Р E Ш Е Н И Е
№ 99
гр.Плевен, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 957 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 515 от 2.11.2021 г., постановено по анд № **********1645/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № Р-0048947 от 12.08.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите – Русе, Габрово, Велико Търново, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на
потребителите, с което на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и
чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите, на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК *********, с представляващ А.И.Д., ЕГН **********,
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.62 ал.1
от Закона за защита на потребителите за това, че е предоставяло услугата
интернет трафик за номер **********, за периода 15.04.2021 год.-14.05.2021 год.
на потребител от гр.Плевен срещу заплащане без искане от негова страна,
вследствие на което е издал месечна сметка №**********/15.05.2021 год. с начислена
сума в размер на 50,09 лв. без ДДС.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „БТК“ ЕАД, представлявано
от изпълнителния директор А.Д., чрез юрисконсулт Я.И., който счита същото за
незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
аргументи, че в обжалваното решение се възпроизвеждат неправилните фактически
констатации, изложени в процесното НП. Според касатора съдът не се е произнесъл
по основния спорен въпрос-дали е осъществен фактическия състав на разпоредбата
на чл.62, ал.1 от ЗЗП и налице ли е хипотезата на предоставяне на непоискана
услуга. Сочи, че потребителят е титуляр на мобилна услуга, в която не е включен
безплатен обем мобилен интернет, което не означава, че услугата не позволява
достъп до мобилен интернет и че абонаментният план не включва безплатни МВ, но
позволява достъп до мобилни данни, като услугата се заплаща. Сочи, че ако бъде
използван трафик на данни, той се таксува на МВ според цената в тарифния план
до достигане на сметка от 40 лв. с ДДС за мобилен интернет, след което
абонатите заплащат по 0,08 лв. с ДДС на МВ като продължават използването на МВ
на максимална скорост. Твърди, че тази информация е посочена на стр.3 от
споразумението и потребителят е наясно, че мобилната услуга предоставя
възможност за използване на мобилен интернет, както и че от условията, посочени
в договора е видно, че не е налице безплатен обем мобилни данни към тарифния план и в
случай, че е генерирано потребление на мобилни данни, то се таксува. Предвид
изложеното счита, че описаните факти не би следвало да се квалифицират под
хипотезата на чл.62 ал.1 от ЗЗП и обжалваното НП е издадено без материално
правно основание, но съдът не се е произнесъл по нито едно от изложените
съображения. Счита за неправилни изводите на районния съд, че при издаване на НП не са
извършени процесуални нарушения. Навежда доводи, че административно
наказателното производство е формален процес поради въведените изисквания за
форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления,
като само редовно съставените актове имат доказателствена стойност и могат да
са годно основание за налагане на административно наказание. Счита, че
инспекторите на КЗП е следвало да направят правилни, обосновани и
непротиворечиви констатации относно извършването на твърдяното нарушение, т.к.
чл.7 от АПК регламентира изискването административните актове да се основават
на действителните факти от значение за случая. Счита, че това изискване не е
спазено и изводът за извършено нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП е неправилен и
несъответстващ на обективната действителност. Сочи, че не е посочена дата на
извършване на твърдяното нарушение, както и че мястото на нарушението също не е
конкретизирано в НП. Твърди, че тези обстоятелства в акта и в НП липсват, а те
са съществени, доколкото са относими към задължителните реквизити на двата
документа. В заключение моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Комисия за защита на
потребителите – Русе не се представлява, представила е писмено становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че Наказателното постановление е издадено за това, че на
1.06.2021г. в КЗП-Плевен е постъпила жалба от потребител от гр.Плевен, с вх.№
Р-03-530 относно доставяне на услуга без искане от страна на потребителя. На
9.04.2016 г. потребителят е сключил Допълнително споразумение към Договор №
640616398909042016-36746265 за два мобилни номера: ********** с абонаментен
план „Vivacom
Smart М“, в който е
включен интернет и ********** с абонаментен план „Maxi Call XS“, в който няма включен интернет. Потребителят е
получил месечна сметка № **********/15.05.2021 г., с период на отчитане 15.04.2021
г. - 14.05.2021, в която е начислена сума за интернет услуги в размер на 50,09
лв. без ДДС за номер **********. Съгласно сключения договор такава услуга за
този номер няма и не е давал съгласието си за нея. Преди време за този номер
отново е била начислена сума за интернет трафик. След подаване на оплакване
услугата е била забранена, както и в самия апарат са били ограничени мобилните
данни. Към подаване на жалбата до КЗП, потребителят ползва същия апарат, който
е със забрана за трафик на мобилни данни и отново му е начислена сума за
интернет. На 8.06.2021 г., с писмо с изх.№ Р-03-530, търговецът е запознат със
съдържанието на потребителската жалба и е отправена покана да представи на
22.06.2021 г. в офис на КЗП в гр. Плевен, на ул. „Д.Константинов“ № 27, офис 13
следните документи: Становище по жалбата; Копия на всички договори, сключени с
потребителя; Информация за начислената сума за интернет за номер ********** в
месечна сметка № **********/15.05.2021 г. и основанието за начисляването й;
Информация и документи за предходното начисляване на сума за интернет за номера
и предприетите действия след оплакването на потребителя. На 21.06.2021 г. на
ел. поща на КЗП ******@***.**
е постъпило
становище с вх.№ Р-03-530, заедно с Допълнително споразумение към Договор от
09.04.2016г. В становището е посочено, че мобилна услуга с номер ********** се
ползва на тарифен план „Maxi Call XS“ при условията на безсрочен договор. Абонаментният план не включва безплатни
MB, но позволява достъп до мобилни
данни, като услугата се заплаща. В оспорвания период от номера е реализиран GPRS трафик, който е отразен в месечна
сметка № **********/15.05.2021 г. Търговецът посочил, че на 19.05.2021 г. е
постъпила молба от потребителя за активиране забрана за трафик на данни и
същата е удовлетворена. Заявил, че ще бъде извършена корекция на оспорваната
сума. БТК не е предоставило информация и документи за предходното начисляване
на сума за интернет за номера и предприетите действия след оплакването на
потребителя. На 22.06.2021 г. е изпратена покана за съставяне на АУАН с изх.№
Р-03-530, която е получена на 24.06.2021г. В поканата е пояснено на търговеца,
че в рамките на действие на същия договор от 2016 г. и абонаментен план без
интернет за този номер е била начислена сума за интернет трафик и услугата е
била забранена, както и в самия апарат са били ограничени мобилните данни. Към
момента потребителят ползва същия апарат, който е със забрана за трафик на
мобилни данни и отново му е начислена сума за интернет. БТК ЕАД е предоставяло услугата интернет трафик за
номер **********, за периода 15.04.2021 г. - 14.05.2021 г., на потребителя от гр.Плевен
срещу заплащане без искане от негова
страна, вследствие на което е издал месечна сметка № **********/15.05.2021 г. с
начислена сума в размер на 50,09 лв. без ДДС. Като нарушен бил посочен чл.62, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
От събраните в хода на
административнонаказателното производство писмени доказателства и от
разпитаните актосъставител С.Н.и свидетел С.Г.съдът установил по несъмнен и
безспорен начин, че действията на търговеца представляват заблуждаваща нелоялна
търговска практика и осъществяват състава на чл.62, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Съдът изложил още мотиви, че не е
нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и в НП е отбелязано
началото на периода за нарушение- 15.04.2021г., когато е започнало
предоставянето на услугата, въпреки че няма изявено съгласие или желание на
потребителя за това. Отбелязан е и краят на този период-14.05.2021г., до която
дата е начислявана такса за услугата, видно от месечната сметка. Съдът приел,
че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са описани ясно и в
достатъчно пълна степен всички елементи от състава на констатираното
административно нарушение. Не установил нарушения на процедурните правила за
съставянето на АУАН и НП. Същите според въззивния съд отговарят на изискванията
относно формата и съдържанието им, посочени в разпоредбите на чл. 42, съответно
чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото НП. Извършеното нарушение е
конкретизирано, като в описателната част на НП са посочени обстоятелствата,
съгласно изискванията на цитираната разпоредба, като фактите и обстоятелствата,
на които се е позовал наказващия орган, са били надлежно установени в хода на
административнонаказателното производство. Съдът приел, че нарушението не е
маловажно.
На тези основания съдът потвърдил
НП.
Според касационната
инстанция оспореното решение
е неправилно като постановено при липса на мотиви относно съществените за
отговорността на касатора обстоятелства.
Видно е , че с оспореното решение
въззивният съд е потвърдил атакуваното
Наказателно постановление. В първата част от решаващите си мотиви съдът
е посочил, че въз основа на показанията на свидетелите Н. и Г. по несъмнен и безспорен начин се
установява, че действията на търговеца представляват заблуждаваща нелоялна търговска
практика и осъществяват състава на чл.62, ал.1 от Закона за защита на
потребителите. Всъщност за такова нарушение – „заблуждаваща търговска
практика“ изобщо не е ангажирана
отговорността на наказаното дружество. Разпоредбите относно заблуждаващата и
нелоялната търговска практика са разписани в раздел III от ЗЗП, чл.68б и сл., а
с процесното НП търговецът е наказан за нарушение на чл.62, ал.1 от ЗЗП, която
норма регламентира забрана за доставката на стоки, както и на вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова
страна. Всъщност решаващи мотиви относно факта има ли извършено нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП изобщо липсват в оспореното решение, още
по-малко е отговорено на възраженията в жалбата относно предвидената в договора
възможност за ползване на мобилен интернет, и какви изводи произтичат от този
факт, ако това е така. В частта на въззивното съдебно решение, с която е
отговорено на оплакванията в жалбата за допуснати нарушения в производството по
ангажиране отговорността на дружеството, също са изложени общи и бланкетни
мотиви, важими по същество за всеки един санкционен акт. Единствено
аргументирано е отговорено на възражението относно липсата на датата на
извършване на нарушението.
Въззивният съд изобщо не е направил анализ на събраните
доказателства и не е отговорил на конкретните възражения на касатора. По делото
липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията на касатора правни изводи. В този смисъл съдебното
решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса
на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите на
съда не са конкретни, а бланкетни .
При това
положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3,
т. 2 от НПК, приложим на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
който следва да разпита отново свидетелите на нарушението и да анализира тези
показания и писмените доказателства, да вземе отношение по всички оплаквания,
релевирани пред въззивния съд и преповторени в касационната жалба, и да даде обоснован и мотивиран отговор на
въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП и
съставомерността, доказаността и авторството на вмененото на дружеството нарушение, като направи конкретен анализ на
всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и
възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на
какво основание.
По разноските по
водене на делата следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане
на делото, по аргумент от разпоредбата на ч.226, ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 515 от 02.11.2021 г., постановено по анд № 20214430201645/2021 г. на Районен
съд – Плевен.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на
РС-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/