№ 1550
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110204952 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. В. А. ЕГН **********, от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-003758/29.09.2021 г., издадено от началник група
при ОД на МВР-Варна Сектор "ПП", с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП на въз.А. са наложени адм. наказания "глоба" в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца на основание чл. 182 ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано поради допуснати в хода на АНП съществени
нарушения на процесуалните правила и издаването на НП при неизяснена
фактическа обстановка.Твърди се, че фактическата обстановка е приета за
установена единствено въз основа на твърденията на актосъставителя, че не е
била извършена проверка въз основа на обясненията на нарушителя, че
нарушителят е в невъзможност да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен оспорва се размерът на наложеното административно
1
наказание и в заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въз.А., редовно призована, не се явява, не се
представлява, но се депозира писмено становище от процесуален
представител с искания по доказателствата и с аргументи в подкрепа на
искането НП да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и в
условията на евентуалност моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО в минимален размер..
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява, депозират се писмени бележки от процесуален представител-
юрисконсулт, с изразено становище за правилност и законосъобразност на
издаденото НП, доказаност на приетото за извършено нарушение и с молба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 28.06.2021 г., в 14: 37ч., в населено място- гр. Варна, на ул.
"Девня", до фабрика „Христо Ботев” в посока ул. "Атанас Москов", с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ № Cordon М-2 с № MD1194,
било установено и заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил
"Ауди А6" с рег. № В 5428ВН. При разрешена за населено място скорост 50
км. /ч., АТСС измерило скорост на движение на л. а. "Ауди А6" с рег. № В
5428ВН - 109 км./ч., като превишаването на максимално допустимата скорост
е 59 км. /ч.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-
Варна служител на Сектор ПП-Варна установил извършеното нарушение и
собственика на превозното средство –А.В.А..На 27.08.21г. собственикът
попълнил декларация, в която посочил, че на процесната дата и на
процесното място автомобилът му е бил управляван от въз.С. А., която на
същата дата потвърдила този факт, отразявайки го в декларация.
Въз основа на горното, на 27.08.2021г. св.Г.- мл. автоконтрольор в
сектор ПП-ОД на МВР-Варна съставила АУАН срещу жалбоподателката, в
който описала приетото за установено нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на нарушителката, която го подписала без
2
възражения, отразявайки в съответната графа :”не”.В законоустановения срок
не постъпили писмени възражения срещу АУАН, поради което въз основа на
материалите по преписката на 29.09.2021г.АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка, възприемайки изцяло фактическите
констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушението.
По делото бе приобщена АНП, както и писмо от сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Варна , ведно с ръководство за работа на
потребителите с използваното АТСС, снимки на нарушението , заверено
копие от протокол за използване на АТСС и фотоснимка на АТСС, копие на
протокол за извършено обучение на служителят, боравил с АТСС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г. и Ж., които са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира
и писмените и веществените доказателства, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП съгласно приобщената по
делото заповед. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл.
автоконтрольор при сектор ПП-Варна, оправомощен съгласно същата
заповед. По делото са приобщени и доказателства, че служителят, боравил с
АТСС е преминал съответното обучение, поради което възраженията в тази
насока не се споделят.Вярно е, че свидетелят по АУАН е свидетел по
съставянето му, но ЗАНН дава възможност за издаване на НП и при
нередовност в АУАН, поради което възраженията и в тази насока не се
споделят.По същите съображения е ирелевантен въпросът кой е направил
поправката в ЕГН на собственика на процесния автомобил при съставянето на
3
АУАН, тъй като самоличността на наказаното с НП лице е установено по
несъмнен и категоричен начин, а и ЕГН не е единственият индивидуализиращ
признак.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- протокол
от използване на АТСС, фотоснимка, нарушението е заснето на 28.06.21 г., а
АУАН е съставен на 27.08.21 г. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална
и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и
случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. В случая АУАН
е съставен в тримесечен срок от установяване/заснемане на нарушението.
АУАН е предявен и връчен на възз. също в този срок. НП също е издадено в
срокът по чл. 34 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въз.А., като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателката да разбере в какво е
обвинена, поради което възраженията в тази насока не се споделят от съда. В
случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
административно обвинение е повдигнато и то е за това, че на 28.06.21 г. е
управлява процесния автомобил, с превишена скорост- с 109км/ч скорост, в
населено място, в рамките на гр. Варна. Наказващият орган не е нарушил
задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно
4
последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения по
съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства,
по които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че
задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Ноторно известно е, че мястото, където е констатирано нарушението,
попада в рамките на гр.Варна, това се потвърди и от показанията на
свидетеля, разположил АТСС, поради което изобщо не е нужно да се събират
допълнителни доказателства за ограничението на скоростта, което безспорно
е 50 кв. в час.
Ирелевантен е въпроса, кога и на кого е връчена поканата за
съставяне на АУАТ, а само кога е съставен актът и дали са спазени сроковете
по чл.34 от ЗАНН, което безспорно е установено.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение, което да е основание за отмяна на НП. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено
нарушителя. Но административно-наказващият орган, към датата на издаване
на НП, няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен, а към настоящия момент чл.28 от ЗАНН не се прилага за
нарушения на ЗДвП..
Като ползвател/ управляващ/ процесното МПС в НП е посочена възз.
А.. Фактът, че се налага глоба и лишаване от правоуправление, като е
посочено физическото лице –ползвател и управляващ процесното МПС, ясно
сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е
5
ангажирана именно отговорността на въззивницата, като изрично е отразено,
че НП се издава въз основа на декларация по чл.188 от ЗДвП. Същата не
оспорва, че именно тя е управлявала автомобила.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването
на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № № Cordon М-2
с № MD1194, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, видно от приложените доказателства
по делото.
В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както
се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически
средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
6
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи,
че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага изводът, че към дата на установеното с НП нарушение- 28.06.2021
г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя, поради което възраженията в тази насока не се споделят.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
"техническите средства" преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ.,
бр. 19 от 2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се
осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.Видно от приобщените по
делото писмени доказателства, АТСС, с което е установено нарушението е
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип № Cordon М-2,
преминала метрологичен контрол, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на БИМ от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, поради което и тези възражения, относно
начинът на установяване и доказване на нарушението не се споделят.Снимки
7
има както на разположеното АТСС към датата на проверката, така и снимки
от самото нарушение.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата.
Видно от доказателствата по делото след включването и настройването й
системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на
чл. 9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и
извърши първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение
към чл. 10, ал. 1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският
служител-св.Ж. , е видно, че автоматизирано техническо средство е
използвано на 28.06.2021 г. във времеви интервал 13. 00. -15. 00ч., гр. Варна,
на ул. "Девня", до фабрика "Христо Ботев" посока ул. "Атанас Москов". От
приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената
дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за
измерване разположено на пътя /мобилна камера тип "тринога"/. Съставеният
от полицейския орган, въвел в експлоатация АТСС, протокол отговаря на
всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща
или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради
което и тези възражения не се споделят. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
НП.
Измерената скорост на движение на автомобила е 113 км/ч., при
разрешена такава в населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка,
допустимата грешка при измерването е приспадната и в НП е отразена
наказуема скорост от 109 км/ч, при разрешена такава в конкретния участък-
50 км/ч.
Съгласно отговорът от Сектор ПП-ОД на МВР-Варна , използваното
АТСС не изготвя видеоклипове и такива няма как да бъдат приобщени по
делото.Установено е, че уредът генерира 3 снимки, като две от тях са на
общия външен изглед на мястото на контрол, а само една е в близък план на
8
превозното средство с четлива регистрационна табела, като
индивидуализираното превозно средство, чиято скорост е измерена е със
зелена маркировка върху доказателствената снимка и че тази снимка може да
бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя и в случай, че на
снимката е заснето повече от едно МПС.В конкретния случай снимките са
черно-бели, но безспорно и еднозначно е видно кое МПС е маркирано в
близък план, с ясно видим рег.№ и модел и то е това, управлявано от
жалбоподателката, поради което възраженията в тази насока не се
споделят.Както от протокола за използване на АТСС, изготвената към него
снимка, така и от показанията на св.Ж. безспорно се установи точно къде и
как е било позиционирано техническото средство,което съответства на
законовите изисквания, отразено е, че е фиксирало превишена скорост само в
една посока- приближаващи, установи се, че след пускането в режим на
работа на техническото средство, няма човешка намеса при фиксирането на
нарушенията, поради което и възраженията в тази насока не се споделят.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение определено от АНО на 59км. /ч. законодателят в разпоредбата на
ал. 1, т. 6 от същия текст е предвидил глоба, както следва: в размер на 700лв.
и три месеца ЛПУМПС до 50км. в час и , като за всеки следващи 5км. в час
превишение над 50км. в час глобата се увеличава с 50лв./в редакцията на
разпоредбата действала към момента на деянието/.
От анализа на доказателствените източници се достига до безспорен
извод, че на посочената в АУАН и НП дата, час и място с техническо
средство преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип №
Cordon М-2 с идентификационен № MD1194 било заснето движение на
процесния лек автомобил с наказуема скорост от 109км. /ч. при ограничение
от 50 км. /ч., в населено място –гр. Варна, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 59км. /ч.
От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в
обжалваното НП.
Съдът намира, че не е нужно да бъдат събирани доказателства за
9
поставен пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на
скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- "Пътният знак Е24"
преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на
автоматизираните технически средства и системи, а ал. 1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или
чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл. 7, ал. 1 –отм. от
Наредбата- /. Тези две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за
оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017
г. Поради горното към датата на визираното в НП нарушение-28.06.2021 г.
контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и
да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното, съдът
намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на
чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното
с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от
доказателствата по делото въз.А. е попълнила декларация, след като
собственикът е попълнил изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в
която е отбелязала изрично, че тя е управлявала автомобила на прцесната
дата и в процесния час. Затова правилно АНО е определил субектът на
нарушението.
Правилно АНО е наложил административни наказания на
жалбоподателката на основание чл.182 ал.1т.6 от ЗДвП и тъй като тази
санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, съдът
намира наказания за справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН/ каквато хипотеза би
могла да се обсъжда към датата на нарушението, предвид последвалите
промени в ЗДвП/, доколкото констатираното нарушение е превишаване на
разрешената скорост с 59 км/ч. и то в населено място, по един от
10
нановарените пътища в гр. Варна,в час на денонощието, когато движението е
интензивно, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай и настоящото
нарушение не следва да се толерира, а следва да се приложи цялата строгост
на закона за превъзпитание на конкретния водач към спазване на закона.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването
на НП се е развило при спазване на установените процесуални правила, като
правилно е приложен и законът, поради което НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като липсва каквато
и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю. к по поддържане на
обвинителната теза на АНО, ограничило се до изготвяне на писмено
становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер —80 лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се
претендират разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което е
представено писмено доказателство за неговото плащане. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е направено своевременно, но предвид изхода на спора /НП
следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното, съдът:
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
003758/29.09.2021 г., издадено от началник група при ОД на МВР-Варна
Сектор "ПП", с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на С. В. А. ЕГН
**********, от гр.Варна наложени адм. наказания "глоба" в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца на основание чл. 182 ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. В. А. ЕГН **********, от гр.Варна да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет / лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12