№ 244
гр. София , 10.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Ст. Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602105 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
С определение от 26.05.2021 година по НОХД № 3670/2021 година
Софийски районен съд, НО, 99 състав, е оставил без уважение искането на
защитата за допуснато на досъдебното производство и в частност при
изготвянето на обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия.
Срещу постановеното от СРС определение е постъпила в срок частна
жалба от защитника на подсъдимия с искане за неговата отмяна и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите непълноти в
обвинителния акт. В жалбата се твърди, че на досъдебното производство и в
частност при изготвянето на обвинителния акт е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, изразяващо се в невъзможност да
разбере обективни съставомерни признаци на деянието, а именно: къде точно
и как е настъпило имущественото разпореждане, реализирано от пострадалия
и възведено като престъпен резултат на повдигнатото обвинение по чл.209
1
ал.1 НК.
Настоящият съдебен състав, след като прецени законосъобразността
на обжалваното определение на съдията-докладчик по реда на чл.249 ал.3
НПК, прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна.
Обвинителният акт очертава фактическите рамки на обвинението,
респективно предмета на доказване по делото, за това в своята
обстоятелствена част той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно
описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, съобразно чл. 246 ал. 2 НПК. Прецизно
предявените в обвинителния акт обстоятелства определят, от една страна,
предмета на доказване, а от друга - дават възможност за адекватна защита на
обвиняемия по изложените от прокурора факти. Ето защо, правото на защита
винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в
обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни и
субективни признаци на деянието или ако въобще липсва описание на
съществени обективни и субективни признаци на деянието, обосновали
правната му квалификация, както и противоречие между обстоятелствената
част и диспозитивната, тъй като обвинителният акт е единство между тези си
части и само в своето единство може да постави началото на съдебното
производство.
В конкретния случай въззивният състав намира, че такава неяснота е
налице, внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат на
привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни
правомощията си свързани с правото на защита.
2
Касае се до повдигнато обвинение по чл.209 ал.1 НК, а именно
измама. Измамата представлява резултатно престъпление, което налага от
обективна страна извършването на имуществено разпореждане, респективно
настъпването на имуществена вреда. Като част от изпълнителното деяние и
обективните съставомерни признаци на деянието, в обстоятелствената част на
обвинителния акт неминуемо следва да бъде описано пълно, точно и ясно
мястото и начина на настъпване на имущественото разпореждане,
респективно настъпването на имуществената вреда. С други думи в
обвинителния акт е било наложително да се опише къде точно и как са били
предоставени въпросните парични средства, за да е ясно и да няма колебания
в тази насока. Недопустимо е подобни факти и обстоятелства да се
предполагат или да се извличат по тълкувателен път, тъй като това би
нарушило съществено правото на защита на обвиненото лице.
В обстоятелствената част на обвинителния акт относно този елемент
на състава е описано единствено, че пострадалата Т.Я. е изтеглила банков
кредит на 31.03.2011 година в размер на 10 000 евро и още на същия ден
предоставила посочената парична сума на обвиняемия С., без обаче да става
ясно къде, в кое населено място и по какъв начин е станало това.
Нещо повече, в случая става дума за парично задължение, което се
явява „носимо“ такова по смисъла на закона, подлежащо на изпълнение по
местожителството на кредитора, а кредитора се явява именно обвиняемият,
който е с посочен в обвинителния акт адрес в гр.Сливница.
Всичко това създава неяснота относно обстоятелството къде точно е
предоставена въпросната парична сума и как точно е била предадена във
владение на обвиняемия – в брой, с банков превод или по друг начин.
Обвинителният акт е този, който дефинира в пълнота и подробности
обвинението, по същата причина същият гарантира правата на обвиняемото
лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за организиране на
3
защитата на привлечения към отговорност.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинителният
акт не отговаря на изискванията на закона и задължителната тълкувателна
практика, поради и което делото следва да бъде върнато на прокуратурата за
допълване на посочените обстоятелства.
По отношение на останалите наведени от защитата възражения съдът
намира същите за неоснователни, доколкото в обвинителния акт са посочени
факти и обстоятелства както за престъпната цел, така и за личността на
обвиняемия.
Мотивиран от горното и на основание чл.249 ал.3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2021 година по НОХД № 3670/2021
година Софийски районен съд, НО, 99 състав, с което е било оставено без
уважение искането на защитата за допуснато на досъдебното производство и
в частност при изготвянето на обвинителния акт отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите в
обвинителния акт недостатъци.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5