Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр.
София, 17.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на седемнадесети февруари, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря Йорданка П., като разгледа докладваното
съдия Станимира Иванова въззивно гр.
дело № 761 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 172329/22.07.2019г. по гр.д. №
74234 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 67-ми състав е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Ю.К.С., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********със седалище и
адрес на управление:*** заплащане сумата
от 49,06лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2017г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7В в гр. София, ул. „*********за
периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
10806/2017г. на Софийски районен съд, като
Ю.К.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от
41,25лв. по исковото дело и съдебни разноски от 14,73лв. по заповедно дело, като неоснователен е отхвърлен иска
за горницата над 41,06лв. до предявения размер от 71,50лв., както и иска по чл.
86 от ЗЗД за сумата от 18,06лв., представляваща обезщетение за забава на
плащането на главницата от 71,50лв. за периода от 15.03.2014г. до 14.02.2017г.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5122779/02.09.2020г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете Ю.К.С.,
ЕГН ********** в частта, в която иск е уважен. Изложил е съображения, че
решението в тази част е нищожно и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че неправилно не
било уважено искането му за отвод на съдебния състав на СРС, в исковата молба бил посочил подробно обстоятелства,
обосноваващи основателността на искането му - нарушен принцип за равенство
между страните. Неправилно не било уважено искането му за отвод на назначения
да му оказва правна помощ адвокат. Неправилно било прието че дължи на ищеца
сумата за апартамент № 7в. Приетите документи за главен отчет сочели апартамент
№ 6, на тези документи той не бил положил подпис и неправилно районният съд
приел обратното. Не бил собственик на ап. № 6 и не живеел в него. Изготвените
от ФДР изравнителни сметки не сочели автора си. Изготвените в последствие
изравнителни сметки на апартамент № 7в били въз основа на главен отчет за ап. №
6. Оспорил бил протокола за идентичност на апартаменти, а и той сочел
идентичност между ап. № 7 и № 7в.
Договорът от 2002г. с Т.С.“ЕООД бил с изтекъл срок, а и той сочел че сумите се
плащат на Т.С.”ЕООД, ***ЕАД. С изтекъл срок бил и договора от 2007г. между
ищеца и „Т.С.”ЕООД.Не било установено че абонатната станция е въведена в експлоатация,
че общият топломер е преминавал през метрологични проверки. Наредбата за дялово
разпределение на енергията била отменена от ВАС. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК*********не
е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД , ЕИК********не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2026436/18.10.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********срещу Ю.К.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** с която е поискало от съда да признае за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че Ю.К.С.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********заплащане сумата от 71,50лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2017г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на потребена топлинна енергия
в имот, представляващ апартамент №
7В в гр. София, ул. „*********за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 18,06лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата от 71,50лв. за периода от 15.03.2014г. до 14.02.2017г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 10806/2017г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответникът е
клиент на топлинна енергия в апартамент № 7В в гр. София, ул. „*********,
абонатен № 030782 потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на
дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Ю.К.С., ЕГН ********** е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че сумите са погасени по давност, не било ясно
как е формирана главницата, ВАС отменил Наредбата за топлоснабдяване, не бил
изпаднал в забава. Не било установено договорно правоотношение между страните ,
срок на договор бил изтекъл, протокол от ОС на ЕС бил неистински документ, не
бил виждал отчети на общия топломер и такива за приспадане на технологични
загуби. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД , ЕИК********е подкрепило исковете.
С Определение
от 22.05.2018г. СРС по молба на
ответника му е предоставил правна помощ, като е назначил с определение от 26.06.2018г.
посочения от САК адвокат В.К. за
оказване на такава.
С Определение районният
съд е отхвърлил искането на ответника за замяна на адв. К. , назначена да му
оказва правна помощ по делото. Това определение
е било обжалвано пред СГС и жалбата на ответника е отхвърлена с
Определение от 28.07.2020г. по ч.гр.д. №
6655/2020г. на СГС.
С молба от
28.05.2019г. ответникът е поискал отвод на съдебния състав поради заведено дело
по искова молба от 28.05.2019г., с която иска магистратът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за вреди претърпени от поведението му по делото- отказ да
замени адвокат, назначен да оказва правна помощ, държи се като процесуален
представител на ищеца, създава доказателствени
предимства за ищеца, не се произнася по искания на ответника.
С Определение от
29.05.2019г. районният съд е отхвърлил
искането за отвод на съдебния състав, като е приел, че независимо от
представена искова молба на ответника срещу съдебния състав, същата не сочи
нито едно обстоятелство, което
недвусмислено да поражда съмнение в безпристрастността на съдебния
състав.
По делото е
приложено заповедно дело №10806/2017г. на СРС, съгласно което по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 3012580/22.02.2017г. е издадена заповед, с която е
разпоредено Ю.К.С., ЕГН **********
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********сумата от 1016,67лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 7В гр.
София, ул. „*********за периода от
01.01.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 147,36лв. представляващи
лихва за забава за плащането на главницата ; сумата от 71,50лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -22.02.2017г. до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 7В в гр. София, ул. „*********за
периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г.,
сумата от 18,06лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата от 71,50лв. за периода от
15.03.2014г. до 14.02.2017г., съдебни
разноски от 75,07лв. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на
24.04.2017г., възражение е подал на 09.05.2017г. срещу главница за дялово разпределение и за лихва върху нея, на
18.09.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства
в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 18.10.2017г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 4/30.12.1974г. съставен от І-ви нотариус при СРС, с
койтоМ.П. П. и Ю.С. са признати за
собственици на апартамент № 7в , гр. София, ул. „*********.
Приет е протокол от 31.05.1975г.
по дело № 173/1975г. съгласно който е одобрена съдебна спогодба междуМ.П. П. и Ю.С.,
като апартамент № 7в гр. София, ул.
„*********е поставен в дял
на Ю.С..
Приет е констативен протокол,
носещ подписи за ищеца и за представител на
ЕС на сграда в гр. София, ул. „********, съгласно който апартамент № 7в по нотариален акт в
информационна система на ищеца е идентичен с апартамент № 7 с абонатен № 30782.
Прието е писмо от ищеца от
28.07.2014г. до етажните собственици на сграда
гр. София, ул. „********, к което
е посочено, че номерацията в системата на ищеца
сочеща ап. 7, ще бъде променена
на 7в.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, съгласно което за дялово разпределение на енергията по фактура от юни 2014г.
е начислена 22,44лв., а по фактура от юни 2015г. – 26,62лв., по фактура от юни 2013г. –
22,44лв.
По делото е приет протокол
от ОС на ЕС от 11.02.2002г, договор от 11.09.2002г..
съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. „******** е
избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на
енергията за срок от 5 години, като съгласно чл. 2.5. от договора действието се
продължава за една година ако нито една от страните 1 месец преди края на срока
не подаде писмено предизвестие за обратното. В списъка на етажните собственици за ап. 7 с абонатен № 30782 е
посочен Ю.С. и е положен подпис за него срещу желание за монтиране на уреди на
4 радиатора.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. и от 2008г.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите в имота, носещи подпис положен за ответника Ю.С. като потребител на енергия в апартамент №
6 на ул. „******** , абонатен № 30782, съгласно които реални отчети на уреди са
извършени на 07.05.2014г., на 28.05.2015г. Отчет е извършен в апартамент № 7
ул. „******** абонатен № 30782 на 18.04.2016г.
Приети са изравнителни сметки за
имот с абонатен № 30782- апартамент № 7 ул. „********, като тези до 2015г. са
за ап. 6, а следващите са за ап. 7 абонатен № е един и същ.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Оплакванията на въззивника обосновани с
пристрастност на съдебния състав, отказа да се замени назначения да му оказва
правна помощ адвокат не се отразяват на валидносттта и допустимостта на
решението.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и Ю.С. е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД сумата от
1016,67лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 7В гр. София, ул. „*********за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 147,36лв. представляващи лихва за забава
за плащането на главницата ; сумата от
71,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -22.02.2017г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7В в гр. София, ул. „*********за
периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г.,
сумата от 18,06лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата от 71,50лв. за периода от
15.03.2014г. до 14.02.2017г., съдебни
разноски от 75,07лв.,,
възражение срещу заповедта в частта за дялово разпределение и
за лихва за забава е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба
№ 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г.,
отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С."
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.Съдът приема за
установено по делото и че през процесния период ответникът е бил потребител на
топлинна енергия в апартамент № 7в гр.
София, ул. „*********с абонатен № в система на ищеца 30782. Заповедна за изпълнение по заповедно дело № 10806/2017г. е влязла в сила в частта, за дължими от
ответника на ищеца суми за топлинна енергия и за лихва за забава за този имот
за процесния период. Влязлата в сила заповед за изпълнение не позволява
пререшава на спора за дължимостта на тези суми и обвързва страните в частта,
сочеща валидно правоотношение между тях за доставка на топлинна енергия в имота
за процесния период.
Установява се от приетите по делото
протокол и договор, че ОС на ЕС е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва
дяловото разпределение на енергията в имота. Приетите протокол и договор несоят
подписи за представители на страните не се твърди и не се установява Решението на ОС на ЕС да е
отменено от съда по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което и същото съдът приема,
че обвързва етажните собственици.
Доколкото с чл. 2 от договора между етажните собственици и „Т.С.”ЕООД е
уговорено срокът на договора автоматично да се продължава с една година при
липса на изявление за обратното от някоя страните, то съдът приема че страните
са уговорили кауза за продължаване на срока му автоматично. Не се твърди и не се установява по делото някоя от
страните да е отправила възражение до насрещната страна за прекратяване на
действието на договора, поради което съдът приема, че договора между етажните
собственици и Т.С.”ЕООД ги е обвързвал за процесния период.
Установи се по делото от приетите протоколи
за отчети на уреди, че Т.с.”ЕООД е
извършвало дяловото разпределение на енергията в сградата в която е апартамент
7в по нотариален акт от 1974г. и протокол
по дело № 178/1975г., че за този имот в информационна система на ищеца
първоначално е посочено че е № 7, а след това е променена номерация в
съответствие с тази по нотариален акт - на № 7В, като през целия процесен
период абонатен № за имота е 30782. Тези обстоятелства се установяват от
приетия по делото списък на собственици на имоти в сградата на ул. ******** в
гр. София, носещ подпис за ответника и като такъв противопоставим на ответника
за посочените в него обстоятелства; от констативния протокол носещ подпис за
представител на етажните собственици на сградата, писмо на ищеца. В тежест на
ответника е било да докаже неверността на документите, които носят негов
подпис, а това не е направено от него по
делото. При така възприето съдът приема за установено по основание задължение
на ответника заплащане на цената на дяловото разпределение на енрегията е
установено по делото
Обстоятелството , че в протокола за
отчет на уреди от 2014г. за този абонатен № 30782 първоначално е посочен ап. 6,
а в последствие № 7 не е от естество да
обоснове обратен извод. Апартаментът се е водел първоначално в система на
ищеца, а и на ТЛП като № 7, съобразно
номерацията на същия по система на ищеца. Посочването на ап. № 6 при положение,
че е посочен абонатен № 30782 съдът приема, че
е било техническа грешка. За този извод съдът съобрази променена в
последствие номерация на апартамента и изготвените изравнителни сметки. Следва
да се посочи, че за процесното вземане не е от съществено значение номерацията
на апартамента. Установено по делото, че
ответникът притежава имот в сградата, не се твърди и не се установява да има
друг имот в сградата, поради което и абонатен № 30782 съдът приема че е бил за
имота на ответника за който са представени нотариален акт и протокол за съдебна
спогодба. По делото не се твърди и не се установява дяловото разпределение на
енергията да е извършвано лице, различно от Т.с.”ЕООД, цената на дяловото
разпределение не зависи от характеристиките на имота.
Нормативната уредба на разпределението
за дяловото разпределение на топлинната енергия се съдържа в
глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ, сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето,
избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ
избраното от ЕС регистрирано да извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда - етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение. В случая
приетият договор от 2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е
сключен преди измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с
разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР
редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е
посочено, че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото
разпределение и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е
приел, че ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Правилно е прието от районният съд че
размер на възнаграждението за процесния период е 49,06лв. Начислените от ищеца
суми начислена за отчетен период 2014г.
– 2015г. е в размер на по 22,44лв. годишно, а за отчетен период 2015г- 2016г. в
размер на 26,62лв. Тази сума при съобразяване на естеството на работа,
обичайния размер на възнаграждението съдът приема че съответства на извършена
работа.
Неоснователни са доводите на въззивника обосновани
с отхвърлянето на искането за отвод на съдебния състав и за замяна на
назначения да му оказва правна помощ адвокат. Спорът за правилността на
определението на СРС, с което е отказал да замени адвокат К. е решен по реда на
обжалването на определението на СРС с частна жалба, която е отхвърлена от СГС по ч.гр.д. № 6655
по описа за 2020г. и този спор не може да бъде пререшаван. Правилно районният
съд е приел, че не са налице основания за отвод на съдебния състав. Подадената
искова молба срещу магистрата само по себе си не може да обоснове извод за
пристрастност на същия, още повече, че не е установено тази искова молба да е
довела до развитие на исков процес.
Оплакванията в становището на въззивника,
депозирано в последното о.с.з. пред СГС, касаещо обезщетението за забава е
неотносимо към предмета на делото. Това е така, защото с решението СРС е
отхвърлил иска за забава.
При така възприето съдът приема
че решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника, насрещните
страни не са претнедирали разноски и такива не им се следват.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172329/22.07.2019г. по гр.д. №
74234 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 67-ми състав в
обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.