О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 20.10.2015 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1498 по описа за 2015 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, след препращане по подсъдност на гр.д. 15020/13г на ВРС
- 18 с-в, от първоначално сезиран районен съд, който е извършил редица
подготвителни процесуални действия: ищецът е освободен от внасяне на държавни
такси (определение № 15767/25.10.13г на л.28 от делото на ВРС), допусната е
правна помощ и е назначен особен представител (определение №7402/17.06.15г на
л.194 и разпореждане от 22.06.15г на л.196 от делото), чийто изявления са били
съобразявани като изпълнение на указания по отстраняване на нередовности по
предявяване на иска.
С определение №
3300/25.09.15г настоящият състав на съда е изложил своята преценка за вида на
предявената претенция като ТЪРГОВСКИ СПОР и съответно е констатирал, че
правната помощ е била допусната неправомерно. Лишаването на ищеца от безплатна
правна помощ е влязло в сила, след изтичане на срока за обжалването на този акт
на 09.10.15г. Действията осъществени от адв. Т. С. не следва да се вземат
предвид.
Като се съобразят само изявленията на ищеца В.И., съдът намира, че
претенцията е предявена срещу две застрахователни дружества за присъждане на
застрахователно обезщетение по два застрахователни договора, сключени с двама
различни застрахователи, посочени съответно като ответници ЗК УНИКА АД и ЗК
УНИКА-ЖИВОТ АД(конкретни твърдения за насочване на иск и срещу Райфайзенбанк не
са изложени, макар това лице да е визирано като ответник в молба от
29.10.2014г.) Ищецът последователно сочи само себе си като застраховано и
ползващо се от застраховките лице, като заявява за защита своите накърнени
права като кредитор по сключени в негова полза застрахователни договори,
неполучил застрахователни суми, въпреки че е настъпило застрахователно събитие(трайна
загуба на трудоспобност). Ищецът твърди, че по
инициатива на банката е сключил и застраховките с двамата застрахователи,
съответно като държател на кредитна карта по комбинираната застраховка(л.11)
„помощ при пътуване“, включваща и покрит риск трайна загуба на
работоспособност и като кредитополучател
по групова застраховка за обезпечаване на кредитни вноски към банка(л.112),
включваща и покрит риск трайна неработоспособност. Съответно посочва, че с
решение на НЕЛК му е призната трайно намалена трудоспособност поради общо и
професионално заболяване. Липсват каквито и да било твърдения за ЗЛОПОЛУКА(като
внезапно и непредвидено събитие, причинило увреждането на здравето), както и
уточнения на развера на застрахователната сума по
всеки от договорите. Твърдения в тази насока са посочени от особения
представител – в молба на л. 202 от делото на ВРС се сочи, че
работоспособността е загубена при трудова злополука, съответно е уточнена
претенция по договора за помощ при пътуване до размера 29 325лв, съответна
на уговорена застрахователна сума за загубена работоспособност (15 000
евро), а по договора за застраховане на
кредита в размер на
12 877,27лв като общ размер на неполучените от кредитора вноски. Именно в
тази молба представителят е отказал да посочи и вида на понесените при
злополука при пътуване вреди, подлежащи на обезщетяване с лимитната сума, и
същевременно е насочил и двете кумулативно предявени претенции солидарно срещу
двамата застрахователи без да посочи каквото и да е основание за такава
солидарност.
Съдът преценява, че на ищеца следва да бъдат дадени указания за
посочване на твърдения, които да съотвестват на
претенцията му, евентуално да потвърди или измени твърденията, направени от
негово име от освободения от съда представител.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по т.д. Nо 1498/15г на ВОС, т.о., образувано по ИСКОВА МОЛБА, с която ищец В.Б.И. е предявил търговски спор срещу ответници ЗК УНИКА АД и ЗК УНИКА-ЖИВОТ
АД за присъждане на застрахователни обезщетения, дължими както следва:
1.
застрахователно обезщетение в размер на застрахователна сума за щети, причинени
от поет риск трайна загуба на трудоспособност
по комбинираната застраховка, вкл. „помощ при пътуване“ на държател на
кредитна карта по инициатива на банка при сключване на договор от 01.02.2008г
за кредитен лимит към кредитна карта между ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и
„РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД
и 2.
застрахователно обезщетение за щети, представляващи неплатени вноски по договор
за кредит, причинени от покрит риск
загуба на трудоспособност, поет по групова застраховка за обезпечаване на
кредитни вноски към банка, при сключване на договор за банков кредит от
30.01.2008г при общи условия на микрокредитиране за инвестиция в предприятието
на ЕТ“ИРИДА – В.И.“, между В.Б.И. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена
молба, с преписи за двете насрещни страни да отстрани нередовност на искова
молба, като посочи изрично твърдения, евентуално потвърди твърдения, изложени
от освободен законен представител относно:
1.дали твърди
че застрахователите са поели задължение за покритие на риск „загуба на
работоспособност“, причинена от общо и професионално заболяване (като се
позовава на решение на НЕЛК) или от ЗЛОПОЛУКА( като в този случай изрично
посочи конкретното внезапно и непредвидено събитие, причинило увреждането на
здравето му).
2. да
конкретизира по размер всяка от претенциите си по двата договора срещу всеки от
ответниците, като в случай, че потвърждава заявените до момента размери от 29 325лв, съответна на уговорена
застрахователна сума за загубена работоспособност (15 000 евро) по
застраховката „помощ при пътуване“ и 12
877,27лв като общ размер на неполучените от кредитора вноски по договора за
застраховане на кредита, да уточни
изрично уговорка от договорите,
която до поражда СОЛИДАРНОСТ на двамата ответника за задължения и по двата
договора или конкретен текст от
Кодекса за застраховането, за който счита, че урежда солидарност по закон.
При
неизпълнение производството по исковата молба ще бъде прекратено.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на
осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на ищеца, че: страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Съответно ако живее или
замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи съдебен адресат в
седалището на съда, ако няма пълномощник в страната. Същите задължения имат и
законният представител и пълномощникът на страната, като на осн. чл. 40 ал.2 и
чл. 41 ал.2 от ГПК при неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от
настоящото определение, ведно с препис от определение № 3300/25.09.2015г да се
изпрати с образец № 9 лично на ищеца на
посочен в исковата молба адрес.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: