№ 407
гр. София, 25.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600551 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу разпореждане от
07.09.2021 г. и разпореждане от 18.11.2021 г., постановени по НЧД № 8282/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116 – ти състав, с които съдът двукратно
е върнал делото за изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК.
В подадения протест се излагат твърдения за нищожност и незаконосъобразност на
обжалваните разпореждания. Прави се искане за тяхната отмяна и връщане на делото на
Софийски районен съд за произнасяне по депозираната от ощетеното ЮЛ „Т.-*Т.Т.“ ЕООД
жалба срещу постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ ЗМ 15217 по описа на 07 РУП.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII-ти въззивен състав, като
съобрази изложените във въззивния протест доводи и след като провери изцяло
правилността на атакуваните съдебни актове, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3,
вр. чл. 313 от НПК, намира следното:
Въззивният протест е процесуално недопустим, тъй като е подаден срещу съдебни
актове, който не подлежат на проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда
на глава XXII от НПК.
В тази връзка въззивният съдебен състав прецени следните релевантни обстоятелства:
Производството пред СРС е инициирано по жалба на Т.Т.Д., в качеството му на
представител на ощетеното юридическо лице „Т.-*Т.Т.“ ЕООД, срещу постановление на
прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15217 по описа на 07 РУП, пр. пр. № 36122/2013 г. по описа на СРП, водено
срещу В.Ж.Х. за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 17.05.2021 г. по НЧД № 6286/2021 г. по описа на СРС, НО, 116-ти
състав, производството по делото е прекратено и върнато на СРС за надлежно провеждане
на процедура по чл. 243, ал. 4 от НПК, като бъде връчен препис от постановлението на СРП
на обвиняемото лице; за представяне на доказателства относно датата на връчване на
постановлението за прекратяване на ощетеното юридическо лице и за връчване на препис от
неговата жалба на обвиняемото лице и неговия защитник.
1
В изпълнение на дадените указания СРП е представила 2 броя известия за връчване
на препис от прекратителното постановление на обвиняемата В.Ж.Х. и на ощетеното
юридическо лице „Т.-*Т.Т.“ ЕООД.
С обжалваните две разпореждания от 07.09.2021 г. и 18.11.2021 г. съдията-докладчик
е намерил дадените от него с предходно разпореждане от 17.05.2021 г. указания за частично
изпълнени, като е констатирал неизпълнение на последните в частта, в която съдът е указал
препис от подадената от ощетеното юридическо лице жалба да бъде връчен на обвиняемото
лице и неговия защитник. Поради това, с цитираните две разпореждания,
първоинстанционният съд е прекратил делото и е върнал същото на СРП за администриране
на постъпилата жалба.
Видно от изложеното, предмет на въззивен контрол са две разпореждания на СРС, с
които съдът е върнал делото на СРП за неговото надлежно администриране.
Разпоредбите на чл. 341, ал. 1 и 2 НПК определят кръга съдебни актове, подлежащи
на обжалване отделно от окончателния съдебен акт, както и реда, по който следва да се
извърши тяхната проверка от въззивната инстанция. На обжалване по реда на глава ХХІ от
НПК подлежат лимитативно изброени определения и разпореждания, както и тези, с които
се слага край на наказателното преследване (чл. 341, ал. 1 от НПК), а по реда на глава ХХІІ
от НПК – определенията и разпорежданията, за които това изрично е предвидено в
процесуалния закон (чл. 341, ал. 2 от НПК). Останалите определения и разпореждания,
извън очертаните в ал. 1 и ал. 2, законодателят е оставил без самостоятелен въззивен
контрол.
Атакуваните пред настоящия въззивен състав разпореждания – с които съдът е върнал
делото за надлежно провеждане на процедура по чл. 243, ал. 4 от НПК, не са сред
визираните в чл. 341, ал. 1 от НПК съдебни актове, нито по отношение на тях е изпълнено
поставеното в чл. 341, ал. 2 от НПК условие за наличност на изрична разпоредба относно
тяхната обжалваемост. По тези причини разпорежданията на СРС попадат в приложното
поле на разпоредбата на чл. 341, ал. 3 от НПК, съгласно която всички останали определения
и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.
Предвид изложеното въззивният протест е процесуално недопустим, като насочен
срещу неподлежащи на въззивен контрол съдебни актове, поради което същият следва да
бъде оставен без разглеждане.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивен протест на прокурор при СРП срещу
разпореждане от 07.09.2021 г. и разпореждане от 18.11.2021 г., постановени по НЧД №
8282/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116 – ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване/протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3