№ 22
гр. М., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260272 от 15.07.2021година постановено по гр.д.
№1372/2020година по описа на Районен съд гр.Лом, поправено с Решение
260353/27.09.2021година по реда на чл.247 от ГПК е допуснато извършването
на съдебна делба между Г.М., Т.С., В. С. и Б.А. върху следните имоти, а
именно НИВА с площ от 19836 кв.м., в землището на с.М., обл.М., местност
„Л.“ Категория Трета, ПИ с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, ***, ***
и *** .2. 2.нива с площ от 10087кв.м. в м.“С. в същото землище,3/НИВА с
площ от 7996 кв.м., в землището на с.С., обл.М., местност „***, Категория
Втора, ПИ с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, *** и ***.,4/ НИВА с
площ от 8002 кв.м.„в землището на с.С., обл.М.,местност „Л.“, Категория
Трета. ПИ с идентификатор *** при съседи: ***, ***, ***, *** и*** и 5/
НИВА находяща се в землището на с.**** област М. с площ от 27050 кв.м.,
м.“Г.“, ПИ с идентификатор ***.при права по 1/6 ид.част за всеки един от Г.,
Т. и В. и ½ ид.Част за Б..
От така постановеното решение е останал недоволен Б. Р. АМБ. от
гр.В. и е обжалвал същото в предвидения от закона срок.В жалбата си е
изложил доводи, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно
постановени при съществени процесуални нарушения.Оплакванията му са
1
свързани с това, че съдът не е взел предвид направеното от него с отговора
възражение, че общия наследодател приживе е разделил и дарил на всяко
едно от децата си възстановените земеделски земи, като на него са му
предоставени имотите в раздел 1 и 3, а на наследодателя на ищците имотите в
раздел 2.Твърди че съдът не е извършил преценка на всички доказателства по
делото, като не е обсъдил представено от него удостоверение на Общинска
служба по земеделие с.М..Моли съда да отмени атакуваното решение като
незаконосъобразно и отхвърли изцяло исковата претенция като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява и не се
представлява.Представил е писмена защита с подробно изложени доводи за
неоснователност на исковата претенция.Моли съда отново да отмени
атакуваното решение като незаконосъобразно и отхвърли предявения иск за
делбя изцяло като неосноветелен.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите страни чрез адв.Н.А. са
представили писмен отговор с изложени доводи за неоснователност на
жалбата..
В съдебно заседание не се явяват и не се представляват.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните,
оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество
същата е неоснователна.Мотивите на МОС за това са следните:
Въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно
Решение, постановено в първоинстанционното производство, касаещо
първата фаза по допускане на делбата между страните върху процесните
недвижими имоти, е изцяло валидно и допустимо, поради липсата на
съществени пороци, водещи до неговата евентуална нищожност.
Пред първоинстанционния съд е разгледан иск за делба на
съсобствени земеделски имоти находящи се в землището на с.М. и с.С.,
обл.М., като производството е в първата фаза по допускане на делбата.
За да се допусне извършване на съдебна делба е необходимо да се
2
установи съсобственост между страните участващи в производството по
отношение на имотите предмет на спора и да се определят техните квоти
съобразно събраните в процеса доказателства.
Предмет на делбата са НИВА с площ от 19836 кв.м., в
землището на с.М., обл.М., местност „Л.. Категория Трета, ПИ с
идентификатор ***, 2.нива с площ от 10087кв.м. в м.“С.те в същото
землище
3/НИВА с площ от 7996 кв.м., в землището на с.С., обл.М., местност „К.,
Категория Втора, ПИ с идентификатор ***, при съседи: ***, ***, *** и ***.
4/ НИВА с площ от 8002 кв.м.„в землището на сС., обл.М.,местност „Л.,
Категория Трета. ПИ с идентификатор *** при съседи: ***, ***, ***, *** и***
5/ НИВА находяща се в землището на с.М. област М. с площ от 27046
кв.м., м.“Г.“, ПИ с идентификатор ***.
Пред първоинстанционния съд е установено по несъмнен начин, че
страните по делото са наследници на общият наследодател Р.Х. А.,б.ж. на
с.М., починал на 15.11.1999година, като жалбоподателят е него син, а
въззиваемите са наследници като съпруг и деца на починалата му дъщеря
В.Р..
Не е спорно между страните, че описаните в исковата молба недвижими
земеделски земи са възстановени на общия наследодател.Спорното между тях
е, следва ли на тези имоти да се извърши съдебна далба или такава вече е
извършена приживе от общия наследодател. В тази връзка са твърденията на
жалбоподателя Б.Р. направени още с отговора на исковата молба.Същия
заявява,че приживе общия наследодател е разделили и дарил процесните
имоти на децата си, като той е получил земите описани в пункт 1 и 3 от
исковата молба, а неговата сестра В.-наследодателка на въззиваемите е
получила земите описани в раздел втори на исковата молба.От този момент
всеки владее имотите така, както е завета на баща им.Твърди, че както той,
така и наследниците на сестра му отдават земеделските земи под аренда и
всеки получава съответната арендна цена.Тези имоти ги владеят по начина
определен от баща му след 1999година, изминали са повече от 10 години и са
ги придобили по давност. В тази връзка по делото е представено и съдебно
удостоверение на ОСЗ с.М., в която се установява ,че за част от процесните
имоти са сключвани договори за аренда след стопанската 2013/2014година за
3
срок от 10 години.
В първоинстанционното производство ищците са дали обяснения по
реда на чл.176 от ГПК свързани с направеното възражение на ответника, но
всички са категоричини, че не им е известно дядо им да е поделил приживе
процесните имоти между децата си и да е дарил на всеки от тях част от
земеделските земи, които ползват по този начин и към настоящия момент.
Съгласно чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за
учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт.
Разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗС обаче предвижда специална форма за
действителност на договор за доброволна делба на недвижими имоти.
Съгласно тази разпоредба доброволната делба на движими вещи на стойност
над 50 лв., както и на недвижими имоти, трябва да бъде извършена писмено с
нотариално заверени подписи.
Договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор,
целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество, доколкото това е възможно, срещу което и останалите
съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално
близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността. Ако всеки от
съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в
съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за
уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е
необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците
реален дял значително се различава от стойността на дела му в
съсобствеността, договорът за доброволна делба, респ. съдебната
делба[1]спогодба, следва да съдържа и клауза за начина, по който се
извършва уравняването. Законът не установява императивно изискване за
вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между
съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с
договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в чл.69,ал.2
ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с
пари или имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде
изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и
издържа друг съсобственик. Договорът, респ. съдебната делба-спогодба ще
4
породи предвиденото в закона и целяно от страните вещно-правно действие,
ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС писмена форма с нотариална
заверка на подписите.
Жалбоподателят въпреки твърденията си за извършена такава
доброволна делба приживе от общия наследодател не ангажира доказателства
за това годин да произведат нейното правно действие.Същият многократно в
отговорите си смесва понятията, делба, дарение, разпределение ползването
или завет.За наличието на нито един от тези правни институти не са а
ангажирание доказателства, включително и за твърдяното давностно
владение.За такова съдът не може да направи извод само от наличието на
сключени арендни договори, които дори не са представени, още повече, че
същите могат да се сключат и от част от наследниците и да ползват всички
останали.
Ето защо МОС намира, че предмет на делбата са съсобствени
земеделски земи останали от общия наследодател, които следва да бъдат
включени в делбената маса, както правилно е сторил и първоинстанционния
съд.Не се установи същите в цялост или в част да са собственост само на
някой от съделителите, поради което жалбата е изцяло неоснователна и
следва да остане без уважение.
При този разбор на доказателствата МОС намира атакуваното
решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По делото не е направено искане и не са ангажирани доказателства за
разноски в производството от страна на въззиваемите, поради което и МОС
не присъжда разноски.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260272 от 15.07.2021година
постановено по гр.д.№1372/2020година по описа на Районен съд гр.Лом,
поправено с Решение 260353/27.09.2021година по описа на ЛРС по реда на
чл.247 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6