МОТИВИ към НОХД №1177/2014 г.:

Обвиненията са против подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. ***.

Подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. се обвиняват за това, че на 08.12.2012 г. и на 09.12.2012 г. в гр.Пазарджик, парк „Стадиона” при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи - сумата от 25 лв. от владението на Р.О.Д. ***, като управител на „Д. *** и С.Т.Т., като управител на  „Стив 74” ЕООД гр.Пазарджик, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките  - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Против подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. е повдигнато обвинение и за това, че на 08.12.2012 г. в гр.Пазарджик, в парк „Стадиона” в съучастие като съизвършители са повредили чужда движима вещ – вендинг автомат „Зануси Спацио” собственост на „Д. ***, представлявано от Р.О.Д. на   стойност 736.00 лв., като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си – престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Против подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. от „Д. Р” ЕООД, представлявано от Румяна Атанасова Дамяновска е предявен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК в размер на 736 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Ощетеното ю.л. Д. Р” ЕООД, представлявано от Румяна Атанасова Дамяновска е конституирано в качеството на граждански ищец.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите Т.Е. и Л.А. правят самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Синът на свидетелката Румяна Дамяновска – свидетелят Р.Д. бил собственик на фирма „Д. Р” ЕООД. Фирмата на свидетеля Д. притежавала вендинг автомат за кафе „Зануси”, който бил поставен в парк „Стадиона” в гр.Пазарджик. Машината била поставена точно до мостчето над езерото в близост до паметника в центъра на парк „Стадиона”и до будка за охрана. Машината не била застрахована и не се охранявала.

Свидетелят С.Т.Т. бил собственик на капитала на Търговско дружество „Стив 74” ЕООД, със седалище в гр.Пазарджик. Дружеството се занимавало с търговска дейност и притежавало вендинг апарат за кафе марка „Зануси” модел „Спацио”, който също е разположен в парк „Стадиона” в гр.Пазарджик  в  центъра на парка в близост до паметника. За последен път свидетелят Т. проверил машината на 07.12.2012 г.

На 08 срещу 09.12.2012 г. около 23.00 часа подсъдимите Т.Е. и Л.А. отишли в парк „Стадиона„ в гр.Пазарджик. Нямало хора, били само двамата и обикаляли из парка. Подсъдимият Е. предложил на подсъдимия А.  да разбият кафе-машините и да вземат от тях монетите. В резултат на това решение двамата пробвали да разбият катинара, отляво на машината, но не успели. Затова счупили металните решетки на машината където падат чашките за кафе. От там подсъдимият Е. бръкнал в машината за да стигне до монетника. Той не успял, но при своя опит подсъдимият А. успял да вземе 20 лева на монети.

След като разбили тази машина отишли до другата машина собственост на дружеството       управлявано от свидетеля С.Т.. Минавало полунощ и вече било 09.12.2012 г.

По същия начин разбили решетката и на втората вендинг машина, стигнали до монетника и взели 5 лева на монети, като подсъдимият Е.  разбил преградата, а подсъдимият А. бръкнал в монетника и извадил парите. Монетниците оставили в дървена барака-навес в близост до автоматите.

След като взели парите двамата се отправили към другия край на града към денонощен магазин на ул.”Пловдивска” в гр.Пазарджик,  където си купили цигари и храна и се прибрали по домовете си.

На 09.12.2012 г. към 14.20 часа свидетелката Румяна Дамяновска отишла да прибере оборота от машината. Пристигнала на място и видяла, че апарата е разбит за което веднага уведомила полицията. Свидетелката Дамяновска видяла, че машината е доста повредена. Вратичката откъдето се взима кафето била счупена. Релсите, по които се движела вратичката също били счупени. Клавиатурата на машината също била счупена и хлътнала и не работела. Видяла също, че монетника вътре е отскубнат и счупен. Металната каса където се събират парите липсвала. Металната решетка под падащите чаши  била изкривена напълно. Под решетката била счупена и пластмасова тавичка за отпадна вода, бил счупен и пластмасовия улей между монетника и касата. Липсвал монетника на машината.

След като полицията била уведомена, че машината и е разбита, на място била изпратена ДОГ от РУ”Полиция” гр.Пазарджик. Извършен бил оглед на местопроизшествието. При огледа са иззети дактилоскопни следи и бил изготвен фотоалбум. Констатирано е при огледа, че на първия апарат липсва монетник, а „гнездото” било разбито. Непосредствено до апарата било намерено разпиляно сухо кафе. Вторият апарат бил намерен разположен на 14 метра от първия и също бил с разбито „гнездо” и липсващ монетник. Намерена била и 1 бр. монета от 20 стотинки. В дървена постройка, намираща се в близост до кафе машината били намерени 2 бр. монетници черни на цвят пластмасови.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Р.Д., С.Т., Румяна Дамяновска, Христо Георгиев, Васил Чорлев, Цветан Порязов, Павел Камберов, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. са осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 08.12.2012 г. и на 09.12.2012 г. в гр.Пазарджик, парк „Стадиона” при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи - сумата от 25 лв. от владението на Р.О.Д. ***, като управител на „Д. *** и С.Т.Т., като управител на  „Стив 74” ЕООД гр.Пазарджик, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките.

При извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк умисъл, като съизвършители по между си, като са съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и това, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.

От събраните по делото доказателства се установи, че да отнемат паричните средства подсъдимите счупили металните решетки на машините.

С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за преодоляване на преградите, здраво направени за защита на имот, подсъдимите са използвали физическа сила.

С оглед на събраните писмени и устни доказателства съдът намери, че подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. са осъществили от обективна и субективна страна повдигнато признаците на престъпния състав на чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 08.12.2012 г. в гр.Пазарджик, в парк „Стадиона” в съучастие като съизвършители са повредили чужда движима вещ – вендинг автомат „Зануси Спацио” собственост на „Д. ***, представлявано от Р.О.Д. на   стойност 736.00 лв., като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

При извършване на деянието подсъдимите са действали при пряк умисъл, като съизвършители. Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, както и това, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на деянието.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършените от тях деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид мястото и времето на извършване.

Съдът прецени и обществената опасност на унищожаването, която е висока, като се има предвид причините за извършването и стойността на вредите.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са негативни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите, съдействието за разкриване на обективната истина, с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, ниския социален статус, невисоката стойност на предмета на деянията, а като отегчаващи – отрицателните характеристични данни и предишното осъждане.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 от НК, с редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно по СЕДЕМ МЕСЕЦА И ПОЛОВИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. от по ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните, за личността на подсъдимите, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ по ДВЕ ГОДИНИ.

За престъплението по чл.216, ал.1 от НК за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, съдът наложи наказание на подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, при условията на чл.58а, ал.1, след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно по СЕДЕМ МЕСЕЦА И ПОЛОВИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. от по ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните, за личността на подсъдимите, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от по ДВЕ ГОДИНИ.

Тъй като двете престъпления са извършени при реална съвкупност, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимите Т.Д.Е. и Л.А.А. едно общо наказание от по ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от по ДВЕ ГОДИНИ.

Съдът възложи възпитателната работа по отношение на условно осъдените Т.Е. и Л.А. на Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.

Видно от справката за съдимост подсъдимите Т.Е. и Л.А. са осъдени със споразумение по НОХД №1468/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 04.10.2013 г., като му им е наложено наказание за престъпление по чл.198, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършени на 26.01.2013 г. На двамата е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично И Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Тъй като настоящите деяния и това по посоченото дело са извършени преди по което и да е от тях да имало влязла в сила присъда са налице предпоставките на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание в размера на най-тежкото.

Затова съдът определи на Т.Д.Е. и Л.А.А. едно общо наказание от по ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА между наказанията по НОХД №1468/2013 г. и НОХД №1177/2014 г. и двете по описа на Пазарджишкия районен съд.

Съдът на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от по ДВЕ ГОДИНИ.

Съдът възложи възпитателната работа по отношение на условно осъдените Т.Е. и Л.А. на Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.

На основание чл.25, ал.2 от НК съдът от определеното общо наказание на двамата подсъдими приспадна изтърпяната от тях до момента част от наказанието, наложено по НОХД №1468/2013 по описа на Пазарджишкия районен съд.

Предявения граждански иск против подсъдимите, съдът счете за доказан по основание. Вредите причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимите. В този смисъл вредите представляват парично солидарно задължение на подсъдимите към него.

При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и като съобрази стойността на нанесените щети от повреждането на вещта собственост на „Д. *** съдът прие, че следва искът да бъде уважен в пълен размер на  736 лева

Затова съдът осъди подсъдимите  Т.Д.Е. и Л.А.А. да заплатят солидарно на „Д. Р” ЕООД, представлявано от Румяна Атанасова Дамяновска сумата от 736 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите Т.Е. и Л.А. бяха присъдени направените по делото разноски в размер на по 63,16 лева, платими в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. и ДТ в размер на по 5 лева, при служебно издаване на изпълнителен лист, последните две платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: