МОТИВИ към присъда от 01.06.2020г. по НОХД № 5807 /
2019г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против
Г.Т.Г.- ЕГН ********** престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това , че в периода от месец декември 2018г. до месец
декември 2019г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с решение №
3355/17.07.2018г. по гр. дело № 5688/2018г. на Районен съд – Варна, влязло в
законна сила на 18.09.2018г. да издържа свой низходящ – син Т. Г.Г., роден на ***г. чрез неговата майка и законен
представител З.Ц.Г., с месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13
/тринадесет/ месечни вноски по 200 /двеста/ лева, равняващи се на общо 2600
лева /две хиляди и шестстотин лева/.
Производството по делото се проведе
при условията на чл.269 ал.3 т.3 от НПК,
тъй като бе установено, че подс.Г. е напуснал пределите на Р.България и се
намира в Германия. Съдът прецени, че доколкото предявеното на подсъдимия
обвинение не е за тежко умишлено престъпление и че същият е редовно призован,
няма пречка делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Г. обвинение, счита че същото е доказано от събраните в хода на производството
доказателства.С оглед на представените доказателства за изплащане на дължимата
сума в цялост, пледира подсъдимият да бъде признат за виновен , но
да не му бъде налагано наказание.
Подс. Г. участва в производството с надлежно упълномощен процесуален представител- адв.С.С.. Тя също пледира ,предвид представените писмени
доказателства, подсъдимия да бъде признат за виновен, но да не му бъде наложено
наказание в хипотезата на чл.183 ал.3 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Г.Г. и св. З.П.
сключили граждански брак на 27.06.2009г.По време на съвместното им съжителство
на 03.11.2009г. се родил синът им Т. Г..В последствие обаче отношенията между
съпрузите се влошили и с Решение № 3355/17.07.2018г. по гр. Дело № 5668/2018г.
по описа на ВРС, 34-ти състав, бракът им бил прекратен.С решението
упражняването на родителските права било предоставено на св. П. , а подсъдимият бил осъден да заплаща
месечна издръжка за детето си в размер на 200лв., считано от 20.04.2018г., в
едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.Съдебният акт влязъл в сила на 18.09.2018г.
Подс. Г. изплатил
дължимата за детето си издръжка за м.10 и м.11.2018г. След това обаче
започнал да заплаща само сумата от 50лв., които превеждал по банковата сметка
на св.П.. Тя от своя страна инициирала образуването на изпълнително дело срещу
подсъдимия, както и подала жалба до ВРП .
В
хода на разследването се установило, че в този период подс.Г. е бил осигурен по
трудово правоотношение с „ В и К“ Варна до 04.03.2019г.След 05.03.2019г. за
него не е имало данни за социално и здравно осигуряване. Подсъдимият
не е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда"- Варна, както и не
притежавал недвижимо имущество.
В хода на
изпълнителното дело подс.Г. изплатил всички дължими за издръжката на детето
суми в размер на 2 600лв. за периода от м.12.2018г. до м.12.2019г.
Подс. Г.Т.Г. е роден на ***г***,
български гражданин, разведен, със
средно образование, не работи.Към
настоящият момент подс. Г. не е бил осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- от показанията на
св.П., от приобщените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства-
удостоверение от СИС-Варна и
заверени копия от вносни бележки,
така и от писмените доказателства по досъдебно производство №
1230/2019г. по описа на ІІІ РУ при ОД-МВР-Варна
– жалба, заверени копия от
решение по гр.д. № 5668/2018г. на ВРС,
протоколи за разпит на свидетел, справки от от ТД на НАП,
Агенция по вписванията, Дирекция „Бюро
по труда”, заверени копия от вносни бележки,
справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Г.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от месец декември 2018г. до месец декември
2019г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с решение №
3355/17.07.2018г. по гр. дело № 5688/2018г. на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на
18.09.2018г. да издържа свой низходящ – син Т. Г.Г.,
роден на ***г. чрез неговата майка и законен представител З.Ц.Г., с месечна
издръжка в размер на 200 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 13 /тринадесет/ месечни вноски по 200
/двеста/ лева, равняващи се на общо 2600 лева /две хиляди и шестстотин
лева/.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено
от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо
се в неизплащане на определената
с влязъл в сила съдебен акт
месечна сума за издръжка на низходящите му.
От субективна
страна подс. Г. е действал с пряк умисъл, тъй
като безусловно добре е знаел, че е осъден със стабилен съдебен акт да заплаща определена месечна сума
за издръжка на сина си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този извод съдът приема въз основа на факта,
че подсъдимият е в трудоспособна възраст,
не е страдал от заболявания, които
да му пречат да реализира трудови доходи,
напротив - определено е реализирал финансови постъпления.Във
всички случаи личните и финансови взаимоотношения между родителите,
независимо дали са близки или конфликтни,
са ирелевантни за изпълнението на безусловното задължение за заплащане на издръжка.
С оглед
горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен
начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна Г.Г. за
виновен по предявеното му
обвинение по чл.183 ал.1 от НК.
Доколкото от представените по делото доказателства се установи, че
подс. Г. е изпълнил задължението си в
цялост, съдът приложи разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК.Съгласно този законов
текст виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата
инстанция изпълни задължението си, както и ако не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Съдът намира, че обстоятелството, че подсъдимият е
внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, както и че не са налице доказателства, че за пострадалия са
настъпили други вредни последици от забавянето на плащането , обуславя
приложението на тази привилегирована норма, от която подс. Г. не се е възползвал до този момент. Предвид гореизложеното
и на основание чл.183 ал.3 вр.ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия Г. за виновен, но не му
наложи наказание.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност
и дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: