РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500518 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от Ч. П. С., ***,
ЕГН **********, чрез адвокат Д. К., от САК, съдебен адрес: *** срещу
решение № 549 / 19.05.2020 година, постановено по гр.д. № 6271 / 2021 г., по
описа на РС Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което да бъде уважен предявения иск по чл.124, ал.1
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗС, като бъде признато за установено, че Ч. П.
С. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на
процесния недвижим имот. Според жалбоподателя съдът не е възприел
правилно фактическата обстановка по делото и не е преценил правилно и
задълбочено събраните по делото доказателства, нито доводите на страните,
като погрешно възприел за основателни доводите на ответната страна.
Възразява, че съдът е извършил погрешен анализ на събраните гласни
доказателства, в резултат на което е приложил неправилно материалния
закон. Жалбоподателят посочва, че съдът неправилно е посочил, че ищецът се
позовава на установено право на собственост върху процесния имот на два
1
придобивни способа – деривативен – сделка с имота, и оригинерен –
придобиване по давност на имота, тъй като ищецът претендира само
придобиване на имота на основание чл.79 ЗС. Районният съдът не бил взел
предвид обстоятелството, че ищецът е установил своето владение още през
2004 г., като е ограничил достъпът на ответника до имота от момента на
установяване на владението до настоящия момент. Сочи се, че
установяването на самостоятелна фактическа власт върху процесния имот,
със знанието и без противопоставянето на ответника и при липса на спорове
относно фактическото му ползване и стопанисване, и без претенции за
упражняване правата на съсобственик, са все действия, които преценени
комплексно демонстрират промяна на намерението в такова за своене на
имота и установяване на владение за себе си. В допълнение се възразява, че
съдът при постановяване на решението си, не е взел предвид относимата
константна практика на ВКС, като се посочват конкретни съдебни решения.
Въз основа на тези доводи се иска отмяна на постановеното съдебно
решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен, претендира
сторените разноски в производствата пред първоинстанционния и въззивния
съд.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
въззиваемата страна Б. С. П., чрез адвокат К. Б. е подала отговор. Оспорва
подадената въззивна жалба, моли да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение, като бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски. При подробно
изложени съображения по съществото на спора, счита, че съдът е изложил
подробни мотиви относно събрания доказателствен материал по делото,
направил е преценка на доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до
правно обоснования извод, че по отношение на ищецът не е налице изтекла
придобивна давност за процесния имот. Претендира присъждане на разноски
пред окръжния съд в размер на 400 лева – сторени за един адвокат.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество. Съответното решение е валидно - постановено
е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по
предявените искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
2
С обжалваното решение РС Перник е отхвърлил предявения иск от Ч.
П. С., ЕГН **********, *** за признаване за установено но отношение на Б.
С. П., ЕГН **********, ***, че ищеца Ч. П. С. е собственик по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност на следния недвижим имот:
ПОЛУМАСИВНА СГРАДА на един етаж със застроена площ върху 30
(тридесет) кв.м., построена в западната част на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място, за който съгласно плана за
регулация на село ***, община ***, утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008 г.
на ОбС - Перник е отреден парцел *** (***), в квартал *** (***) по плана на
с. ***, община ***, с площ на целия имот по скица 826 (осемстотин двадесет
и шест) кв.м., при граници на урегулирания поземлен имот по скица: от
северозапад - улица, от североизток - парцел *** (***), от югоизток - имоти
извън регулация и от югозапад - парцел *** (***), в това число и на
притежаваната от Б. С. П. ¼ идеална част от същия, като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от
страните разноски, съобразно правилата на чл. 78, ал.3 от ГПК, като ги е
присъдил в полза на ответника, в размер на 600 лева – за един адвокат.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с положителен установителен
иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗС - за
признаване за установено по отношение на ответника, че на основание
изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност (от 2004 година до
2018 година) е собственик на процесния недвижим имот.
По силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот от
26.07.2016 година, по нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело №
260/2016 г., на нотариус М.М., peг. № *** в регистъра на НК, ищецът е
придобил собствеността върху процесната жилищна постройка, а именно:
ПОЛУМАСИВНА СГРАДА на един етаж със застроена площ върху 30
(тридесет) кв.м., построена в западната част на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, представляващ дворно урегулирано място, за който съгласно плана за
регулация на село ***, община ***, утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008 г.
на ОбС - Перник е отреден парцел *** (***), в квартал *** (***) по плана на
с. ***, община ***. Този документ не се оспорва от ответната страна.
С определение № 272/16.03.2023 година, в срока за произнасяне по
спора, съдът е констатирал, че делото не е изяснено от фактическа и правна
страна, поради което е отменил протоколно определение за даване ход на
в.гр.д.№ 518 / 2022 година, по описа на Окръжен съд Перник по същество,
постановено в съдебно заседание на 07.03.2023 година и е оставил „без
движение“ исковата молба, като е указал на ищеца Ч. П. С., чрез адвокат Д. Б.
К. в едноседмичен срок да отстрани следните нередовности:
1.Да уточни дали претендира право на собственост върху процесния
недвижим имот само въз основа на давностно владение или/и в условията на
3
евентуалност – въз основа на договор за покупко - продажба, обективиран с
нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № 260/2016 г., на нотариус
М.М., peг. № *** в регистъра на НК, тъй като в тази насока са налице
неясноти и противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и
петитума.
2.Да обоснове правния си интерес от иницииране и провеждане на
настоящото съдебно производство по положителния установителен иск за
признаване право на собственост върху недвижим имот, за който се води по-
рано заведен исков процес от настоящия ответник срещу настоящия ищец по
гр.д.№ 1863/2020 година, по описа на Районен съд – Перник, за ревандикация
на част от същия имот и за отмяна на сделката по нот.акт № ***от ***година,
като освен че изхода на този спор е от обуславящо значение, по него отв.Ч. С.
е противопоставил всички възражения за самостоятелни права върху същия
този имот, на които основава и настоящите си искови претенции. Това налага
нуждата от аргументиране и извеждане на правен интерес от водене на
настоящото дело.
В срок е постъпила молба от Ч. П. С., чрез адвокат Д. Б. К. с подробни
уточнения.
Наред с горното съдът е изискал и приложил по настоящото
производство гр.д.№ 1863/2020 година, по описа на Районен съд – Перник.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост
върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е
придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи,
а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен
фактически състав, следва да се установи наличието на всички негови
елементи.
Според нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
Императивна предпоставка за надлежното предявяване и разглеждане
по същество, евентуално – за уважаване на положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на упражнено
десетгодишно давностно владение, е наличието на правен интерес от
упражняването му.
В случая настоящият въззивен състав намира, че по силата на
представения от самия ищец нотариален акт от 2016 година, той се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот на деривативно
придобивно правно основание - чрез валидно изповядана прехвърлителна
сделка: покупко – продажба, възпроизвела вещно – транслативен ефект. По
делото не се ангажираха доказателства сделката за покупко-продажба на
процесния имот да е била оспорена пред съд, както твърди в исковата си
молба ищецът, съответно унищожена или отменена по съдебен ред, т.е.
нотариалният акт представлява годен и стабилен титул за собственост към
4
момента. При това положение за ищецът не съществува правен интерес да
търси признаване на същото това право на собственост по исков ред,
позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност, в продължение
на повече от десет години, считано от 2004 година. По този начин би се
получил паралогизъм – ако през 2015 година ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния имот, в резултат на изтеклата в негова полза
придобивна давност, считано от 2004 година, то през 2016 година не е било
нужно да го придобива чрез договор за покупко-продажба по нотариален ред,
а още по-малко в настоящото производство да иска съдебно признаване на
изтекла в негова полза придобивна давност, при наличие на стабилен
нотариален акт, легитимиращ го като собственик на същия този имот.
Ако в евентуален бъдещ съдебен процес против настоящия ищец,
насочен срещу действителността и валидността на транслативната сделка, с
искане за отмяна на титула за собственост, поради порок или на друго
основание, за него би възникнал правен интерес, чрез възражение или с
насрещен иск да се позове в условията на евентуалност на изтекла в негова
полза придобивна давност по отношение на имота.
В случая въззивникът сам признава с уточнителната молба вх.№
2656/28.04.2023 година, че тъй като по висящото и спряно към момента
производство по гр.д.№ 1863/2020 г., по описа на РС Перник е пропуснал в
срока по чл.131 от ГПК да противопостави на ищеца (настоящ ответник)
правоизключващото възражение за придобиване на спорния имот по давност,
поради пропуск от предишния му процесуален представител по делото и без
да излага наличие на нови факти или нововъзникнали обстоятелства по
настоящото дело, счита че няма пречка да предяви в отделен исков процес
притезанието си, което е пропуснал да заяви с отговора на исковата молба по
предходното съдебно производство, по което се явява ответник.
По уточнителната молба е постъпило становище с вх.№ 3401/02.06.2023
година от адв.Б. – пълномощник на Б. С. П., с което я оспорва изцяло и
поддържа всички изложени до този момент писмени възражения срещу иска.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице настъпила
преклузия по отношение на правото на настоящия въззивник и първоначален
ищец да упражни правото си да иска признаване на собствеността върху
спорния имот въз основа на изтекла в негова полза още към момента на
депозиране на отговора по чл.131 ГПК по предходното, макар и
неоснователно спряно гр.дело 1863/2020 г., по описа на РС Перник (освен
това настоящият състав счита, че спряното, предходно заведено дело пред
ПРС се явява преюдициално, а не настоящото), тъй като в противен случай би
се стигнало до злоупотреба с права и заобикаляне на закона.
Ако се допусне такова превратно упражняване на право, след като
същото е вече е било преклудирано, поради не заявяването му с отговора на
исковата молба по предходно заведеното дело между същите страни за същия
имот чрез възражение (насрещен или инцидентен установителен иск), би се
стигнало до правния абсурд при предявен положителен установителен иск
срещу ответника и пропускане от него в срока по чл.131 ГПК да
противопостави права по отношение на спорния предмет чрез
правоизключващо или правопогасяващо възражение, то по реда на ново
съдебно производство, инициирано от него, да може чрез предявяване на
5
отрицателен установителен или друг иск да поиска признаване на своето или
отричане на чуждото право на ищеца по предходното дело. Това би довело до
правен хаос, превратно упражняване и неоправдано шиканиране с права, в
противовес на правния ред и сигурност.
С аргумент за по-силното основание, в тази насока е и възприетото в
т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г., на ВКС, постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК, задължително за съдилищата, в което
се приема, че „по силата на изричната разпоредба на чл.133, вр. чл. 131, ал. 2,
т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното
начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция
пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би
означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране
в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на
срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна
давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството
си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на
иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. По изложените
съображения следва да се приеме, че постановките на ТР № 1/2000 г. от
04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според които е допустимо
пред въззивния съд ответникът да си служи с нови защитни средства като
възражения срещу предявения иск, за да се избегне преклудирането им от
силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като общо правило следва
да се считат за изгубили актуалност при действието на ГПК /в сила от
01.03.2008 г./.“
Още повече, в настоящия случай с предявяване на иска по чл.135 ЗЗД е
била прекъсната давността, на която се позовава ответника, настоящ ищец и
въззивник. Давността се прекъсва с подаване на исковата молба от
собственика или с предприемане на каквито и да било други действия за
защита на правото на собственост, но само при условие, че тези действия са
насочени спрямо владелеца и целят да бъде преустановена или поне да бъде
смутена фактическата му власт.
Тези възражения по общото правило на чл. 133 ГПК се преклудират с
подаването на отговора на исковата молба, освен ако не се основават на по-
късно възникнал факт /т. 4 от ТР № 1/13 г. по тълк. д. № 1/13 г. на ОСГТК на
ВКС/, в който случай преклузията настъпва с приключването на съответното
открито заседание, към датата на което страната е била узнала за новото
обстоятелство и би могла да направи основаното на него свое възражение
/реш. № 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, четвърто г. о./.
Съобразно приетото в решение № 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г.
на ВКС, четвърто г. о. непредявените възражения се преклудират от силата на
пресъдено нещо на съдебното решение, както и ако са били предявени.
6
Относно връзката на обусловеност между настъпила в едно производство
преклузия на възражение спрямо предявен на същото основание отделен иск
също е налице задължителна съдебна практика - решение № 198/10.08.15 г. по
гр. д. № 5252/14 г. на ВКС, четвърто г. о., с което се приема, че "когато по
предявен ревандикационен иск ответникът е направил възражение, че е
придобил имота по сделка, преклудираните в първото заседание по делото
реплики за недействителност на сделката не може да бъдат предявени по-
късно с иск в отделно производство. Постановеното решение по такъв иск е
недопустимо". Допълнителен аргумент в тази насока представляват и
принципните постановки на ТР № 5/14.11.12 г. по тълк. д. № 5/2012 г., на
ОСГТК на ВКС за недопустимост на воденето на отделен иск за оспорване
истинността на документ, при пропуснат срок за оспорването му във висящ
исков процес.
В същото тълкувателно решение се посочва, че процесуалните
преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който настъпва без оглед
влизането в сила на съдебното решение по делото, в което е настъпила
преклузията.
ВКС приема също така, че преклузията на възраженията на ответника в
исково производство при предявен против него иск за реално изпълнение на
договор, които се основават на фактически твърдения за неизпълнение на
този договор, има за последица невъзможност тези твърдения да бъдат
заявени в последващ процес, иницииран от ответника за реализиране на
отговорността за същото неизпълнение.
С оглед на всичко гореизложено и тъй като въззивният съд е ограничен
по релевираните с жалбата твърдения и оплаквания (в случая и с направените
в допълнителната молба уточнения), с които въззивникът обосновава правото
си на собственост върху процесния имот единствено въз основа на изтекла
десетгодишна придобивна давност в негова полза, при наличие на
преклудирана възможност да упражни това свое право чрез правоизключващо
възражение по предходно заведеното, спряно към момента гр.дело №
1863/2020 година, по описа на РС - Перник, настоящият съдебен състав
приема, че така предявения положителен установителен иск за собственост, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗС се явява
недопустим, поради което решението на РС - Перник следва да бъде
обезсилено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде
оставен без разглеждане, а производството по делото - прекратено, като
недопустимо.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.4, предл.І, вр.ал.3 от ГПК,
настоящият съдебен състав следва да потвърди решението на районния съд в
частта за разноските, като в настоящата инстанция следва да се присъдят
такива, сторени от въззиваемата страна за един адвокат, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 400,00 (четиристотин)
лева.
7
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 549 / 19.05.2020 година, постановено по
гр.д. № 6271 / 2021 г., по описа на РС Перник,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС от Ч. П. С., ЕГН **********, ***, за
признаване за установено но отношение на Б. С. П., ЕГН **********, ***, че
ищеца Ч. П. С. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност на следния недвижим имот: ПОЛУМАСИВНА СГРАДА на един етаж
със застроена площ върху 30 (тридесет) кв.м., построена в западната част на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно урегулирано
място, за който съгласно плана за регулация на село ***, община ***,
утвърден с Решение № 91 от 22.04.2008 г. на ОбС - Перник е отреден парцел
*** (***), в квартал *** (***) по плана на с. ***, община ***, с площ на целия
имот по скица 826 (осемстотин двадесет и шест) кв.м., при граници на
урегулирания поземлен имот по скица: от северозапад - улица, от североизток
- парцел *** (***), от югоизток - имоти извън регулация и от югозапад -
парцел *** (***), в това число и на притежаваната от Б. С. П. 1/4 идеална част
от същия.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по делото, КАТО
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Ч. П. С. да заплати на Б. С. П. сумата от 400,00
(четиристотин) лева – съдебни разноски, за платено адвокатско
възнаграждение пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8