РЕШЕНИЕ № 4196
гр. Пловдив, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 1590 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД против Б.Т.Д. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземанията, за които е издадена Заповед № 6195/29.06.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9863/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, както
следва: сумата от 2 265, 74 лв. – главница по договор за паричен заем № ***от
20.02.2015 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ООД, чиито
правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.01.2016 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.; сумата от 230, 76 лв. –
договорна за периода от 06.03.2015 г. до
28.08.2015 г., сумата от 18 лв. - такса разходи; сумата от 1 487, 25 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.03.2015 г.
до 28.08.2015 г. и сумата от 498, 91 лв. - обезщетение за забава за периода от
07.03.2015 г. до 28.06.2017 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между ответника - длъжник и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем № ***от 20.02.2015 г., по силата на който
дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 2 400 лв. срещу насрещното задължение на
заемателя да върне последната, ведно с договорна лихва от 267, 06 лв. на 27
равни седмични погасителни вноски. Ответникът не извършил плащания по договора,
като падежът на последната вноска настъпил на 28.08.2015 г. Съгласно клаузите
на договора и поради забава в плащането на погасителни вноски с повече от 30
календарни дни, на заемателят била начислена такса за разходи за събирането на
просрочени вземания в размер на 45 лева. С договора за заем заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение –
чрез поръчителството на физическо лице, което да отговаря на конкретни условия,
или валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на цялото
задължение, валидна за срок – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора. Поради неизпълнение, на заемателя била начислена
неустойка в размер на 1 606, 23 лв., платима на 27 равни вноски в размер от по
59, 49 лв. Поради липса на изпълнение в срок, било начислено и обезщетение за
забава в размер на 498, 91 лв. за периода от 07.03.2015 г. до 28.06.2017 г.
Ответникът платил сумата от 316, 56 лв., с която били погасени част от
неустойката до сумата от 118, 98 лв., договорната лихва до сумата от 366, 30
лв., такса разходи до сумата от 27 лв. и главницата в размер от 134, 26 лв.
Твърди, че на 01.01.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /чийто правоприемник е
ищецът/, по силата на който последният като цесионер придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от горепосочения договор. Длъжникът следвало да се счита
за уведомен за прехвърленото вземане с получаване на известието към исковата
молба. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б.Т.Д., чрез
адв. Е.И., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Оспорва между страните да е налице валидно
облигационно правоотношение. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие
с добрите нрави и поради сключването му в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК
във вр. с чл. 22 ЗПК. Счита, че насрещните престации по договора са
нееквивалентни. При явна нееквивалентност на възнаградителната лихва се
нарушавал принципът на добросъвестност. Размерът на възнаградителната лихва
следвало да се съизмерява със стойността на заема, срокът на договора и обстоятелството
дали заемът е обезпечен. Размерът на формираната от ищеца печалба надвишавал 2
пъти размера на предоставения заем. Рискът при небанковите финансови институции
бил по-нисък в сравнение с банковите институции. Твърди се, че договорената
между страните лихва в размер на 40.00 % годишно, към която следвало да се
прибави и скритата лихва, визирана в чл. 4, ал. 2 от договора, бил повече от 10
пъти по-висок от размера на законната лихва. Счита, че клаузата обективирана в
чл. 4, ал. 2 от договора противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа
за добросъвестността, поради което и намира същата за нищожна. Клаузата от
договора за заем, установяваща, че годишният процент на разходите е в размер на
49, 12 %, била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като
действителният размер бил различен от посочения. Не бил установен и механизъм за
изчисляване на този процент и какви други разходи освен възнаградителната лихва
са включени в него. Нищожните клаузи на договора относно определянето на
процента на възнаградителна лихва и ГПР, не можело да се заместят по право от
повелителни норми на закона, тъй като кредиторът не би сключил договора без определено
възнаграждение по него. Счита, че на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен. Нарушени били чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. При евентуалност, ако не се приеме, че договорът е изцяло
нищожен, намира, че следва да се прогласят за нищожни клаузите, които
предвиждат заплащането на посочените в чл. 7, ал. 4 и чл. 8 от договора
неустойки. Уговорките в договора в чл. 7, ал. 4 и чл. 8 били неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 5, т. 18 и т. 19 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Неравноправно бил определен размерът на
дължимата неустойка в чл. 4, ал. 2 от договора. Уговореният размер на
неустойката бил прекомерен и противоречал на добрите нрави. Начинът на формиране
на неустойката, като процент от цялата непогасена предоставена в заем сума, а
не върху всяка неизплатена месечна вноска, и надвишаването на неустойката на
всяка отделна месечна вноска, водил до това, че неустойката излизала извън
обезщетителната, обезпечителната и санкционната й функция. Неустоечната
уговорка била нищожна и на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца. Счита, че договорът за цесия е
нищожен поради липса на съгласие. Договорът за цесия бил неконсолидиран до
момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. В условията на
евентуалност се прави възражение за прихващане. Поради изложеното се моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД.
Производството е по
реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
6195/29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 9863/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански
състав, както следва: сумата от 2 265, 74 лв. – главница по договор за паричен
заем № ***от 20.02.2015 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ООД,
чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.01.2016 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.; сумата от 230,
76 лв. – договорна за периода от
06.03.2015 г. до 28.08.2015 г., сумата от 18 лв. - такса разходи; сумата от 1
487, 25 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
13.03.2015 г. до 28.08.2015 г. и сумата от 498, 91 лв. - обезщетение за забава
за периода от 07.03.2015 г. до 28.06.2017 г., ведно със законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
Против заповедта за изпълнение е прието възражение по чл. 423 ГПК с
Определение № 2394/29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 2149/2018 г. на Окръжен съд –
Пловдив, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпъление на
указанията на съда в срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От договор за
паричен заем № ***/20.02.2015 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Б.Т.Д.,
се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем,
по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата
от 2 400 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 2 667,
06 лв. на 27 равни седмични погасителни вноски от по 98, 78 лв., с падеж на
първата вноска на 20.03.2015 г. и на последната вноска – 28.08.2015 г.
Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 40 % и годишен процент
на разходите на заема от 49, 12 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са
уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на
договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да
отговарят на посочените в договора
условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата
сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 1 606, 23 лв., която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя
сумата от 59, 49 лв. Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на
някоя от погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за
забава върху забавената сума - чл. 8, ал. 2 от Договора. С разпоредбата на чл.
8, ал 1 от Договора страните са уговорили, че ако заемателят забави заплащането
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще направи
разходи за събиране на задължението за изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори, поради което в тези
случаи заемателя дължи заплащане на разходи от 9 лв., като тези разходи се
начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска със забава от повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лв.
С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключени между
“Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания ООД страните са
уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в
пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от
датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 01.01.2016
г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт”
АД против Б.Т.Д., с посочен единен граждански номер, по договор от 20.02.2015
г. с размер на отпуснатата главница от 2 400 лв.; обща дължима сума по кредита
4 273, 29 лв.; остатък от дължимата сума към 01.01.2016 г. – 4 134, 41 лв., в
това число и лихва за просрочие към 01.01.2016 г. от 132, 66 лв.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за липса на активната легитимация на ищеца по
предявените искове, свързвано с оспорване действителността на договора на
цесия. Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, тъй
като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на
неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от
което произтича вземането на цедента – договор за кредит от 20.02.2015 г. и
неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.
Следователно е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и
последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към
договора.
Същевременно в
клаузата на чл. 10 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността
заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в
случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.
Съдът намира, че
прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на
длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е
получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като
непотърсена.
Следва обаче да се
приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в
качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с
нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия
е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет
на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор "Изи Асет
Мениджмънт" АД и длъжника – ответник договор за паричен заем, по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави сумата в размер на 2 400 лв., а заемателят да върне последната, ведно с договорна лихва
или сумата от 2 667, 06 лв. на 27 равни месечни вноски с падеж на последната
вноска до 28.08.2015 г. – т.е. вземането е станало изцяло изискуемо към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2017
г. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва
да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Договорът за
паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита,
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания - чл.
7 от Договора.
Не се установява договорът да е сключен при
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща,
че максималният размер на годишният лихвен процент не може да е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Установеният в договора размер на годишния процент на разходите от 49, 12 % e съобразен с изискванията на посочената
разпоредба. Съдът достигна до този извод, съобразявайки определения от БНБ
основен лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по
договора за кредит, увеличен с 10 процентни пункта. Годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в
Постановление № 100 от 29.05.2012 г. на
МС и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила
от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Наистина
от изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че в годишния процент на разходите е включена само
възнаградителната лихва, но не се установява, какъв би бил размерът на
разходите по кредита при включване и на сумите, дължими за такси и неустойка. В
този смисъл не се установява да е налице и противоречие с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Уговореният с разпоредбата на чл. 1, т. 6 от договора
размер на възнаградителната лихва от 40 % не е недействителен, поради
противоречието на посочената разпоредба с добрите нрави. Преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения,
размерът на уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й
функции – а именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване
финансов ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на
действие на договора.
Съдът обаче намира,
че договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 4, ал.
2 от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Договора вид, както и досежно клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора, с която е
уговорена такса разходи за принудително събиране на вземането.
В клаузата на чл.
4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в
размер на сумата от 1 606, 23 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 59, 49 лв. Страните са
се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за
всеки ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената суа -
чл. 8, ал. 2 от Договора.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последдващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна
и обезщетителна функция, на неустойката
може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена
с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението
му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Предоставянето на обезпечение
представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на
вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение
на това задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е
така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително
възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите.
По изложените съображения неустоечната клауза е
недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.
1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие
и искът за присъждане на сумата от сумата
от 1 487, 25 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.03.2015 г.
до 28.08.2015 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
С разпоредбата на
чл. 8, ал 1 от Договора страните са уговорили, че ако заемателят забави
заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят
ще направи разходи за събиране на задължението за изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори, поради което в
тези случаи заемателя дължи заплащане на разходи от 9 лв., като тези разходи се
начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска със забава от повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за нищожна на основание чл. 21, ал.
1 ЗПК, която
установява, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В случая клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е установена с цел заобикаляне на разпоредбата на чл.
33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като тази лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Това
правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в обществен
интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето
на потребителски кредит – арг. чл. 2
ЗПК. Тази клауза е установена и в противоречие на
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за
“изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на
телефонни разговори”, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно
задължение, представлява разходи по управление на договора. Нещо повече разноските за осъществяване на
така посочените дейности не могат да бъдат определени и оценени предварително,
а зависят от конкренкретно сторените разходи от кредитора за събиране на
вземането – необходимия брой покани, уведомления и телефонни разговори с
длъжника в зависимост от периода на забавата.
С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за
такса разходи от 18 лв. се явява недължима, като произтичаща от
недействителна договорна клауза. За пълнота и прецизност на изложението следва
да се посочи, че дори тази договорна разпоредба да се приеме за действителна, в
производството по делото не са ангажирани доказателства, че кредиторът е
осъществил действия, свързани с принудителното събиране на вземането и
съответно такива разходи.
Досежно
задължението за заплащане на главница и договорна лихва, договорът за заем е
съобразен с изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което е
възникнало задължението за връщане на предоставената в заем сума, доколкото е
настъпил падежа за заплащане и на последната вноска за погасяване на
задължението – на 28.08.2015 г.
От заключението на
вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че задължението на ответната страна е в общ размер от
4 001, 75 лв., както следва – главница в размер от 2 265, 74 лв.; договорна
лихва в размер на 230, 76 лв.; неустойка в размер на 1 487, 25 лв.; разходи за
събиране на вземането в размер от 18 лв., като вещото лице е съобразило
извършените от длъжника плащания в общ размер от 316, 54 лв. Със заплащане на
посочената сума била погасена договорна лихва до размер от 36, 30 лв., главница
до размер от 134, 26 лв., разходи по събиране на вземанията до размер на 27 лв.
и неустойка до размер на 118, 98 лв. Вещото лице е установило размера на
обезщетението за забава за всяка седмична погасителна вноска, като е посочило,
че лихвата е начислявана само върху дължимите главници на всяка седмична
погасителна вноска от датата, следваща датата на падежа до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Установило е, че за
неплатените в срок вноски – за периода от момента на изпадане в забава до
датата на депозиране на заявлението в съда – 28.06.2017 г., размерът на
мораторната лихва възлиза на сумата от 473, 22 лв.
Съдът цени
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена,
дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достиганало.
Следователно и
предвид установения от вещото лице размер на незаплатената главница от 2 265,
74 лв. и на договорната лихва от 230, 76 лв., така предявените искове са
основателни. Основателно е обаче възражението за прихващане на вземането на
ищеца за главница с размера на заплатените от ответника суми, с които кредитодателят
е погасил задълженията на длъжника за неустойка до размер на сумата от 118, 98
лв. и такса разходи до размер от 27 лв. Предвид установената от съда нищожно на
клаузите за неустойка и такса разходи, така осъществените плащания от страна на
ответника, са извършени при начална липса на правно основание и последните са
били недължими. Следователно и ищецът е следвало да погаси задължението по
правилата на чл. 76 ЗЗД. Предвид така изложеното релевираното от ответника
възражение за прихващане е основателно, и искът за главница следва да се
отхвърли за разликата над 2 119, 76 лв. до пълния му предявен размер от 2 265,
74 лв.
Тъй като длъжникът
не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата
на седмични вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът
следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в забава след
изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение
за забава следва да се присъди, считано от датата, следваща падежа на първата
непогасена вноска – 07.03.2015 г. – съгласно заключението на вещото лице, до
датата – предхождаща деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.06.2017 г., тъй като от този момент се дължи законна лихва за
забава, като законна последица от уважаване на исковата претенция за главница и
би се достигнало до присъждане на обезщетение в двоен размер за един и същи
ден. Предвид изложеното съдът служебно установи размера на обезщетението за
забава, посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), доколкото вещото лице е изчислило размера
на обезщетението за посочения от ищеца период, като е включило и деня на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така определен
размерът на обезщетението за забава е за сумата от 473, 19 лв., до който размер
акцесорната искова претенция е основателна, като за сумата над този размер до
пълния й предявен размер от 498, 91 лв. и дата – 28.06.2017 г., искът следва да
се отхвърли.
Предвид така
установеното искът за главница по договор за заем № ***от 20.02.2015 г.,
сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД следва да бъде уважен за сумата от 2 119, 76
лв., като последният следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен
размер от 2 265, 74 лв., поради прихващане със сумата от 118, 98 лв. недължимо
платено задължение за неустойка и сумата от 27 лв. – недължимо платено
задължение за такса разходи. В пълния й предявен размер следва да се уважи и
исковата претенция за присъждане на законна лихва от 230, 76 лв. Следва да се
присъди обезщетение за забава за периода от 07.03.2015 г. до 27.06.2017 г. в
размер от 473, 19 лв., като за разликата над така установения размер до пълния
му предявен от 498, 91 лв. и дата – 28.06.2017 г., искът по чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли. Неоснователни
са и исковете за установяване дължимостта на сумата от 27 лв. - такса разходи и
сумата от 1 487, 25 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 13.03.2015 г. до 28.08.2015 г., предвид установената нищожност на
клаузите от договора, по силата на които последните са били уговорени.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7157/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг.
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 140, 01 лв.,
като следва да му се присъдят по съразмерност
87, 84 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 210, 11 лв. и
депозит за вещо лице в размер на 40 лв. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК претендира
юрисконсутско възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва
да бъде в
размер от 120 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в
исковото производство е 370, 11 лв., от които с оглед
уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 232, 21
лв.
В полза на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска, като следва да се присъдят и разноските,
сторени в производството по чл. 423 ГПК, тъй като когато
последното завършва с постановяване на определение за приемане на възражението
на длъжника, какъвто е настоящия случай, разноски не се присъждат. В исковото производство ответникът е сторил разноски
в размер на сумата от 80 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, от
които по съразмерност му се следва сумата от 29, 81 лв. В полза на процесуалния представител на
ответника, осъществил безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер от 545, 05 лв., от което по правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
изхода на правния спор, се следва сумата от 203, 09 лв. В производството по
ч.гр.д. № 2149/2018 г. на Окръжен
съд – Пловдив ответникът е сторил разноски за държавна такса от 25 лв., като
следва да му се присъди, с оглед изхода на исковото производство, сумата от 9,
32 лв. В производството по чл. 423 ГПК ответникът не е доказал да е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение, респ. последният да е бил представляван
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като в това производство
не е представен договор за правна защита и съдействие за установяване на тези
обстоятелства.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че Б.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** – …. И., дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, сумата
от 2 119, 76 лв. главница по
договор за паричен заем № ***от 20.02.2015 г., сключен между длъжника и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за събиране
на вземания” ООД, чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.01.2016
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., ведно със законна мораторна лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2017
г., до окончателното й изплащане; сумата от 230,
76 лв. – договорна за периода от
06.03.2015 г. до 28.08.2015 г. , както и сумата от 473, 19 лв. – обезщетение за забава,
изтекло за периода от 07.03.2015 г. до 27.06.2017 г., за които вземания е издадена
Заповед № 6195/29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9863/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД за разликата над уважения размер от 2 119, 76 лв. до
пълния му предявен размер от 2 265, 74 лв., поради прихващане с насрещните
вземания на ответника за сумата 118, 98 лв. - недължимо
платено задължение за неустойка и сумата от 27 лв. – недължимо
платено задължение за такса разходи, както и искът по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 473, 19 лв. до
пълния му предявен от 498, 91 лв. и дата – 28.06.2017
г., както и исковете по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 лв. - такса разходи и сумата
от 1 487, 25 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 13.03.2015 г. до 28.08.2015 г.
ОСЪЖДА Б.Т.Д.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД сумата
от 87, 84 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 9863/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив и сумата от 232, 21 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 1590/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Б.Т.Д. сумата от 9, 32 лв. – разноски за държавна такса в производство по ч.гр.д. №
2149/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив и сумата от 29, 81 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1590/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2
от Нраредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Е.И.,***,
сумата от 203, 09 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 1590/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК