ПРОТОКОЛ
№ 701
гр. Смолян, 24.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря ***
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440100097 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
Ищцата Е. А. не се явява и не се представлява.
От пълномощника на ищеца адв. Е. *** е постъпил отговор на насрещната
искова молба.
Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Оспорва
обстоятелството, че с ищовото дружество се намира в облигационни отношения.
Оспорва изцяло представените документи към исковата молба, като сочената сума не е
предоставена. Счита, че Договор за кредит от разстояние е нищожен поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ад. I, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от
ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК при изложени твърдения за
предоставени заемни средства в размер па 3000 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 23,00 %, при ГПР в е размер на 49,11 % и срок за погасяване на
заема 12 месеца. Съгласно договора, заемателят следва да обезпечи договора за кредит
със сключването на договор за поръчителство с „***", като за обезпечението, дьлжи
възнаграждение в размер на 3000,00 лева, която сума следва ,да заплаща разсрочено
към месечната погасителна вноска, платима на „***" ЕООД. Договорът за кредит е
нищожен, тъй като с договорения фиксиран годишен лихвен процент се нарушават
добрите нрави и се внася неравноправно между правата и задълженията на
потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността, поради коего е налице нищожност на уговореното
1
възнаграждение. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване
на заетата сума. Налице е явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, тъй като се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Реалният размер на дължимата договорна лихва е в по-
голям размер от предвидените в договора, поради скритото увеличаване на печалбата
па кредитодателя чрез включването на договорката за заплащане на възнаграждение за
поръчителство. Съдебната практика приема, че при формиране размера на
възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит,
обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за
обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. При необезпечени заеми
възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва.
В настоящият случай договорената лихва, към която следва да се добави уговореното
възнаграждение за поръчителство, като в този смисъл възнаградителната лихва
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Неприложима
е и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски
кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, тъй като той
нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит, което води до нищожността на целия договор.
С чл. 22 от 3ПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит,
уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред които са
точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Нищожността на клаузата,
регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвения
процент- представляваща част от същественото съдържание па договора прави цялото
заемно съглашение нищожно. Това разрешение отговаря и на задължителното
тълкуване на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи па Съда на Съюза,
който приема, че Директивата допуска възможността, при спазване па правото на
Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една
или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост,
когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на потребителя. В случая се
заобикаля чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем. Моли да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен и недоказан, като счита, че *** ЕООД е
надвземало неправомерно възнаградителна лихва в размер на 690,00 лева и получено
възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от погасителните вноски в
размер на 2000,00 лева и ги е получавало без основание. Предявява при условията на
2
евентуалност възражение за прихващане. Ако счете съда предявения иск за главница в
размер на 4000 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявява
възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 4000 лева със
сумата от 2690 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз
основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 690 лева и
възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от погасителните вноски в
размер на 2000 лева.
Моли да се допусне ССЕ, като вещото лице след запознаване с материалите по
делото да даде заключение – Какви разходи на заемодателя са включени в годишния
процент на разходите; какъв е размера на платените от ответника възнаградителна
лихва и възнаграждение за поръчителство; С какъв процент се оскъпява кредита с
уговореното в процесния договор възнаграждение за поръчителство.
Постъпила е и втора писмена молба от пълномощникът на ищцата от
23.10.2024 г., с която моли да бъде даден ход на делото, няма възражения по доклада,
поддържа искането за допускане и назначаване на ССЕ с въпросите поставени в
молбата и в отговора на насрещната искова молба. Поддържа искането направено с
исковата молба на осн. чл. 190 ГПК ответното дружество да бъде задължено да
представи договор за поръчителство, обезпечаващ договор за кредит №
1272708/10.07.2023 г. Други доказателства и доказателствени искания няма. В случай,
че бъде обявено делото за решаване моли да бъде уважен предявения иск като
основателен и доказан и отхвърлен предявения иск, като погасен чрез прихващане.
Моли да бъдат присъдени разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение. Представя акт
за регистрация по ЗДДС, протокол от 22.08.23 г.
Ответното дружество „***“ ЕООД, не изпраща процесуален представител.
С молба от 02.09.2024 г. е представена вносна бележка за заплатена ДТ.
Постъпила е и последваща молба от 22.10.2024 г. от пълномощникът на
ответното дружество юриск. ***, с която уведомява съда, че поради служебна
ангажираност няма да се яви в съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото.
Моли доклада по делото да бъде обявен за окончателен, както и да се приеме
извлечение от счетоводната им система, видно от която не са постъпвали никакви суми
във връзка с обслужване на кредита. Моли да се приеме разписка за извършено
плащане като доказателство, че заемната сума е била усвоена. Излага съображения по
същество, като моли да бъде отхвърлен предявения иск като недоказан и
неоснователен. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар. Моли да бъде уважен предявения насрещен иск. Претендира за разноски по
делото. Представя списък за разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно
определението, с което на страните е съобщен проекта за доклад, разпредЕ. е
доказателствената тежест и се е произнесъл по доказателствените искания.
ДОПЪЛВА доклада по делото с отговора на ищцата по насрещния иск на
ответника, като същата го оспорва като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Твърди, че не е в облигационни отношения и не е била в такива с ищеца по насрещния
иск. Твърди, че не й е предоставена сумата по насрещната искова молба. Твърди, че
договора за кредит от разстояние е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и
поради нарушение на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, евентуално твърди, че дължи по него само
чистата главница на осн. чл. 23 ЗПК, както и поради противоречие на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Излага подробни съображения във връзка с оспорването. Твърди, че ищеца по
насрещния иск неправомерно е надвземал възнаградителна лихва в размер на 690 лв.
и възнаграждение за поръчителство, включени във всяка една от погасителните вноски
в размер на 2000 лв., поради което същите са платени без основание. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане между претендираната от ищеца
главница в размер на 4000 лв. със сумата от 2690 лв., като платена без правно
основание на нищожни договорни клаузи, а именно 690 лв. като възнаградителна
лихва и 2000 лв. като възнаграждение за поръчителство.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с молбата от 22.10.2024 г. платежно
нареждане за кредитен превод от 10.07.2023 г. издадено в полза на Е. А. и извлечение
от счетоводната система на ответника.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените доказателства от ищцата във връзка с
претенцията за разноски.
Основателно е искането на ищцата, в качеството й на ответник по насрещния
иск да бъде допусната и назначена Съдебно икономическа експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на въпроса: Какъв е размера на платените от нея
възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство, включено ли е в ГПР по
договора за кредит възнаграждението за поръчителство и в случай, че не е, с колко ще
се увеличи ГПР при включването му, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
4
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА СИЕ със задача вещото лице да даде отговор на
въпроса: Какъв е размерът на платените от ищцата възнаградителна лихва и
възнаграждение за поръчителство, включено ли е в ГПР по договора за кредит
възнаграждението за поръчителство и в случай, че не е, с колко ще се увеличи ГПР
при включването му.
ВЪЗЛАГА задачата за сведение и изпълнение на вещото лице К., при
възнаграждение в размер на 120 лв., платимо от ищцата в едноседмичен срок, считано
от днес по сметка на съда.
Съдът намира за основателно искането на ищцовата страна да бъде задължен
ответника да ответника да представи заверен препис от договора за възлагане на
поръчителство, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи заверен препис от договора за
възлагане на поръчителство, като в противен случай, го предупреждава, че ще бъдат
доказани твърденията на ищцата относно параметрите на същия договор и
твърдението, че е платила по него сумата от 2000 лв.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представения списък за разноски на ответната страна, както и
инкорпориран в молбата на ищеца списък с разноските, ведно с акт за регистрация по
ЗДДС, протокол от 22.08.23 г.
Отлага и насрочва делото за 26.11.2024 г, 09:00 ч., за когато страните се
считат редовно призовани. Да се призове вещото лице К., след внасяне на определения
депозит.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10:10 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
5