Р Е Ш Е Н И Е
№І-10 26.02.2015г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд гражданска колегия На четвърти февруари две хиляди и петнадесета година В открито
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Мариана Маринова
Членове: Пламена Върбанова
мл.с. Яна Атанасова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Атанасова
въззивно гражданско дело № 2249 по описа за 2014
година
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 2043/29.10.2014г., постановено по гр.д.№ 3246/2014г., Районен
съд – гр.Бургас се допуска развод и прекратяване на брака между Г.Д.Ч., ЕГН: **********, от гр.Б., ул.„Ц.С.” № **, вх.*,
ет.*, ап.*, и М.Т.Ч., ЕГН: **********, от гр.Б., ул.„Ц. С.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, сключен с Акт за граждански брак №
498/07.10.1993г. на ОНС - С., поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
като се обявява, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.
Със същото
решение се предоставя на
съпруга Г.Д.Ч.,
ЕГН: **********,
ползването на семейното жилище, находящо в гр.Б., ул.„Ц. С.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, а също така се постановява след прекратяването на брака
съпругата М.Т.Ч. да продължи до носи брачното си фамилно име - Ч..
С цитирания съдебен акт се
осъжда от една страна Г.Д.Ч., ЕГН: **********, от гр.Б.,
ул.„Ц.С.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лв., а от друга
страна М.Т.Ч., ЕГН: **********, от гр.Б., ул.„Ц. С.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лв.
Пред настоящата инстанция
производството е образувано по въззивна жалба на Г.Д.Ч. - ищец в
първоинстанционното производство против Решение № 2043/29.10.2014г.,
постановено по гр.д.№ 3246/2014г., Районен съд – гр.Бургас в частта му относно
произнасянето на първостепенния съд по отношение на вината за дълбокото о
непоправимо разстройство на брака.
Жалбоподателят - ищец твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречиво. Излагат
се доводи за наличие на жилищна нужда от страна на ищеца и напускане пределите
на Република България респ. необитаване на имота от страна на ответницата през
периода 2009г. – 2014г. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал показанията
на свидетелката Т., а не на свидетеля П. Навеждат се също така твърдения, че доказано от
доказателствата по делото е, че ищецът, а не ответницата, е издържал
семейството. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е обсъдил данни за
жилищната нужда, здравословното състояние и доходите на съпрузите. Причина за
разделното живеене на съпрузите било поведението на съпругата, която трайно
живеела в чужбина и по отношение на която липсвали данни по делото да работи.
Навеждат се доводи и за упражнено психическо и физическо насилие от
пълнолетните вече деца и съпругата спрямо ищеца. Извършва се и подробно
изложение на фактите относно възпрепятстване достъпа на ищеца до семейното
жилище. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, като се приеме,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата.
Претендира се присъждане на направените разноски.
В законовия 14 - дневен срок по
чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор.
В същия се излагат доводи, че обжалваното решение е постановено съобразно
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено.
Твърди се, че ищецът – въззивник не живеел постоянно в процесното жилище.
Излагат се доводи за липса на доказателства по делото, които да дадат основание
разводът да се постанови само във вина на ответницата – въззиваема. Изтъква се,
че тя живеела в Г., за да се труди там и да осигури издръжка на семейството си.
Твърди се, че поведението на съпруга съдържа много повече брачни поведения от
това на съпругата. Моли се да бъде оставена без уважение като неоснователна въззивната
жалба на ищеца - въззивник, а обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Претендира се присъждане на направените разноски.
БОС
при въззивната проверка по съществото на спора, като взе предвид наведените от
страните доводи, събраните по делото доказателства и съобразно закона установи
следното:
Видно
от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак №029405 от
07.10.1993г., издадено от Общински народен съвет – гр.С., Г. и М. Ч. са
сключили граждански брак в гр.С. на 07.10.1993г., за което е съставен акт за
граждански брак № 498/07.10.1993г. на ОНС - С..
По делото липсват доказателства страните да имат
родени по време на брака си ненавършили пълнолетие деца.
Представено и копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 52, т.VІІІ, дело № 2743/1996г., съгласно който Г.Ч. е закупил
апартамент със застроена площ от 85,27 кв.м., находящ се в гр.Б., ул.„С.” № **, състоящ се от дневна с кът за хранене, кухня-бокс,
две спални, баня, тоалетна и антре. Видно е, че имотът е придобит от ищеца по
време на брака му с ответницата, поради което и предвид липсата на
доказателства към момента презумпцията на чл.21, ал.1 СК да е успешно оборена
по съдебен ред, следва да се приеме, че този имот е принадлежал общо на двамата
съпрузи при режим на съпружеска имуществена общност. По делото не се спори, че
именно това е настоящото семейно жилище на страните.
Представен е и нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот от 13.07.2001г., с който Г.Ч. е закупил дворно място от 900 кв.м.
в с.Т., община К., като
следва да се приеме, че и този имот е станал съпружеска имуществена общност на
страните по делото като придобит по време на брака им.
По делото не се спори, а и се установява от събраните
доказателства, че въззиваемата - М.Ч. понастоящем пребивава в Република Г.,
където полага труд от около пет години.
Като доказателства по делото са приети и
молба-декларация за паричен превод от 05.07.2010г., както и преводно нареждане
от 06.07.2009г., от които е видно, че по време на фактическата ми раздяла ответницата
е превеждала парични суми по банкова сметка на съпруга си.
При
така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
В
настоящото производство спорен се явява въпросът, чия е вината, довела до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между страните.
Брачната вина съставлява субективното
отношение на съпрузите към брачните им нарушения и техния резултат – дълбокото
и непоправимо разстройство на брака. Определените в Глава трета от СК
лични отношения между съпрузите имат
различни аспекти – нравствен, битов, биологичен, правен и пр. Задължение на
съпрузите е да изграждат своите взаимоотношения на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, както повелява и нормата
на чл.14 СК, а нарушението на това задължение съставлява брачна
противоправност.
Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, настоящият съдебен
състав приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и
подкрепа между членовете на семейството.
Налице е задължителната практика в тази насока, съдържаща
се в ППВС №1 от 1957г., съобразно която сме изправени пред хипотезата на дълбокото
разстройство на брака когато е разкъсана общността между съпрузите, липсва
взаимна любов, доверие и уважение между тях, липсват взаимопомощ и другарски
отношения; състояние, при което брачната връзка е само формална, без
необходимото вътрешно съдържание. В този смисъл
е и ППВС №10 от 1971г., което приема, че дълбокото и непоправимо разстройство
на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за
живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите
липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи
брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може
да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите, като
една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се
счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът
е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото, дали тя е причина
или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В настоящото производство се установи от
събраните свидетелски показания, които съдът кредитира при спазване
разпоредбата на чл.172 ГПК, че страните са във фактическа раздяла от около пет години. От доказателствата по делото се
установява също така, че въззиваемата
е напуснала семейното жилище и е отишла да живее и работи в чужбина. Действително
по делото не е представен трудов договор на същата. Този факт обаче се
установява безпротиворечиво от
показанията и на тримата разпитани пред БРС свидетели /включително и тези,
ангажирани от ищеца/. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че
въззиваемата е пребивавала в Република Г. с цел полагане на труд и финансово
подпомагане на семейството й.
Въззивникът в настоящото
производство навежда доводи, че по делото не са налични доказателства за
извършени преводи от страна на въззиваемата на сумата в размер на 23 000 евро,
както е приел БРС. Тези доводи обаче не се споделят от настоящия съдебен
състав, като по делото се доказа безспорно, че същата все пак е изпращала парични
средства на съпруга си през периода на раздялата /видно от представената молба
– декларация за паричен превод – стр.79 от делото и преводно нареждане – стр.81
от делото/. Изложеното навежда към извода за полагане на грижи от страна на
въззиваемата за семейството и в частност за съпруга й. Следва да се има предвид
също така, че от своя страна въззивникът също не е положил в пълен обем
необходимите усилия за заздравяване на брачната им връзка. В случай, че той е
желаел запазване на брака и хармоничните отношения в семейството, същият е
можел да последва съпругата си в страната, която същата полага труд, което
обаче не е сторено.
На следващо място и двамата съпрузи взаимно си
отправят обвинения за подмяна на патрона на входната врата в семейното жилище и
по този начин за недопускане на другия съпруг в същото, като сочат и
доказателства в тази връзка. Наличието на поведение в горния смисъл от страна и
на двамата съпрузи, навежда към извода за тяхна обща вина за разрушаване на
брачната връзка. В този смисъл причината за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло и с нежеланието на
двамата да положат усилия и възникналите между тях недоразумения да бъдат
преодолени.
Жалбоподателят
е изложил в депозираната въззивна жалба и доводи относно семейното жилище,
които настоящият съдебен състав счита за напълно неотносими и ирелевантни към
настоящия спор. Това е така, тъй като въззивникът е ограничил предмета на
въззивното обжалване единствено до въпроса за вината, депозирайки жалба срещу
първоинстанционното решение само в тази му част. Нещо повече, с оглед
предоставеното ползване на семейното жилище именно на въззивника, липсва
какъвто и да е интерес от негова страна от развиване на по – нататъшни доводи в
тази връзка. С оглед на изложеното посочените възражения не следва да се
обсъждат.
Недоказани
останаха оплакванията на въззивника за брачни провинения на въззивницата,
изразяващи се в проявено от нейна страна физическо и психическо насилие. Тези
твърдения не само, че се навеждат едва в хода на настоящото производство, а и
не се подкрепят от събраните по делото устни и писмени доказателства. Следва да
се има предвид също така, че грижейки се за семейството си преди раздялата със
съпругата, включително и за нейните близки, ищецът – въззивник е изпълнявам
един свой морален дълг. Това обаче не води до извода за наличие на брачно
провинение от страна на съпругата – въззиваема.
В
тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава
определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е
прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако и двамата ги
нарушават, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Именно такъв е и
настоящия случай. Страните по делото са престанали да полагат усилия за
запазването на брака, при което той е продължил да съществува само формално. Всеки
един от съпрузите води напълно самостоятелен живот, в който не присъства
другият брачен партньор. И двамата съпрузи се нуждаят взаимно от грижи и
внимание, които не си дават един на друг, пренебрегвайки съпружеските си
задължения. Същевременно и двамата не са положили необходимите усилия за
преодоляване на възникналите противоречия и проблеми в семейството, поради
което със своето пасивно поведение и нарушавайки изискванията за съвместно
съпружеско съжителство, общо домакинство, уважение, разбирателство и доверие в
партньора, са довели до опразване на брачната им връзка от дължимото според
закона и морала съдържание. Поведението
и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е
довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот, поради
което вината за настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата.
По изложените
съображения и доколкото правните изводи на въззивния съд досежно прекратяване
на брака с развод по вина и на двете страни съвпадат с правните изводи на
първоинстанционния съд, атакуваното в настоящото производство решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК /както и по арг.
на чл.329, ал.1 ГПК/ на въззиваемата се следват сторените в настоящото
производство съдебно - деловодните разноски. По делото обаче не са представени
доказателства за реално извършени такива разходи от страна на въззиваемата,
поради което и такива не следва да й се присъждат.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2043/29.10.2014г., постановено по гр.д.№ 3246/2014г. на Районен съд –
гр.Бургас в частта му относно произнасянето на първостепенния съд по отношение
на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при наличие на основанията по чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/