Решение по дело №673/2018 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 526
гр. Велико Търново, 28.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                        Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                         

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 673 по описа на АСВТ за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

 

Образувано е по жалба на Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, живущ в Република Австрия, ***, срещу решение без номер, по т. 23 от Протокол № 46/ 30.08.2018 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново. С оспореното решение от общинския съвет не е прието Предложение за даване на предварително съгласие по чл. 29, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи с вх. № 2388/ 17.08.2018 г., за имот № ***землището на с. Шереметя, имоти № ***, № ***, № ***, № ***и № ***в землището на с. Малки Чифлик, общ. Велико Търново. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради неспазване на изискуемата форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила /липса на мотиви и диспозитив/ и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че е собственик на поземлен имот с планоснимачен № *** в местност „Кърхисар“ в землището на с. Малки Чифлик, поискал е промяна на земеделската земя за неземеделски нужди с проект за частичен устройствен план, който няколкократно е внасян и връщан за корекции от ЕСУТ. В тази връзка развива оплаквания за неоснователно извършени във времето назад откази, тенденциозно докладвани само отрицателни становища за проекта, както и че е обжалвал пред КЕВР становището на ВиК „Йовковци“ ООД – гр. В. Търново, позовава се на Решение № 5/ 16.01.2013 г. на ЕСУТ при Община Велико Търново. От съда 

 

 

 

ОООо  се иска обжалваното решение на Общински съвет – Велико Търново да бъде отменено и преписката да бъде върната на общинския съвет са ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалните представители на жалбоподателя ***Д. от АК – Ловеч и ***В. от АК – В. Търново, като в хода на устните състезания се развиват подробни доводи за основателността й. Претендира се присъждане на разноските по делото, вкл. възнаграждение за един адвокат, съгласно представено пълномощно на ***В..

Ответникът по жалбата – Общински съвет – Велико Търново, чрез пълномощника си гл. ***С., оспорва жалбата. Твърди неоснователност на същата, като развива доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорения акт и съответствие на същия с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че в случая общинският съвет действа в условията на оперативна самостоятелност и е изцяло в обхвата на неговата преценка дали да удовлетвори отправеното искане по чл. 29, ал. 1 от ЗОЗЗ. С тези аргументи, подробно изложени в хода на устните състезания и в писмена защита, моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Заинтересованата страна Община Велико Търново, редовно призована, не изпраща представетил в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На основание покупко-продажба с Нотариален акт № 1197/ 02.12.2005 т. на нотариус с район на действие района на ВТРС, Г.Б.К. с ЕГН ********** е придобил собствеността върху поземлен имот с планоснимачен № *** – изоставена нива в местност „Кърхисар“ в землището на с. Малки Чифлик. Между страните не съществува спор, че купувачът на имота по посочения нотариален акт и жалбоподателят в настоящото производство са едно и също лице. Във връзка с подадено от Г.К. Заявление вх. № 94ГГ-1199/ 22.11.2010 г., със Заповед № РД 22-1722/ 03.12.2010 г. на кмета на Община Велико Търново /л. 132 от делото/, е допуснато проектиране на частичен подробен устройствен план – план за застрояване за имот с пл. № *** в землището на с. Малки Чифлик, с цел промяна предназначението на земеделската земя в такава за жилищни нужди. Последвало е процедиране на проекта за ПУП, вкл. обявяване и обсъждане на постъпили възражения, като от представената от Община Велико Търново преписка се установява, че с Решение № 5/ 16.01.2013 г. на ОЕСУТ същият е приет от експертния съвет и е предложен за одобряване от общинския съвет в части план за застрояване на имота, план-схеми за електрификация, водоснабдяване и комуникационно-транспортен план. В посоченото решение на ОЕСУТ е посочено, че при следващата фаза на проектиране и извършване на строителство следва да се спазят указанията на РИОСВ, процедурите по одобряване да се проведат след предварително съгласие на ВТОбС по чл. 29, ал. 1 от ЗОЗЗ за преминаване на трасето през имоти общинска собственост и да се изискат становищата на кметовете/кметските наместници на селата Шереметя и Малки Чифлик. Въпросното решение на ОЕСУТ е било последвано от становища на кметските наместници /отрицателно такова от този на с. Шереметя/, размяна на кореспонденция и съставяне на подписки от жители на населените места, през които е предвидена транспортната схема за изграждането на обектите по ПЗ, както и от последващи решения на ЕСУТ, касаещи основно предлаганата транспортно-комуникационна схема. Част от тези решения са били да не се приема въпросната схема с препоръки за промяната й, както и за отлагане разглеждането на предложенията поради липса на положителни становища на съгласувателни органи. Междувременно е постъпило становище от „ВиК Йовковци“ ООД – гр. В. Търново от 14.01.2016 г., че захранване с вода на № *** не може да бъде осъществено. Същото е обжалвано пред КЕВР, която с Решение № Ж-331/ 10.05.2018 г. е прекратила образуваното пред нея производство. В крайна сметка с Решение № 44 по протокол № 4 от 27.04.2018 г. на ЕСУТ при Община Велико Търново е прието процедури по одобряване на проекта да се проведат след даване на предварително съгласие от Общински съвет – Велико Търново по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗОЗЗ, за преминаване на трасето на елементите на техническата инфраструктура през имоти общинска собственост. Въз основа на посоченото решение на ЕСУТ от кмета на общината е било внесено предложение до общинския съвет с вх. № 2388/ 17.08.2018 г., за даване предварително съгласие за промяна предназначението на земи от общинския поземлен фонд. Предложението за даване съгласие на за промяна предназначението на имот № ***землището на с. Шереметя, имоти № ***, № ***, № ***, № ***и № ***в землището на с. Малки Чифлик, за прокарване на външно кабелно ел. захранване и водопровод, даване на предварително съгласие за учредяване на ограничени вещни права на в полза на Г.Б.К. върху изброените имоти, като последният извърши за своя сметка  процедурите по ЗЗОЗ за утвърждаване на площадка /трасе/ на обектите по т. 1, а след влизане в сила на ПУП и учредяването на ограничени вещни права - и по промяна на предназначението на земята. Предложението е било предварително разгледано от постоянните комисии по общинска собственост, по земеделие, гори и опазване на околната среда, и по устройство на територията, транспорт и паркиране към Общински съвет – Велико Търново, видно от представените протоколи съответно № 34/ 22.08.2018 г., № 35/ 22.08.2018 г. и № 36/ 22.08.2018 г. от заседанията на потоянните комисии. И трите комисии са дали становище предложението да не се приема, като от изброените протоколи не се установява в някоя от тях да е провеждано обсъждане на същото. Последвало е вземането на решение без номер по т. 23 от Протокол № 46/ 30.08.2018 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново – предмет на разглеждания спор, с което предложението на кмета на общината не е било прието /стр. 66 и 67 от протокола, л. 107 и 108 от делото/. Няма данни кога посоченото решение е доведено до знанието на Г.К., жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 13.09.2018 година. 

В съдебната фаза на производството от жалбоподателя не са ангажирани доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка по вземане на оспореното решение на ОбС – В. Търново и тази по процедирането на частичен ПУП – ПЗ за имот с пл. № *** в землището на с. Малки Чифлик. Посочените преписки, съдържащи обсъдените по-горе в решението документи се представиха от ответника и от заинтересованата страна Община Велико Търново, след изискване от жалбоподателя.

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, като заявител на ПУП, част от процедурата по одобряване на който е обжалваното решение на общинския съвет. Независимо, че по делото липсват доказателства за момента, в който обжалваното решение е било узнато от Г.К., съобразно датата на провеждането на заседанието на ОбС – В. Търново и тази на подаването на жалбата, при всяко положение се явява спазен е спазен предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за оспорване. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 45, ал. 3 и ал. 12 от ЗМСМА. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.

 

След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, съдът намира оспореното решение за издадено от орган със съответната материална компетентност, определена с чл. 29, ал. 1 от ЗЗОЗ, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 34 от ЗОС, Съгласно първият от посочените текстове, общинският съвет приема решенията за промяната на предназначението на земеделски земи от общинския поземлен фонд, на които продажбата или учредяването на право на строеж или сервитути върху държавни и общински имоти се извършва без търг или конкурс по силата на закон, а съгласно цитираните норми от общите закони, в негова компетентност е и вземането на решения за придобиване, управление и разпореждане с имущество, вкл. учредяването на ограничени вещни права върху такова.  Оспореното решение е взето по предложение за  промяна на предназначението на земеделски земи от общинския поземлен фонд и за учредяване на ограничени вещни права върху тях, т.е. за управление и разпореждане с общинско имущество, и неговото издаване е в правомощията на Общински съвет – Велико Търново.

Оспореното решение е взето при формално спазване на относимите разпоредби на Глава VII и Глава VIII от Правилника за организацията и дейността на Великотърновски общински съвет, относно провеждането на заседанията на общинския съвет, внасянето и приемането на неговите решения. Същото е взето по предложение вх. № 2388/ 17.08.2018 г. от кмета на Община Велико Търново, съдържащо се по делото и след даване становища от съответните постоянни комисии. Според данните от преписа от Протокол № 46 от заседание на общинския съвет, проведено на дата 30.08.2018 г., „за“ отправеното от кмета предложение са гласували 0 общински съветници, „против“ - 7 и „въздържал се“ - 16. При гласуването на процесното решение, са участвали 23 от общо 37 общински съветници, които са гласували поименно и това е отразено в протокола, т.е. при вземането на решението са били изпълнени особените изисквания, установени в чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, като в  чл. 29 от ЗОЗЗ не се съдържат особени изисквания за вземането от общинския съвет на решение за промяната на предназначението на земеделски земи от общинския поземлен фонд, извън тези по чл. 27 от ЗМСМА. Съобразно горното, съдът приема, че оспореното решение на Общински съвет – Велико Търново е издадено при спазване на установените за това процедурни правила.  

Оспореното решение обаче е незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването за форма на административния акт и по-конкретно поради липсата на мотиви за приемането на решението.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява отменително основани по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Същите съставляват обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа при издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се касае за позитивен за заявителя административен акт или изричен отказ да бъде издаден такъв. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Обратно на поддържаното от ответника, горните изисквания важат независимо дали административния орган действа в условията на обвързана компетентност или на оперативна самостоятелност, доколкото и в последния случай актът му подлежи на съдебен контрол за наличието на такава оперативна самостоятелност и спазването на изискванията за законосъобразност /чл. 169 от АПК/. Ето защо липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната практика еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на административния акт, като незаконосъобразен. Нещо повече съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. В този смисъл упоменаването от председателя на общинския съвет при докладването на предложението, че са налице отрицателни становища на ПК по ОС, ПК по УТТП и ПК по ЗГООС, и на кмета на с. Шереметя, в случая не може да бъде възприето като надлежно мотивиране на издадения отказ. Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, но в случая такъв документ липсва. Както се посочи, от протоколите от заседанията на изброените постоянни комисии към общинския съвет не се установява да е провеждано някакво обсъждане на предложение вх. № 2388/ 17.08.2018 г. от кмета на Община Велико Търново, нито някой от членовете на комисиите да е излагал мотиви за гласуването му по един или друг начин. Нещо повече, в тези протоколи не е възпроизведен и докладът на съответния член на комисията по това предложение/т. 8 от Протоколи съответно № 34 от 22.08.2018 г., т. 20 от Протокол № 35 от 22.08.2018 г. и т. 8 от Протокол № 36 от 22.08.2018 година/. С това си съдържание протоколите от заседанията на постоянните комисии не могат да бъдат възприети като документи, обосноваващи вземането на спорното решение. Що се отнася до отрицателното становище на кмета на с. Шереметя, същото поначало не би могло самостоятелно да служи като мотиви за отказа на общинския съвет, а и самото то е твърде лаконично и препращащо към предходни възражения, направени преди вземането на Решение № 44 по протокол № 4 от 27.04.2018 г. на ЕСУТ при Община Велико Търново. Действително, възможно е въпросните възражения да са имали своите основания и към момента на издаването на оспореното решение на общинския съвет, но това не е посочено в мотиви към самото решение, нито в придружаващите го документи. Всъщност при гласуването на предложението на пленарна сесия, отново никой от участвалите в него общински съветници, вкл. председателя на общинския съвет, не е направил изказвания, нито е изложил мотивите си за начина на гласуване. Доколкото в конкретния случая става въпрос за отказ предложението на кмета да бъде одобрено, такива мотиви не могат да бъдат изведени от него, доколкото очевидно не се споделят съображенията, мотивирали отправянето на това предложение. Именно поради това е наложително нарочното излагане на съображенията, мотивирали общинския съвет към обратното решение, дори това да е посредством становищата на постоянните му комисии. Както се каза, в случая такова мотивиране не е извършено, което препятства съда при упражняване на контрола му за законосъобразност при упражняването дискреционните правомощия на общинския съвет.     

 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на Общински съвет – Велико Търново е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като спорът не може да бъде решен по същество, на основание чл. 173, ал.- 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на общинския съвет, който след като прецени съдържащите се в административната преписка доказателства и изложи мотиви за тази преценка, да вземе съответното решение по предложението с вх. № 2388/ 17.08.2018 г., направено от кмета на Община Велико Търново, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

При този изход на делото разноски на ответника не следва да се присъждат. На жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо на 510,00 лв., от които 10,00 лв. – внесена държавна такса и 500,00 лв. – изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие№ 0208426/ 13.09.2018 г. /л. 128 от делото/. Неоснователно е искането за присъждане на разликата от 330,00 лв. до пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение. Съгласно отбелязаното в посочения договор, сумата от 330,00 лв. е платимо по сметка, като в делото не се съдържат доказателства за такова плащане.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя по жалба на Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, живущ в Република Австрия, ***, решение без номер, по т. 23 от Протокол № 46/ 30.08.2018 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново, с което е отказано даване на предварително съгласие по чл. 29, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи за имот № ***землището на с. Шереметя, имоти № ***, № ***, № ***, № ***и № ***в землището на с. Малки Чифлик, общ. Велико Търново, по предложение с вх. № 2388/ 17.08.2018 г. на кмета на Община Велико Търново.

Изпраща административната преписка на Общински съвет – Велико Търново за произнасяне с мотивирано решение по предложение с вх. № 2388/ 17.08.2018 г. на кмета на Община Велико Търново, съгласно дадените в мотивите на решението указания, като определя срок за това един месец след влизане в сила на настоящото решение.

Осъжда Общински съвет – Велико Търново да заплати на Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер 510,00 /петстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото ***М.В. ***, на посочения в жалбата служебен адрес: гр. ***.

 

 

                                  

 

Административен съдия: