№ 134
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК и е
образувано по жалба на лишения от свобода Д. ЕМ. Д., ЕГН **********,
против определение № 537/16.06.2022 год. постановено по ЧНД № 433/2022
год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда №
42/20.02.2012 г. по НОХД № 1655/2011 г. на Окръжен съд – Бургас.
В жалбата са изложени разбиранията на осъдения за отделни аспекти
от собственото му поведение при изтърпяване на наказанието му, включващи
и вижданията му за безполезността на присъствието му в Затвора-Бургас до
изтичане на оставащата неизтърпяна част. Изразено е и недоверието му към
служителите на пенитенциарното заведение. В жалбата липсват конкретни
оплаквания срещу атакувания съдебен акт и отправено искане, но
съдържанието й сочи на недоволство от определението на БРС и търсене на
противоположен на постановения с него резултат.
В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за
необходимост от продължаване на корекционната работа с лишената от
свобода, поради неустойчива и недостатъчна промяна в конкретните
проблемни зони, което се оценя като неприключил процес на
превъзпитаване и непостигната съзнателна и цялостна положителна промяна
в поведението на лишения от свобода. Предлага се въззивният съд да
1
потвърди обжалваното съдебно определение, поради отсъствие на втората
изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК.
Бургаският апелативен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и с
материалите по делото и като съобрази закона, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
чл.440 ал.2, вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Лишеният от свобода Д. ЕМ. Д. е роден на **.**.**** г. в гр.Бургас, със
средно образование,неженен, осъждан, ЕГН **********.
С присъда № 42/20.02.2012 г. по НОХД № 1655/2011 год. на Бургаски
окръжен съд Д.Д. е признат за виновен в това, че на 03.08.2011 год. в
гр.Бургас умишлено умъртвил Г. Р. В Райчев Василев, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития Василев, поради което и на
основание чл.116, ал.1, т.6 от НК е осъден на 17 години лишаване от свобода
с първоначално определен строг режим, като съдът го признал за невинен за
това, че е извършил убийството на Г. Р. В. с особена жестокост и го оправдал
по обвинението по чл.116, ал.1, т.6 предл.трето от НК. Присъдата е
потвърдена с решение № 174/14.11.2012 год. по ВНОХД № 169/2012 год. на
Бургаски апелативен съд. С решение № 6/01.02.2013 год. по н.д. № 2297/2012
год. Върховият касационен съд на Република България е изменил въззивното
решение, като е признал подсъдимия Д. ЕМ. Д. за невиновен и го оправдал по
обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК - да е причинил смъртта на Г. Р. В
Райчев Василев „по особено мъчителен начин за убития“ и намалил размера
на наказанието лишаване от свобода от 17 години на тринадесет години, като
е оставил в сила въззивното решение в останалата му част.
Това е единственото осъждане на Д.. Започнал е да търпи наложеното
му наказание от 04.08.2011 год. Към датата на съдебното заседание на първата
инстанция - 16.06.2022 г., остатъкът за изтърпяване се равнява на осем
месеца, следователно е налице първата от предвидените по чл. 70, ал. 1, т. 2
НК предпоставки - осъденият да е изтърпяла не по-малко от половината от
2
наложеното му наказание. По отношение изпълнението на тази формална
предпоставка между страните в производството не се спори. Нейното наличие
е било констатирано и от съдебните състави, разгледали трите предходни
молби на осъдения за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.437,
ал.2 от НПК ( ЧНД№261/18г.на Окръжен съд –Ловеч и ВЧНД№213/18г.,
Апелативен съд-В.Търново; ЧНД№626/19г. на Окръжен съд-Бургас и
ВЧНД№196/19г. на Апелативен съд-Бургас; ЧНД№217/21г. на Окръжен съд-
Бургас и ВЧНД№103/21г. на Апелативен съд-Бургас).
По делото е спорен въпросът дали осъденият е дал достатъчно
доказателства за поправянето си и за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос.
Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за
отсъствие на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно
доказателства, установяващи реализирал се необратим поправителен ефект,
необходим за ресоциализацията му в обществото.
Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото,
установява процес на положителна промяна. Като цяло осъденият се е
съобразявал с режимните изисквания, но поведението му се характеризира с
непостоянство и ясно изразена колебливост, емоционална и волева
неустойчивост. За престоя си в затвора той е наказван 8 пъти. Последното
наказание му е наложено на 02.01.2020г. за ползване на мобилен телефон и по
силата на чл.109 от ЗИНЗС се счита за ненаказван. Награждаван е 16 пъти, от
които 6 пъти с „удължено свиждане“, 4 пъти с писмена похвала, също 4 пъти
с „заличаване на наложено дисциплинарно наказание“ и по веднъж с
„извънредна хранителна пратка“ и с „парична награда в размер до 200 лв. над
минималната работна заплата за срок от 3 /три/ месеца“.
Със Заповед БС № 55/04.04.2017 год. на Началника на Затвора Бургас,
режимът му е сменен от строг в по-лек - общ. През м.декември 2021г. е
преместен в ЗООТ „Житарово“.
През 2015-2016г. е полагал доброволен труд като бакар и като
отговорник на литературен клуб „Пробуда“. След наказването му със заповед
№138/19.09.2017г. на началника на затвора осъденият бил спрян от
полагания доброволен труд. Фрустиращо въздействие му оказал отказът да
бъде уважена молбата му за помилване.
3
През месец декември 2018 г. до средата на 2019 г. участва в трудовата
дейност като бакар в корпуса на затвора, а от месец март 2019 г. е назначен на
платен труд в бригада „Пластмаси“ към Затвор Бургас. От месец ноември
2019 г. с прекъсване, а от месец февруари 2020 г. за постоянно, отново е
включен в трудовата дейност като бакар в корпуса на Затвор Бургас, като
заедно с това се включва с доброволен труд за изработване на интериорни и
екстериорни творчески продукти в арт ателието към затвора. От 01.02.2022 г.,
осъденият Д. е разпределен за доброволен труд на работен обект „Район“ към
ЗО „Житарово“. Спрян е от работа за нарушаване на трудовата
дисциплина(докладна записка с вх. № 942/11.02.2022 г. по описа на Затвор
Бургас - почивал си на слънце легнал гол до кръста по време на работа).
През 2014 г. е включен в клуб „Арт академия“, участва в изработването
на икони. През 2015 г. е ангажиран в изработването на стенвестник на
затворническата общност. През 2016 г. издава стихосбирка „Маскарад на
сенките“, на издателство „Димант“. От същата година успешно представя
творчеството си в литературни конкурси: 2016г- „Никулден и морето“, 2017 г.
- „Трети март за мен“ „Моят Никулден“, „Магията на Коледа - време за
милосърдие и подкрепа“; 2018 г. - „140 години свободна България“. , През
месец декември 2018 г. печели грамота за лична изява във в-к „Бриз“, издание
на Затвор Бургас. През 2018 г. издава книга сборник-разкази „Песента на
мъртвите души“ на издателство „Димант“, като с разказът „Момичето с коси
от морска пяна“ печели литературен конкурс организиран от онлайн-
изданието „Gramofona.com“ на тема „Никулденски конкурс за написване на
рибарски разкази“. В брой 13/04.04.2019 г. на в-к „Слово“ са публикувани
негови стихове. Членува в Конфедерацията на българските писатели.
В периода 22.10.2018 г. - 16.11.2018г. е включен в специализирана
групова работа - социална програма за обществено въздействие „Овладяване
на гнева“, за което е награден с „писмена похвала“.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора, на
лишения от свобода Д. са били извършени 10 оценки на риска от рецидив и
вреди, при които са били отчетени динамични стойности: 18.03.2013г. - -43т.;
07.12.2015г .-49т.; 07.12.2016г. -33т.; 07.11.2017г. - 49т.; 28.12.2017г.- 45т.;
02.10.2018г. – 50т.; 10.06.2019г. - 33т.; 17.06.2020г. - 43т.; 09.02.21г.- 43т.;
16.11.21г. - 32т. Като проблемни зони с най-големи нужди са били очертани
4
зоните: „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“,
„управление на доходи и финанси“, „емоционални проблеми“,
„междуличностни проблеми „ и „умения за мислене“. Към тях са били
насочени целите и задачите на първоначалното и последвалите
индивидуално планиране на изпълнението на присъдата. Видно от текущите
доклади и схемите за оценяване, най- променливи показатели, с отчетливо
вариране както в положителна, така и в отрицателна посоки, са били
отчитани в трите последни зони - „емоционални проблеми“,
„междуличностни проблеми„ и „умения за мислене“. Отразените в
ежегодните плановете за препланиране на присъдата резултати за
изпълнението на поставените цели и задачи на корективната дейност в същите
области също са променливи и без ясно изразена тенденция ( „не са
изпълнение“, „има какво да се желае“, „постигнати в голяма степен“, „са
изпълнение частично“).
Освен посочените вече оценки, по повод настоящата молба за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Д., е била изготвена актуална оценка
на риска от рецидив, при която е отчетено слабо повишаване на стойностите
от рецидив от 32 точки на 34 точки в зоните: отношение към
правонарушението, трудова заетост, емоционални проблеми и умения за
мислене. Понижение е констатирано в зоната „ взаимоотношения“, тъй като
осъденият Д. поддържа активна връзка с приятелка, като си е поставил цел
след освобождаване от затвора да създаде семейство с нея. Според тази
оценка лишеният от свобода Д. вече приема отговорността за извършеното
от него криминалното деяние и размера на наложеното наказание. Налице е
пълно съжаление за извършеното престъпление и мотивация за промяна в
поведение. Не се отчитат и криминални нагласи, поради което съдът намира
че в тази зона преследваните задачи и цели са постигнати в необходимата
степен.
Проблемни остават двете зони – „емоционални проблеми“ и „умения за
мислене“. Проведените индивидуално-диагностични и консултативни беседи
не са довели до значителен напредък и преодоляване на дефицитите от
емоционален характер, което се явява пречка за изграждане на устойчиви
позитивни нагласи у осъдения Д.. По време на изпълнение на наказанието е
имало няколко кризисни интервенции. В периода от 27.09.2012 г. до
25.03.2013 г. след суицидни намерения лишеният от свобода Д. е бил
5
настанен за лечение в психиатричното отделение на Затвор Ловеч, с диагноза
„Смесено личностово разстройство. Умерено тежък депресивен епизод“. В
периода 23.06.2015 г. до 08.09.2015 г. е консултиран от психиатър д-р М. М.,
като му е поставена диагноза „Личностово разстройство“ и са му предписани
медикаменти, които Д. отказал да приема. На 20.01.2018г. е бил
хоспитализиран в „Отделение по анестезиология и интензивно лечение към
МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД - гр. Бургас, поради поглъщане на медикамента
„Неуротоп“, вследствие на суицидни мисли. В периода от 29.03.2018 г. до
05.09.2018 г. е настанен отново за лечение в психиатричното отделение на
Затвор Ловеч, с диагноза „Смесено личностово разстройство. Състояние след
парасуицид“. По време на изтърпяване на наказанието са налице и няколко
случая на отказ от прием на храна, последният от които е от 03.03.2022 г.,
съпътствано с искане за връщането му отново в затвора. Предвид отказът на
осъдения да приема предписаните му от д-р М. М. медикаменти и
настояването му да бъде преместен от затворническото общежитие в корпуса
на затвора, той е бил настанен през м.март 2022г. за кратко в медицинския
център към Затвора –Бургас, с цел да се наблюдава по- интензивно
емоционалното му състояние.
През 2021г.-2022г. са му изготвени три експертни оценки на актуалното
психическо и емоционално състояние. При провеждането на последната от
тях( от 13.05.2022г.) лишеният от свобода Д. е попълнил самооценъчните
въпросници за психодиагностика с еднакви отговори на всички въпроси и
посочил женски пол на изследвания. След разясненията на инспектора-
психолог за тяхната невалидност, той е отговорил, че не го интересува и
желае да му бъде назначена независима съдебно психологическа–
психиатрична експертиза. Според психологическите заключения, осъденият
Д. е комуникативен, социално-желателен, емоционално лабилен и незрял,
волево неустойчив , фиксиран към определени ситуации, педантичен,
подозретелен, с високи претенции към околните. Липсва самокритичност.
Има нагласи към извършване на суицидни опити.Склонен да трупа вътрешно
напрежение, което разтоварва чрез двигателна активност с цел
самонараняване - удряне, ритане, късане и чупене на предмети, „за да изпита
болка“. Рискът от автоагресивно поведение е висок.
Според актуалните доклади на инспекторите „СДВР“ и пробационния
6
служител като личност лишеният от свобода Д. е емоционално и волево
неустойчив, педантичен, подозрителен, с не много адекватна самооценка.
Към останалите лишени от свобода е добронамерен и не проявява
дискриминационни нагласи. В междуличностните си взаимоотношения е
егоцентричен, фиксиран към определени ситуации, изобретателен в
постигане на целите си, манипулативен. При неудовлетворяване на
отправяните претенции към администрацията е склонен да реагира
импулсивно. В стандартни ситуации не е конфликтен и не е агресивен. При
провокация или неясна ситуация е възможно да прояви импулсивност.
Емоционалната нестабилност на осъдения му пречи да решава
възникналите проблеми , отчитайки в дълбочина последиците от взетите
решения.
Първоначално отчетения среден риск за вреди към обществото и към
настоящия момент е останал непроменен. Сега този риск не е непосредствен,
отчитайки че този показател е изследван в условията на контролирана среда в
място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Според прогнозите
на затворническата администрация, при освобождаване от затвора, рискът от
вреди би се повишил, ако не осъдения Д. успее да осъществи своите
намерения - при влошени семейни и/или интимни взаимоотношения, нужда
от финансови средства, невъзможност да започне работа, неприемане на
лечението предписано от психиатър. Рискът от вреди по отношение към него
самия първоначално е бил определен като висок, но през периода на
изтърпяване на наказанието е променен на среден.
Законодателят ясно е конкретизирал в чл. 439а от НПК доказателствата
за поправяне на осъдения(всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви), както и източниците за
установяването им - от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия
закон, както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.В преценката си за
поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и справки за
7
индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко
са ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения Д.Д. заключенията са, че процесът на
поправяне и превъзпитаване не е финализиран. Дефицитните зони при
осъдения, макар и малобройни, са с високо относително значение. Сред тях се
включват емоционалните проблеми, умението за мислене – фактори, от
съществено значение за поправянето на дееца и ресоциализирането му.
За разлика от осъдения, апелативният съд не съзира тенденциозност в
отношението на затворническата администрация към него, нито проява на
необективност при изготвяне на докладите. В тези доклади конкретно са
посочени проблемните зони при лицето и е акцентирано върху факторите,
които ги активират. Съдържащите се в тях констатации са конкретни и не
могат да бъдат игнорирани, защото намират подкрепа в приложените към
личното досие на осъдения данни.
Негативни констатации по отношение на осъдения не биха могли да
бъдат изведени от факта, че той регулярно е сезирал различни институции,
пред които е поставял проблемите си. Това е средство за упражняване на
конституционно гарантираното право на жалба на лицето, което по никакъв
начин не може да бъде изведено в негов ущърб. Упражняването на това
право неудачно е оприличено от жалбоподателя с проява на кверулантна
параноя. Липсата на предпоставките за предсрочно условно освобождаване е
налице не заради подаването на жалби и сигнализирането на органи и
институции от осъдения, а заради отсъствието на такъв реален и необратим
напредък в поведението му, който да покаже, че поправителният процес е
приключил. При проследяване на изпълнението на поставените задачи при
планиране изпълнението на присъдата, които имат за цел положително
личностно развитие, липсват доказателства, които да удостоверят трайно
изпълнение на същите. Този факт също допринася за несигурност при
преценката за настъпил реален процес на поправяне и превъзпитание.
Без съмнение със значение за делото са и представените по делото две
менения - от семейната позната Ст.Г. и присъединилите към нея още три
лица, както и това на приятелката на осъдения – Г. Г.(л.61-л.63,л.87 от
НЧД№433/22г. на БОС). В тях се съдържат впечатленията на същите лица за
8
осъдения и мнението им за настъпилите в него промените по време на
изтърпяване на наказанието, но абстрахирайки се от възможната
пристрастност и преценявайки обективността им, няма как да не се отчете
обстоятелството, че те са формирани при условията на ограничено общуване,
поради изолираността на лишения от свобода от обществото. Тук е
необходимо да се подчертае, че точно работещите в затворническата
администрация осъществяват не епизодично общуване, а прякото наблюдение
и непосредствения контакт с осъденото лице за един продължителен период
от време, какъвто се явява изтърпяната до момента част на наказанието. В
случая служителите на затворническата администрация не отричат доброто
поведение на осъдения Д. и наблюдаваните положителни тенденции в
поведенческото и личностното му развитие при престоя му в Затвора –Бургас,
в следствие на провежданата спрямо него корекционно-възпитателна работа,
като това е коректно оценено и документирано от тях. Същевременно с това
тези служители обективно са преценили, че работата по поправянето на
осъденото лице следва да продължи за изграждането на устойчиво адекватно
поведение, съобразно степента на диагностицирания дефицит и за формиране
на устойчиви законосъобразни способности за разпознаване и решаване на
проблемите, както и осъзнаване на последствията от действията му.
Направената от БОС преценка, че водената с осъдения Д.
корекционната и възпитателната дейност в затвора все още не е постигнала
целения резултат на специалната превенция, е комплексна и въз основа на
анализ на цялата доказателствена съвкупност. Събраните по делото
доказателства чрез източниците, посочени в чл.439а от НПК, не позволяват
категоричен извод за настъпили по време на изтърпяване на наказанието
такива положителни промени, които да сочат на трайно и устойчиво
поправяне на осъдения Д..
Всичко изложено, обосновава извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице,
в неговите характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал
и поправил. Все още не са изпълнени визираните в чл. 36 от НК цели на
наказанието, поради което не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. Към настоящия момент е необходимо
продължаването на работата в условията на пенитенциарното заведение за
постигане на реални гаранции за настъпване на положителна промяна и
9
поправяне на осъдения Д.Д..
По изложените съображения и по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал.
1, предл. 1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 537, постановено на 16.06.2022 год.
по ЧНД № 433/2022 год. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10