Р Е
Ш Е Н
И Е
N 102
гр.Русе, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 25 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N181 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД София, ЕИК831030580, представлявано от Р.В.,
чрез юрисконсулт М.К., против решението на Районен съд-Русе, постановено по
гр.д.№6411/2019г., с което е отхвърлен предявен по реда на чл.422 ГПК иск за
признаване за установено по отношение на Р.П.Т. ***, че дължи сумата 650лв.-
незаплатена главница по договор за кредит, сключен от разстояние. Излагат се
оплаквания за неправилност на решението, свеждащи се до нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Иска се да бъде
отменено от въззивния съд и иска-уважен, както и присъдени разноски за двете инстанции.
Насрещната страна-въззиваемата
Р.Т., чрез пълномощник адвокат К.Т. е подала отговор на въззивната жалба, с който
заявява, че тя е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
За да отхвърли иска, с решението си
първоинстанционния съд е приел, че не е доказано по делото ответницата да е
отправила волеизявление до „4финанс“ЕООД
/Вивус/ за предоставяне на кредит от разстояние в претендирания размер, още
по-малко при условията на договора за кредит. Приел е също така и че договора за
заем е реален и се счита за сключен с предаването на парите, а тежестта на
доказване на съществуването на договора е на ищеца. Останалите съображения на
съда касаят приложимостта на ЗЕДЕП.
Решението е неправилно. Ответницата с
отговора на исковата молба е направила общо оспорване на иска с твърдения, че
исковата молба съдържа неясноти и неточности, не може да се конкретизира за
какъв период се дължат търсените суми и на какво основание. Т.е. може да се приеме,
че се оспорва сключването на договора, от друга страна не се оспорва
получаването на сумата 650лв., а защитата срещу иска е съсредоточена в неговата
недоказаност. Със становище от 16.01.2020г. ищецът е пояснил исковата молба и е
направил доказателствени искания, по които съдът не се е произнесъл и дал ход
на делото по същество. В хода на устните състезания пълномощника на ответницата
е направил възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние,
т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл.6
вр. пар.1, т.2 от ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет,
разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и
ал.2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната
информация и изявления, се прилага чл.29 ТЗ, а за електронните изявления –
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ,
бр. 85/2017г.). Електронното изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне
на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено
електронното изявление (чл.2, ал.1 вр.чл.4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) 910/2014г. "електронен
документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
включително в текстови запис. За "електронен подпис" по смисъла на
чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) 910/2014г. се считат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва.
В настоящия случай, от представените по
делото доказателства може да се приеме, че между страните е надлежно сключен
договор за кредит по реда на чл.6 ЗПФУР. Това е така, с оглед обстоятелството,
че в същия са посочени имената, ЕГН, адрес, телефонен номер, и-мейл адрес и
банкова сметка ***, които не се спори, че са нейни. На следващо място, от
приложените платежни нареждания /л.14-19/ се установява пълно съвпадение между имената
и ЕГН на ответницата, банковата сметка, посочена в договора, по която са
извършени преводите на парите, както и номера на договора, посочен в тях като
основание на всеки от преводите.
Дори и да се приеме, че между “4
финанс”ЕООД и ответницата не е сключен процесния договор за кредит, то
безспорно е, че “4финанс”ЕООД е превело по банковата сметка на Т. общо сумата
650лв. Това вземане е цедирано на ищеца, по силата на приложения договор за
цесия и приложение №1 към него, за което Т. е уведомена на 5.03.2018г. /л.27/.
При това положение, ответницата дължи връщане на получената от нея сума на
ищеца, ведно със законна лихва от 09.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Релевираното възражение за настъпила погасителна давност е несвоевременно /след
отговора на исковата молба/, преклудирано е и по него не се дължи произнасяне.
Ето защо обжалваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, а исковата претенция-уважена.
В тежест на въззиваемата са направените от
въззивника разноски за двете инстанции, както и разноските за заповедното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №271 от 20.02.2020г., постановено по гр.д.№6411/2019г. по описа на
РРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.П.Т. ***, ЕГН **********,
че дължи на „Кредитреформ България“ЕООД София, ЕИК831030580, сумата 650лв., ведно
със законна лихва от 09.01.2019г. до окончателното и изплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18/2019г. по описа на РС-Кубрат.
ОСЪЖДА Р.П.Т. ***, ЕГН********** да заплати на „Кредитреформ
България“ЕООД София, ЕИК831030580 сумата 25лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№18/2019г.
по описа на РС-Кубрат, сумата 25лв. разноски за първата инстанция,
25лв.-разноски за настоящата инстанция, както и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение общо за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: