Р Е Ш Е Н И Е
…/10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14-ти състав, гражданско отделение в открито съдебно
заседание, проведено на 10.9.2019 година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1388 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове с пр.осн.чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД от Н.Т.Т. с ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието за
заплащане на сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизпълнение задължението на ответника да сключи задължителна застраховка „Живот“ в полза на ищеца като негов служител
съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 ЗИНЗС ведно със законната лихва от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за
производството.
Ищецът черпи права от следните твърдения и
факти:
От 22.01.2003 г. е служител на ответника ГДИН
към МП на длъжност надзирател, а към 2017 г. е „командир на отделение“ с ранг
„мл.експерт“ и месторабота - Затвора Варна. На 14.5.2017 г. е постъпил по
спешност в „МБАЛ „Света Марина“, гр.Варна с данни за остра бъбречна
недостатъчност. Изписан е на 19.5.2017 г. за продължаване на лечението при
домашен-амбулаторен режим до 26.6.2017 г., но на 05.6.2017 г. отново е приет по
спешност в клиника по сърдечно-съдова хирургия, където му у извършена оперативна интервенция за отстраняване на тромб. Изписан е на 09.6.2017 г. за продължаване на
лечението при домашен-амбулаторен режим до 06.11.2017 г.
Съгласно изискванията на чл.24, ал.3 ЗИНЗС,
всеки служител на ГДИН следва да се застрахова задължително от работодателя
срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена
работоспособност за сметка на държавния бюджет. През периода през който ищецът
е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, работодателят му не е бил сключил договор в негова полза по
чл.24, ал.3 ЗИНЗС със застрахователно дружество, поради което последният не е изпълнил задълженията си и с това е лишил
служителя да получи застрахователно обезщетение. Такъв договор е сключен едва
на 25.01.2018 г. На 24.11.2017 г. ищецът е подал заявление до работодателя да
му изплати обезщетение за периода на временната нетрудоспособност, но до
момента искането му не е уважено. От
това поведение на ответника изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
задълженията му по чл.24, ал.3 ЗИНЗС, същият е лишил служителя от правото да
получи застрахователно обезщетение за временна нетрудоспособност, изразяващи се
в пропуснати ползи в размер на 600 лева-стойността на застрахователната сума,
която е следвало да получи от застрахователя съгласно действащия към момента
застрахователен договор с „Животозастрахователен
институт“ АД.
В срока по чл.31 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва предявения
иск като неоснователен. Възразява срещу същия
като заявява, че със заповед № Л-250/22.01.2019 г. на ВПД главен
директор на ГДИН е наредено да бъде изплатена еднократна парична помощ в размер
на 300.00 лева по заявлението на ищеца от 24.11.2017 г. Видно от ведомостта за
работна заплата в Затвора Варна същата е изплатена на Н.Т. със заплатата за
м.януари 2018 г. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл.146 ГПК съдът е
обявил на страните, че с подадения отговор на исковата молба ответникът не
оспорва твърденията, че не е изпълнил
задълженията си по чл.24, ал.3 ЗИНЗС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Твърди, че със заповед от 22.01.2019 г. на главен
директор на ГДИН е наредено да се отпусне еднократна помощ на ищеца в размер на
300.00 лева и същата му е изплатена. Предвид направено признание на неизгоден
факт за ответника, който е от значение за решаване на спора не се налага
събиране на доказателства за признатия факт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал.3 от ЗИНЗС служителите на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
и териториалните й служби задължително се застраховат за сметка на държавния
бюджет срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност
вследствие на злополука.
От
представения от ответника застрахователен договор от 24.11.2014 г., сключен със
застрахователно дружество „Уника живот“ АД се
установява, че работодателят на ищеца ГДИН е застраховал 4597 свои служители от
системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й
служби в цялата страна като застраховката се сключва съгласно общите условия на
рискова застраховка „Живот“ и специалните условия на застрахователя, които са
неразделна част от договора. В раздел втори „Покрити рискове и отговорност на
застрахователя са посочени застрахователните събития при които застрахователят
дължи обезщетение и размера на същото. В чл.2, ал.2, т.11 е посочено, че при
„Временна загуба на трудоспособност от общо заболяване над 40 дни“ за експертен
персонал при застрахователна сума 6000 лева се изплаща обезщетение в размер на
10 % от застрахователната сума. Длъжността на ищеца Н.Т. е „командир на
отделение“, което се установява от фиш за заплата за м. януари 2018 г., издаден
на 28.02.2019 г. от което следва, че той
попада в категория „експертен персонал при застрахователна сума 6000 лева“
От същия фиш за заплата за м.януари 2018 г.
се установява, че на ищеца Н.Т. е изплатена помощ по чл.182, ал.1 ЗМВР в размер
на 300 лева. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца, но твърденията са, че
предоставената еднократна парична помощ от работодателя е получена на различно
основание, а не като застрахователно обезщетение, изплатено от
застрахователя.
От представения от
ответника застрахователен договор от 25.01.2018 г., сключен със „Застрахователен институт“ АД се установява, че работодателят на ищеца ГДИН
е застраховал 4320 свои служители от системата на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ и териториалните й служби в цялата страна като застраховката се
сключва съгласно общите условия на рискова застраховка „Живот“ и специалните
условия на застрахователя, които са неразделна част от договора. В раздел втори
„Покрити рискове и отговорност на застрахователя са посочени застрахователните
събития при които застрахователят дължи обезщетение и размера на същото. В
чл.2.11 е посочено, че при „Временна загуба на трудоспособност от общо
заболяване“ над 40 дни за държавни служители на младша изпълнителска
длъжност при застрахователна сума 6000
лева се изплаща обезщетение в размер на 10 % от застрахователната сума.
Длъжността на ищеца Н.Т. е с ранг „младши експерт“ от което следва, че той попада именно в тази категория
и дължимото му обезщетение е в размер на 600 лева /10 % от застрахователната
сума/.
Не е спорно между страните обстоятелството,
че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение по ЗМВР, че е
настъпило застрахователно обезщетение, причинило временна загуба на
трудоспособност от общо заболяване над 40 дни, което се установява от приетите
по делото медицински документи, а именно епикризи - 2
бр., болнични листи - 8 бр., решение на
ТЕЛК, амбулаторни листи – 6 бр.,
уведомително писмо от ЦЕЛК МВР, ехография № 608, медицинско направление – 3 бр., етапна епикриза, заявление-претенция за изплащане на
обезщетения за настъпили и причинени вреди до Гл.Директор на ГД „ИН“, гр.София
и Председателя на синдикат на служителите в затворите в България. Същите не се оспорват от ответника.
От събраните в производството доказателства
съдът намира, че са налице всички покрити рискове на представените застрахователни
договори.
Гражданската отговорност на
длъжника възниква за претърпените преки вреди за кредитора от неизпълнението на вменените на първия задължения
по силата на закона. Когато кредиторът търпи
неблагоприятни имуществени последици той може да претендира обезщетение за
имуществени вреди, определени като „претърпяна загуба” съгласно чл.82 ЗЗД. Същата представлява фактическо влошаване на
състоянието на имуществото на кредитора, осуетяване получаването на очаквани
блага и пропуснати ползи, включващи неосъществено увеличаване на имуществото,
пропусната печалба и т.н. Поправянето на вредите в областта на договорната
отговорност е уредено в чл.79 ЗЗД. Ако престацията е възможна и длъжникът е в
забава, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение вместо изпълнение. В този смисъл решение № 193/27.06.2012
г. на ВКС по к.д.№ 1259/11 г., трето г.о, ГК, решение № 234/27.12.2013 г. на
ВКС по т.д.№ 1181/13 г., второ т.о, ТК, решение № 473/23.11.2009 г. на ВКС по
н.д.№ 519/09 г., второ н.о., НК и други. В мотивите на тълк.решение
№3/2012 г., което е постановено по тълк.дело №3/2012
г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се
намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване
на имуществото. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав за възникване правото на обезщетение
и при липса
на изрично установена в закона презумпция за настъпването
й, пропуснатата полза е доказана след като се установи, че при
точно изпълнение на длъжника имуществото
на кредитора е могло да бъде
увеличено.
От доказателствата по делото се
установи, че между ответника ГДИН и третото лице „Уника
живот“ АД е сключен застрахователен
договор от 24.11.2014 г. със срок на действие от 00.00 часа на 16.01.2015 г. до
24.00 часа на 15.01.2017 г.
От доказателствата по делото се установи, че между ответника ГДИН и
третото лице „Животозастрахователен институт“ АД е сключен застрахователен договор от 25.01.2018
г. със срок на действие 2 /две/ години от 00.00 часа на първия ден от подписване на договора до 24.00 часа на последния ден от вторите
дванадесет месеца от срока на договора.
За основателността на иск за пропуснати ползи ищецът – пострадало лице следва
да установи по безспорен начин реалната възможност за увеличение на имуществото
му, което би настъпило ако не е било
осъществено непозволеното увреждане. В този смисъл е постановено решение № 156/29.11.2010 г. по т.д.№ 142/10
г., първо т.о. на ВКС. Съществен белег на пропуснатите ползи, които се
претендират като обезщетение е те да имат реалност и сигурност, да не са
предполагаеми, а да са реално
осъществими и определени по вид, количество и цена. Реалността на ползите,
които пострадалото лице би получило се изразява в съществуващата възможност
лицето да увеличи имуществото си като получи застрахователно обезщетение в
посочения в застрахователения договор размер при заявяване
на претенция към третото лице –
застраховател, а поради неизпълнението
на същия договор да бъде лишено от възможност да получи такова обезщетение. Ползите, които увреденият би получил по правоотношения
с трети лица могат да имат характер на пропуснати ползи ако получаването им е
сигурно /решение по арб.д.№ 5/2000 г. на Арбитражен съд при БТПП/. Тежестта на доказване на тези факти е на
кредитора, който твърди, че е пропуснал да реализира доходи от застрахователния
договор, който договор работодателят му е бил длъжен да сключи с трето лице –
застраховател по силата на разпоредбата на чл.24, ал.3 ЗИНЗС като нормата на
специалния закон, регламентиращ процесните правоотношения
е императивна и неизпълнението й води до ангажиране отговорността на ответника.
От събраните в производството
доказателства се установи по безспорен начин
наличието на пряка причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди и
пропусната полза за ищеца, който е служител на ответника, произтичаща от разпоредбата на чл.24, ал.3 ЗИНЗС с която законодателят е
задължил ответника да застрахова своите
служители за времето през което те изпълняват служебните си задължения на
съответната длъжност по ЗМВР.
Доколкото ищецът е бил лишен от възможността да получи полагащото му се застрахователно обезщетение ако работодателят му бе изпълнил задължението си вменено му от разпоредбата на чл.24, ал.3 ЗИНЗС за времето след 15.01.2017 г. когато е изтекъл срокът на застрахователния договор от 24.11.2014 г. до 24.01.2018 г. деня, предхождащ датата от която е започнал да действа застрахователния договор от 25.01.2018 г., следва, че неизпълнението на задължението от страна на работодателя е рефлектирало пряко на правата на служителя като същият е бил поставен в крайно неблагоприятно положение. В случая следва да се отбележи, че средствата, които реално ищецът е имал възможност да получи са в най-ниския размер на обезщетенията по двата застрахователни договори, които са представени от ответника, а именно този, предхождащ събитието и последващия такъв. Следва да се отбележи, че в случая става въпрос за право на обезщетение за временна нетрудоспособност, а не за реализиране на търговска печалба. Целта на обезщетението при временна нетрудоспособност е да се обезщети служителят по време на лечението му, тъй като по време на ползване на отпуск по болест той получава много по-ниски доходи, които са недостатъчни за провеждане на лечението и за издръжката му. Отпуснатата на осн.чл.13, ал.2, т.1 и т.2 от ЗИНС във връзка със заповед на министъра на правосъдието и заповед на главния директор на ГДИН еднократна помощ от бюджетните средства на затвора Варна е на различно основание и с изплащането й не може да се счита, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 184, ал.1 ЗМВР и
От
изложеното следва, че ищецът е установил както по основание, така и по размер
претенцията си срещу ответника по пътя на главно и пълно доказване и с оглед тежестта
на доказване, която той носи в
производството, поради което предявеният
от него осъдителен иск е основателен и
следва да се уважи в пълен размер.
По молбата на ищеца на осн.чл.78 ГПК,
ответникът следва да му заплати разноски за производството.
По
възражението на ответника с пр.осн.чл.78, ал.5 ГПК, обективирано в становище от 09.09.2019
г., съдът намира следното:
Договореният и заплатен адв.хонорар
от ищеца на процесуалния му представител е в размер на 400 лева на основание
представения договор за правна защита и
съдействие от 12.02.2019 г. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на иска възнаграждението е в размер
на 300 лева. Съдът намира, че в този
размер същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, на
цената на иска и а положения от адвоката
труд по договора за правна защита и съдействие,
поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника е основателно.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на
350 лева от които 50 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за
възнаграждение на процесуалния му представител.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати
на Н.Т.Т. с ЕГН **********
сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на ответника да сключи договор по чл.24, ал.3 ЗИНЗС за задължителна
застраховка „Живот“ в полза на ищеца като негов служител ведно със законната
лихва, считано от подаване на молбата 31.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и разноски
за производството в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: