РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Пловдив, 19.01.2024 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3074 по
описа за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 8 и чл. 9, вр чл.75, ал.1, т. 2 и т. 4
от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
2. Образувано е по жалба на А.С.У., роден на *** г. в гр.
Кувейт, гражданин на Ливан, ЛНЧ **********, представляван от адвокат Т.Ч.,
срещу Решение №
16725/07.11.2023 г., постановено от председателя на Държавната агенция за
бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отказано на оспорващия да
бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статус.
В
жалбата и чрез процесуалния си представител оспорващият поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение и
иска неговата отмяна. Сочи, че административният орган не е съобразил всички
релевантни за производството обстоятелства. Твърди, че съпругата му страда от офталмологичното заболяване, което е невъзможно да бъде
лекувано в Ливан поради усложнената икономическа и социална обстановка. Сочи,
че семейството му (съпруга и малолетно дете) са причината да търси закрила, тъй
като не могат да се завърнат в страната им на произход. Като нови обстоятелства
отбелязва и настъпилото военно положение в Ливан в последните месеци и
наличието на реална опасност за живота и здравето им.
3. Ответникът –председател на Държавната агенция за
бежанците, поддържа становище за неоснователността на жалбата.
4. Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. За първи път
оспорващият е подал молба за закрила с вх№ РД 09-1668/
16.09.2019 г. на РПЦ - София. В първото административно производство чуждият
гражданин сочи, че е напуснал Ливан на 05.09.2019 г. с туристическа виза за
България и директен полет от гр. Бейрут до гр. Варна, заедно с малолетното си
дете А. А. С., гражданин на Ливан, ЛНЧ **********
и съпругата си Б. Д. З. , гражданка на Ливан, ЛНЧ **********. Между 2017 г. и
2019 г. е посещавал България още три пъти с цел гостуване и туризъм, като в две
от посещенията си е бил заедно със семейството си. Съобщава, че в страната му
на произход, в гр. Джабал, Либнан
живеят родителите му, двете му сестри и трима братя, заедно с техните
семейства. Завършил е начално образование в Ливан е притежавал сервиз за
продажба и поддръжка на мобилни телефонни апарати. Мотивира молбата си за
международна закрила с опасения за здравето и живота на семейството си поради
общото положение на несигурност в Ливан, във връзка със сблъсъците между
организацията „Хазбула“
и Израел и нестабилната политическа обстановка, както и заради замърсените
почви, вода и въздух. В допълнение изтъква проявата на нетърпимост към друзите от страна на мюсюлманите - шиити,
които били членове на организацията и уточнява, че последните са налагали
ограничения на друзите, които е трябвало да живеят
според правилата на мюсюлманите - шиити. Декларира,
че не е имал лични проблеми с официалните власти в Ливан, не е членувал в
политически партии или организации, не е получавал лични заплахи и не му е
оказвано насилие в страната му на произход. Изрично посочва, че не е имал лични
проблеми във връзка с етническата и религиозната си принадлежност.
7. По молба с вх. № РД
09-1668/16.09.2019 г., с решение № 1387
от 22.05.2020 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставянето на
статут на бежанец и хуманитарен статут на молителя. Издаденият административен
акт е обжалван от чуждия гражданин и с решение № 6972 от 07.12.2020 г. по адм. дело № 4999 по описа за 2020г. на Административен съд
София — Град (АССГ) е отхвърлил подадената жалба. С определение от 12.04.2021
г. касационната жалба, подадена от чуждия гражданин е оставена без Разглеждане
поради неспазване на срока на обжалване и решение № 1387 от 22.05.2020 г. на
председателя на ДАБ при МС е влязло в сила.
8. Същевременно с
решение № 1387 от 22.05.2020 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на съпругата на
молителя и на малолетното й дете, по подаден от нея молба за закрила с вх. № РД
09-1669 от 16.09.2019 г. на рпц -
София.
С
рег. № УП 20345 от 11.10.2021г. на РПЦ – София, съпругата на оспорващия е
подала последваща молба за предоставяне на
международна закрила, в мотивите на която е посочила като ново обстоятелство офталмологичното си заболяване „глаукома“ и невъзможността
да получи адекватно лечение в страната си на произход. С решение №
35-ОК/21.10.2021 г. интервюиращ орган на ДАБ при МС не е допуснал молба с рег.
№ УП 20345 от 11.10.2021 г. на молителката до производство за предоставяне на
международна закрила.
9. С решение № 2460 от
15.12.2021 г. по адм. дело № 2994/2021 г., образувано
по жалба от ливанската гражданка, Административен съд - Пловдив отменя решение
№ 35-ОК/21.10.2021 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС и изпраща преписката
на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата за международна
закрила съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона. В мотивите
си съдът е разпоредил, че при разглеждането на последващата
молба в общото производство по ЗУБ следва да се обсъдят представените
документи, свързани със здравословното състояние на кандидатката (епикриза от Специализирана очна болница „Пентаграм"), справки за актуалната политическа и
икономическа обстановка в Ливан, както и възможностите за лечение на
заболяването „глаукома“ в страната на произход. 9. Подадена е последваща молба за закрила
с вх. № ОК-13-677/29.06.2023 г. от съпругата на жалбоподателя за малолетното им
дете А. А. С., която е допусната до
производство за международна закрила, образувано с попълване на регистрационен лист
с рег. № УП 22222/29.06.2023 г.
10. А.С.У. е подал последваща молба за закрила с рег. № УП 20346/20.09.2022 г.
на РПЦ - София, която е мотивирал с офталмологичното
заболяване на съпругата си, невъзможността за лечението й в Ливан и съответно —
невъзможността на семейството да се завърне в страната им на произход. С
решение 40-ОК/11.10.2022 г. молба е
допусната до производство за предоставяне на международна закрила, образувано с
подаване на молба за закрила с вх. № РД 09-4058/26.10.2022 г. и попълване на
рег. лист № УП 20346/26.10.2022 г.
В
проведеното на 18.01.2023 г. интервю, кандидатът посочва, че той и семейството
му са напуснали България и са се завърнали в Ливан легално на 20.12.2021 г., по
думите му, заради отрицателното решение по подадената от него първа молба за
закрила в ДАБ при МС. Съобщава, че в Ливан той и семейството му са останали
около седем месеца, продали са къщата
си, за да имат средства за лечението на съпругата му, след което са пристигнали
отново в България през месец септември 2022 г., с туристическа виза, издадена
от българското посолство в Бейрут.
А.С.У.
заявява, че единствените мотиви за исканата от него закрила, изложени и в молба
рег. № УП 20346 от 20.09.2022 г. са свързани с офталмологичното
заболяване на съпругата му - „глаукома“, което ако не се лекува, води до пълна
загуба на зрението, и невъзможността това заболяване да бъде лекувано в Ливан.
Пояснява, че в страната му на произход условията в болниците са много лоши
липсват необходимите здравни специалисти и няма електричество. За доказване на
твърденията си във връзка със здравословния проблем на съпругата си, молителят
е приложил към цитираната по-горе молба за закрила копие на „медицински
доклад“, издаден от Специализирана болница за очи и УНГ в Бейрут, на английски
език.
Същевременно
съпругата на молителя е предоставила в своето производство епикриза
от Специализирана очна болница „Пентаграм" и
копие на писмо, издадено от болница „Айн Уазейн“ от
28.08.2021 г. От първия документ, издаден от болница „Пентаграм"
е видно, че на 04.10.2021 г. на чужденката е извършено лазерно лечение на
глаукома на дясно око, а на 02.12.2021 г. е планувана оперативна интервенция на
катаракта на ляво око. По думите на съпругата на молителя, вторият документ е
получен от ливанската болница „Айн Уазейн“ в
потвърждение на това, че здравното заведение не разполага с важни за лечението
й лекарства.
11. При тази фактическа
обстановка административният орган формирал извод за недостоверност на
представената бежанска история и неоснователност на
подадената от чужденеца молба за международна закрила. Не е кредитирано с
доверие представеното от ливанската болница удостоверение, тъй като писмото е
копие и видно на същото на български език, не се чете името на лекаря, от когото
е изготвено, като същевременно текстът
на самото писмо от една страница с дата 28.08.2021 е върху бланка, на която
ясно се вижда в долния десен край дата: април 2019 г. и че документът е от две
страници; текстът на „документа“ съдържа информация за криза в страната липса
на лекарства и допълнителни проблеми като прекъсване не електричеството и
снабдяване с горива и категоричното мнение, че в настоящата ситуация нито един
пациент не би могъл да бъде излекуван или опериран; и че не може да се определи
колко време ще продължи тази ситуация, но от към медицинска информация
единствено е посочено, че „пациентката се нуждае от имплантиране на изкуствена
леща или роговица, което не се потвърждава от издадената от болница „Пентаграм" епикриза. В
допълнение, въпреки твърденията не чуждата гражданка, че е получила писмото във
връзка с това, че болницата не разполага с необходимите за лечението й
лекарства, А.С.У., заявил в интервюто с рег. № УП 20346/18.01.2023 г., че от
болница „Айн Уазейн" не им е издавен никакъв
документ, тъй като докторите там са
отказали да извършат лечение на съпругата му. Както писмото от болница „Айн Уазейн”, така и „медицинският доклад“ от специализираната болница
в Бейрут съдържат информация за „ситуацията в Ливан“ и категоричното уверение,
че „никой не може да получи никакво лечение при такива обстоятелствен, с разликата,
че в последния „документ“ не е посочен нито пациент, нито заболяване. И двата документа
са копия и въпреки, че молителят е потвърдил
на стр. 2 от интервю с рег. № УП 20346/18.01.2023 г., че ще представи оригинала
на приложеното към молбата му за закрила писмено доказателство, той не е сторил
това нито на датата, която е посочил, нито до края на административното производство.
Твърденията
на кандидата за международна закрила, свързани с невъзможността съпругата му да
получи необходимото лечение на заболяването си в Ливан не кореспондира с
информацията, изложена в справка вх. № ЦУ-1358/08.09.2023 г. на дирекция
„Международна дейност” на ДАБ при МС, видно от която в Ливан международно
акредитираните Американска университетска болница в Бейрут, Международна
болница за очи и уши в Дбайех и Университетски медицински
център ”Сейнт Жорж“ в Бейрут, на официалните интернет
сайтове на които е предоставена актуална информация за предоставяните услуги, в
т.ч. лечение не глаукома, заболявания на
роговица (вкл. различни трансплантации на роговица) заболявания на ретината, невроофталмология
и др. Отделно в приложената справка е поместен неизчерпателен списък на контакти
на седемнайсет офталмологични центрове в Ливан. По отношение на нивото на
здравеопазване в страната, още преди появата на настоящата сложна криза в Ливан
проучва механизми за подобряване не покритието на здравните услуги и финансовата
защита, с ангажимент за постигане не Универсално здравно покритие (UHC) до 2030
г. и насочване към най - уязвимите, неосигурени групи от населението. На 7 март
2023 г., под патронажа министър - председателя Н. М. , Министерството на
общественото здраве (МОРН) и Световната здравна организация (WHO) стартира
„Националната здравна стратегия на Ливан: Визия 2030“. Инициативата става
възможна чрез финансовата подкрепа на Европейския съюз и партньорската
програмата за Универсално здравно покритие (UNC).
През
последните пет години WHO подкрепя фармацевтичния сектор интервенции като:
запълване на празнината в лекарствата за остри/хронични заболявания и избрани
животоспасяващи лекарства (за най-уязвимите и неосигурените лица); изграждане
на капацитет; оценка на добрите производствени практики и доброто управление на
лекарствата; актуализиране на списъка не лекарства; 2D система за проследяване
на баркодове за лекарства; и автоматизирана система
за логистика и управление в централния склад за лекарства. Последният е напълно
реконструиран след експлозията на пристанището в Бейрут и е разширен с около
пет пъти по отношение на капацитета за съхранение, с резервен устойчив източник
на енергия (слънчеви панели). Офисът на Световната здравна организация в Ливан
успява да увеличи мобилизацията на ресурсите пет пъти, от 20 на 100 милиона
щатски долара. Доставката на стоки, медикаменти и оборудване за информационни и
комуникационни технологии се извършва стриктно съгласно стандартите за глобални
стоки за обществено здраве. Повече от 600 000 уязвими пациенти са се
възползвали от нулево прекъсване на запасите от основни лекарства (остри,
хронични и лекарства за психично здраве).
Анализът
на тези обстоятелства е мотивирало административния орган да приеме, че мотивите, обуславящи желанието на кандидата да
получи международна закрила, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ,
а се касае за причини от личен и икономически характер. Посочел е, че съгласно
Глава II, пар. 62 от Наръчника по процедури и
критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния
комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, мигрантът
е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец,
дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и протокола от 1967 г., доброволно
напуска страната си, за да се засели другаде. Видно от изявленията на молителя
и на неговата съпруга, семейството се е завърнало в Ливан на 20.12.2021 г.,
където са останали до 23.12.2022 г., през който период са финализирали
продажбата на своята къща. Твърденията на молителя, потвърдени и от тези на
неговата съпруга, че причината да се завърнат в Ливан била свързана с дадения
от дирекция „Миграция“ срок на А.С.У. да напусне България, след влязлото в сила
решение за отказ да му се предостави международна закрила, не са приети за
достоверно и основателно. Отбелязано е, че затруднената икономическата ситуация
в Ливан, която се потвърждава от информацията, представената в приложената по
преписката справка, и нежеланието на двамата съпрузи за лечение в Ливан поради
по-неизгодните финансови възможности, не са предпоставки за предоставяне на
закрила по ЗУБ, още повече, че видно от твърденията им, те не са финансово
уязвими лица.
Кандидатът
не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по
изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, поради което не са
налице субективния и обективния елемент за прилагане на цитираната правна
норма. Заявените от молителя причини за търсене на международна закрила са
ирелевантни и недостатъчни обстоятелство за предоставяне на статут на бежанец.
Такъв статут се предоставя единствено на лично основание, при наличие на
преследване по някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - нарушаване на
основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване
на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост
(арг. чл. 8, ал. 4 от ЗУБ).
Не
са налице и основания за приложение на принципа за бежанец sur
рlасе. За чуждия гражданин
се установяват положителните предпоставки и липсват данни за отрицателни
предпоставки по чл. 8, ал. 7 и 8 от ЗУБ, поради
което искането му за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Установена
е също и липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като
молителят не твърди реална опасност от тежки посегателства, като смъртно
наказание или екзекуция. Не може да се формира извод, че той е бил принуден да
напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност
от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са
били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя
конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Относно
молителя не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ.
Отбелязано
е, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени
основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на
територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск
да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Предвид липсата на въоръжен конфликт на територията на Ливан, както и на тежки
и лични заплахи в тази връзка, органът е приел, че не се установяват и
предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Прието е, че за заявителя е налице
реална възможност да живее на територията на Ливан, където и до момента живеят
родителите му, двете му сестри и трима братя, заедно с техните семейства, без
това да създава риск за неговия живот.
За
молителя липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9, и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като той не е
заявил член на неговото семейство да имат предоставен статут в Република
България.
12. След служебна справка
се установява, че по образуваните пред ДАБ при МС отделни производства по
молбите за закрила на А. А. С. и б. д.
з. са постановени решения № 17583/20.11.2023г. и № 14491/05.10.2023г. на
председателя на ДАБ при МС, с които е отказано предоставяне на статут на
бежанец и хуманитарен статут. Посочените административни актове са предмет на
съдебен контрол по неприключили към настоящия момент с влязъл в сила съдебен
акт адм. дел. № 3034/2023г. и адм.
дел. № 3073/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив.
13. В съдебна фаза
оспорващият представя медицинска документация от проведени прегледи и
предписано лечение на Б. Д. З. , издадена от български лекари и медицински
центрове (л.203 – л. 206), чието съдържание потвърждава поставена основна
диагноза: първична глаукома със затворен ъгъл. Проведени са три оперативни
намеси, предписано е лечение с капки и регулярни контролни прегледи.
Ангажират
се също редица актуални към момента статии от електронни медии, отразяващи
атаки от Израел с бомби върху множество цели в Ливан, след нападения на „Хизбула“, и наличие на опасност за живота и здравето на
цивилното население.
Представя
се също обща резолюция на Европейския парламент от 11.07.2023г. относно
положението в Ливан (л.218), в която изрично се текущото положение в Ливан е
изключително тревожно поради политическа, икономическа, социална, финансова и
здравна криза и състояние на институционален срив.
14. Ответникът с писмени
бележки рег. № 479/10.01.2024г. и молба
рег. № 890/16.01.2024г. представя справки от „Дирекция международен контрол“
при МС за достъпа до здравни грижи в Ливан към дата 08.01.2024г. и общото
положение в Ливан към дата 15.01.2024г., според които в страната са налице
медицински учредения, които предоставят
лечение на „глаукома“. Сочат се данни към 08.01.2024г. за размяна на огън между
„Хизбула“ и израелската армия, както и над 175 жертви
на конфликта в Ливан, включително 20
цивилни. От началото на конфликта са извършени около 36 удара по позиции
на ливанската армия. Това подклажда опасения, че конфликтът може да ескалира.
15. При справка на
интернет страницата на Министерство на вътрешните работи (https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/lebanon)
за пътуванията в Ливан се установява публикувано съобщение с последна
актуализация от 26.10.2023 г. за наличие на индекс на риска Ниво 5:
Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане
на страната.
IV. От правна страна:
16. При извършената служебна проверка на
валидността и законосъобразността на оспорения административен акт съдът
намира, че същият е издадено от материлано
компетентен орган по смисъла на чл. 75 ЗУБ, в предписаната от закона форма, но
при допуснати съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание
за отмяна.
В конкретния
случай пред административния орган се образувани три производства по молби за
закрила на членове на едно и също семейство, един от които е малолетно
дете. Производствата са проведени
разделно и по всяко от тях е постановен самостоятелен административен акт на
различен етап, като последният от тях е именно актът, с който е отказан
бежански и хуманитарен статут на детето.
Според
чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на
Организацията на обединените нации /ООН/ на 21.11.1989 г., обн.
ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г. /Конвенцията/, която по аргумент на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право
на страната ни, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във
всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи. Съгласно § 2 от същата разпоредба
на Конвенцията държавите-страни по Конвенцията се задължават да осигурят на
детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като за тази цел те предприемат всички необходими законодателни
и административни мерки. По силата на чл. 2, § 1 от същия международен акт, по
който РБългария е страна, държавите-страни по
Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко
дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация,
независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите
или други възгледи, националния, етническия или социалния произход,
имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на
неговите родители или законни настойници, а съобразно
чл. 4 от Конвенцията държавите-страни по Конвенцията са длъжни да предприемат
всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване
на правата, признати в тази Конвенция. Според чл. 38, § 4 от Конвенцията в
съответствие със своите задължения, произтичащи от международното хуманитарно
право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен конфликт,
държавите-страни по Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за
осигуряване закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт,
а съгласно чл. 6, § 2 от Конвенцията държавите-страни по нея осигуряват в
максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете.
Основополагащият характер на висшия интерес на детето е потвърден във всички
европейски и вътрешни нормативни актове, относими към възникналия по делото
правен спор, несъобразени обаче, видно от мотивите на оспорения съдебен акт, от
административния съд при постановяване на атакуваното решение.
По
тези съображения настоящият състав на съда намира, че молбите за закрила,
подадени от А.С.У. и семейството му - А. А. С. – син и б. д. з. – съпруга, е следвало да
бъдат разгледани в едно общо административно производство, поради възрастта на детето
и зависимостта му от грижите на неговите родители. Разглеждането на молбите на
бащата, майката и сина в отделни производства в случая противоречи на принципа
на съвместно разглеждане на молбите на членовете от едно семейство, по аргумент
от по-силното основание на чл. 2, т. 7 и т. 13-15 от Регламент 604/2013/ЕС,
както и на Директива 2013/33/ЕС, доколкото тези актове изискват, когато молбите
се подават отделно, но в непродължителен срок от време, те да се обединят, за
да се спази принципът на неразделност на членовете на семейството. В
конкретната хипотеза молбата на детето и бащата са подадени при наличие на висящо производство по молбата
на майката, поради което не е съществувала процесуална пречка за съединяването
им за общо разглеждане.
По
отношение на децата, търсещи или получили закрила, специалният закон - ЗУБ не
въвежда различна или по-особена дефиниция за дете от вече уредената в общите
закони. Децата - бежанци не са обект на самостоятелни разпоредби в ЗУБ, а се
обхващат от разпоредбите относно членовете на семейството, тъй като в обичайния
случай децата се придружават от единия или двамата родители. Така тяхното
правно положение, права и задължения, както и изходът от производството им
зависят пряко от положението на родителите, доколкото децата рядко имат причини
за бягство и търсене на закрила като бежанци, които да са различни от тези на
техните родители - обстоятелство, което се обяснява и от съвместния живот и
обща съдба, която споделят. Това е така, защото при разглеждането им в отделно
производство е възможно да се постановят административни актове с различен
резултат, или при обжалването им да се достигне до предоставяне на международна
закрила само на детето, което ще остане в чужда държава без своя родител, или
обратното - да се предостави претендирания статут в полза на родителя, а детето
да се върне само в страната по произход, което не следва да се допуска.
Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година
относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила
въздига висшия интерес на детето като основополагащ при процедурата за
предоставяне на международна закрила още в преамбюла: "(33) Висшите
интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки
при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните
права на Европейския съюз („Хартата“) и Конвенцията на Организацията на
обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия
интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под
внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в това
число и неговия произход." Според § 1, т.11 ДР на ЗУБ "Най-добрият
интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 ДР на Закона за
закрила на детето, съгласно който текст "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето г) опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Ето защо
при провеждането на производството молбите за закрила на придружените деца не
следва да се разглеждат отделно от тези на техните родители или други
пълнолетни лица, които отговарят за тях по силата на закона или обичая, понеже
децата рядко имат собствена бежанска история или
причини за преследване, които да се различават от тези на техните родители или
близки роднини, поради което законодателят въвежда презумпция, че децата на
признатите бежанци също се смятат за бежанци, без да е необходимо по отношение
на тях да се установява изрично лична история на преследване или заплаха против
живота, личността или свободата им - чл. 8, ал. 9 ЗУБ. По същия начин законът
урежда и статута на децата на чужденците с предоставен хуманитарен статут - чл.
9, ал. 6 ЗУБ. Единственото условие, което се поставя и в двата случая, е децата
да не са встъпили в брак, както е посочено в Насоки за застъпничество: Достъп
до международна закрила на децата бежанци в Република България, издадени от
Български съвет за бежанци и мигранти. В този смисъл
е и принципната разпоредба на чл. 32 АПК, по силата на която по производства, в
които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо
състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се
започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.
На
основание чл. 142, ал. 2 АПК, се установява и друго самостоятелно основание за
отмяна на оспорения административен акт, тъй като към момента на приключване на
устните състезания се установява удостоверена по надлежния ред ескалация в
общата обстановка в страната на произход на молителя и повишен риск за живота и
здравето на цивилното население на Ливан, която има пряко отношение към
законосъобразността на преценката за наличие на предпоставките за предоставяне
на бежански и/или хуманитарен статут на оспорващия и членовете на семейството
му. Предметът на настоящия съдебен спор не позволява разрешаването на спорния
въпрос от съда по същество (чл. 172, ал. 2, пред. 2 АПК), поради което
преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при
спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
V. По съдебните разноски:
17. Разноски в настоящото производство не
се претендират, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 16725/07.11.2023 г.,
постановено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет, с което е отказано на А.С.У. да бъде предоставен статут на бежанец и
хуманитарен статус.
ВРЪЩА преписката на председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне по
молба с вх. № РД 09-4058/26.10.2022 г. за предоставяне на закрила, подадена от А.С.У.,
при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ шест месечен срок за произнасяне на административния
орган, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: