№ 27
гр. Б., 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810101218 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал. 1 от ГПК.
“Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№*, с ЕИК:*, чрез
юрисконсулт А. Х. Т. моли да бъде признато за установено по отношение на „С.“ООД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:Б., ул.Х. А.“№* за съществуване на вземането
на „Т. С.”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 481 от 12.05.2023г. по ч.гр.д.№ 786/2023г. по описа на РС-Б., както следва:
за сумата-главница от 401.96 лева /четиристотин и един лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща задължение за доставена през периода от 01.12.2019г. до
30.04.2021г., но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., *,
обл.С., общ.Т., бул. „Г. Д.“, бл.*, магазин за трикотаж, инсталация *, аб.№*, както и за
сумата от 109.74 лева /сто и девет лева и седемдесет и четири стотинки /, представляваща
лихва за периода от 31.01.2020г. до 08.11.2022г., както и за сумата от 1.15 лева /един лева и
петнадесет стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
горната сума главница, считано от 13.02.2023г. до окончателното изплащане. Ищецът моли
да му се заплатят направените разноски по делото.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт П. Н. е депозирала писмена молба с
вх.№ 8501 от 06.12.2023г., с която заявява, че поддържа исковата молба, която моли да бъде
уважена и да се присъдят направените по делото разноски и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, за които не представя списък за разноските по чл.80 от
ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ответника.
Ответникът-„С.“ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник адв. И. Ж. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 7567 от 03.11.2023г., който е
в предвидения в закона срок.
1
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подробни съображения,
за това, че не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като ответното дружество
не е собственик на магазин за трикотаж на адрес-гр.С., бул. Г. Д. № *, както и не е ползвало
този имот по никакъв начин и никога не е било клиент на „Т. С.“ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на този имот. Управителите на ответното дружество не са
упълномощавали лице да подписва Договор № 1326 от 31.05.2002г. с „Б. Б.“ООД. В
представените от ищеца доказателства ЕИК на ответното дружество е различно от
действителното, тъй като е посочено ЕИК:*, както и в различните доказателства е посочено
различна правна форма- ЕООД и ООД. Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят на
ответника направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80
от ГПК/л.236/.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. И. Ж. от САК оспорва исковете и
твърди, че представляваното от него търговско дружество е различно от това, посочено като
абонат на ищеца, тъй като ответното дружество е с ЕИК *, а посоченото във фактурите
търговско дружество „С.“ООД е с ЕИК: *. Твърди, че ответното дружество не е собственик
или ползвател на магазина в гр.С., на който е доставяна от ищеца топлинна енергия през
процесния период от време.
Допуснатото на основание чл.219, ал.1 от ГПК трето лице помагач на ищеца
„Б. Б.“ООД, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №786/2023г. по описа
на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 12.05.2023г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 481 от 12.05.2023г. по ч.гр.д.№ 786/2023г. по описа на РС-Б. за изпълнение на
парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има не заплатени
задължения, произтичащи от ползване на доставена от ищеца топлинна енергия през
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., *,
обл.С., общ.Т., бул. „Г. Д.“, бл.*, магазин за трикотаж, инсталация *, аб.№*.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на
30.05.2023г., след като е получил описаната по-горе заповед за изпълнение на 17.05.2023г.,
чрез управителя на дружеството Б. Г.. Във възражението е посочил, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение. Дружеството не притежава имоти на
територията на гр.С.. Не е наемало такъв и не е ползвало, поради което „С.“ООД няма
задължения за незаплатена топлинна енергия към Т. С. ЕАД. Прави възражение за
погасяване по давност.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността на предяви
иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 12.07.2023г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1218/2023г. по описа
на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в РС-Б. на 19.07.2023г.,
изпратена по пощата с п.кл. от 18.07.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК.
От приложеното копие от нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело №* от
25.04.2003г. на нотариус № 259-В. Б., с район на действие СРС, се установява, че търговско
дружество „С.“ООД с ЕИК: *, чрез управителя му И. И. К. е прехвърлил правото на
2
собственост на две физически лица- Л. А. Т. и М. Г. Х. върху магазин за трикотаж, находящ
се в гр.С., *, обл.С., общ.Т., бул. „Г. Д.“, бл.* вместо плащане на дружествените им дялове
на обща стойност от 6960лв.
От горното се установява, че до 25.04.2003г. процесният магазин за трикотаж е бил
собственост на „С.“ООД с ЕИК: *, а след това на две физически лица, посочени по-горе.
Видно от приложените по делото писмени доказателства- копия от извлечение от
сметка за абонатен номер *, копие от договор № 1326 от 31.05.2002 г., от протокол от
19.03.2002 г., от протокол от 18.03.2002г., от декларация от Ц. М. М. от 04.06.2002г. с
нотариална заверка на подписа рег. № 3805 от 04.06.2002г., на нотариус рег. № 265-В. Я., с
район на действие РС-С., копие от удостоверение изх. № 68-00-1033/3/ от 22.08.2022г., от
договор Д-О-60 от 22.05.2018г. при Общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребители
в град С., от индивидуални справки за използвана топлинна енергия, както и от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Д. В. и обясненията на в.л. В.,
дадени в открито съдебно заседание, се установява, че същата е работила по издадени
фактури от ищеца за стойността на доставена топлинна енергия до фирма С. ООД с идент.
№ * и се отнася до магазин за трикотаж, находящ се в гр.С.. В този смисъл са и обясненията
на в.л. Д. В. по изготвената от нея съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото.
От друга страна от приложеното удостоверение № 20231102174031 от 02.11.2023г. от
Агенцията по вписванията, се установява, че ответното дружество е „С.“ООД с ЕИК: *.
Различно е търговското дружество отразено като продавач на процесния магазин, до който
ищецът е доставял топлинна енергия и описано в нотариален акт № № *, том*, рег. № *,
дело №* от 25.04.2003г. на нотариус № 259-В. Б., с район на действие СРС, което дружество
е със същото наименование „С.“ООД, но с друг ЕИК: *. В издадените от ищеца фактури за
стойността на доставената топлинна енергия за процесния период от време за получател е
посочено „С.“ООД с ЕИК: *, т.е. търговско дружество, различно от ответното, тъй като са с
различни ЕИК/единен идентификационен код/.
От приложено от ответника писмено доказателство, а именно копие от Справка №
1438817/02.11.2023г., чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за
всички служби по вписванията, за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от
01.01.1991г. до 02.11.2023г., се установява, че ответното дружество не е собственик на
недвижими имоти, находящи се в гр.С..
Видно от приложените справки от Търговския регистър към датата на откритото
съдебно заседание на 26.01.2024г. се установява, че ответното търговско дружество
„С.“ООД с ЕИК: * е различно от търговско дружество „С.“ООД с ЕИК: *.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
които са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от предявените искове е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като се установи от приложените писмени
доказателства- копие от нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело №* от 25.04.2003г. на
нотариус № 259-В. Б., с район на действие СРС, Справка № 1438817/02.11.2023г., чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по
вписванията, за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991г. до
02.11.2023г. за ответното дружество, обясненията на в.л. В. и в.л.В. по приетите съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, че са работили по фактури, издадени от ищеца
3
за стойността на доставена топлинна енергия на „С.“ООД с ЕИК: * и ответното дружество
„С.“ООД с ЕИК: * в периода от 01.01.1991г. до 02.11.2023г. не е собственик или ползвател
на обект-магазин за трикотаж, находящ се в гр.С., бул. Г. Д. №*, за което не се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца за консумирана топлинна енергия, доставяна до магазина
за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г.
Не е спорно между страните, че между тях няма сключен договор за доставяне на
топлинна енергия, както и че обектът, описан по-горе с аб.№* е топлоснабден и ищецът е
доставял топлинна енергия за процесния период от време.
Спорното е, че ответното дружество за този период от време не е бил собственик или
ползвател на този обект.
От събраните писмени доказетлства, описани по-горе и приетите съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза заедно с обясненията на вещите лица, дадени в
открито съдебно заседание се установява, че ответното дружество „С.“ООД с ЕИК: * не е
било собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.С., представляващ
магазин за трикотаж. По делото има представени безспорни доказателства от ищеца, че до
25.04.2003г. този обект е бил собственост на търговско дружество „С.“ООД с ЕИК: *, което
е различно от ответника по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без правно основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който да се защити. а да бъде уважен предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е
бил собственик на топлоснабдения имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за
стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно
правно основание ответникът да потребява тази енергия, стойността и количеството на
потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата,
както и че е поканил ответника да плати сумите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период от време се регулират със Закона
за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно & 1,т.33в от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното
предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди-по аргумент от чл.149,
ал.1,т.3 от ЗЕ.
В случая по делото е установено, че процесният имот-магазин в гр.С. е бил
топлофициран и че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Неоснователността на иска произтича от факта,
че ответното дружество не е собственик и ползвател на този магазин, който е топлоснабден
и не се е обогатил, спестявайки разходите, които е трябвало да направи за заплащане на
стойността на тази енергия и на услугата дялово разпределение.
С оглед на горното, съдът намира за неоснователни предявените искове за установяване
дължимост на претендираните суми срещу ответното дружество „С.“ООД с ЕИК: *, което не
е собственик или ползвател на топлоснабдения имот- магазин в гр.С., респективно същите
следва да бъдат отхвърлени.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ищецът на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати
на ответника сумата от 400лв./четиристотин лева/ за направени разноски по делото за
4
платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие от 02.11.2023г., което е в минимален размер съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и няма основания за намаляването му и приложението на чл.78,
ал.5 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
“Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№*, с ЕИК:*, чрез
пълномощник юрисконсулт А. Х. Т. срещу „С.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:Б., ул.Х. А.“№*, за признаване на установено по отношение на ответника
„С.“ООД с ЕИК: *, за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 481 от 12.05.2023г. по ч.гр.д.№
786/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 401.96 лева
/четиристотин и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща задължение за
доставена през периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., *, обл.С., общ.Т., бул. „Г. Д.“, бл.*, магазин за
трикотаж, инсталация *, аб.№*, както и за сумата от 109.74 лева /сто и девет лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за периода от 31.01.2020г. до
08.11.2022г., както и за сумата от 1.15 лева /един лева и петнадесет стотинки/,
представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума главница,
считано от 13.02.2023г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№* да
заплати на „С.“ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:Б., ул.Х. А.“№* сумата
от 400лв. /четиристотин лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б. Б.“ООД-гр.С., бул. Б. Б. № *
като трето лице помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5