеличение на иска/.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер.
На първо място излага довод, че посоченото в исковата молба експертно решение на ТЕЛК
№ 1777/01.11.2013 г., на което се основават исковите претенции не е влязло в сила. На
следващо място излага възражение, че не е налице ексцес на заболяването „хроничен
бронхит”, обосноваващ предявения иск за неимуществени вреди, предвид обстоятелството,
че съобразно представения изпълнителен лист от 07.07.2014 г. по гр.д. № 442/2012 г. ищцата
вече е била обезщетена с присъдената сума от 8000 лв. за влошаване на състоянието й от
това професионално заболяване. Сочи се, че ищцата претендира ексцес на ексцеса и то при
положение, че с последното експертно решение на ТЕЛК от 2013 г. трайната
неработоспособност е намаляла при редуциран процент от 94,9 % спрямо предходната по ЕР
от 2010 г., когато ТНР е била общо 95,9%. Алтернативно счита, че претенцията за
имуществени вреди, съставляваща разлика между пенсия за инвалидност и евентуална
заплата при работодателя е завишена, тъй като при съпоставката към пенсията следва да се
добави и нормативно установената МРЗ, действаща за исковия период, както и да се
приспадне полученото възнаграждение/обезщетение за болнични за времето 10.01.14-
01.03.14 г., когато ищцата е работела по трудов договор.
Поради настъпила в хода на първоинстанционното производство смърт на ищцата, с
определение от 02.06.2021 г. на нейно място като ищци са конституирани наследниците й –
АЛБ. П. Д., ПЛ. Д. М. и М. Д. М..
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
3
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства, че
ищцата е работила при ответното дружество на длъжността „чистач на гумено транспортна
лента” в периода 1985 г.-1995 г., като в резултат от тази работа е заболяла от професионално
заболяване „хроничен бронхит”, установено с протокол № 82/28.10.1994 г. на ДК при ОБ”
„Р.А.” – гр. С..
С последващи експертни решения на ТЕЛК № 0747/19.06.1995 г., № 0478/03.06.2000
г. № 0055/26.02.2003 г., № 1288/14.06.2004 г., № 0562/19.06.2007 г. и № 1029/17.06.2010 г.
след преосвидетелстване на ищцата е било признато професионално заболяване „хроничен
бронхит” и продължен срока на трайно намалената й работоспособност, признат със
съответното предходно решение.
За неимуществените и имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на
професионалното заболяване за съответните периоди на инвалидизация, определени в
решенията на ТЕЛК, е била реализирана отговорността на ответното дружество по чл. 200
от КТ. Последното влязло в сила съдебно решение е от 04.11.2013 г. по гр.д. № 442/2012 г.
на Пирдопски районен съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на ексцес на диагностицираното професионално
заболяване „хроничен бронхит”, както и обезщетение за имуществените вреди, изразяващи
се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала на длъжността
„чистач на гумено транспортна лента” в ответното дружество, ако не беше настъпило
професионалното заболяване, и размера на получаваната пенсия за инвалидност, както и
разходи за закупуване на лекарства и витаминозна храна, за периода от 17.06.2010 г. до
17.06.2013 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 17.06.2010 г.
до окончателното им заплащане.
С експертно решение на ТЕЛК № 1777/01.11.2013 г. след преосвидетелстване на
ищцата е определена трайно намалена работоспособност 94,9 % и продължен срокът на
инвалидизация с три години – до 01.11.2016 г., с определени 75% професионално
заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен енфизем. Обструктивен тип, 2 ст”.
Посоченото решение на ТЕЛК № 1777/01.11.2013 г. е било обжалвано от ответното
дружество и с експертно решение на НЕЛК № 0754/05.10.2016 г. това решение на ТЕЛК е
отменено и върнато за ново освидетелстване.
С ново решение на ТЕЛК № 1325/16.11.2016 г. на ищцата е определена трайно
намалена работоспособност 95 % и продължен срокът на инвалидизация с три години – до
01.11.2019 г., с определени 75% професионално заболяване „Друга уточнена хронична
обструктивна белодробна болест /Продължителен ХОББ с чести екзацербации/”. Това
решение е обжалвано от ответника и с решение на НЕЛК № 0407/26.02.2018 г. същото е
отменено само по оценката на работоспособността и потвърдено по останалите поводи. С
решението на НЕЛК е определена 85% трайно намалена работоспособност, със 60%
професионално заболяване.
Горепосоченото решение на НЕЛК е обжалвано от ищцата и с решение от 19.06.2019
г. по адм.д. № 4683/2018 г. на Административен съд – С. град същото е отменено и делото
върнато на НЕЛК за ново произнасяне. Ответното дружество е подало касационна жалба
срещу това решение на Адм. съд – С. област, по която е образувано адм. д. № 11751/2019 г.
на ВАС. С решение от 19.12.2019 г. на ВАС обжалваното решение е оставено в сила.
След връщане на преписката на НЕЛК е издадено решение № 0394/20.02.2020 г., с
което на ищцата е определен 100 % трайна намалена работоспособност със 75 % ТНР с
професионален характер на заболяването „ХОББ ІІІ ст. ДН ІІ ст.” Това решение е обжалвано
и с решение от 26.10.2020 г. по адм.д. № 633/2020 г. на Административен съд – С. област е
обявено за нищожно решението на НЕЛК № 0394/20.02.2020 г. и делото върнато на НЕЛК за
4
произнасяне.
С решение на НЕЛК № 0813/07.04.2021 г. е отменено решение на ТЕЛК №
1325/16.11.2016 г. по оценката на работоспособността и срока на инвалидизиране, и
потвърдено по останалите поводи. Определена е 100 % трайна намалена работоспособност
със срок на инвалидизация 24.01.2021 г., със 75 % ТНР с професионален характер на
заболяването „ХОББ ІІІ ст. ДН ІІ ст.”.
В първоинстанционното производство е прието заключение на СМЕ, депозирано на
03.10.2016 г., изготвено бъз основа представените към този момент медицински документи
и личен преглед на ищцата. Според заключението в периода 2010 г. – 2013 г. и понастоящем
има данни за влошено състояние, свързано с хроничния бронхит и белодробен енфизем,
прието като професионално заболяване поради следните съображения: според епикризите
има зачестяване екзацербациите на болестта/кашлица; влошаване на функционалните
показатели на дишането; поява на дифузна пулмофиброза и деформация на бронхите под
формата на бронхиектазии; процентът на трудово медицинската експертиза за
професионалното заболяване нараства от 70 % /през 2010 г./ на 75 % /през 2013 г./, което е за
сметка задълбочаващата се ХДН и вторичните бронхектазии, задържащи бронхиалните
секрети с инфектирането им. Според експерта, прогнозата не е благоприятна поради
еволюцията на бронхита с усложненията му – ХДН и вторичните бронхектазии. От
мъчителната, постоянна кашлица и задуха болната търпи постоянно болки и страдания.
Праховото увреждане на бронхиалната лигавица е допринесло и за намалена продукция на
локалната имунна защита, с което се обяснява зачестилите екзацербации на бронхита.
В приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза при изпълнение на
задачата /определяне на размера на разликата между трудовото възнаграждение, което
ищцата би получавала на заемната от нея длъжност при ответника, ако беше здрава, и
получаваните за процесния период суми за пенсия поради инвалидност/ вещото лице е
използвало за база брутната заплата при ответника на длъжността „камериер”, доколкото
заеманата от ищцата длъжност не съществува в щатното разписание от 2003 г. Вещото лице
е дало два варианта на тази разлика. При първия вариант разликата между брутното трудово
възнаграждение за посочената длъжност „камериер” /най- близка до заеманата от ищцата
длъжност с оглед категорията персонал „работник”/ и получаваната от ищцата пенсия за
инвалидност е редуцирана с размера на минималната работна заплата за страната за
съответния месец от исковия период, като при този вариант разликата между работната
заплата, която ищцата би получила при ответника, и получаваната пенсия, съобразено с
минималната работна заплата, е 23 607,77 лв. Вторият вариант е определен чрез приспадане
на получавана от ищцата пенсия от размера на работната заплата, която тя би получила при
ответника за исковия период, като разликата възлиза на сумата 36 946,35 лв. И в двата
варианта е приспадната получената от ищцата сума от 146,16 лв. за трудово възнаграждение
по сключения от нея трудов договор, действал в периода от 10.01.2014 г. до 01.03.2014 г.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ, както следва: 1. За
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на влошаване
здравословното състояние /ексцес/ от професионална болест; 2. За заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата в размера на трудовото
възнаграждение, което ищцата би получавала при ответното дружество на длъжността
„чистач на гумено транспортна лента”, ако беше трудоспособна, и пенсията й за
инвалидност за периода от 01.11.2013 г. до 01.11.2016 г. г., в размер на 23 607,77 лева.
В разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ е установена имуществена отговорност на
5
работодателя при професионален риск - “професионална болест”, причинила на работника
трайна неработоспособност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с установеното по надлежния ред
професионалното заболяване.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Претендира се обезщетение за неимуществените вреди /болки и страдания/ в резултат
на влошаване на здравословното състояние на ищцата Т. Т.Н. /починала в хода на делото/ в
периода от 01.11.2013 г. до 01.11.2016 г., за който период на същата е призната трайна
намалена работоспособност с представеното с исковата молба последно решение на ТЕЛК
№ 1777/01.11.2013 г. /. Претендираният по настоящото дело период, за който се иска
обезщетение за вреди от ексцес на професионалното заболяване, е различен от периода, за
който на ищцата с влязло в сила решение по гр.д. № 442/2012 г. на Пирдопски районен съд
вече е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес въз основа на
решение на ТЕЛК № 1029/17.06.2010 г. /17.06.2010 г. – 17.06.2013 г./, следователно
претенцията за неимуществени вреди от ексцес на професионалното заболяване за нов
следващ тригодишен период.
Обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ се дължи за неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с установеното по надлежния ред професионалното заболяване, така
и за тези, търпени от последващото влошаване на здравословното състояние в сравнение със
състоянието, при което вече е присъдено обезщетението /ексцес/. При ексцес на лицето се
дължи ново обезщетение за самото влошаване, само ако влошаването се намира в причинна
връзка с установеното професионално заболяване, а не се дължи на други фактори.
Както е изяснено в т. 10 от ППВС № 4 от 30.10.1975 г., необходимо е още при
присъждането на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние
да не е било предвидено и съобразено от съда, съответно влошаването да е дало отражение
на присъденото с първоначалното решение обезщетение за вреди. Съгласно трайната
съдебна практика при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което /ново състояние/ се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече
обезщетените.При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени
вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото то е предизвикало нови
емоционални и психически терзания на личността, болки и страданията върху целостта на
организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от
старото състояние. При ексцес обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече
присъденото за първоначалното страдание.
В случая е безспорно установено, че в резултат на условията на труд при ответника
при ищцата е възникнало професионално заболяване „Хроничен бронхит”, като за
6
претърпените неимуществени вреди в резултат на професионалното заболяване
работодателят е осъден да й заплати обезщетение, както и обезщетение за времето от
01.10.1992 г. до 19.06.1995 г., представляващо разликата между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за професионалното
заболяване.
С последващо съдебно решение по гр.д. № 442/2012 г. на Пирдопски РС е установено
влошаване на здравословното състояние на ищцата в пряка причинно-следствена връзка с
професионалното заболяване, като съдът й присъдил обезщетение за неимуществените
вреди, причинени от ексцеса, от 17.06.2010 г., когато е изтекъл тригодишния срок на
инвалидизиране с предходното решение на ТЕЛК от 2007 г..
В случая, како бе посочено, ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди
от ексцес на професионалното й заболяване, считано от 01.11.2013 г. – датата на новото
решение на ТЕЛК, до 01.11.2013 г., когато е изтекъл тригодишния срок на инвалидизиране с
това експертно решение. Т.е. не е налице дублиране на вече присъденото обезщетение за
влошаване на здравословното състояние на ищцата, тъй като с настоящия иск се търси
обезщетение за вредите в резултат на последващ нов ексцес. Поради това е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че ищцата вече е била обезщетена с присъдена сума от
8000 лв. за влошаване на състоянието й от това професионално заболяване с решението по
предходното гр.д. № 442/2012 г. на Пирдопски РС.
Преценката дали е налице такъв последващ ексцес в здравословното състояние на
лицето се извършва въз основа на решенията на органите по експертизата на
работоспособността, в чиято изключителна компетентност е установяването на
професионалния характер на заболяването, а оттам и установяването на последващото
развитие на вече констатираното професионално заболяване.
В случая решението на ТЕЛК № 1777/01.11.2013 г., на което се позовава ищцата за
доказване на твърдението й за влошаване на здравословното й състояние след изтичане на
периода, за който й е било присадено обезщетение въз основа на предходното решение на
ТЕЛК от 17.06.2010 г., е било предмет на обжалване и производството по обжалването му е
приключило окончателно с влязлото в сила решение на НЕЛК № 0813/07.04.2021 г.
Решението на НЕЛК, издадено в административното производство по обжалване на
решението на ТЕЛК, като индивидуален административен акт, има действие от датата на
издаване на обжалвания акт. С него се констатира здравословното състояние на
освидетелстваното лице към момента на издаване на обжалвания акт, т.е. определената с
крайното решение на НЕЛК от 2021 г. трайно намалена работоспособност и процентното
съотношение на професионалното заболяване, както и медицинските констатации относно
състоянието на освидетелствания, е относим към състоянието на установеното
професионално заболяване към момента на издаване на оспореното решение на ТЕЛК №
1777/01.11.2013 г.
При съпоставка на съдържанието на решението на НЕЛК от 07.04.2021 г. и
предходното влязло в сила решение на ТЕЛК № 1029/17.06.2010 г. се налага извод за
настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата в исковия период от
01.11.2013 г. до 01.11.2016 г. С решението на ТЕЛК от 2010 г. е установено професионално
заболяване „Хроничен бронхит. Обструктивен тип”, а според решението от 2021 г.
професионалното заболяване е „Хронична обструктивна белодробна болест”. С първото
7
решение е определена намалена работоспособност 95,9%, от които 70 % от
професионалното заболяване, а с второто е определена 100 % ТНР със 75 % професионално
заболяване. В констативната част на новото решение на НЕЛК е посочено, че са налице
данни за обострена бронхиална симтоматика, довела до функционален белодробен дефицит
и вентилаторни нарушения – ІІІ ст. и декомпенсирана дихателна функция – ІІ ст. – клинична
диагноза: ХОББ – ІІІ ст., ДН- ІІ ст., каквито констатации не са направени с предходното
решение на ТЕЛК от 2010 г. Така от представените решение на ТЕЛК /от 2010 г./ и решение
на НЕЛК /от 2021 г./ следва извод за наличие на ексцес в здравословното състояние на
ищцата след периода от предметния обхват на последното съдебно решение по гр.д. №
442/2012 г. на Пирдопски РС, с което е присъдено обезщетение за неимуществените вреди
от ексцес въз основа на решението на ТЕЛК № 1029/17.06.2010 г. Този извод се подкрепя
напълно и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършено на база
медицинската документация по делото, според което е налице влошено здравословно
състояние на ищцата в резултат на професионалното заболяване в периода 2010 – 2013 г.
Предвид влошаването на здравословното състояние на ищцата, обусловено от
негативното еволюиране на професионалното й заболяване в процесния период и
прогресираща симптоматика, довели до физически, емоционален и битов дискомфорт,
ищцата безспорно е търпяла неимуществени вреди със значителен интензитет, поради което
обезщетение в претендирания размер от 10 000 лв. съдът намира за адекватна парична
компенсация на тези вреди. С оглед на това предявеният иск за неимуществени вреди в
резултат на ексцес на професионалното заболяване на ищцата е изцяло основателен, поради
което първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По иска за обезщетине за имуществени вреди:
Претендира се обезщетение заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата в размера на трудовото възнаграждение, което ищцата би
получавала при ответното дружество на длъжността „чистач на гумено транспортна лента”,
ако беше трудоспособна, и пенсията й за инвалидност за периода от 01.11.2013 г. до
01.11.2016 г. г., в размер на 23 607,77 лв.
Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.
Налице е съществуващо в исковия период професионално заболяване.
Налице е вреда, изразяваща се в пропуснати ползи, съставляващи разликата между
трудовото възнаграждение, което ищцата би получила на заеманата при ответника
длъжност, ако не беше заболяла от професионалното заболяване, и реализираните от нея
доходи – пенсия за инвалидност, и причинна връзка между претендираната вреда и
професионалното заболяване на ищцата.
Предвид предмета на въззивната жалба досежно присъденото обезщетение за
имуществени вреди – решението в тази му част се обжалва само частично – за разликата над
сумата 23 607,77 лв. до присъдения размер на обезщетението от 36 946,35 лв., безпредметно
се явява направеното с жалбата възражение, че ищцата не е положила усилия да постъпи на
работа, която не е противопоказна за здравословното й състояние, респ. твърдението на
жалбоподателя, че не е установено активно търсене на работа чрез Бюрото по труда.
Обстоятелството, че пострадалият не е получавал трудово възнаграждение, защото не е
8
търсил работа и не се е регистрирал в Бюрото по труда, респ. регистрирал се е в Бюрото по
труда, но е отказал подходяща работа, принципно изключва отговорността на работодателя
по чл. 200, ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за пропуснатите имуществени ползи от
получаване на трудово възнаграждение в резултат на невъзможността да полага труд при
този работодател поради професионалното заболяване, тъй като в тези случаи последиците
са за ищеца – арг. от т. 1 от ППВС № 4/1968 г. След като, обаче, такова възражение /че
ищцата не е търсила работа и/или не приела предложена й подходяща работа/ не е
направено от ответника с отговора на исковата молба, а е направено за пръв път с въззивната
жалба, същото е преклудирано и не следва да се взема предвид при постановяване на
настоящото решение. В този аспект не следва да се обсъжда наведения с жалбата довод, че
след като ищцата за кратък период все пак е успяла да си намери работа, то при интензивно
търсене тя е могла да си намери работа. Само за пълнота следва да се отбележи, че това
твърдение е само хипотетично, а доказателства, които да сочат, че ищцата не е проявила
активност да си намери постоянна работа, която не е противопоказна на здравословното й
състояние, не са налице по делото. Други относими към възникване на отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 3 от КТ възражения не са въведени от жалбоподателя, а и
същият обжалва решението по тази претенция само частично с довод за неправилно
определен размер на присъденото обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че
определянето на размера на дължимото от него обезщетение следва да е съобразно първия
вариант от заключението на СЧЕ.
С оглед на горното, съдът намира, че е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 200, ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за
претендираните от ищцата имуществени вреди, изразяващи се разликата в размера на
трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала при ответното дружество на
заеманата от нея преди инвалидизирането й поради професионалното заболяване и пенсията
й за инвалидност, за периода от 01.11.2013 г. до 01.11.2016 г. г. При определяне на размера
на обезщетението се изхожда от разликата между действително получаваното трудово
възнаграждение към датата на увреждането и размера на следващата се пенсия /ППВС №
4/1968 г./. Т.е. размерът на обезщетението за имуществени вреди представлява разликата
между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила на заеманата от нея длъжност
при ответника за претендирания период, ако беше трудоспособна, и получавана пенсия за
инвалидност. В настоящия случай като база за сравнението следва да се вземе предвид
брутното трудово възнаграждение, получавано от работник при ответника на сходна,
съответна на класификацията на заеманата от ищцата преди увреждането длъжност /предвид
липсата на налична идентична длъжност по актуалното щатно разписание при ответника за
исковия период/, каквато база е използвана от вещото лице по приетото заключение на СЧЕ.
Въз основа на тези критерии разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би
получила за исковия период, и получената от нея пенсия за инвалидност за същия период,
възлиза на сумата 36 946,35 лв., съгласно посочения в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза втори вариант. Неоснователно е направеното с въззивната жалба
възражение, че следва да се определи размера на обезщетението съобразно посочения в
9
заключението първи вариант. Както бе посочено, размерът на обезщетението по чл. 200, ал.
3 от КТ представлява разликата между трудовото възнаграждение, което пострадалият би
получил като трудоспособен в ответното дружество на заеманата преди инвалидизирането
му длъжност, и получаваната пенсия за инвалидност за съответния период. Няма законово
основание за редуциране на трудовото възнаграждение с размера на минималната работна
заплата, съобразно което е изчислено обезщетението по първия вариант на СЧЕ.
С оглед на горното, предявеният иск по чл. 200 от КТ за заплащане на сумата
36 946,35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата в размера на трудовото възнаграждение, което ищцата би получила като
трудоспособна при ответното дружество на заеманата преди инвалидизирането й длъжност,
и получаваната от нея пенсия за инвалидност за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г., е
изцяло основателен.
Върху присъдените суми като обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в
резултат на професионалното заболяване се дължи заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането – 01.11.2013 г., когато длъжникът е изпаднал в забава.
Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционня съд, решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответниците
по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати
разноските за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 153/2016 г.
на Районен съд – Пирдоп, В ЧАСТТА, с която „Д.П.М.Ч. ЕАД е осъдено на основание чл.
200, ал. 1 от КТ да заплати на АЛБ. П. Д., ПЛ. Д. М. и М. Д. М. /наследници на починалата в
хода на делото ищца Т.В.Н./ сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди в резултат на настъпило влошаване на здравословното състояние
/ексцес/ на Т.В.Н. на професионалното заболяване „Хроничен бронхит. Белодробен
енфизем. Обструстивен тип ВН.ДН 2ст.”, ведно със законната лихва от 01.11.2013 г. до
окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която Д.П.М.Ч. ЕАД е осъдено да заплати
на АЛБ. П. Д., ПЛ. Д. М. и М. Д. М. обезщетение за имуществените вреди, представляващи
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала Т.В.Н. на длъжността
„чистач на гумено транспортна лента” в ответното дружество, ако не беше настъпило
професионалното заболяване, и размера на получаваната пенсия за инвалидност поради
настъпилото професионално заболяване, за периода от 01.11.2013 г. до 01.11.2016 г., за
разликата над сумата 23607,77 лв. до присъдения размер от 36946,35 лв., ведно със
законната лихва от 01.11.2013 г. до окончателното изплащане.
В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Д.П.М.Ч. ЕАД да заплати на АЛБ. П. Д., ПЛ. Д. М. и М. Д. М. сумата 800 лв.
за разноски по делото.
10
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11