№ 2396
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110153393 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Л. Н.
В., ЕГН **********, срещу Т. В. Д., ЕГН **********, дъщеря на молителката с искане за
налагане на мерки за защита, при твърдения за извършени от ответницата актове на
домашно насилие на дата 27.09.2023 г., изразяващи се в следното: на посочената дата
ответницата позвънила около 14,00 часа на стационарния телефон на молителката, като с
груб и заплашителен тон й казала: „все едно не си ми майка“, „ как можа да направиш
всичко зад гърба ми“, „върни ми обратно ключовете от апартамента, аз няма да продам
моята 1/6 на сестра ми“, упреквайки молителката, че е продала идеалните си части само на
другата си дъщеря – Цецка, и че я лишава от наследство; впоследствие я заплашила, че ще
дойде с полиция и съдебен изпълните, за да вземе ключа, че ще доведе циганин за наемател,
за да й вгорчи живота и трябва да й освободи една стая; заявила й, че желае за
притежаваната от нея 1/6 идеална част, молителката да й заплаща наем, включително и за
минало време, от 03.11.2017 г. /датата на смъртта на съпруга на молителката и баща на
ответницата/; около 14,30 часа молителката не издържала и затворила телефона. След
разговора се твърди последната да е усетила замайване и учестено сърцебиене, предвид
което пила валидол, почти не спала, на следващия ден посетила лекар, който й предписал
лекарства за успокоение.
Ответницата оспорва молбата на ищцата, като не оспорва твърдението й, че на 27.09.2023
г. е провела телефонен разговор с майка си, но се противопоставя на твърдението, че е
имала заплашителен тон или да е отправяла заплахи към майка си. Поддържа, че са провели
1
делови разговор, в който е отправила намерение да влезе във владение на притежавана от
нея идеална част от апартамента, в който живеела ищцата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са представени
възприетите и описани от ищцата, актове на домашно насилие, а именно, че ответницата е
заявила намеренията си да влезе във владение на притежаваната от нея 1/6 идеална част от
апартамента, в който живее ищцата, както и че в случай, че не й бъде предоставен достъп
има намерение да поиска наем от майка си за притежавания от нея дял. Представен е
амбулаторен лист от 29.09.2023 г., издаден на Л. Н. В., както и нотариална покана от ц. В. м.
до ответницата - Т. В. Д. с искане за доброволна делба на притежаван от тях съсобствен
имот.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молбата за защита е насочена срещу дъщеря на
пострадалото лице, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответницата
да отговаря по същата съгласно чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Молителката твърди, че на 27.09.2023 г.,
ответницата е извършила актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на
02.10.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е
допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че молителката и ответницата са майка и дъщеря; че на 27.09.2023 г. между тях е
проведен телефонен разговор по повод извършена от молителката продажба на идеални
части от съсобствен между страните апартамент в полза на другата дъщеря на молителката;
че по време на телефонния разговор ответницата заявила на молителката „все едно не си ми
2
майка, как можа да направиш всичко зад гърба ми, върни ми обратно ключовете от
апартамента, аз няма да продам своята 1/6 от апартамента“. По делото е представена
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са декларирани обстоятелства, съответстващи на
изложените в молбата за защита.
Съдът намира, че от отделените като безспорни обстоятелства и събраните по делото
доказателства се установи единствено наличие на имуществен спор между страните, но не и
осъществен акт на домашно насилие. Следва да се посочи, че производството по ЗЗДН е
силно рестриктивно и потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и събраните доказателства. Целта на този закон е
да се защитят лица, действително пострадали от домашно насилие, а не да урежда други
спорове между страните. Обстоятелството дали вследствие на проведения разговор между
страните във връзка с имуществения спор здравословното състояние на молителката се е
влошило от притеснение не може да обоснове основателност на молбата, тъй като липсват
данни за осъществен акт на домашно насилие. Предвид изложеното съдът намира, че
молбата е неоснователна, поради което съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването
на заповед за съдебна защита.
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски няма направени по делото от ответницата, която с
оглед изхода на делото има право на разноски, поради което и съдът не следва да се
произнася в тази насока. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 271107/02.10.2023 г., депозирана от Л. Н.
В., ЕГН **********, срещу Т. В. т., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно
насилие от 27.09.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Л. Н. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3