№ 7201
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20221110112911
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 05.09.2022 г., 24.11.2022 и
12.10.2023 г. на П. Н. И. срещу П. на Р. Б., Главна дирекция „Н. п.“ към М. на в. р. и
Държавно предприятие „Н. к. Ж. и.“ АД .
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ДП „Н. к. Ж. и.“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Главна дирекция „Н. п.“ към МВР.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника П. на Р. Б..
В отговора на исковата молба от ответника Главна дирекция „Н. п.“ към МВР е
направено възражение, че производството по делото срещу този ответник е недопустимо и
следва да бъде прекратено поради това, че вещите, иззети от ищеца, са били предадени за
пазене на лице, което не е служител на ГД „Н. п.“, а принадлежи към друга структура, която
е друго юридическо лице, както и възражение за недопустимост на производството поради
изтичане на петгодишния давностен срок от датата на деликта – 09.10.2012 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.03.2022 г. Съдът намира, че възражението за
недопустимост на производството по отношение на този ответник за неоснователно,
доколкото въпросът за това кое лице следва да носи отговорност за липсата на иззетите от
ищеца вещи касае основателността на исковата претенция срещу него, а не въпросът за
нейната допустимост. Възражението на ответника за недопустимост поради изтекъл
петгодишен давностен срок от датата на увреждането, съдът също намира за неоснователно,
поради това, че въпросът за това дали по отношение на едно вземане е изтекъл давностният
срок, в рамките на който същото се ползва със защита по принудителен ред, е такъв по
съществото на спора, а не касае неговата допустимост.
В отговора на исковата молба от ответника П. на Р. Б. е направено възражение, че
производството по делото срещу този ответник е недопустимо и следва да бъде прекратено
поради това, че вещите, иззети от ищеца, са били предадени за пазене на друго лице – на ДП
Н. к. „Ж. и.“ АД, и с фактическото предаване на вещите, същите са били в негово държане.
Нарушението, което е довело до липсата на вещите, а оттам и до настъпването на вредите,
не е извършено от длъжностни лица, представители на П.та и съответно не е налице
основание за ангажиране на нейната отговорност и същата не се явява надлежна ответна
страна в настоящия спор. В условията на евентуалност, ако съдът приеме производството
срещу П.та за допустимо, а производството срещу на ДП Н. к. „Ж. и.“ АД – за недопустимо
и го прекрати по отношение на този ответник, П.та прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на ДП Н. к. „Ж. и.“ АД като трето лице-помагач на нейна страна. Съдът намира,
че възражението за недопустимост на производството по отношение на П.та за
1
неоснователно, доколкото въпросът за това кое лице следва да носи отговорност за липсата
на иззетите от ищеца вещи касае основателността на исковата претенция срещу него, а не
въпросът за нейната допустимост. Предвид неоснователността на възражението за
недопустимост на производството, направено от Н. к. „Ж. и.“ АД, съдът не дължи
произнасяне по искането на П.та за привличането на това лице като трето лице-помагач.
В отговора на исковата молба от П. на Р. Б. е направено възражение за нередовност
на исковата молба, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, с твърдения, че в нея не е посочено кои
конкретни действия или бездействия на служители на П.та са противоправни, както и
поради това, че не е посочена правна квалификация на предявения иск. Съдът намира
възраженията за неоснователни. Обстоятелствата, на които се основава искът са ясно
дефинирани в исковата молба и в уточнителните молби. Видно от разпоредбата на чл. 127
ГПК, регламентираща съдържанието на исковата молба, в нея ищецът не е задължен да
посочи правната квалификация на предявения иск. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК правна
квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на
ответника, се прави от съда с доклада по делото.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2024 г. от
14:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от П. Н. И. срещу П. на Р. Б., ГД „Н. п.“ към МВР и ДП „Н. к. Ж. и.“
АД субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на солидарност обезщетение
за претърпени имуществени вреди в общ размер на 3 274,00 лева – паричната равностойност
по единична цена на 1 124 литра дизелово гориво и 20 литра машинно масло към 27.06.2012
г., иззети на тази дата от ищеца по ДП № /2012 г. по описа на Главна дирекция „К. п.“,
прокурорска преписка № //2012 г. по описа на Специализираната п., които не са му върнати
след приключване на наказателното производство поради изчезването им от склада, в който
са били съхранявани, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 10.03.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и уточняващите молби от 05.09.2022 г., 24.11.2022 и 12.10.2023 г.
се твърди, че през 2012 г. е било образувано ДП № /2012 г. по описа на ГД „К. п.“, пр. пр. N
//2012 г. по описа на Специализираната п.. На 27.06.2012 г. при специализирана полицейска
операция, проведена от служители на ГД „К. п.“ към МВР, ищецът е бил задържан за срок
от 24 часа, заедно с други лица. След предварително разрешение от съдия от
Специализирания наказателен съд, в дома му и прилежащите помещения били извършени
действия по разследването – претърсвания и изземвания. С Протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи, одобрен от съдия на 27.06.2012 г, от мазе, прилежащо към
ап., находящо се в гр. София, ж. к. № , собственост на съпругата на ищеца, са иззети 76
вещи, съдържащи общо 1 124 литра дизелово гориво и 20 литра машинно масло, подробно
описани в протокола както следва: 24 бр. пластмасови съдове, представляващи бутилки от
минерална вода с вместимост от по 11 литра и съдържащи дизелово гориво; 14 бр.
пластмасови съдове, представляващи бутилки от минерална вода с вместимост от по 10
литра и съдържащи дизелово гориво; 2 бр. пластмасови туби с вместимост от по 10 литра,
съдържащи диференциално /машинно/ масло; 30 бр. пластмасови туби с вместимост от по
20 литра, съдържащи дизелово гориво и 6 бр. метални туби, с вместимост от по 20 литра,
съдържащи дизелово гориво. Ищецът твърди, че с присъда на Специализирания наказателен
съд, 9 състав, от 29.10.2014, влязла в законна сила на 16.03.2017 г., е бил изцяло оправдан по
повдигнатите му обвинения по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК – за това, че за времето от
началото на м. януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в гр. София е ръководил организирана
престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл. 195
НК /кражби на различни по вид горива/ и по чл. 201 от НК/, и за престъпление по чл. 339,
ал. 1, пр. 1 и 2 НК – за това, че на 26.06.2012 г. е държал на адрес: гр. София, ж. к. , ет., ап.,
огнестрелно оръжие – револвер „Смит и Уесън“, калибър 22, модел 48, без надлежно
разрешение, изискващо се по ЗОБВВПИ. Ищецът поддържа, че с присъдата съдът се е
2
произнесъл по веществените доказателства, но поради липсата им, иззетите от ищеца вещи
не му били върнати. Ищецът твърди, че по наказателното производство е изготвена
експертиза, която установила, че течностите в иззетите съдове представляват дизелово
гориво и машинно масло. Ищецът твърди, че след изземването на горепосочените вещи по
воденото ДП, същите са оставени на отговорно пазене на началник склад при ж. секция – гр.
София. В хода на разглеждането на делото пред съда се установило, че иззетите вещи
липсват. След приключване на делото и влизане на присъдата в сила ищецът подал молби
до Специализираната п. и до Главна дирекция „Н. п.“ за разрешаване на случая и връщане
на веществените доказателства. От Специализираната п. получил отговор с писмо от
27.02.2018 г., с което бил уведомен, че същата няма отношение към изясняване на
обстоятелствата по извършеното посегателство спрямо посочените веществени
доказателства. С писмо от 15.05.2018 г. ГД „Н. п.“ уведомила ищеца, че липсата на
горепосочените вещи е в резултат на извършено престъпление, за което е било образувано
ДП № .,/2012 г. по описа на бившето РУТП - София, пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на
СРП, като към момента на подаване на исковата молба наказателното производство се
намира във 02 РУ-СДВР. Ищецът счита, че с действията си по изземване на вещите,
подробно индивидуализирани в Протокол за претърсване и изземване от 27.06.2012 г. и
неопазването им, предвид, че са оставени на отговорно пазене, ответниците са му
причинили имуществени вреди в общ размер на 3 274 лева, представляващи паричната
равностойност по единична цена на отнетите и невърнати дизелово гориво и машинно масло
към датата на изземването. Поддържа, че веществените доказателства, които поради
размерите си не могат да бъдат приложени по делото, трябва да бъдат запечатани и оставени
на съхранение от съответния орган в съответствие с чл. 111, ал. 4 НПК. Във фазата па
досъдебното производство, това задължение е вменено на наблюдаващия прокурор и
разследващите органи, които по силата на чл. 111, ал. 1 НПК са натоварени да пазят
веществените доказателства, докато завърши наказателното производство. Ищецът твърди,
че с приемо – предавателен протокол от 27.06.2012 г. и протокол за отговорно пазене от
27.06.2012 г., иззетите веществени доказателства са били предадени и оставени на отговорно
пазене на служител на Н. к. „Ж. и.“ – началник склад при ЖП Секция София. На 09.10.2012
г., около 08:30 часа е установена липсата на иззетите от ищеца веществени доказателства,
като е било образувано досъдебно производство за извършена кражба срещу неизвестен
извършител. Към този момент досъдебното производство не било приключило и вещите е
следвало да бъдат пазени от компетентните по чл. 111, ал. 1 от НПК органи – наблюдаващ
прокурор и ГД „Н. п.“ и допълнително ангажираната към това тяхно законово задължение
Н. к. „Ж. и.” чрез техните служители, в склада, където са се съхранявали. Ищецът поддържа,
че предаването на вещите на служител на Н. к. „Ж. и.“ ДП не представлявало годна
обезпечителна мярка за тяхното пазене, доколкото същите са били поставени на място, без
създаване на специална организация по съхранението, охрана, видеонаблюдение,
достатъчно препятстващи заключващи системи и пр. Компетентните органи на П.та и ГД
„Н. п.“ не били осъществили надзор върху предприетите действия от страна на Н. к. „Ж. и.“
и не били изпълнили законовото си задължение по чл. 111, ал. 1 НПК, а именно реално да
гарантират опазването на веществените доказателства. Ищецът поддържа, че иззетите вещи
като веществени доказателства, извън случаите на чл. 53 НК, подлежат на връщане след
приключването на наказателното производство с окончателен акт. От това бездействие на
съответните длъжностни лица на П.та и ГД „Н. п.“, за ищеца като пряка и непосредствена
последица са възникнали претендираните от него имуществени вреди, изразяващи се в
паричната равностойност па отнетите му вещи, които не му били върнати след приключване
на наказателното производство, поради тяхното неопазване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
ДП „Н. к. Ж. и.“ АД, с който оспорва предявения иск. Ответникът поддържа, че от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че именно той е собственик на
вещите /туби с течност/, посочени в исковата молба или че той е упражнявал фактическа
власт върху тях на годно правно основание. Същите били иззети, като веществени
доказателства, във връзка с НОХД № /2013 г., като от изготвена по делото експертиза било
видно, че течностите представляват дизелово гориво. Твърди, че от заключението в
Протокол № 81/19.07.2012 г. за извършен химичен анализ на обекти, иззети от ищеца по ДП
№ /2012 г. по описа на ГДНП – София, е видно, че в дизеловото гориво има наличие на
червено и жълто багрило Fett Rot 5 В и Fett Geld 3G - представляващи оцветяващи добавки,
които се използват за индикиране на дизелово гориво в системата на БДЖ ЕАД. Поддържа,
че вреда поради липсата им може да претърпи само собственика на вещите. Ответникът
твърди, че видно от представените от ищеца по делото писмени доказателства, липсата на
3
вещите, иззети във връзка с ДП № /2012 г. по описа на бившето РУТИ, пр. пр № //2012 г. по
описа на Специализираната п., регистрирано като НОХД № /2013 г. е настъпила в резултат
на извършено престъпление, за което е образувано ДП № .,/2012 г. по описа на бившето
РУТИ. Поради това, настъпилите вреди не са в причинно-следствена връзка с
противоправно поведение от страна на ответника. Поддържа, че липсите са настъпили в
резултат на извършено престъпление, като в случая не е налице противоправно поведение
от страна на служител на ДП „Н. к. ж. и.” , както и не е имало възможност служител на
предприятието с действие или бездействие да предотврати настъпването на вредоносния
резултат. Поради изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Главна дирекция „Н. п.“ към МВР, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че представеният по делото протокол за претърсване и изземване е
нечетлив, поради което не може да се установи с точност какви вещи са иззети и
съответстват ли посочените в исковата молба вещи с тези, описани в протокола. Поддържа,
че от приложения протокол за отговорно пазене от 27.06.2012 г. е видно, че подробно
описани вещи са предадени на отговорно пазене oт разузнавач при РУТП – София и
респективно приети от началник склад в ЖП секция - София към ДПНКЖИ със
задължението да ги съхранява с грижата на добър стопанин и да не извършва сделки на
разпореждания по смисъла на гражданското законодателство на Р. Б. до приключване на
преписката или досъдебното/съдебното производство и произнасянето на компетентните за
това държавни органи съгласно НПК – п. или съд. Поради това, че вещите са предадени за
отговорно пазене на лице, което не е служител на ГД „Н. п.“, а на друга структура, която е
отделно от нея юридическо лице, ответникът не следва да носи отговорност за изчезването
на вещите, предадени за отговорно пазене. Прави възражение за изтекла погасителна
давност и излага доводи, че петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече
от датата на деликта – 09.10.2012 г., а исковата молба е подадена в съда на 10.03.2022 г.
Поддържа, че по отношение на иззетите продукти след извършване на химическата
експертиза на 19.07.2012 г. е отпаднала необходимостта от задържането им, съответно е
била налице хипотезата на чл. 111, ал. 2 НПК за връщането им преди приключване на
наказателното производство, а по делото липсват доказателства, че ищецът е направил
искане до прокурора за това. Ответникът излага доводи, че по делото не са представени
доказателства, че описаните в исковата молба вещи са собственост на ищеца. Поддържа, че
не е проявено бездействие от страна на служителите на ГД „Н. п.“, тъй като действията им
са изцяло съобразени с нормата на чл. 111, ал. 4 НПК и иззетите вещи са предадени по
установения от закона ред на служителите на друго юридическо лице. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекомерен. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът П. на Р. Б. е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа,
че от исковата молба не се установява противоправно поведение /действие или бездействие/
на длъжностни лица, представители на П.та. Твърди, че веществените доказателства са
предадени на отговорно пазене на длъжностно лице, което не е служител, нито представител
на П.та. Излага твърдения, че П.та е изпълнена задължението си по обезпечаване опазването
на иззетите вещи, като законосъобразно е определено мястото, където да се пазят, пазачът
им и са му предадени фактически, при спазване на съответните нормативни изисквания,
поради което не е налице нарушение на от страна на представители на П.та. В съставения
приемо – предавателен протокол от органите на досъдебното производство е посочено
мястото, където да бъдат пазени иззетите вещи. Същите са предадени на лице, което се е
съгласило да ги приеме и да бъде пазач. Изборът на пазач е бил законосъобразен и извършен
при спазване на общите принципи на правото, правилата на житейската логика и
разрешението на чл. 111, ал. 4 НПК, чл. 112, ал. 2 НК и ал. 4 НПК, които изискват
съхранение или предаване на иззети вещи на „съответни“, „заинтересовани“
учреждения/лица, т. е. такива, които са подходящи, уместни. Поддържа, че поведението на
наблюдаващия прокурор е в рамките на неговата компетентност и в съответствие с
процесуалния закон. Не се установява незаконосъобразност в действията на магистрата или
на органите на досъдебното производство. Твърди, че вещите липсват от мястото, където са
оставените на отговорно пазене на длъжностно лице, представител на ДП Н. к. „Ж. и.“.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
4
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е претърпял сочените в исковата молба имуществени вреди в
претендирания размер в резултат на поведение на служители на тримата ответници, на
които те са възложили опазването на иззетите от ищеца вещи, и вредите са настъпили при
или по повод изпълнение на тази работа.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – оценителна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и в уточнителната молба на л. 51-52 по делото при депозит в
размер на 350,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Г. П., гр. София, п.к. 1233, ж.к., ет., ап., адрес за
призоваване: София, п. к. 1000, ул.№ , вх., ет., ап.., телефонни номера: , като УКАЗВА на
вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от СРП материалите по ДП № 43/2012 г. по описа на ГД „К. п.“,
пр. пр. № //2012 г. по описа на СРП, за послужване по настоящото дело.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от СРП материалите по ДП № .,/2012 г. по описа на РУТП –
София, пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на СРП, за послужване по настоящото дело.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Софийски градски съд материалите по НОХД № /2012 г. на
Специализирания наказателен съд, 9 състав, за послужване по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да му бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди със съдебно удостоверение, от което да е
видно произнесъл ли се е съда по НОХД № /2013 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 9 състав, по отношение на искането му за връщане на веществените
доказателства и в какъв смисъл, като ненеобходимо.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – препис и от
постъпилите писмени отговори.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5