Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 687
гр.Русе, 24.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8320 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 6781/2018 г. по
описа на РРС за сумата от 1500 лв., представляваща главница, 259,52 лв.–договорна лихва за периода 19.06.2017
г.-13.02.2018 г., 546,40 лв.–такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода 18.07.2017 г.-13.02.2018 г., 165 лв.–такса
разходи за събиране на просрочени вземания, 70 лв.–такса разходи за дейност на
служител, 546,40 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 18.07.2017 г.-13.02.2018 г., 88,68 лв.–обезщетение за забава за
времето 20.06.2017 г.-01.10.2018 г., съставляващи вземания по Договор за
паричен заем № 5357939/19.05.2017 г., със законната
лихва върху първата стойност, считано от 02.10.2018 г., както и 137,52
лв.–разноски за заповедното производство.В предвидения в закона срок длъжницата
подала възражение.
Твърдят, че на
19.05.2017 г. от “Вива кредит” ООД на ответницата бил
предоставен кредит в размер на 1500 лв. Заемополучателят
удостоверил с подписа си получаването на сумата, че се задължава да я върне по
начин и в срок, указан в контракта, както и че е уведомен предварително за
съществените условия на сделката.Ответницата се съгласила да върне заема, ведно
с договорната лихва от 262,92 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски от по
195,88 лв., начиная от 18.06.2017 г. Падежът на
последната погасителна вноска бил определен на
13.02.2018 г.
На основание
сключения договор за заем и Тарифа на “Вива кредит”
ООД, относима към договори за паричен заем, при
забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен
заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава Заемателят
дължи на Кредитора заплащането на 10 лв., а на единадесетия и двадесет и петия
ден забава-15 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да
превишава 175 лв. за заемни суми от 500 лв. до 1500 лв.С тази стойност се
покриват направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за
събирането на просрочените вземания.С оглед допуснатата от ответницата забава,
сумата била начислена от кредитора.
Страните се
договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема с повече от 57 календарни дни, на
петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на
Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70 лв., представляваща
направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
на лице/ служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора- поръчител физическо лице, което да
отговаря на визираните в контракта изисквания, както и да представи на
дружеството определени документи.Това изискване не било изпълнено от
ответницата.В тази връзка на лицето била начислена неустойка от 614,70
лв.Страните постигнали съгласие тя да бъде разсрочена на 9 равни вноски от по
68,30 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Подписвайки
договора за кредит, Заемателят заявил, че преди
подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга
по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем,
предоставяна от кредитора, което обстоятелство е декларирано от Заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние.За извършената от
Заемодателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен
заем насрещната страна дължи такса в размер на 614,70 лева.Съконтрахентите
се споразумели тя да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 68,30
лв., включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължат на
падежните дати на погасителните вноски.Така погасителната вноска, която
следвало да заплати Заемателя, възлязла на
общо 332,48 лв.
Подписвайки
договора, страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят
дължи законна лихва за забава за всеки ден просрочие.За
периода 20.06.2017 г.-01.10.2018 г. на ответницата били начислени 88,68 лв.
Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението, заемополучателката погасила само 150 лв.С тях считат, че са
погасени такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит-68,30
лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания-10 лв., неустойка -68,30 лв. и договорна лихва-3,40 лв.
Твърдят, че на
01.03.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. между “Вива
кредит” ООД (цедент) и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД (цесионер), по силата на което “Вива кредит” ООД е прехвърлили в полза на “Агенция за
събиране на вземания” АД /сега ЕАД/ процесните
вземания.
Старият
кредитор упълномощил ищеца от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3
от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на “Вива
кредит” ООД, чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-ВИВ/5357939 от 06.03.2018 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор
за паричен заем.Пратката се върнала в цялост, като в обратната разписка било
отбелязано, че е непотърсена.Намират, че длъжникът следва да се счита уведомен
за извършеното прехвърляне на дълга с факта на връчване на книжата по
настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 6781/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата В.Б.А.оспорва
исковете.Наведени са доводи за допуснати от заемодателя нарушения на ЗПК и ЗЗП,
водещи до нищожност на процесния договор.Претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 6781/2018 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В.Б.А. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за паричен заем № 5357939/19.05.2017 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2018 г., както и 137,52 лв.–разноски
за заповедното производство.Актът е връчен на длъжника на
15.10.2018 г.В срока по чл.414 от ГПК било подадено възражение.Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 16.11.2018 г. Исковата молба по настоящото дело
е постъпила на 12.12.2018 г.
По делото няма
спор, че на 19.05.2017 г., след направено предложение за сключване на договор
за паричен заем (л.8), в което е упоменато, че се касае до кредит от 1 500
лв., разсрочен на девет вноски от по 195,88 лв., с включена част по целия ГПР, на
същата дата такъв контракт под № 5357939 бил подписан между ответницата и ”Вива Кредит” ООД.Дружеството
предоставило на В.А. уговорената сума, която лицето се задължило да върне заедно с
договорна лихва за времето от 18.06.2017 г. до 13.02.2018 г. на вноски от по 264,18
лева, включващи и договорна лихва от общо 262,92 лв., при фиксиран ГЛП от 40,30
% и ГПР от 49,46 %, както и цена на допълнителна
услуга за експресното разглеждане на документи за одобрение на паричен заем в
размер на 614,70 лв.(чл.2 ал.3).
Заемополучателката е удостоверила с подписа си, че е
получила сумата (л.16), както и че е запозната с Тарифата на дружеството,
актуална към 19.05.2017 г. (чл.12).Последният документ не е представен в ход ан
анастоящото производство.
Според чл.4 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение на задълженията
му по договора, а именно физическо лице-поръчител, което да отговаря на
визираните в документа изисквания, или банкова гаранция.
По делото няма
спор, че ответницата не е изпълнила това задължение.В тази връзка в договора е
предвидено, че кредиторът има право на неустойка в размер на 614,70 лв., разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер
на 36,94 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем или окончателната месечна вноска по кредита била определена на
332,48 лв.
Съгласно чл.8
ал.2, при допусната забава, заемополучателката дължи
законната лихва за всеки ден просрочие.
Според чл.3
ал.1 т.1 от договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Срокът на действие на договора е изтекъл на 13.02.2018 г.
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД признават, че ответницата
е погасила 150 лв. от дълга.
С Договор за
прехвърляне на вземане от 22.01.2013 г., с Приложение 1 към него от 01.03.2018
г., ”Вива Кредит” ООД прехвърлили на ищеца, към него
момент ООД, вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични
заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това
число и дълга на В.А.(л.22), за което било направено изисканото в чл.99 ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.20).Цедентът дал съгласието си и
упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за
цесията всички длъжници (л.26).
По делото са представени доказателства, че до
ответницата е било изпратено уведомително
писмо от 06.03.2018 г. (чрез БП), върнато като непотърсено.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и пи
стария кредитор, е посочило, че към
датата на подаване на заявлението дългът на ответницата възлиза на 1 500
лв.-главница, 259,72 лв.-договорна лихва, начислена от 19.05.2017 г., а дължима
от 18.06.2017 г. до 13.02.2018 г., неустойка по чл.4 ал.2-546,40 лв., такса за експресно
разглеждане на документи по чл.1-546,40 лв. За времето 18.06.2017 г.-13.02.2018
г., такса разходи за събиране на просрочени задължения-165 лв. И 70 лв.-такса
за ангажиране дейността на служител, и обезщетение за забава за времето 23.06.2017
г.-01.10.2018 г.-143,37 лв.Експертът е пояснил, че вземанията за разходи е
определил по действащата тарифа на първоначалния кредитор, публикувана на сайта
на дружеството.Вещото лице е посочило, че уговореният между страните ГПР
съответства на ограниченията, визирани в чл.19 ал.4 от ЗПК.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415
ал.4 от ГПК, предвид което претенциите са допустими.
По делото са
ангажирани доказателства, че “Вива Кредит” ООД и ответницата са
били обвързани от облигационно правоотношение във връзка със сключени между
тях договор за паричен заем от 19.05.2017 г.
със срок на действие до 13.02.2018 година, при условия и за суми, така, както е
заявено по исковата молба.Ответната страна не оспорва, че заемодателят й е
предал реално уговорената сума.
В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на заемополучателката, като правата му
произтичат от договор за цесия от 22.01.2013 г., произвел действие
от 01.03.2018 г.Няма спор, че с този контракт ”Вива
Кредит” ООД надлежно са прехвърлили вземането
си към
ответницата на ”Агенция за събиране на вземания”.Разпоредбата на чл.26
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност.В процесния случай
страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен
от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото
цесионерът действа като пълномощник на
цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да
упълномощи друго лице, в това число и
самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на посоченото
условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99 ал.4
от ЗЗД.Ответната страна няма възражение в този аспект.Уведомяването на
длъжника за смяната на кредитора е станало в хода на настоящия процес
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е небанкова
финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и
ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компететност, то същата има белезите на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.Същевременно към него е приложима и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006
г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът
има задължение
да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е
налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229
от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е
налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение
по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и
др./.
Общата
потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители
и търговци са нищожни, когато липсва
индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за
всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е
в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова
услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на
степента си на информираност.В конкретния случай, съдът приема, че начинът на
договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една
от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително
равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.
Преди всичко, по делото не се установи, ответницата да е получила преддоговорна информация от заемодателя за точните
параметри на кредита.В представеното предложение за сключване на договора не се
съдържа информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и за клаузите за
неустойка и такси.В този смисъл клаузите на процесния
договор по отношение на ГЛП и ГПР са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от
ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Същевременно за ГЛП и ГПР ищецът не
доказа да са били индивидуално уговорени с ответницата, за да е
приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП.При позоваване на
неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка
от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски
договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І
т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на
оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за спора.Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП е
клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при
достатъчно информиран избор, я е приел.В случая обаче няма данни ответницата да
е разполагала с такъв избор.В този смисъл, съдът намира, че посочените клаузи
са нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от
ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/.
Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния
договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия
договор–чл.146 ал.5 от ЗЗП.Съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части.В случая не е налице нито една
от тези две хипотези.В случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била
съобразена. Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да
съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това
императивно законово изискване не е било спазено.
Съдът счита,
че в процесния случай между страните липсва
постигната уговорка относно дължимост на такса за
разходи.Действително ответницата е декларирала, че е била запозната и приема действащата
към 19.05.2017 г. Тарифа за таксите на
кредитната институция.Такава не е представена по делото.В този смисъл съдът намира, че липсват
доказателства за съвпадане на волята на съконтрахентите,
ако заемателят забави плащането на падеж на
погасителна вноска, той да дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи
и такса ангажиране на служител.Дори да се приеме, че такъв изискуеми вземания произтичат
от текст в тарифата на първоначалния кредитор, то тези клаузи са нищожни.Макар вземанията да са
наименувани „такси“, то срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а точно
обратно–изискуемостта на тези вземания следва автоматично от изпадане на
длъжника в забава.При това става ясно, че това не са такси, защото не се дължат
заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на
клаузите да служат за обезщетение за вреди от забавата.Така, както са уговорени тези „такси“,
всъщност представляват неустойки.Съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава има предвидено в договора и
то е съизмеримо със законната
лихва.По
изложените съображения процесните клаузи преследват забранена от закона цел да
се присъдят още две обезщетения за забава.Те влизат в
пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК и следва да се приемат
за нищожни.Тези наказателни клаузи са и в пряко противоречие със забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си те представляват неустойки, излизащи извън
присъщите им от закона функции.Оттук следва недължимост на
претендираните вземания за такси разходи от 165 лв. и такса за ангажиране на служител
от 70 лв.
Нищожна
е и клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечения по
кредита.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този
смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или
банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията,
като в процесния случай то е драстично.Според чл.16
от ЗПК, проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши
преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се сключи
договора за кредит.В конкретния случай проверката за кредитоспособност е
извършена въз основа на попълнен от ответника
формуляр и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква
да представя обезпечение и да заплаща
неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните
вноски.
Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за кредиторо
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.Подобна
неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с оглед нищожността на клаузата по чл.4 от
договора съдът намира, че ответникът не дължи търсената неустойка в размер на 546,40
лв.
Съдът
намира за нищожна и търсената такса за експресно разглеждане на
документите.Същата е включена в месечните вноски, като завишава съществено
кредита, без икономически по-слабата страна да има възможност да договаря по
това условие.
С оглед
констатираната нищожност на договора, поради противоречие със закона, съгласно
чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по контракта.Ответникът е
заплатил на първоначалния кредитор общо сумата от 150 лв.В този случай той
продължава да дължи на ищеца разликата до предоставената главница от 1 500 или 1 350
лв.Сумата се следва със законната лихва
от датата, посочена в заповедта за изпълнение. Мораторна лихва върху получената чиста
стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
което в процесния случай се явява исковата молба.
При съобразяване на т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство.С оглед
изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за двете производства
съразмерно с уважената част от исковете, а на ответницата-съобразно
представените от нея доказателства по това дело за действително извършено
плащане в полза на представляващите я по спора адвокати в размер на 400 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.А., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.П.П. и адв.В.Й.,***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от 1 350 лв.-главница по
Договор за паричен заем № 5357939/19.05.2017 г., цедирана
им на 01.03.2018 г. от “Вива кредит” ООД, със законната лихва върху нея,
считано от 02.10.2018 г. до окончателното плащане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3608 от 04.10.2018 г. по
ч.гр.дело № 6781/ 2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на В.Б.А.,
ЕГН **********,***, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 6781/2018
г. по описа на РРС над 1 350 лева
до 1 500 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем № 5357939/19.05.2017 г., 259,52 лв.-договорна лихва за периода
19.06.2017 г.-13.02.2018 г.546,40 лв.-такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит за периода 18.07.2017 г.-13.02.2018 г., 165
лв.-такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70 лв.-такса разходи за
ангажиране на служител, 546,40 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно
задължение по чл.4 от договора за периода 18.07.2017 г.-13.02.2018 г., 88,68
лв.-обезщетение за забава за времето 20.06.2017 г.-01.10.2018 г., присъдени им
със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 3608 от 04.10.2018 г. по ч.гр.дело № 6781/ 2018 г. по
описа на РРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.Б.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.П.П. и адв.В.Й.,***, да заплати на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, по
банкова сметка ***: ***:UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 296,05 лв.-разноски по настоящото дело и 58,45
лв.-разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, да заплати на В.Б.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.П.П. и адв.В.Й.,***, по посочена от нея банкова сметка, ***,97 лв.-разноски
по делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/