Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.10.2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
шест септември две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 18593
по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” от
ГПК вр. чл.
422 вр. чл. 415 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена „К.и.” ООД, ЕИК *****със
седалище адрес на управление:***,
с която се претендира да бъде прието
за установено по отношение на Б. Иванов С., ЕГН **********, с адрес:
***, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****.
на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за неплатените суми по Договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство
„Екстра” *****. в размер на: 333,33 лв. (триста тридесет
и три лева, тридесет и три ст.) – главница по договора, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 05.10.2018 год. до окончателното
изплащане; 6,00 лв. (шест лева), представляваща договорна лихва за периода
от 12.03.2018г. до
03.10.2018г.; 59,72 лв. (петдесет и девет лева, седемдесет и две ст.), представляваща
договорна такса „Гарант“ за периода
от 12.03.2018г. до
03.10.2018г.; и сумата от 9,97 лв. (девет лева, деветдесет и седем ст.), представляваща законна лихва за
забава за период от 13.05.2018г. до 03.10.2018г.
В исковата молба се сочи, че на 12.03.2018г. между страните
бил
сключен Договор за потребителски кредит *****,
съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на
500лв. при уговорена лихва в размер на 36 % и ГПР 49,70 %. Кредиторът
превел сумата по посочената от заемателя
банкова сметка. ***телят е избрал опция за гаранция на кредита му от трето
лице, за която се задължил да заплати такса чрез заемодателя в размер на
170,65лв. Задълженията по кредита на обща
стойност 688,65 лв. били разсрочени на 3
вноски по 229,55 лв. с падежи 12.04.,12.05., и 12.06.2018г. Твърди се, че към датата
на входиране на заявлението по чл.
410 от ГПК, ответникът е погасил една от падежиралите вноски и част от втората, като за изискуемия
остатък дружеството депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, което било
уважено. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,
като на ищеца е указана възможността да предяви иск относно вземането си. С оглед на указаната възможност,
в законоустановения срок по
чл. 415, ал.1 от ГПК, предявява
иск за установяване
съществуването на вземане. Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен
договор за заем и получаването на сумата по него. Твърди, че не е получил
общите условия и екземпляр от договора, както и че е извършил още две плащания
по 150 лв., с което погасил изцяло вземането. Счита, че договора е нищожен
поради неспазена форма по см. на чл. 22 ЗПК, противоречие с добрите нрави по
чл. 26 ЗЗД и поради наличието на неравноправни клаузи по см. на чл. 146 вр. чл. 134 ЗЗП. Оспорва настъпилата изискуемост.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 5182/2018г. на ВРС се установява, че в
полза на „К.и.” ООД, ЕИК *****е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Иванов С., ЕГН **********.
От писмените доказателства -
копия на заявка за
кредит от Б.И.С. - 2 бр.; Договор за
потребителски кредит *****. с общи условия; справка - банково извлечение за извършения превод;
справка - извлечения за получени
плащания по процесния кредит - 2бр.; Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г.; разписка *****., чрез система
за плащане *****; копие на разписка
*****., чрез система за плащане *****, се установява, че: на 12.03.2018г. между „К.и.” ООД, ЕИК *****като заемодател и Б. Иванов С., ЕГН ********** като заемател
бил сключен Договор за потребителски кредит *****,
съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на
500лв. при уговорена лихва в размер на 36 % и ГПР 49,70 %. Кредиторът
превел сумата по посочената от заемателя
банкова сметка. ***телят е избрал опция за гаранция на кредита му от трето
лице. Задълженията по кредита на обща
стойност 688,65 лв. били разсрочени на 3
вноски по 229,55 лв. с падежи 12.04.,12.05., и 12.06.2018г. На 25.10.2014г. между „К.и.” ООД и *****бил сключен договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити.
От заключението по приетата ССчЕ се установява,
че в счетоводството на „К.и.” ООД към датата на
подаване на заявлението и към момента на изготвяне на заключението е отразено
плащане на сума от 300 лв. по Договор
за потребителски кредит *****, с която е отразено погасяване в размер на 166,67
лв. главница, договорна лихва - 12 лв., лихва за забава - 10,40 лв., такса
гаранция - 110,93 лв.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията
посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право.
Предвид
горепосочените материалноправни норми, на които се
основава присъденото със заповедта вземане, уважаването
на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на
сключен между страните валиден формален договор за кредит, по който заемодателя
е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко
от паричните задължения, включени в претендираното
вземане, респ. ответникът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата
сума по договора за кредит на цесионера или цедента или, че задължението за връщането й е погасено по
друг правнорелевантен способ.
По
делото не се спори относно наличието на валиден договор за договор за кредит,
по който заемодателя е изпълнил задължението си да предостави паричната сума на
заемателя. В случая е налице настъпила изискуемост на
целия кредит в хода на процеса, поради което въпросът за наличието на надлежно
обявена предсрочна изискуемост е ирелевантен за
изхода на спора.
По отношение на процесния
договор приложение намират съответно разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския
кредит, както и на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по
чл.12, ал.1 от същия договор и е получил съгласието на потребителя за сключване
на договора и за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал.2 на
текста за доказване на електронни изявления, отправени
съгласно ЗПФУР се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис. Алинея 3 предвижда, че
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В конкретния
случай са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните,
постигнато чрез договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от
разстояние. Установи се, че ответникът, посредством електронната страница
на заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем, предоставил е
необходимата информация и се е съгласил да получи такъв. При наличие на
облигационно правоотношение - договор за заем, по който заемателят
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му
предмет на търговска дейност, меродавни са и изискванията на Закона за потребителския
кредит, според нормата на чл. от
който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието
с които, съдът следва да следи и служебно.
В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора,
с който е уредена такса „гарант“, противоречи на императивните норми за
съдържанието му регламентирани в чл. 5 ЗПК /относно
дължимата от кредитора преддоговрна информация/,
и чл. 11 ал.1, т. 9а /методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а/.
В искането /заявление/ отправено до заемодателя и одобрено от него, по никакъв
начин не е отразено как е формирана сумата за връщане от 715 лв., като тя не
съвпада с тази посочена в договора. Не е посочено включена ли е в нея
начислената такса гарант и каква част от тази сума е главница, лихва, такса
гарант. В процесното заявление /оферта/ няма и никакви
данни какъв ще е размерът на таксата гарант, от кого се дължи и към кого.
Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това
противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда
на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен.
Нормата на чл. 23 ЗПК разпорежда,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото се установи от събраните писмени
доказателства и приета ССчЕ, че заемодателя е получил
от заемателя сума 300 лв., поради което искът следва
да се уважи за горницата на дължимата и заявена в настоящото производство
главница – 200 лв., и да се отхвърли в останалата му част.
Съобразно с изхода на спора, разпоредбата
на чл. 78
ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за
присъждане на разноски, такива следва да му
бъдат определени според представените доказателства в размер на 715 лв. за авансово
внесената държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, като
съразмерно на уважената част от иска стойността им е 349,62 лв. Следва да му се
присъдят и разноските в заповедното производство за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, съразмерно на уважената част от иска - 158,92
лв.
Респективно на ответника следва да се присъдят на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК направените от него разноски, които са в размер на 300
лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска – 153,31 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между
страните „К.и.” ООД, ЕИК *****със седалище адрес
на управление:*** и Б. Иванов С., ЕГН **********, с адрес:
***, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за неплатените суми по Договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство
„Екстра” *****. ДО РАЗМЕР ОТ 200 лева – неплатен остатък от главницата по договора, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 05.10.2018 год. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите от 133,33 – главница по договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 05.10.2018 год. до окончателното
изплащане 6,00 лв. (шест лева),
представляваща договорна лихва за периода
от 12.03.2018г. до
03.10.2018г.; 59,72 лв. (петдесет и девет лева, седемдесет и две ст.), представляваща
договорна такса „Гарант“ за периода
от 12.03.2018г. до
03.10.2018г.; и сумата от 9,97 лв. (девет лева, деветдесет и седем ст.), представляваща законна лихва за
забава за период от 13.05.2018г. до 03.10.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК Б. Иванов С., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „К.и.” ООД, ЕИК *****със седалище адрес на управление:*** сумата от 349,62 лева представляващи разноски по настоящото
дело и сумата от 158,92 лева разноски по ч.гр.д. № *****. по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
3 ГПК „К.и.” ООД,
ЕИК *****със седалище адрес на управление:*** да заплати на Б. Иванов С., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 153,31 лева представляващи разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: