№ 993
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №5428/27.01.2022г. от ”ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК **********, със седалище град София, срещу
решение №2180/30.12.2021г. по гр.д. №4898/2021г. на РС – Варна, с което са отхвърлени
исковете срещу СТ. ВЛ. К., ЕГН **********, с адрес:
************************************************ за приемане за установено между
страните съществуването на вземане за сумата от 5 000.00 лева, представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта № ***-****/****** г., изменен и допълнен с Анекс от
11.09.2007г. и Анекс от ******г., договорна лихва в размер на 2 834.83 лева, начислена за
периода 27.10.2017г. до 25.10.2020г., просрочена наказателна лихва в размер на 4113.02
лева, начислена за периода от 27.10.2017г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 25.10.2020г.,
законна лихва за забава в размер на 1.39 лева, начислена за периода 26.10.2020г. до
27.10.2020г., разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в размер на 30.00 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№13680/2020г. на ВРС, 46- ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се
като неправилен извода на съда за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания, основан на неправилно възприемане на същността на договора за
овърдрафт и липсата на разграничение между срока на ползване на овърдрафта и срока за
1
прекратяване на този договор. Сочи се също неправилност на извода на съда по отношение
на формиране на лихвата за просрочие, а именно че е налице несъответствие в договореното
между страните.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна СТ.
ВЛ. К., чрез проц.представител адв.К., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като
се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени
искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от ”ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за приемане за
установено по отношение на СТ. ВЛ. К., ЕГН **********, с адрес:
************************************************ съществуването на вземане за
сумата от 5 000.00 лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта
№ ***[1]****/******г., изменен и допълнен с Анекс от 11.09.2007г. и Анекс от ******г.,
договорна лихва в размер на 2 834.83 лева, начислена за периода 27.10.2017г. до
25.10.2020г., просрочена наказателна лихва в размер на 4113.02 лева, начислена за периода
от 27.10.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 25.10.2020 г., законна лихва за забава в
размер на 1.39 лева, начислена за периода 26.10.2020г. до 27.10.2020г., разноски за връчване
на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 30.00 лева, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13680/2020г. на ВРС, 46- ти състав,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията
Твърди се в исковата молба, че на основание договор за издаване на кредитна
карта №***-А*****/****** г., изменен и допълнен с Анекс от 11.09.2007 г. и Анекс от
******г. банката е отпуснала на ответника банков кредит под формата на овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на 5000 лева. Съгласно договора и сключения анекс
срокът за ползване на овърдрафта е до 31.03.2009г., като същият се подновява автоматично
при условията и реда на ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти. Предоставеният кредитен лимит е усвояван многократно до
пълния размер на предоставената сума и погасяван частично. Договорена е възнаградителна
лихва за ползвания кредитен ресурс в размер на 1,50% на месец, начислима еднократно на
датата, следваща падежната дата върху дебитните остатъци по картовата разплащателна
сметка, формирания до края на предходния отчетен период и непогасени на датата на
падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит лихвеният процент е в размер на 18%. Сочи се,
че съгласно чл. 18 от ОУ картодържателят има задължение ежемесечно да погасява
минимална погасителна вноска и лихва за отчетен период на всяко 5- то число на месеца.
При неизпълнение на това условие пет работни от датата на изискуемостта банката има
право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло предсрочно изискуем след писмено
2
уведомление съгласно чл. 28 от ОУ. Поддържа, че банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от 26.10.2020г. Поканата на длъжника е връчена на
06.07.2020г. с предоставяне на възможност за погасяване на дълга в срок от 5 дни от
получаването. Претендират се и разноски по връчване на съобщението за предсрочна
изискуемост в размер на 30 лева, предвидени в Тарифата на банката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който е направено възражение за изтекла погасителна давност, тъй като забавата датира от
м. август 2011г. Признава се, че на 06.07.2020г. ответникът е уведомен от банката за
предсрочната изискуемост на дълга в случай на неиздължаване в срок от 5 дни от датата на
получаването. Позовава се на нищожност на договорната клауза, с която се предвижда
начина на формиране на лихвата за просрочие. По изложените съображения настоява за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на извода на съда за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, като се твърди
неправилно възприемане на същността на договора за овърдрафт и липсата на
разграничение между срока на ползване на овърдрафта и срока за прекратяване на този
договор.
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в
която е прието като установено от представените по делото писмени доказателства и
неоспорвано от страните наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за издаване на кредитна карта№390 РКО-А[1]****/******г., изменен с анекси от
11.09.2007г. и от ******г. Първоначално кредитната карта е издадена със срок на валидност
до 10.2007г., който според условията на договора е и краен срок за погасяване на
предоставения овърдрафт, освен ако договорът не бъде продължен. Със сключения на
11.09.2007г. анекс срокът за ползване на овърдрафта е продължен до 31.03.2009г. Ищецът –
въззивник в настоящото производство твърди, че действието на договора е прекратено едва
на 06.07.2020г. с връчване на кредитополучателя на уведомление за предсрочна
3
изискуемост. Сочи се, че преди този момент договорът не е бил прекратен поради
автоматичното му подновяване съгласно клаузата на т.36.1 от ОУ към договора,
предвиждаща, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за
едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на
договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката
не е уведомила титуляря най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
Процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй
като кредитополучателят е физическо лице, по кредит, който не е предназначен за търговска
или професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл.
2, т. „б”/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в
съответствие с директивите, дори те да нямат директен ефект. Договорите за кредит, в това
число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и
клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на
специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП, както и в рамките на възложената на съда
служебна проверка.
По отношение конкретизацията на въведената от въззивника неравноправност, с
решение № 237/20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г. ВКС, І т.о. по реда на чл.290 ГПК е
прието, че потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от
договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите,
предвидени в чл.143 ЗЗП, е налице противоречието. Съдът следва да се произнесе по
възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски
договор, въпреки че страната, направила възражението за нищожност, не е посочила
конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, въвеждащи в националното законодателство
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г.
относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, е обявена за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретните
клаузи по договор отговарят на критериите на закона, те трябва да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената.
Клаузата на т.36, предвиждаща автоматично продължаване на договора, попада в
приложното поле на чл.143 от ЗЗП като отговаряща на предвидената в т.9 хипотеза, а
именно предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не
заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
4
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. В случая изявлението за
прекратяване следва да бъде направено най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
което съдът намира за отдалечен срок от крайната дата. Цитираната клауза следва да се счете
за неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съобразно
формулировката на чл.143 от ЗЗП, а преди влизане в сила на конкретната разпоредба по
силата на цитираните Директиви, директно приложими при липса на конкретната защита в
националното законодателство.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително
изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал
възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия. В случая
конкретната договорна клауза по т.36 от ОУ, на която се позовава въззивника при
обосноваване на твърденията за автоматично продължаване на договора, е предвидена в
общите условия, поради което не би могло да се приеме, че се касае до индивидуално
договаряне, при липсата и на твърдения и ангажирани доказателства в тази насока. Изводът
за нищожност на клаузата води до недоказаност на твърденията за автоматично
продължаване на договора.
Следва да се отбележи, че довод в същата насока е и представения към исковата
молба анекс от 11.09.2007г., с който по време на действието на договора страните са
договорили изрично краен срок за ползване на овърдрафта, а именно до 31.03.2009г. По този
начин, чрез индивидуално договаряне, страните са изменили разпоредбите на общите
условия чрез определяне на конкретна дата на прекратяване ползването на отпуснатия
кредит.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Задължението на кредитополучателя по договора е да внася
анюитетните вноски на съответните падежни дати според погасителния план. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66
ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. По въпроса за приложимия към процесното вземане
давностен срок следва да се съобрази факта, че същото произтича от договор за кредит,
разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се
прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
В случая от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че
договореният с анекса от 11.09.2007г. срок за издължаване на кредита е 31.03.2009г. При
липсата на доказателства за последващо споразумение и съответно поредно продължаване
на срока следва да се приеме, че на тази дата е настъпила изискуемостта на всички вземания
по договора за кредит. Последващите движения по кредита до м.07.2011г. не обосновават
извод за продължаване на действието на договора, доколкото липсва уговорка по договора
5
или общите условия в този смисъл. Дори да се приеме, че последващите усвоявания и
погасявания имплицитно съдържат изявления на страните за продължаване, с
прекратяването на движенията на 05.07.2011г. се преустановява действието на договора.
След тази дата през периода от 05.07.2011г. до 05.07.2016г. е изтекъл приложимия
петгодишен давностен срок. През този период не са налице данни за спиране и прекъсване
на давността, доколкото заявление за издаване на заповед по чл.417 от ЗЗД е подадено едва
на 27.10.2020г., поради което по арг. от чл.116, б.Б от ЗЗД давността не се смята прекъсната.
С изтичане на законоустановения петгодишен период се е осъществил фактическият състав
на погасителната давност по отношение на главницата. Поради погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, на осн. чл. 119 от
ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на правните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се
потвърди изцяло.
Съобразно изхода от въззивното производство разноски се дължат в полза на
въззиваемата страна в размер на 900 лв., представляващи адв. възнаграждение съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства. Възражението за
прекомерност се явява неоснователно с оглед съответствието на претендираната сума с
минималните размери съгласно чл.7 от Наредба №1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2180/30.12.2021г. по гр.дело №4898 по описа на
ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК **********, със
седалище град София, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ВЛ. К., ЕГН **********, с адрес:
************************************************ сумата 900 лв., представляваща
разноски за въззивното производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7