Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 101
Гр. Габрово, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 22.03.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО Х.
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 397 по описа за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на осъдителни искове, подадени от П.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Х.Х., с ЕГН **********,
с адрес:
*** и П.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.М.С., с ЕГН
**********,***.
По искане на ответника,
като трети лица-помагачи на негова страна са конституирани Я.П.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Р.П., с ЕГН **********, с адрес: ***.
І. Искания и възражения на
страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
А. От страна на ищците:
Сочи
се, че са наследници на Х.Л.М., починал на 30.03.1929
г. в с. Трънито, Община Габрово.
По силата на решение №
Г24 от 30.06.2000 г. за възстановяване собствеността върху отнети гори и земи
от горския фонд в землището на Гачевци, ЕКНМ
99034, наследниците на Х.Л.М. притежавали
поземлен
имот с идентификатор
№ 14218.243.91, с площ 30 619 кв.м, адрес на
поземления имот - местност
Лома, трайно предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване -
широколистна гора.
Предвид разпоредбите на
Закона за наследството делът в собствеността на ищците бил както следва:
-
на П.Р.Р.
- 1/4 идеална част;
-
на Н.Х.Х.
- 1/8 идеална част;
-
на
П.К.Х. -1/8 идеална част;
През месец май 2016
година ищците узнали, че наследствената им гора била изсечена и след като
извършили всички необходими справки установили, че ответникът И.М.С. без тяхно
знание и съгласие предоставил на лицето Й.Р.П. правото да го представлява (издавайки
документ „пълномощно” с peг. № 3671/18.09.2012 г. на нотариус Пламен Коев,
с peг.
№ 299 на Нотариална камара) пред Служба по геодезия, картография и кадастър,
Горско стопанство, ОБСЗГ, ОблСЗГ и всички други институции в РБ, да получава,
подписва лесоустройствени
програми и планове; да извършва всякакви разпоредителни действия, свързани с
получаване на позволително за сеч; извозване и транспортиране на добитата
дървестна маса от съсобствения ни поземлен имот с идентификатор №14218.243.91, както и да продава
дървесината и други дейности, свързани с добив, превоз и продажба на
дървесината, включително и да преупълномощава трети лица с горните права.
След получаване на
описаните права по пълномощното Й.Р.П. сключил Договор за управление и
стопанисване на частни гори с „Горска кантора 2010” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Доспат” № 1, представлявано от И.
Т., по силата на който договор предоставил на тази фирма, в качеството на
изпълнител,
пълни права да измерва, да маркира, да добива, да освидетелства, да издава
превозни билети и да се разпорежда с дървесината от съсобствената им гора.
При сключването на този
договор на пълномощникът Й.Р.П. му било известно, че лицето, което представлява, притежава само 1/16 идеални части от гората,
а останалите собственици не знаели за случващото се, не изразили изрично писмено
съгласие в декларация за управление и разпореждане с гората, каквато била необходима съобразно
Закона за горите и Закона за собствеността.
За извършената сеч и
добив на дървен материал били издадени следните позволителни :
-
Позволително
за сеч № 0079978 / 02.11.2012 г. ;
-
Позволително
за сеч № 0086013 / 02.01.2013 г.;
-
Позволително
за сеч № 0223437 / 26.01.2015 г.;
-
Позволително
за сеч№
0317863 / 18.08.2016 г.;
След приключване на
сечта Регионална Дирекция по горите Велико Търново освидетелствала сечищата и били
съставени
следните протоколи за освидетелстване на сечище:
-
Протокол
за освидетелстване на сечище № 0067749 / 28.12.2012 г.;
-
Протокол
за освидетелстване на сечище № 0142756 / 12.01.2014 г. ;
-
Протокол
за освидетелстване на сечище № 0275836 / 30.01.2016 г., в които протоколи се съдържали разрешените за добиване
количества и действително добитите количества дървесина.
Общото количество добития дървен материал от
процесната гора бил 422.7 куб.м и съответно идеалните
части на ищците от собствеността на имотите бил както следва :
- за ищеца П.Р.Р. - 105.675 куб.м., на стойност по средни пазарни цени към датата на
изсичане на гората - 8 000 лв. ( осем хиляди лева);
- за ищеца Н.Х.Х. - 52.84
куб.м., на
стойност по
средни пазарни цени към датата на изсичане на гората 4 000 лв. ( четири
хиляди лева);
- за ищеца П.К.Х. - 52.84 куб.м., на
стойност по средни пазарни цени към датата на изсичане
на гората
4 000 лв. (четири хиляди лева);
Във връзка с изсичането
на процесната гора
било образувано
досъдебно производство № 220 по описа за 2016 г. на ОД на МВР гр. Габрово срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл. 235 НК.
Ищците като
съсобственици не били участвали във вземане на решение за изсичане на
наследствената им гора, никога не били давали съгласие за
разпореждане с маркираната дървесина по описания начин на трети за
собствеността физически и юридически лица, нито пък били получавали суми от
пазарната стойност на дървесината, съобразно притежаваните от тях идеални
части.
Съгласно разпоредбата на
чл. 57,
ал. 2,
изр. 2
ЗЗД ищците имали право
да получат от ответника действителната
стойност от добитата и извозена от имотите дървесина или от получената
за нея цена, ако последната била по-висока, защото в
случая продажбата била на неоснователно получена вещ - дървесина - без съгласието
на всички собственици и ответникът се бил разпоредили с
дървесината, знаейки, че тя е обща с другите съсобственици и ищците претендирали реалната пазарна цена на добитата
от имотите им дървесина за притежаваните от
тях идеални части.
Добитата дървесина се
явявала
естествен граждански плод от съществуващата съсобственост и след извършената
сеч, по силата на чл. 93 от ЗС, продължавала да принадлежи на всички
участници в имуществената общност, поради което на ищците се дължало обезщетение,
съответстващо на техния дял от стойността на дървесната маса, добита в общите
гори.
С протоколно
определение от 22.03.2018 г е прието
заявеното от ищците намаление на предявените искове, както следва:
- по отношение на ищеца П.Р.Р. - от претендираните 8000лв. - на 7754,90 лв.;
- по отношение на ищеца Н.Х.Х.
- от претендираните 4000 лв. - на 3877,45 лв.;
- по отношение на ищеца П.К.Х.
- от претендираните 4000лв. - на 3877,45
лв.
С оглед извършеното
намаление на исковете, искането заявено от ищците е съдът да осъди
ответника да заплати на всеки от тях както следва:
- на П.Р.Р. - сумата 7754,90 лв., представляваща стойността
на 105,675 куб.м дървен материал, добит
от съсобствена гора от ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателно изплащане на сумата;
-
на Н.Х.Х. - сумата 3877,45 лв., представляваща стойността на 52,84 куб.м
дървен материал, добит от съсобствена гора от ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателно изплащане на сумата;
- на П.К.Х. - сумата 3877,45
лв., представляваща стойността на 52.84
куб.м. дървен материал, добит от съсобствена гора от ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
настоящия иск до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Б. От страна на
ответника:
Оспорва
предявените искове по основание и размер.
През 2012 година госпожа М.М. – един от
наследниците, го запознала с лицето Я.Р.. Същият го
уверил, че за притежаваната от него идеална част от описаната в ИМ гора можел
да получи, както дърва, така и някаква парична сума. За целта следвало да
подпише пълномощно на лицето Й.П. за да можело същото да се снабди с няколко
документа. Въз основа на същите и след оглед на място - щяло да може да се
определи точният размер на полагащата му се идеална част от гората, както и
каква цена може да се получи за нея ако бъде продадена и/или каква дървесина
добита от нея. На 18.09.2012 година отишли при нотариус, където подписал
пълномощно на лицето Й.П.. Не обърнал голямо внимание на съдържанието на
документа, тъй като очаквал, че това била само една формалност вследствие на
която ще може на един по късен етап да продаде своята идеална част или да
получи дърва. След подписване на пълномощното се надявал в скоро време Й. П. и Я.Р.
да му се обадят, но обаждане изобщо не последвало. Потърсил господата по
телефона, но на неговите телефонни повиквания не се отговаряло. Въпреки опитите
му след подписване на пълномощното, не бил виждал или чувал нито П., нито Р..
След известно време случайно видял Я.Р., който
обяснил, че е много ангажиран а времето е лошо и не може да се влезе в гората
за да се огледа и прецени какво може да му даде за неговата идеална част.
Обещал когато времето се оправи да му се обади и му дал 200 лева на ръка за да
не се притеснява, тъй като всичко щяло да бъде наред. Приел посочените 200 лева
като доказателство за сериозните намерения на Й. Р., макар той да не уточнил за
какво точно му ги дава.
Повече нито видял който и да е било от двамата,
нито получил обаждане от тях, нито същите отговаряли на неговите последващи
повиквания по телефона.
Помислил си, че те са се дезинтересирали от
сделката с което за него случаят бил приключен.
Освен
посочените 200 лева не бил получавал други пари, дървесина или каквото и да е
било от двамата господа. Не бил знаел за техните намерения и за действията им.
През 2016 година ищцата му се обадила и на среща
го уведомила какво е станало с гората и за намерението си
да го съди. Отново през същата година разбрал и за образуваното досъдебно
производство, досежно извършените сечи в гората.
След като получил ИМ изрично оттеглил даденото
на Й. П. пълномощно и уведомил съответните институции за това оттегляне.
При тази фактическа не следвало да носи каквато
и да било отговорност за действията си,
по следните съображения:
1. Щом имало извършено престъпление, то цялата
отговорност за случилото се следвало да бъде поета от извършителя на
престъплението, а не от него;
2. Даденото от него пълномощно било изключително широко, но в
него не било дадено право да се извършва сеч на дървета в наследствената им
гора;
3. Тъй като притежавал
само идеална част от правото на собственост върху гората, следвало да се
приеме, че пълномощното се отнасяло само до неговата идеална част и не давало
право на пълномощника да се разпорежда с идеални и/или реалните части на
останалите съсобственици;
4. Нямало сключен
договор и никога не бил сключвал такъв договор, с който да е възложил на Й.П.
или на когото и да е било да извършва дейност по добив на дървесина от
съсобствената им гора. Такъв договор не бил сключвал и с други лица;
5. Сечта на гората била
извършена в нарушение на ЗГ и подзаконовите нормативни актове уреждащи сечта в
съсобствени гори, поради което не следвало да носи отговорност за случилото се.
Отговорни за сечта били лицата извършили същата и/или дали разрешение за
извършването й;
6. Тъй като наследодателят на страните бил починал през 1929 година,
следвало при определяне на наследствените квоти да се имат предвид разпоредбите
на ЗН / отм. /, съгласно разпоредбите на който и тримата имали по не повече от
1/9 ид. част за всеки, с оглед която ид.част можела да е претенцията им.
7. Размерът на
претендираните суми бил силно завишен и несъответстващ на пазарните цени;
8.
По
едното позволително сечта била санитарна, а по другото принудителна и добитата
по него дървесина не следвало да се има предвид при определяне на
претендираното от ищците обезщетение, тъй като при тези видове сечи било
задължително провеждането им. В противен случай вредите за дървесината в гората
били в пъти по големи, отколкото ако не се проведяли тези два вида сечи.
9.
Никъде
в представените четири Позволителни за сеч не било посочено, че се разрешавало на
него - ответника да извърши сечта. С „Робиком - 91"ЕООД и ЕТ "Щерев -
4" нямало никакъв договор за сеч;
10. В Позволителните за сеч
не било посочено, че гората е собственост само на едно лице и това лице да
е той;
11. В първите два Протокола
за освидетелстване на сечище било посочено, че гората е негова собственост, а в третия, че гората е
собственост на физически лица без да е посочено на кои лица, но там неговото
име не фигурирало.
В. От страна на третото лице
помагач на страната на ответника Я.П.Р.:
Оспорва изцяло предявените искове, като
неоснователни.
Липсвали каквито и да било наведени
обстоятелства по отношение на него, като лице участвало в процесните
правоотношения.
Не познавал лично никоя от страните в
производството - както ищците, така и ответника. Нямал каквото и да е отношение
към правоотношенията, описани между страните с исковата молба.
Видно от отговора на искова молба на ответника И.М.С.,
същият се опитвал да прикрие собственото си неправомерно поведение и действия,
сочейки трети лица, включително и него, като страни - участници в процеса на
подписването на пълномощно с peг. №
3671/18.09.2012 година на нотариус Пламен Коев, с peг. №
299 на Нотариална камара, с което упълномощил лицето Й.Р.П. да го представлява
пред Служба по геодезия, картография и кадастър. Горско стопанство, ОБСЗГ,
ОблСЗГ и всички други институции в РБ с права - да получава, подписва
Лесоустройствени програми и планове; да извършва всякакви разпоредителни
действия, свързани с получаване на позволително за сеч; извозване и транспортиране
на добитата дървесна маса от съсобствения им поземлен имот с идентификатор
№14218.243.91, както и да продава дървесината и други дейности свързани с
добив, превоз и продажба на дървесината, включително и да преупълномощава трети
лица с горните права.
Оспорва твърдението на ответника И.С., че го
„срещнал" случайно, неизвестно къде и кога, и му дал 200 лева „на
ръка", както било посочено в отговора на искова молба, за да не се
притеснявал и т.н., тъй като това твърдение не отговаряло на истината.
Нямало обстоятелства, които да обосновавават участието му в процеса, като
трето лице помагач на страната ответника, тъй като нямал каквито и да било
правоотношения със същия.
Г. Третото лице помагач на
страната на ответника Й.Р.П. не взема отношение относно предявения иск.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда са предявени три субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 57, ал. 2
изр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 92,
чл. 93
и чл. 30, ал.3
от ЗС.
2. От фактическа и правна страна:
Видно от приложеното по делото Решение
№ Г24 от 30.06.2000 г. на Поземлена комисия – гр. Габрово за възстановяване
собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на кв. Гачевци, ЕКНМ
99034, на наследниците на Х.Л.М., починал на 30.03.1929 г. в с. Трънито, Община Габрово, била възстановена правото на собственост в нови реални
граници върху поземлен имот №
096003 в землището на кв. Гачевци на гр. Габрово, който видно от приложената по
делото Скица на поземлен имот № 15-84928-22.02.2016 г. на СГКК-Габрово
представлява поземлен имот с идентификатор № 14218.243.91, с площ 30619 кв.м, адрес на
поземления имот - местност
Лома, гр. Габрово, трайно
предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване - широколистна
гора.
Видно от представеното
по делото Удостоверение за наследници на Х.Л.М., тримата ищци и ответника са от кръга
наследници на наследодателя.
Относно
делът
в собствеността на гората на ищците и ответника:
Наследството е открито през 1929 г. Към датата на
откриването на наследството е бил в сила утвърденият с указ от 17.12.1889 г., под № 484, обн., ДВ, бр. 20 от
25.01.1890 г., доп., бр. 29 от 7.02.1896 г. ЗАКОНЪ за наследството /отм./,
който е прилаган до влизането в сила на действащия до момента Закон за
наследството /Обн., ДВ, бр. 22
от 29.01.1949 г./. В Закона за наследството от 1949 г. изрично е посочено, че
той има приложение със задна дата само
относно наследства, открити след 16 октомври 1944 г. относно наследствения
дял на низходящите и на съпругата.
Относно наследството,
открито през 1929 г. следва да намери приложение Законът
за наследството от 1889 г. Съгласно чл. 21 ал. 3 от него, когато децата са от
мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти
по-голяма от частта на низходящите от женски пол, а съгласно чл. 38 от закона при три и повече
деца от различен пол съпругът наследява част равна частта на дете от мъжки пол.
Наследодателят Х.Л.М. е оставил за свои
наследници трима сина, една дъщеря и съпруга. С оглед приведените разпоредби,
тримата сина и съпругата наследяват по 2/9 от процесната гора, а дъщеря му 1/9
от нея. Ищцата е единствена наследница по коляното дъщерята на наследотеля и
частта й в съсобствеността на гората е 1/9 идеална част. Двамата ищци са
наследниците на едно от мъжките колена и също притежават по 1/9 идеална част от
гората.
Ответникът също е един
от наследниците, но по коляното на преживялата съпруга и притежава 2/27 идеални
части от имота.
Видно от приложеното
по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг. № 3671/18.09.2012 г.
на нотариус Пламен Коев, с peг. № 299 на Нотариална камара,
със същото от ответника И.М.С. е предоставено на лицето Й.Р.П.
правото да го представлява пред Служба по геодезия, картография и кадастър,
Горско стопанство, ОБСЗГ, ОблСЗГ и всички други институции в РБ, да получава,
подписва лесоустройствени
програми и планове; да извършва всякакви разпоредителни действия, свързани с
получаване на позволително за сеч; извозване и транспортиране на добитата
дървестна маса от съсобствения
процесен поземлен имот с идентификатор №14218.243.91, както и да продава
дървесината и други дейности, свързани с добив, превоз и продажба на
дървесината, включително и да преупълномощава трети лица с горните права.
Не се оспорва от страна
на ответника, че посоченото пълномощно е издадено от него без знанието и
съгласието на останалите съсобственици.
Именно въз основа на представителната власт, учредена от
страна на ответника, Й.Р.П. на
20.09.2012г. сключил договор за управление и стопанисване на частни гори с Горска
кантора 2010 ЕООД, представлявана от инж.
И. Т., управител на дружеството, по силата на който договор предоставил на тази
фирма, в качеството на изпълнител, права да изработва горскостопанска
програма за имота,
да издава позволително за сеч, да измерва и маркира добитата
дървесина, да
освидетелства сечището, да издава превозни билети. Съгласно този
договор
изпълнителят изработил горскостопанска програма за имота, утвърдена от
директора на РДГ В. Търново през 2012 г. със Заповед № 2412-ПУ/29.102012 г.,
маркирал подлежащите за сеч дървета и издал позволително за сеч №
0079978/02.11.2012 г. за провеждане на краткосрочно постепенна сеч осеменителна
фаза на площ от 3,060 ха, с очакван добив от 254 плътни куб.м., от които едра
строителна дървесина 93 пл.куб.м, в т.ч. от бук - 72 пл.куб.м., от трепетлика -
14 пл.куб.м., от череша - 7 пл.куб.м, средна строителна дървесина от бук - 22
пл.куб.м. и 139 пл.куб.м. дърва, от които бук - 138 пл.куб.м. и череша - 1
пл.куб.м. Съгласно разпоредбите на ЗГ и Наредба 8 за сечите в горите, инж. Т.
съставил протокол за освидетелстване на сечище № 0067749 от 28.12. 2012 г.,
съгласно който сечта е проведена на площ от 1,56 ха и са добити 127 пл.куб.м.
дървесина, от които 21,36 пл.куб.м. едра строителна дървесина от бук, 3,12
пл.куб.м. едра строителна дървесина от череша и 102,52 пл.куб.м. дърва от бук,
като е посочено, че останалата дървесина ще се добие през 2013 г. Съответно на
02.01.2013 г. инж. Т. за останалата неотсечена дървесина в имота издал
позволително за сеч № 0086013, сечта е проведена на цялата останала площ и
сечището е освидетелствано с протокол № 0142756 от 12.01.2014 г., добити са 138
пл.куб.м. дърва от бук. Общо добитата дървесина в имота по издадени от инж. И. Т. позволителни за сеч е
в размер на 265 пл.куб.м.
В имота е извършена и сеч въз основа на
позволителни за сеч на инж. А.А. и инж. Д.Д., които са издадени въз основа на пълномощно
с нотариална заверка на подписа рег. № 2075/28.07.2014 г. на нотариус И.К.,
рег. № 369 на Нотариалната камара, издадено от съсобственика М.Д.М. на Р.Д.А.
от гр. Габрово. Сечите, разрешени въз основа на издаденото пълномощно от страна
на съсобственика М.Д.М. не са предмет на
настоящото производство.
Предмет на настоящото дело е добитата дървесина
по издадените от инж. И. Т. позволителни за сеч, тъй като добивът е извършен
чрез упражняване на правата на съсобственика И.М.С. – ответник по делото.
Съгласно заключението
на вещото лице, неоспорено от страните по делото, общата парична
стойност на добитата дървесина по издадените
от инж. Т. позволителни за сеч, изчислена въз основа на отчетената в
протоколите за освидетелстване на сечище /които най-точно отразяват вида и количеството на
добива/, изсечената и добита дървесина е в размер 31019,6 лева.
Добитата дървесина се явява
естествен граждански плод от съществуващата съсобственост и след извършената
сеч, по силата на чл. 93 от ЗС продължава да принадлежи на всички участници в
имуществената общност.
Съгласно чл. 57 ал. 1 от ЗЗД получателят дължи плодовете от
момента на поканването /съгласно трайната съдебна практика, депозирането на
исковата молба се счита за покана изпълнение на задължението/, като съгласно
ал. 2 на същия член ако получателят на
подлежащата на връщане вещ я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че
я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена
за нея, когато последната е по-висока. В конкретния случай са налице
предпоставките за приложението на чл. 57 ал. 2 от ЗЗД, тъй като още преди
отчуждаването на дървесината /още преди оформяне на пълномощното/, ответникът е
знаел, че в частта относно идеалните части на останалите съсобственици няма
основание да държи и отчуждава дървесината от съсобствения имот.
С оглед на изложеното на ищците се дължи обезщетение, съответстващо на дела от стойността на дървесната маса, добита в общата гора. Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ищците,
като съсобственици на имота, в който е извършена сечта, имат право да получат от ответника, разпоредил се без тяхно съгласие с
дървесината, сумата, съразмерна на дела им в
съсобствеността.
В конкретния случай на 1/9 идеална част от собствеността на
всеки от ищците съответстват по 29.44 пл.куб.м. изсечена и отчуждена от
ответника дървесина на стойност 3446,62
лева, до който размер следва да бъдат уважени предявените искове и отхвърлени за разликата над
посочената сума, до претендираните
размери, като неоснователни и недоказани.
Неоснователни са възраженията на ответната
страна, че:
1. Щом имало извършено престъпление, то цялата
отговорност за случилото се следвало да бъде поета от извършителя на
престъплението, а не от него – задълженията по
чл. 57 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД не са обвързани от ангажиране на наказателна отговорност;
2. Даденото от
ищеца пълномощно било изключително
широко, но в него не било дадено право да се извършва сеч на дървета в
наследствената им гора – в пълномощното по категоричен начин ответникът е
предоставил на упълномощеното лице цялостните права по добива и продажбата на
дървесината, чрез посочване правото да го представлява ...., като получава и подписва лесоустрайствени
програми и планове, попълване и
получаване на всички видове документи, свързани с издаване на позволително за
сеч, извозване и транспортиране на добитата дървесна маса...., да я продава, както и да
организира, извърши и контролира
пререждането на дървесината, прочистването
и всички други дейности и извоза съобразно Закона за горите /дори е включена обща клауза, с оглед пълно
обхващане на всички дейности по добива на дървесината/.
3. Тъй като притежавал
само идеална част от правото на собственост върху гората, следвало да се
приеме, че пълномощното се отнасяло само до неговата идеална част и не давало
право на пълномощника да се разпорежда с идеални и/или реалните части на
останалите съсобственици – никъде в пълномощното не се ограничават правата на
упълномощения до идеалната част на ответника;
4. Нямало сключен
договор и никога не бил сключвал такъв договор, с който да е възложил на Й.П.
или на когото и да е било да извършва дейност по добив на дървесина от
съсобствената им гора. Такъв договор не бил сключвал и с други лица; Никъде в
Позволителните за сеч не било посочено, че се разрешавало на него - ответника
да извърши сечта – не е задължително правата и правните действия да се
реализират лично, те могат да се осъществяват и чрез оправомощени лица, какъвто
е настоящият случай;
5. Сечта на гората била извършена
в нарушение на ЗГ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи сечта в
съсобствени гори, поради което не следвало да носи отговорност за случилото се.
Отговорни за сечта били лицата извършили същата и/или дали разрешение за
извършването й – няма нарушение на ЗГ от лицата дали разрешение за сечта –
разпоредбата на чл. 54 ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите
в горите /обн.-
ДВ. бр. 64 от 2011 г./ регламентира,
че в случаите на съсобственост, когато позволително за сеч е издадено по искане
на един от съсобствениците, отношенията между него и останалите съсобственици
се уреждат по реда на Закона за собствеността, т.е. законовият текст изрично
предвижда възможността позволително за сеч да е издадено само по искане на един
от съсобствениците.
За процесния
период на сечта е бил в сила новият Закон за горите, обнародван в ДВ
бр.19/2011г., който е отменил предходния Закон за горите от 1997 г., и
съответно при отменен закон не е бил в сила и Правилникът за прилагането му, сочен
като правно основание от страна на ответника. По действащият Закон за горите,
поднормативните документи, свързани с него, са уредени в отделни Наредби и няма
правилник за неговото прилагане.
6. По едното позволително сечта била санитарна,
а по другото принудителна и добитата по него дървесина не следвало да се има
предвид при определяне на претендираното от ищците обезщетение, тъй като при
тези видове сечи било задължително провеждането им. В противен случай вредите
за дървесината в гората били в пъти по големи, отколкото ако не се проведяли
тези два вида сечи – вида на сечите не освобождава ответника от задължението да
предава на съсобствениците плодовете, съобразно дяловете им съсобствеността.
Направеното възражение за прихващане на
претендираните от ищците суми с разходите по добива на дървесината, направени
от ответника - в размер на 6120 лв. по
отношение на ищцата П.Р., включваща по 1000 лв. за рязане, трупене, кастрене,
товарене, разтоварване, 1120 лв. за транспорт и по 3060 лв. по отношение на
двамата ищци Н.Х. и Пламен Х., включващи по 500 лв. за рязане, трупене,
кастрене, товарене и разтоварване и 560 лв. за транспорт, е напълно неоснователно.
Няма никакви доказателства, че посочените разходи въобще са направени, както и,
че същите са необходими за запазване от
погиване на съсобствената вещ /има само
твърдение на ответника/. Освен това, разходите за добив на плодовете не са
елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от ЗЗД.
Липсата или неточността на реквизити в
позволително за сеч или в протокол за освидетелстване на сечище не влияе на
правните изводи – от една страна посочените документи нямат пороци, които да
водят до недействителността им, от друга, те не са елемент от фактическия
състав и представляват част от доказателствата по делото, въз основа на които съдът прави изводите си.
3. Относно присъждането на
разноски:
От страна на ищците и ответника
се претендират разноски по делото.
От ищеца П.Р.Р. са
направени раноски в размер на 700 лева
адвокатски хонорар, 320 лева - заплатена държавна такса, 102,50 лева за
възнаграждение на вещо лице, или общо 1122,50 лева направени разноски.
От ищеца Н.Х.Х. са
направени разноски в размер на 500 лева
адвокатски хонорар, 160 лева - заплатена
държавна такса, 51,25 лева за възнаграждение на вещо лице, или общо 711,25 лева
направени разноски.
От ищеца П.К.Х. са
направени разноски в размер на 500 лева
адвокатски хонорар, 160 лева - заплатена
държавна такса, 51,25 лева за възнаграждение на вещо лице, или общо 711,25 лева
направени разноски.
От ответника са
направени раноски в размер на 700 лева
адвокатски хонорар, 100,00 лева за възнаграждение на вещо лице, 15 лева за
удостоверения, или общо 815 лева направени разноски. Тъй като относно
разноските на ответника не е посочено по кой от исковете каква част е
направена, то следва да бъде прието, че същите са направени пропорционално на
цената на заявените искове, а именно 407,50 лева по иска на П.Р.Р. и по 203,75
лева по исковете на Н.Х.Х. и П.К.Х..
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разноските следва да бъдат присъдени
пропорционално на уважената част от исковете, с оглед първоначално заведените размери,
тъй като на ответниците не могат да
бъдат възлагани разноски, свързани с тази част от исковата претенция, която не
се поддържа към момента на приключването на устните състезания и която е
излязла извън предмета на исковата защита.
При тези аргументи и с оглед частта на
уважените искове, ответникът дължи разноски по делото:
- на ищеца П.Р.Р. - сумата
483,52 лв.;
- на ищеца Н.Х.Х. - сумата 612,85
лв.;
- на ищеца П.К.Х. - сумата
612,85 лв.
Ищците дължат на ответника разноски, с оглед
отхвърлената част от исковете, а именно:
- ищецът П.Р.Р. - сумата 231,94 лв.;
- ищецът Н.Х.Х. - сумата 28,19 лв.;
- ищецът П.К.Х. - сумата 28,19 лв.
При прилагане на
компенсация до размера на по-малкото, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на разноски по делото след извършена компенсация:
- на ищеца П.Р.Р. - сумата
251,58 лв.;
- на ищеца Н.Х.Х. - сумата
584,66 лв.;
- на ищеца П.К.Х. - сумата
584,66 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 3446,62 лева /три хиляди четиристотин четиридесет и
шест лева и 62 ст./, представляваща обезщетение
за 29,44 пл.куб.м. изсечена и
отчуждена от И.М.С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен
имот с
идентификатор № 14218.243.91 по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо
на 1/9
ид. част в съсобствеността, ведно със законната
лихва, считано от
20.02.2017 г.
/датата на предявяване на настоящия иск/ до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 57, ал.2
изр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 92,
93
и чл. 30, ал.3 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3446,62 лева до
претендирания размер от 7754,90 лв., представляваща
стойността на 105,675
куб.м дървен материал, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Х., с ЕГН **********,
с адрес:
*** сумата 3446,62 лева /три хиляди четиристотин четиридесет и
шест лева и 62 ст./, представляваща обезщетение
за 29,44 пл.куб.м. изсечена и
отчуждена от И.М.С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен
имот с
идентификатор № 14218.243.91 по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо
на 1/9
ид. част в съсобствеността, ведно със законната
лихва, считано от
20.02.2017 г.
/датата на предявяване на настоящия иск/ до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 57, ал.2
изр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 92,
93
и чл. 30, ал.3 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3446,62 лева до
претендирания размер от сумата 3877,45 лв.,
представляваща стойността на 52,84
куб.м дървен материал, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Х., с ЕГН **********,
с адрес:
*** сумата 3446,62 лева /три хиляди четиристотин четиридесет и
шест лева и 62 ст./, представляваща обезщетение
за 29,44 пл.куб.м. изсечена и
отчуждена от И.М.С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен
имот с
идентификатор № 14218.243.91 по КК и КР на гр. Габрово, съответстваща
на 1/9
ид. част в съсобствеността, ведно със законната
лихва, считано от
20.02.2017 г.
/датата на предявяване на настоящия иск/ до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 57, ал.2
изр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 92,
93
и чл. 30, ал. 3 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3446,62 лева до
претендирания размер от сумата 3877,45 лв.,
представляваща стойността на 52,84
куб.м дървен материал, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Р., с
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 251,58 лева /двеста петдесет и един лева и 58 ст./ – разноски по делото по
компенсация, на осн. чл. 78 ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Х., с
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 584,66 лева /петстотин
осемдесет и четири лева и 66 ст./ – разноски по делото по компенсация, на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Х., с
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 584,66 лева /петстотин
осемдесет и четири лева и 66 ст./ – разноски по делото по компенсация, на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участие в
производството на следните трети лица-помагачи на
страната на ответника: Я.П.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Р.П., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: