Р Е Ш
Е Н И Е
София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3952/2020 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Е.Д.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис 1 чрез адв. К.Т. против „А.З.С.Н.В.“***, офис сграда ******, офис 4, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК,
за признаване за установено, че Е.Д.А.,
като правоприемник на починалия З.И.А.,
ЕГН **********, не дължи н.А.З.С.Н.В.“
АД сумата 35 806,72
евро, представляваща сбор от следните суми: 28 944,72 евро главница, 4 637,40 евро лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г.,
1 593,48 евро наказателна лихва за
просрочие за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.06.2011 г./датата на подаване на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане, и 2 555,96 лв., по издадения на 27.06.2011 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 504/2011 г. на Районен съд, гр. Левски, ведно
със законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист до плащането, поради изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от
27.06.2011 г. на Районен съд, гр. Левски, издаден по ч.гр.д. № 504/2011 г.
ищецът бил осъден да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД сумата
35 806,72 евро, от които 28 944,72 евро главница, 4 637,40 евро лихва
върху просрочена главница за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г., 1 593,48
евро наказателна лихва за просрочие за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2011 г./датата на
подаване на заявлението в съда/, до окончателното изплащане, както и сумата 2
555,96 лв. разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" ЕАД на 26.09.2011 г. е образувано изпълнително дело №
20118150401940 по описа за 2011 г. на ЧСИ Т.К.,*** действие Плевенски окръжен
съд, Рeг. № 815 на КЧСИ.
Ищецът заявява, че ответното дружество „А.З.С.Н.В."
ЕАД е придобило вземането по описаните по – горе Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на сключен на 15.10.2018 г. с кредитора „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" ЕАД договор за цесия, представен по изпълнителното дело с молба
от 12.02.2019 г.
Счита, че възможността на взискателя да събира вземането
си по отношение на него по принудителен ред е погасена по давност, тъй като,
след образуването на изпълнителното дело на 26.09.2011 г., по отношение на
длъжника и настоящ ищец не са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия в продължение на повече от две години, поради което счита, че същото е
прекратено по силата на закона при наличие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.
В тази връзка ищцата моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.
124 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК, че тя не дължи на
ответника „"А.З.С.Н.В." АД сумите по изпълнителен лист от 27.06.2011
г. издаден по ч.гр.д. № 504/2011 г. от Районен съд – гр. Левски, поради
погасяването им по давност. Претендира сторените разноски.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е прилагане на изп. д. №
20118150401940 по описа за 2011 г. на ЧСИ Т.К.,*** действие Плевенски окръжен
съд, Рeг. № 815 на КЧСИ.
Ответникът "А.З.С.Н.В." АД оспорва исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. Заявява, че исковата молба е недопустима, тъй като не е
налице висящо изпълнително производство.
Счита, че задължението по изпълнителния лист не е преремирано, нито вземането е погасено по давност.
Заявява, че кредиторът не може да бъде санкциониран за
бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от СИ
действия са се оказали неуспешни.
Също моли съда да се
изиска и приложи делото образуваното изпълнително дело.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, а
и не се спори между страните, че със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 27.06.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 504/2011 г. на Районен съд, гр.
Левски по реда на чл. 417 ГПК, ищцата Т.Т.П.е осъдена да заплати на "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, сумата 35 806,72 евро, дължима по Договор за кредит №
72229886 от 17.06.2008 г., представляваща сбор от следните суми: 28 944,72 евро
главница, 4 637,40 евро лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2009
г. - 21.06.2011 г., 1 593,48 евро наказателна лихва за просрочие за периода
25.07.2009 г. - 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.06.2011 г./датата на подаване на заявлението в съда/, до
окончателното изплащане, както и 2 555,96 лв. разноски.
Установява се, че, въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 20118150401940 по описа за
2011 г. на ЧСИ Т.К.,*** действие Плевенски окръжен съд, Рeг.
№ 815 на КЧСИ.
По искане на ищеца съдът изиска и по делото беше приложено копие от изп.д. № 20118150401940
по описа за 2011 г. на ЧСИ Т.К.,*** действие Плевенски окръжен съд, Рeг. № 815 на КЧСИ., от което се установява, че, при
образуването му, взискателят е посочил като способ за изпълнение възбрана, опис и
публична продан на собствен на длъжницата – ищца недвижим имот.
Съдът констатира, че от момента на образуване на
изпълнителното производство през 2011 г. до момента на подаване молба на
ответника „АГЕНЦИЯ СА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД за конституиране като
взискател, поради извършена цесия – 12.02.2019 г., както и след това, 06.04.2017
г. по делото пса извършвани различни изпълнителни
действия, в т.ч. плащания, и, по конкретно:
На 24.11.2011 г. е
изпратено писмо до СВ при РС Плевен за налагане на възбрана върху имота,
собственост на длъжницата и настоящатищца и нейния
съпруг. На 16.01.2012 г. е приета изготвената оценка на имота. До 2015 г. включително
са насрочени няколко публични продани, които са
обявявани за нестанали поради неявяване на купувачи. През 2016 г. е проведена
отново публична продан на 16.08.2016 г. е изготвено обявление за получените наддавателни предложения и е обявен купувач на имота. С постановление от 23.06.2016 г. ЧСИ е
изготвил Постановление за възлагане на имота. До края на 2018 г. са извършвани
плащания на взискателя.
На 12.02.2019 г.
настоящият ответник „АГЕНЦИЯ СА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е подал молба по
изпълнителното дело за конституиране като взискател по Договор за цесия от
15.10.2018 г. Приложено е и уведомление до длъжницата и нейния съпруг –
солидарния длъжник З.И.А., получено от тях на 20.11.2018 г. В молбата си новият
взискател е посочил способ за изпълнение – запор върху банковите сметки на
длъжниците.
От момента на
конституиране на новия взискател до настоящия момент по делото са извършвани
изпълнителни действия, като взискателят и настоящ ответник е изисквал запори на
банкови сметки, на лек автомобил и др. и такива са били извършвани от ЧСИ – в
ОББ, АД, Уникредит булбанк, АД, ЦКБ, АД.
От представеното
удостоверение от ЧСИ, вх. № 272438/04.03.2022 г. е видно, че с молба от
15.05.2020 г. солидарният длъжник З.А. е поискал прекратяване на делото поради
настъпила перемпция, на основание чл. 435, ал. 1, т.
8 ГПК, което съдебният изпълнител е сторил с Постановление от 05.06.2020 г. на
същото основание и понастоящем производството продължава само по отношение на
ищцата Е.А..
Установява се, че З.И.А.
е починал на 30.07.3030 г.
Ищцата заявява в
исковата си молба, че на 26.09.2013 г. по процесното изпълнителното дело е
настъпила перемпция по силата на закона, на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Погасителната давност за вземането, според нея, е
изтекла на 26.09.2015 г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отицателен
установителен иск с правно основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищццата не му дължи исковата сума, тъй като същата е
погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
С този иск ищцата желае да получи защита срещу материалноправна незаконосъобразност на осъществявано срещу
нея принудително изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че недължимост от неяйна
страна на търсената парична сума – главница и лихви върху нея, върху нея, за
която е издаден изпълнителният лист.
ВКС,, Трето ГО, в свое
решение, постановено на 19.01.20222 г., по гр.д. № 903/2022 г., по реда на чл.
290 ГПК, споделя практиката, съдържаща се и в други съдебни актове, според която
длъжникът - ищец по иск, предявен с правно основание чл. 439 ГПК, има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане,
за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице
висящ изпълнителен процес. Според ВКС наличието на изпълнителен титул в полза
на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, поради която изпълнителното производство е
прекратено, не изключва принудителното изпълнение, защото, когато тя настъпи и
кредиторът посочи нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото
искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона. /в този смисъл и решение по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС,
Четвърто ГО/.
В настоящото производство ищцата следва
да установи и докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата
молба основание за оспорване на вземането, са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Правният интерес се обосновава с твърденията за изтекла погасителна
давност. Давността, като материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана
като процесуален довод или чрез възражение само в рамките на
съдебно исково производство, при
участието на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това законодателят е
предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на
иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос,
които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110 ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност, към настоящия случай.
Отделно от това ищцата
са е позовала на института на перемпцията и наличието
на основания за перемпция на изпълнителното дело,
съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Погасителната
давност е правопораждащо субективно право на длъжника
да откаже изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се
поражда след настъпването на изискуемостта на задължението и след изтичането на определен
период от време, визиран в съответната норма на ЗЗД, по - точно приложимата
такава на чл. 110 ЗЗД. Надлежното упражняване от страна на длъжника на правото
на погасителна давност превръща притезателното право
в естествено и лишава кредитора от възможността да търси принудително
изпълнение, респ. той губи процесуалното си право да търси принудително изпълнение
чрез предвидените способи в ГПК за удовлетворяване на законно признатия си
интерес.
От събраните по делто
доказателства безспорно се доказа, че, след образуване на изпълнителното дело
през м. септември 2011 г., Банката - кредитор, като господар на изпълнителното
производство по силата на издаден в нейна полза изпълнителен лист, е посочила способ
за изпълнение – принудителна продан на недвижим имот и от страна на ЧСИ са
извършвани множество изпълнителни действия, включително налагане на запор,
опис, оценка, насрочване на продани, на нова продан,
нови обявления, нови оценки и – през 2016 г. – обявяване на купувач и изготвяне
Постановление за възлагане, а след 2016 г. и до края на 2018 г. – плащания на
взискателя и доказателствата за това са в кориците изпълнителното дело, копие
от което е приложено в настоящото производство.
Доказа се и, че с
молба от 12.02.2019 г. ответникът е уведомил ЧСИ за извършената цесия на
вземането между него и първоначалния взискател и е поискал да бъде конституиран
като взискател, посочвайки способи за изпълнение. Приложил е и доказателства за
извършеното прехвърляне на вземане.
Съдът намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането не е изтекъл, тъй
като по изпълнителното дело до момента на конституирането на настоящия ответник
като взискател са извършвани изпълнителни действия от страна на ЧСИ в резултат
на възлагане както от първоначалния взискател /Банката/, така и, след
конституиране на настоящия ответник като взискател – по негово искане.
Що се касае до твърденията на ищцата в исковата молба, че
перемпцията на изпълнителното дело на практика е
настъпила на 26.09.2013 г. и позоваването от нейна страна и на този институт,
освен на погасителната давност, като основание за недължимост
на вземането, съдът счита, че следва да
изясни следното:
Нормата на чл. 110 ЗЗД, приложима към настоящия случай, предвижда петгодишна давност за погасяване
на вземанията. Давността е институт на материалното право и длъжникът може да
реализира правото си да се позове на нея, както бе посочено по – горе, само в
рамките на състезателното исково производство.
За разлика от нея, институтът на перемпцията
е процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна на съдебния
изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в слючай че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. В теорията и в съдебната практика съществуват различни трактовки, теории
и практически приложения на посочената разпоредба – включително и, в резултат
на противоречивата практика на ВКС, с тенденция за разширяване или стеснавяне на нейния обхват – дали това става служебно,
дали съдебният изпълнител е длъжен да го стори, дали не е по искане на
страната, от кога тече предвиденият в закона двугодишен срок. Тези
противоречиви от теоретична и практическа гледна точка решения, обаче, съдът
намира за изцяло ирелевантни за настоящия правен спор, пред вид факта, че, дори
и след перемиране на изпълнителното дело,
задължението на длъжника продължава да съществува така, както е признато – като
изискуемо и ликвидно такова докато не изтече предвиденият давностен
срок за него /в случая пет години/. Или, казано по друг начин, наличието на перемпция по делото не препятства възможността взискателят
да поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде молба за образуване на ново
изпълнително дело за събиране на вземането по него. И това е така, защото за
признатото вземане в полза на взискателя не е изтекъл предвиденият давностен срок, който евентуално би попречил на неговото
удовлетворяване – и то само в случай че длъжникът възрази за изтекла давност и
такава бъде призната от съда.
Отделно от това, пред вид многобройните изпълнителни
действия, извършвани по изпълнителното дело във връзка с реализиране на
изпълнителния способ публична продан на собствения на длъжниците недвижимч имот – посочен и посочван от първоначалния
взискател /Банката/, през периода 2011 – 2013 г., съдът намира, че в настоящия
случай перемпция не е налице. Но, както бе отразено
по – горе, това обстоятелство съдът счита за ирелевантно към спора.
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че
предявеният иск за признаване за установено, че ищцата не дължат на ответника посочеинте суми, произтичащо от договора за
кредит в резултат на извършената цесия, поради
настъпила перемпция на изпълнителното дело и поради
изтичане на погасителна давност, е неоснователен и, като такъв, следва да бъде
отхвърлен.
Пред вид изхода на спора на ответника
се следват разноски – ю.к. възнаграждение в размер 250 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.Д.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 1 чрез адв. К.Т. против „А.З.С.Н.В.“***,
офис сграда ******, офис 4, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за
признаване за установено, че Е.Д.А., като
правоприемник н.починалия З.И.А.,
ЕГН **********, не дължи на А.З.С.Н.В.“
АД сумата 35 806,72
евро, представляваща сбор от следните суми: 28 944,72 евро главница, 4 637,40 евро лихва върху просрочена главница за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г.,
1 593,48 евро наказателна лихва за
просрочие за периода 25.07.2009 г. - 21.06.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.06.2011 г./датата на подаване на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане, и 2 555,96 лв., по издадения на 27.06.2011 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 504/2011 г. на Районен съд, гр. Левски, ведно
със законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист до плащането, поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Е.Д.А. да заплати н. „А.З.С.Н.В.“
АД разноски по делото – ю.к. възнаграждение в
размер 250 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: