№ 14483
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110139002 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.10 от
ЗПК,вр.чл.9 от ЗПФУР,чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „И Ф“ЕООД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Б Н,против
Н. Я. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 600 лева главница,19,80 лева договорна лихва за периода 23.02.2022
г. до 25.03.2022 г. и 43,66 лева лихва за забава за периода 25.03.2022 г. до
11.12.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 23.02.2022 г. между страните е
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** като
ответникът е получил активиращ код. Ищецът сочи,че е изпълнил точно
своите договорни задължения и е превел сумата от 600 лева по сметка на
ответника С.,открита в „У Б“АД. В исковата молба се поддържа,че ответникът
С. е следвало да върне паричната сума в срок от един месец от получаването
й. Сочи се,че е уговорена договорна лихва,каквато ищецът претендира в
размер на 19,80 лева. В исковата молба са релевирани твърдения,че
ответникът С. е допуснал неизпълнение на своите договорни задължения като
не е върнал паричната сума на падежа,нито в по-късен момент,поради което
ищецът претендира сумата от 43,66 лева мораторна лихва за периода
25.03.2022 г. до 11.12.2022 г. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
1
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от ответника
чрез назначения му особен представител.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „И Ф“ЕООД претендира от Н –
А Я. С. сумите от 600 лева главница по договор за заем,19,80 лева договорна
лихва за периода 23.02.2022 г. до 25.03.2022 г.,както и 43,66 лева мораторна
лихва за периода 25.03.2022 г. и 11.12.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 69246/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор за предоставяне на кредит № *****,сключен на
23.02.2022 г. между „И Ф“ЕООД и Н – А Я. С.,както и общи
условия,приложими към договорите за кредите,предоставени от „И Ф“ЕООД.
По делото е приета имейл кореспонденция между страните.
Видно от преводно нареждане от 23.02.2022 г.,“И Ф“ЕООД нарежда
сумата от 600 лева по сметка на Н. Я. С. съгласно предоставено уведомление
за клиентска сметка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или ако е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Този иск има
предмет идентичен с предмета на заповедното производство,а с оглед това,че е
регламентиран като положителен установителен иск в тежест на ищеца е
провеждането на доказване,че са реализирани материалноправните
предпоставки за уважаване на исковата претенция. В конкретния случай
ищецът следва да проведе доказване,че между страните е сключен договор за
заем,да установи уговорените права и задължения,да докаже вземането си по
размер,а в тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно
своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи
дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако искът е предявен в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се явява предявен на 20.12.2022 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция подлежи на
уважаване за сумата от 600 лева,представляваща получената като заемна
парична сума,а в останалата част подлежи на отхвърляне. Страните не
спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че
договорът е сключен между дружество заемодател и заемополучател
физическо лице,при което с оглед легалната дефиниция на понятието
потребител,ответникът С. има качеството потребител. Когато е сключен
договор с потребител,съдът служебно следи за наличието на неравноправни
2
клаузи и ако констатира такива,съдът следва да отхвърли исковете,основани
на неравноправни клаузи или ако счете,че неравноправните клаузи водят като
последица до недействителност на целия договор съдът е длъжен да присъди
само получената в заем парична сума,без да присъжда други парични суми
съгласно чл.23 от ЗПК. В конкретния случай страните са сключили договор
при прилагане разпоредбите на ЗПФУР,т.е. при спазване на съответна
последователност от действия. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договорното
правоотношение възниква при използване на средства за комуникация от
разстояние,а легалната дефиниция на понятието средство за комуникация от
разстояние предвижда,че такова е всяко средство,което не изисква
присъствието на доставчика и на потребителя. Договорите,сключени при
прилагане на ЗПФУР,при които фактическият състав на реализиране на
правоотношението предвижда използване на средство за комуникация,се
считат сключени при реализиране на съответната поредност от действия чрез
средствата за комуникация. С оглед това,че не е спорно дали страните са
реализирали последователността от действия относно възникване на
договорното правоотношение,както и като съобрази,че от представената по
делото разписка се установява,че парична сума от 600 лева е преведена по
посочена от ответника С. банкова сметка,съдът счита,че заемната парична
сума е предадена,респективно предвид липсата на доказателства,че е
върната,в частта за сумата от 600 лева искът подлежи на уважаване. Когато е
сключен договор за заем,независимо от това дали договорът е действителен
или недействителен,заемната парична сума,предадена от заемодателя на
заемополучателя,подлежи на връщане,за да бъде избегнато неоснователно
обогатяване. В конкретния случай ответникът С. не доказва да е върнал
заемната парична сума нито на падежа,нито в по-късен момент,поради което
съдът приема,че за сумата от 600 лева искът подлежи на уважаване.
Софийският районен съд приема,че в останалата част – относно
претенциите за заплащане на договорна лихва и на мораторна лихва исковете
подлежат на отхвърляне. Съдът счита,че сключеният между страните договор
се явява недействителен при съобразяване разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК при противоречие на договора с предвидени в
цитираната разпоредба норми,в това число,ако договорът противоречи на
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът се явява недействителен. В
настоящия случай от представения по делото договор се установява,че
съгласно чл2,т.5 от договора годишният процент на разходите е посочен – 48,3
%,но същият не включва разходи за събиране,лихви за забава и неустойки за
неизпълнение. Същевременно чл.3,ал.1 от договора регламентира задължение
за заемополучателя в тридневен срок да предостави обезпечение – банкова
гаранция или две лица – поръчители,отговарящи на предвидени в договора
условия,а в противен случай възниква вземане за неустойка в размер от 133,20
лева и общият размер на дължимата по договора за заем парична сума
нараства на 753 лева. Софийският районен съд,отчитайки легалната
дефиниция на понятието общ размер на разходите,както и с оглед това,че чрез
уговаряне дължимост на неустойка значително нараства общия размер на
дълга,приема,че се достига до нарушаване изискванията на разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Цитираната разпоредба е регламентирана в полза на
потребителя,който следва по ясен и разбираем начин да бъде уведомен за
размера на дълга и подлежащата на връщане парична сума. Това означава,че
3
при посочване годишния процент на разходите следва да бъде взета предвид
всяка парична сума,която рефлектира върху размера на задължението. Според
легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Съдът счита,че чрез начисляване на
неустойка,непосредствено след сключване на договора,чиято дължимост не е
обусловена от това дали заемополучателят изпълнява точно или допуска
неизпълнение на същественото задължение по договора за заем -за връщане
на заемната парична сума се достига до възникване на разход по
кредита,подлежащ на изпълнение от потребителя,респективно така
начислената парична сума следва да бъде включена в годишния процент на
разходите. Софийският районен съд намира,че в конкретния случай е налице
неточно посочване годишния процент на разходите,която хипотеза се
приравнява на липсата на посочване на годишния процент на
разходите,респективно обуславя се извод за недействителност на
правоотношението. Настоящата съдебна инстанция приема,че при
съобразяване посочения годишен процент на разходите от 48,3 %,който не
включва неустойката по чл.3,ал.1 от договора,ако тази неустойка би била
включена,би се достигнало до нарушаване максималния размер на ГПР
съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК,а това обосновава извод за недействителност на
договора,респективно извод,че искът подлежи на уважаване само в частта за
главницата. Установената практика на СЕС по дела № С-42/2015 г. и С-
714/2022 г. възприема,че ако ГПР не включва всички разходи като лишава
потребителя от възможността да разбере обхвата на задължението си,тогава
кредитът се счита освободен от лихви и разноски,а лишаването на кредитора
от възможността да претендира лихви и други разходи представлява
пропорционална санкция за кредитора. Изложените съображения мотивираха
съда да счете,че исковете за заплащане на сумите от 19,80 лева договорна
лихва и 43,66 лева мораторна лихва подлежат на отхвърляне. Самостоятелен
аргумент да бъде счетено,че исковата претенция за договорна лихва подлежи
на отхвърляне е и противоречието на договорната клауза за договорна лихва с
добрите нрави. За да бъде уважена искова претенция за заплащане на
договорна лихва,необходимо е да бъде доказано,че страните изрично са
уговорили дължимост на лихва при сключване на договора за заем.
Договорната лихва има възнаградителен характер за заемодателя и
представлява възнаграждение за предоставената в заем парична сума.
Софийският районен съд приема,че страните са уговорили дължимост на
възнаградителна лихва и същата възлиза на 19,80 лева,видно от договора за
кредит. В съдебната практика са установени критерии,при които прекомерна е
договорна лихва,която надвишава трикратния размер на законната лихва,ако
кредитът не е обезпечен и двукратния размер на законната лихва,ако кредитът
е обезпечен. В настоящия случай кредитът не е обезпечен,респективно за да
бъде извършена преценка дали възнаградителната лихва е прекомерна по
4
размер същата следва да бъде съпоставена с трикратния размер на законната
лихва. Предвид това,че законната лихва върху главница от 600 лева за периода
23.02.2022 г. до 25.03.2022 г.,изчислена с лихвен калкулатор,възлиза на 5,17
лева,съдът намира,че уговорената договорна лихва от 19,80 лева ( при лихвен
процент 40,15 % ) е прекомерна,а цитираната договорна клауза се явява
недействителна,което също обосновава извод,че за сумата от 19,80 лева искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 67,50 лева за заповедното производство и в
размер от 517,50 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК по отношение на Н. Я. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува
вземане на „И Ф“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б Н,в размер от 600 ( шестстотин ) лева – предоставена
в заем парична сума,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
69246/2022 г. по описа на СРС,42 състав, като отхвърля исковете за сумата от
19,80 лева договорна лихва за периода 23.02.2022 г. до 25.03.2022 г. и за
сумата от 43,66 лева мораторна лихва за периода 25.03.2022 г. до 11.12.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Я. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „И Ф“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Б Н сумите от 67,50
лева ( шестдесет и седем лева и петдесет стотинки ) за заповедното
производство и в размер от 517,50 лева ( петстотин и седемнадесет лева и
петдесет стотинки ) за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5