Р Е Ш Е Н
И Е № 260307
гр. Пловдив, 05.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №290 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.557,
ал.1, т.2, б.а) КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът С.В.К., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на *** си В.А.К., ЕГН **********, понастоящем пълнолетна, от ***,
чрез пълномощник адв.А.Г., твърди, че е *** на З.В.К., загинала при
пътно-транспортно произшествие на **.**.**** г. около *** ч. на път І-8
км.201+000 при разклона за ***, ***. Твърди, че *** й е участвала в
произшествието като пътник на предна седалка в л.а. Форд Кугар с рег.№ ***,
управляван от З.Г.Ш.. Поддържа, че произшествието е виновно причинено от
последната, която, движейки се с несъобразена скорост в посока ***-***, е
навлязла в лентата за насрещно движение, при което е настъпил сблъсък с
насрещно движещ се товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ ***, управляван от Д.Е.В..
В следствие на удара водачът на автомобила с рег.№ *** и возещата се в същия
автомобил З.К. са починали на място. Твърди, че към датата на произшествието
починалата й *** е била едва на 21 години, млада, здрава и жизнена. С
починалата са имали много силна емоционална връзка, като на ***. З.К. е била
всеотдайна сестра, между двете е съществувало особено силно чувство на обич,
уважение и подкрепа. С причинената й смърт ищцата е загубила морална, физическа
и финансова опора. Не може да преживее трагедията, мъката й е огромна, отчаяна
е от безвъзвратната загуба, не празнува празници, не се радва на нищо, животът
й е променен напълно. Твърди се още, че за автомобила Форд Кугар с рег.№ ***
към датата на инцидента няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което следва да се ангажира
отговорността на ответника. На 07.02.2020 г. последният е сезиран извънсъдебно
със застрахователна претенция, но в тримесечен срок не е определил и изплатил
обезщетение на ищцата. За сметка на това е изискал документи, които последната
няма как да представи. Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в
исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от описаното
застрахователно събитие, ведно със законна лихва от 07.05.2020 г. (датата, на
която изтича тримесечният срок за отговор и/или изплащане на обезщетението) до
окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Б.М., оспорва
исковете. Не оспорва, че е получил извънсъдебна претенция от ищцата, както и
това, че по същата не е изплатил претендираното обезщетение. Възразява, че към
претенцията не са били приложени доказателства за механизма на произшествието,
причините и обстоятелствата, при които е настъпило, поведението на участниците,
а така също и за това ищцата и загиналата да са имали трайна и дълбока
емоционална връзка. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на
произшествието. Оспорва представеният констативен протокол за ПТП да се ползва
с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието.
Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата
З.К., която: е пътувала без поставен предпазен колан, е употребила алкохол/наркотични
вещества и се е съгласила да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач.
Оспорва между ищцата и загиналата да е била налице твърдяната връзка на силна
привързаност, като поддържа, че претърпените от ищцата болки и страдания не
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена
връзка. Счита също, че размерът на претенцията е завишен и не съответства на
принципа за справедливост, както и на икономическите условия в страната и на стандарта
на живот. Позовава се на разпоредбата на чл.493а, ал.4 във връзка с §96, ал.1 КЗ, според която обезщетението е в лимитиран размер до 5 000 лв. Моли за
отхвърляне на исковете.
Конституиран е като подпомагаща страна на
ответника Е.З.Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Е.Й.С., ЕГН **********,***.
В първото по делото съдебно заседание третото
лице-помагач, чрез пълномощник адв.М.М., заявява становище по оспорване на
исковете. Присъединява се към възраженията на ответника.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото
удостоверения за родствени връзки и за наследници се установява, че ищцата С.В.К.
и З.В.К., ЕГН **********, са ***.
Приет е като писмено
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **.**.**** г.,
от който се установява, че е настъпило произшествие с участието на лек
автомобил Форд Кугар с рег.№ ***, собственост и управляван от З.Г.Ш., ЕГН **********,
без застраховка, при което на предна седалка в същия автомобил е седяла З.В.К..
Установява се от същия документ, че и двете са починали при произшествието.
Обстоятелството, че за посочения лек автомобил към **.**.**** г. няма договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се установява и от
приложената електронна справка от системата на Гаранционен фонд. Установява се,
че за произшествието е водено наказателно производство, което е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК.
По делото са представени
като писмени доказателства протоколи за определяне концентрацията на алкохол в
кръв и урина от 20.12.2019 г., според които не се е доказало такова съдържание
в изследваната кръв от починалите З.К. и З.Ш..
Установява се, че на 07.02.2020
г. (л.12) ищцата е сезирала извънсъдебно ответния Гаранционен фонд с претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на *** й З.К.. С писмо
от 14.02.2020 г. ответникът е изискал допълнителни документи, в т.ч.данни за
досъдебно производство, протокол за оглед на местопроизшествие, медицинска,
автотехническа и химическа експертиза и писмени доказателства, установяващи
наличието на особена близост между молителя и починалата. С писмо
изх.№24-01-77/30.04.2020 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно
обезщетение на ищцата под претекст, че не са представени горните документи.
По делото е приета
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Според заключението механизмът
на процесното произшествие е следният: З.Ш. е управлявала лек автомобил Форд
Кугар с рег.№ *** по път І-8 ***-*** в посока от запад на изток. В един момент,
при преминаване през десен завой на пътя, същата е загубила контрол над
автомобила и е навлязла със странично плъзгане в насрещната лента за движение,
където по това време се е движел товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ ***.
Водачът на последния е реагирал чрез екстрено задействане на спирачната
система, но въпреки това е настъпил удар между двата автомобила. Основна
причина за произшествието е, че водачът на лекия автомобил е загубила контрол
над автомобила и е навлязла в насрещната лента за движение в момент, когато
това не е било безопасно. Водачът на товарния автомобил е нямал възможност да
спре преди мястото на удара. От експертизата още се установява, че З.В.К. е
починала в резултат от тежка, съчетана, несъвместима с живота черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма. Подробно са
описани в заключението множеството травми, за които се посочва, че са пряка
последица от произшествието на **.**.**** г. Съчетаната травма е довела до
нарушаване функциите на жизненоважни мозъчни центрове и до масивна кръвозагуба,
вследствие на което са преустановени сърдечната дейност и дишането. В
изпратената за изследване проба кръв, снета от З.В.К., не са открити наркотични
вещества и медикаменти. За З.Ш. няма данни. Лекият автомобил Форд Кугар има
предпазни колани на всички места. Не може да се определи от характера на
травмите дали З.К. е била със или без поставен предпазен колан. Използването на
предпазен колан не би предотвратило описаните травми.
По делото са разпитани
две групи свидетели. Свидетелите на ищцовата страна Ю.З. и Д.Д. установяват, че
ищцата С.К. и *** й З. са били в много близки отношения приживе на последната. С.
е по-малка и З. се е грижела за нея. На един адрес в гр.*** живеели осем деца –
*** и ***. С тях до настоящия момент живее и *** им. През 2017 г. или 2018 г.
родителите им се разделили, като тогава майката заминала в ***. След това тя
помагала от чужбина финансово. Неколкократно З. посетила майка си в ***, като
отивала и се връщала, междувременно и работела там. З. помагала на всичките си ***
и *** – купувала храна и дрехи, когато имала – им давала пари за училище. Всички,
включително ищцата, понесли тежко смъртта й.
Свидетелите, разпитани
по искане на третото лице-помагач – К.С. и Е. Ш., установяват, че загиналите
при процесната катастрофа З.К. и З.Ш. са били близки приятелки. Последните 2-3
години преди смъртта им двете живеели заедно, първо в ***, после в ***. Заедно
пътували и до ***, където работели спорадично. З. посещавала семейството си в
гр.***, но не говорела много за тях. От ***си З. свидетелките знаят, че З. не
се разбирала много с роднините си.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.557, ал.1,
т.2, б.а) КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани
МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В чл.558 КЗ е уредена и процедурата
пред ГФ. Предвидено е задължително рекламационно сезиране на фонда от страна на
увреденото лице, преди отправяне на претенция пред съд. Увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не е
платил в срока по чл.496 (до 3 месеца от сезирането), откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение. От доказателствата по делото се установява, че ищцата е сезирала
ответния фонд с искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 07.02.2020
г., по която молба ответникът е отговорил, че няма да заплати такова.
В КЗ не е ограничен
кръгът от лицата, които могат да претендират обезщетение от фонда. Ето защо
съдът намира, че активно легитимирани са всички лица, легитимирани с искове
срещу застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по смисъла на същия кодекс, в това число т.нар.трети ползващи се от застраховката лица, като това
са всички лица, претърпели вреди от застрахователното събитие, с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди.
В конкретния случай на **.**.**** г.на територията
на Република България е настъпило застрахователно събитие по смисъла на закона
и е възникнала отговорност за вреди, в резултат от причинено пътнотранспортно
произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, смъртен
резултат, причинна връзка между противоправното поведение и резултата, както и
вина на прекия причинител. В тази връзка следва да бъде съобразена приетата по
делото съдебно-техническа и медицинска експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена на база целия доказателствен материал по
делото. Според експертизата З.Ш. е управлявала лек автомобил Форд Кугар с рег.№***
по път І-8 ***-*** в посока от запад на изток, като при преминаване през десен
завой на пътя, същата е загубила контрол над автомобила и е навлязла в
насрещната лента за движение, където по това време се е движел товарен автомобил.
В резултат от навлизането на неразрешено за движение място от страна на лекия
автомобил е настъпил удар, причинил внезапната смърт на двете пътуващи в същия
автомобил – водачът З.Ш. и *** на ищцата З.К.. Нарушени са правилата за
движение по пътищата от страна на Ш. и в резултат от това й противоправно
поведение е настъпил смъртният резултат. Съгласно чл.20, ал.1 ЗДвП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
От експертизата се установява, че от страна на починалия водач на лекия
автомобил Форд Кугар не е осъществен изискуемия от закона непрекъснат контрол
над управляваното от нея превозно средство. Същевременно, установява се, че
водачът на товарния автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата и
поведението му не е в причинна връзка с произшествието, като същият е нямал и
възможността да избегне удара. Такава възможност е имала З.Ш., ако същата се бе
движила в собствената лента за движение на пътното платно. Според медицинската
част на заключението З.В.К. е починала в резултат от тежка, съчетана,
несъвместима с живота черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и
опорно-двигателна травма, която е пряка последица от произшествието на **.**.****
г. Въз основа на изложеното съдът намира, че фактическият състав на деликтната
отговорност е реализиран.
От доказателствата по делото се установява, че към
датата на произшествието за автомобилиста, причинил смъртоносния резултат,
респективно за управлявания от него автомобил, не е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Следователно налице е хипотеза по чл.557,
ал.1, т.2, б.а) КЗ, при която материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск е именно ответният Гаранционен фонд.
Прякото право по чл.432 КЗ има вторичен характер
спрямо деликтното право, следователно при извод за възникнала деликтна
отговорност, следва да се направи извод, че е възникнало и пряко право по чл.432 КЗ в полза на правоимащите лица. Що се отнася до материалната легитимация на
правоимащите да търсят обезщетение трети лица по реда на чл.432 КЗ, българското
материално право признава право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт
в полза на родители, деца, съпруг на починалия, лице, с което същият се е намирал
във фактическо съпружеско съжителство, или с което е бил в процес на
осиновяване (Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд), а с Тълкувателно решение №1/28.06.2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на негов близък е по изключение и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Според мотивите на решението, особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
В аспекта на горното, с доклада по делото на
ищцата е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между нея и починалата, в
резултат от което ищцата търпи продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства, според
съда, не може да се направи извод за горното. Не са установени конкретни
особени житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното решение, при които
привързаността на ищцата с починалата й *** да е била по-силна и надхвърляща
интензитета на нормално присъщите за родствената връзка отношения. От
свидетелските показания се установява, че до 2017 – 2018 г. *** са живели заедно с двамата си родители, които
са полагали грижа за всяка от тях, включително за ищцата. Родителите им са се
разделили тогава и майката е заминала да работи в чужбина. От там е продължила
да се грижи за семейството, като е изпращала на децата си финансови средства, с
които да ги подпомага. Междувременно, не се установява при условията на пълно и
главно доказване, между ищцата и починалата З.К. да са се установили отношения
като между майка и дъщеря. В тази връзка ангажираните от ищцовата страна
свидетелски показания са силно разколебани от показанията на свидетелите на
ответната страна, според които в същия този период от време починалата З.К. е
живяла с най-добрата си приятелка З.Ш. в гр.*** и в гр.***, пътувала е често и
за продължително време до *** и само спорадично е посещавала семейството си в
гр.***. Съдът кредитира показанията на свидетелите на ответната страна, тъй
като същите съответстват на писмените доказателства – справки за това, че З.К.
и З.Ш. са регистрирани в *** като лица, работещи в сферата на *** (л.310-л.315)
и справка от АИФ „Граничен контрол“ на л.379. В насока да се кредитират
показанията на тези свидетели е и обстоятелството, че З.К. и З.Ш. са загинали
заедно, докато са се придвижвали от гр.*** за гр.***. От същите доказателства се
установява, че починалата З.К. не е била непрекъснато с по-малката си сестра, за
да се грижи за нея, както съобщават свидетелите на ищцовата страна, напротив –
дори не е живяла в едно домакинство с нея, когато родителите й са се разделили.
Следва да се отбележи още, че показанията на св. Д. не са преки, а същият
преразказва факти и обстоятелства, казани от първия свидетел на ищеца. Св.Д. няма
непосредствен поглед над отношенията в семейството на ищцата, а св.Ю.З. живее
съпружески с една от *** на загиналата З.К., която е ищец по друго дело,
претендиращ обезщетение за неимуществени вреди срещу Гаранционен фонд, поради
което съдът намира, че показанията му следва да бъдат ценени в аспекта на нормата
на чл.172 ГПК и да се има предвид възможната му заинтересованост. Освен това,
този свидетел също посочва, че починалата З.К. е пътувала в чужбина в периода,
в който ищцата е живяла без майка, К. освен това е работела в нощен бар до
късно, а майката е продължила да помага финансово на семейството, макар и в
чужбина – все факти и обстоятелства, които сочат на това, че между ищцата и ***
й не са съществували отношения, по-дълбоки, по-емоционални и трайни от тези,
които нормално съществуват между *** и *** в едно семейство и не се отличават с
изискуемия от горепосоченото тълкувателно решение интензитет. В частност, не се
установяват пълно и главно твърденията, че ищцата е била обгрижвана само от ***
си, че последната е полагала преките грижи за нея и й е осигурявала дом и
препитание. Не се установява спрямо ищцата да са полагани заместващи грижи от
нейната *** (при липса или трайно отсъствие на родители), като връзката им не
се е характеризирала с интензитет, надхвърлящ нормално присъщия за отношения
между две ***, едната от които по-малка. Или, според съда, не се установява да
е налице изключение по смисъла на тълкувателното решение, налагащо присъждане
на обезщетение в полза на ищцата. (В тази насока Решение №17/16.03.2021 г. на
ВКС по т.д.№291/2020 г., ІІ т.о.) Ето защо съдът намира, че главният иск не е
доказан по своето основание и следва да бъде изцяло отхвърлен. Акцесорният иск
за присъждане на мораторно обезщетение е обусловен от главния и поради
неоснователността на последния също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора
и с оглед направеното от ответната страна искане, същата има право на разноски
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е направил и претендира в списък по
чл.80 ГПК разноски за възнаграждения на вещи лица и такса за съдебно
удостоверение. От тях на страната следва да бъдат присъдени 300 лв. за
възнаграждение на вещите лица по комплексната съдебно-техническа и медицинска
експертиза и 5 лв. за съдебно удостоверение, общо 305 лв. (Внесеният от
ответника депозит за психиатрична експертиза не е използван, поради което не
може да бъде присъден в тежест на насрещната страна, а подлежи на връщане при
поискване от страната, която го е внесла.) Общият размер на разноските на
ответника следва да бъде заплатен от ищцата, която, макар да е освободена от
такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, следва да репарира разноските на
насрещната страна, които е предизвикала с неоснователната си искова претенция.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С.В.К., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на *** си В.А.К., ЕГН **********, понастоящем
пълнолетна, от ***, чрез пълномощник адв.А.Г., срещу „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от Б.М., за заплащане на сумата 100000 лв., ведно със законна
лихва от 07.05.2020 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на З.В.К., ЕГН **********, настъпила при
пътно-транспортно произшествие на **.**.**** г. на път І-8 км.201+000 при
разклона за ***, ***, с участие на лек автомобил Форд Кугар с рег.№***,
управляван от З.Г.Ш., за който автомобил няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4,
представляван от Б.М., сумата 305 лв. (триста и пет лева) – деловодни разноски
по т.д.№290/2020 г. на ПОС, ХVІ с.
Решението е постановено при
участието на Е.З.Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Е.Й.С., ЕГН **********,***,
като подпомагаща страна на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: