Р Е Ш
Е Н И
Е № 123
гр.Белоградчик, 09.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на
тридесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Анна Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Стефанова ,
като разгледа докладвано то от съдия Кайтазка НАХ дело № 126 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Е.Т. ***, с ЕГН ********** срещу НП №
242-8-ЗОБВВПИ/2018 от 27.03.2019 г. на Началника на РУ-Белоградчик, с което му
е наложена "глоба" в размер на 500 лв., на основание чл.185 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.60 ал.1 т.“3а“ б.”а” от ЗОБВВПИ.
В
жалбата си Т. оспорва вината си за извършеното, навежда доводи за процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Иска от съда да отмени
атакуваното НП. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя подържа
същите доводи – счита, че не е доказано извършването на така приписаното нарушение
на неговия доверител, фактическата обстановка по случая е съвсем различна,
което прави поведението на Т. не незаконосъобразно, респ. не наказуемо.
Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з. не изпраща представител,
но в придружаващото преписката писмо, взема становище да се остави без
уважение жалбата.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Кр.Т. и свид. А.Б. и В.А., били
членове на ловната дружинка в с.В., обл.В.. Тази ловна дружинка ползвала за свои събирания
къща, намираща се в близост до селото, в бивша махала «Б.», която махала вече не съществувала като
административно образувание. Къщата имала не много стабилна ограда на дворното
място към нея, която ограда на места била направена от бодлива тел дори само.
На 30.10.2018 г., около обяд, св.А. –
Председател на ловната дружинка, и живущ ***, получил информация по телефона,
че в двора на посочената къща били нахлули животни – крави, които иначе се
отглеждали в близост, и били разрушили явно оградата. А. веднага се обадил на
Кр.Т., тъй като той бил най-близко до имота – живеел в с.В., с оглед вземане на някакви мерки. Обидил се и на
свид.А.Б. – също, за да съдейства. Б. веднага, около 13.00-13.30 ч. отишъл с
автомобила си до къщата в бившата м.»Бостаните», като паркирал в двора на
имота, в близост до близката река – минаваща в ниското, под нивото на сградата.
Там именно – до реката, била и повредена оградата и животните били навлезли в
двора. Скоро на мястото пристигнал и Т. със своя автомобил м.»Ситроен», но го
оставил паркиран на шосето – пътя между с.В. и с.Ч., от което шосе, встрани,
на ок.500 м. се намирала ползваната от ловната дружинка къщичка. Т. бил
придружаван от съпругата си – свид.Ел.Т., но тя останала в автомобила. Докато чакала в
автомобила им, тя видяла мъж, който
преминал със своя, покрай тяхното МПС. Т. носел «пиратки» в себе си, и като
приближил двора – започнал да ги хвърля, с цел да изплаши животните. Те били
прогонени от имота, към съседната поляна. Т. отишъл до реката, за да помогне на
св.Б. и след като поправили оградата – си тръгнали. Всичко това продължило до
ок.14.30.-15.00 ч.
По-късно, към 16.00ч., свид.Е.И.,
който около два часа преди това минал по същия път, движейки се от с.В. към с.Ч.,
се връщал и преминавайки отново покрай бившата м.»Б.», видял, че по отсрещният склон – през реката, срещу
сградата с двора на поляната до пътя, било разпръснато стадото крави. Той
знаел, че това са животни от стопанството на негов познат, в съседното с.Б.. Докато преминавал покрай къщата в бившата
махала, той чул изстрел. Тогава видял в двора на къщата мъж, когото познавал
само по »физиономия», с пушка, който отново стрелял - във въздуха, а от
оръжието излизал дим. На пътя до къщата бил спрян автомобил – «Ситроен»-ът на
жалбоподателя, а пред него стояла жена. Св.И. отминал, но после уведомил
собственика на животните – къде са, и че е стреляно покрай тях, както и кое е
лицето с пушката – след като се информирал кой е – по външното му описание и
номерът на автомобила му. Собственикът на стопанството с крави по-късно подал
сигнал в полицията, била отпочната проверка по случая. Служителят на
РУ-Белоградчик – В.Т., събрал писмени обяснения от няколко лица – Кр.T., А.Б. и Е.И., и изготвил докладна записка до
началника на РУ-Белоградчик.
Св.В.Т. решил да състави АУАН по
ЗОБВВПИ на Кр.Т. за неправомерно използване на оръжие на 30.10.2018 г. На
23.11.2018г. в присъствието на Кр.Т. и свид.Е.И. – като очивидец, св.Т.
съставил на жалбоподателя АУАН № 8, отразен в деловодната система на
управлението на 26.11.2018г., на базата на писмените данни събрани в хода на
проверката по случая. Актът бил оформен за нарушение на чл.60 ал.1 т. «3а»
б.»а» от ЗОБВВПИ. Т. направил възражене тогава, като заявил, че не е използвал
оръжие , а пиратки. В последствие депозирал и писмено възражение – в същият
смисъл, по повод което била извършена допълнителна проверка от друг служител на
полицията – Бр.Божков, и изготвена втора докладна до началника на учреждението.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП № 242-8-ЗОБВВПИ/27.03.2019 г.
на Началника на РУ-Белоградчик.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При
съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗОБВВПИ, които
да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят
отрича на практика фактическата обстановка, излагана от актосъставителя,
най-вече фактите на неправомерно употребено огнестрелно оръжие на сочените в
АУАН и НП дата и място. В подкрепа на позицията си, Кр.Т. поиска събирането и
съдът осигури такова – на гласни докадателства, като бяха разпитин в с.з. трима
свидетели, посочени от него.
По
съществото на случая обаче, съдът намира, че бе безспорно установено
извършването на вмененото административно нарушение. В тежест на АНО е да
докаже авторството и вината на нарушителя. Пред съда това бе сторено по начин,
подкрепен от гласни и писмени доказателства – разпитани бяха като свидетели на
въззиваемата страна, актосъставител и един такъв по акта – като последният е
такъв - очевидец на извършване на деянието, и бяха приети докладните на
полицейските служители, извършвали проверки по случая.
Съдът
кредитира изцяло като достоверни показанията
на свид. В.Т., А.Б., В.А. и на Е.И., най-вече. Съдът не намира причини да не
даде вяра на техните думи. Не същото се отнася за думите на св.Ел. Трифонова –
съпруга на жалбоподателя. Именно поради личните й отношения с него, съдът
счита, че част от показанията й – не са достоверни. Съдът приема за
заинтересована тази свидетелка когато излага твърдения относно обстоятелствата
– връщали ли са се отново с мъжа си на мястото на местонарушението и
употребявал ли е той огнестрелно оръжие – за стреляне, този ден и на това
място, поради което не приема за истина тези именно показания. Иначе, думите на
останалите разпитани свидетели, вкл. и на Т. – досежно поводът за посещение на имота в бившата м.“Б.“ на 30.10.2018г., заварените животни там,
прогонването им, поправянето на оградата, следва да бъдат приети за истинни. С
нищо не бяха оправергани така излаганиие факти, а самите показания в тази
насока – са идентични и непотиворечиви. Абсолютно всички свидетели – А., Б., Т., съобщиха, че именно заради животните ,
отглеждани наблизо, е следвало да се защити имота, а самите те – да се прогонят
от там.
Доколкото свид.Б. твърди, че не е видял Т. с
огнестрелно оръжие и да го употребява, то съдът отчита факта, че според този
свидетел, както и свид.Т. – те разказват за
събития, осъществили се докъм 14.30 ч.-15.00 ч. След това – били напуснали
мястото. Самият Б. дори твърди, че към 15.00 ч. вече се е бил прибрал в гр.Б., както и че през времето до тогава – е бил до
реката в землището на с.В., поради което не е
виждал въобще пътя – шосето между селото и съседните му. Т. също потвърждава, че заедно с А.Б., са си
тръгнали с мъжа си в ранния следобед още.
И
докато свид.В.Т. и В.А. не са присъствали въобще на местонарушението, и дават
показания, представляващи предадена им от другите лица информация, то свид.Е.И., също под страх
от наказателна отговорност, свидетелства за съставомерни обсотателства,
настъпили по-късно през същия ден. Неговите думи не се опровергават от никого и
от никакви доказателства. Именно той заявява, че връщайки се от с.Чупрене към
с.В., преминавайки покрай къщата,
ползвана от ловната дружинка, но вече към
16.00 ч. е видял именно жалбоподателя
да държи пушка и визпроизвежда с нея изстрел / поне за един го е видял,
а друг изстрел – само чул/. И въпреки , че това че е не е познавал лично
«стрелеца» към онзи момент, по външните му белези, по автомобила –
регистрационен номер, и марка, той е добил представа кой е /а в с.з. го посочи като «стрелялото лице», макар
и това да не е разпознаване по смисъла на субсидиарно приложимия НПК/.
Съдът
счита, че показанията на този свидетел потвърждават излаганото в АУАН и НП
неправомерно поведение на жалбоподателя. Предвид факта, че самото оплакване до
полицията е направено по-късно и компетентните полицейски органи не са и могли
да извършат надлежни действия по проверка оръжието на жалбоподателя – дали е
стреляно в този ден с него, то това не опровергава показанията на свидетеля И.,
че е видял лично Кр.Т. да стреля, а непросредствено преди този изстрел е и чул
друг такъв; че пред къщата на
местонарушението е бил само той /Т./; че на пътя до имота е бил пракриран
именно неговия автомобил, а до МПС е стояла съпругата му. Всичко което разказва
пред съда свид.И. се е случило по-късно след събитията, които описват свид.А., Б.
и Т.. Съдът приема за житейски
възможна и в този смисъл абсолютно правдива ситуацията – жалбопод.Т. , на
30.10.2018 г., около 16.00ч. отново да е бил в м.»Б.» до с.В., като с носено от него
огнестрелно оръжие / не е инкриминиран факта, че то е неговото лично дори/, е
възпоризвел поне един изстрел / видян факт – за повече изстрели – въпреки
липсата на други хора в близост, не се свидетелства да са произведени с
категоричност от Т./. Така, пред съда се
доказа по безспорен начин
обстоятелството – “употреба на огнестрелно оръжие, с цел различна от
целта, с която е придобито” и авторът на това поведение.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-8-ЗОБВВПИ/2018 от
27.03.2019г. на Началника на РУ-Белоградчик, с което е наложена на К.Е.Т. ***,
с ЕГН ********** , "глоба" в размер на 500 лв., на основание чл.185
ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.60 ал.1 т.“3а“ б.”а” от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Районен съдия: