№ 321
гр. Русе, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Ева Д.
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100277 по описа за 2022 година
Предявен е иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.240 от с.з.
Ищецът Р. И. П. твърди, че през 2020 г. В. Т. М. започнал работа в
представляваното и управлявано от него СД „Бяла лястовица- П. и СИЕ“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Ново село на важна
позиция за дейността на дружеството- механизтор. Ответниците живеели
заедно в жилище на ответницата в с.Ново село. В. Т. М. пристигнал в селото
от друго населено място три години преди постъпването му на работа и при
постъпването си на работа започнал да споделя за своите проблеми, а той
като негов работодател, той се ангажирал с тях. Ответникът споделил за
желанието си да закупи имот в селото, тъй като нямал собствено жилище, но
имал финансови затруднения. Като негов работодател решил да му помогне,
за да можел ответникът да работи спокойно, чрез предоставяне в заем на
необходимите средства за придобиването на имота. Уговорили се ответникът
да връща заетите средства на части от заплатата си. Желанието на ответника
било да придобие имота заедно с втората ответница, с която живеели на
семейни начала. Уговорили се също, че до връщане на сумата, ответникът ще
работи в управляваното от него дружество. Постигнали съгласие средствата
от заема да бъдат платени на продавачите. В изпълнение на уговореното
1
помежду им на 20.08.2020 г. платил на продавачите, с които установил връзка
сумата в размер на 60 000 лв., представляваща цената на имота, 35 000 лв. за
движимите вещи и подобренията , както и 2013 лв. разноски за нотариалното
изповядване на сделката. След придобиване на собствеността на имота, на
12.07.2021 г. ответникът поискал да бъде освободен от работа, защото вече не
го устройвали условията. До момента ответниците не върнали никаква част от
заетите средства. След като ответникът напуснал работа поискал да му бъдат
върнати платените от него суми в общ размер на 97013 лв., тъй като
ответникът вече не работел при него, а условието, при което дал заема било
В. М. да работи в дружеството и да връща от заплатата си заетата сума. До
момента ответниците не предприели действия по връщане на сумата. Узнал,
че придобитият от тях имот бил обявен за продан, както и че ответникът не
работел, което обуславяло правният му интерес от иска. Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му върнат сумата в
размер на 97013 лв., представляващи дадена в заем сума за придобиване
собствеността върху недвижим имот.
Ответниците П. И. С. и В. Т. М. са подали отговор по реда на чл.131 от
ГПК, в който вземат становище за неоснователност на предявения иск.
Признават, че са придобили правото на собственост върху недвижим имот със
средствата, предоставени от ищеца по сключен договор за заем от 20.08.2020
г. Оспорват останалите фактически твърднеия, изложени в исковата молба.
Правят възражения, че не е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца,
тъй като дадена в заем сума следвало да бъде върната в срок до 20.08.2030 г.,
който падеж не е настъпил. Искат предявеният иск да се отхвърли, както и да
им се присъдят разноските за производството.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че В. Т. М. от 15.11.2019 г. е работил в СД „Бяла
лястовица- П. и сие“, представлявано от ищеца, по силата на сключен в
писмена форма трудов договор № 23/15.11.2019 г. като заемал длъжността
водач на селскостопански машини. Безспорно е, че трудовото му
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие със заповед
№01.09.07.2021 г. на управителя на дружеството- работодател.
Безспорно е , че на 20.08.2020 г. с нотариален акт №*** г. на нотариус
2
рег.№ 629 на НК, впесан в СВ-Русе- вх.рег.№ *** акт № *** П. И. С. и В. Т.
М. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в
с.Ново село, както и че за придобиване на имота е платена сума в общ размер
на 97013 лв. Безспорно е, че сумата е платена от Р. И. П., по силата на
сключен договор за заем. Тези обстоятелства се установяват и с
представените писмени доказателства.
На 20.08.2020 г. страните по делото са сключили в писмена форма
договор за заем, по силата на който Р. И. П. в качеството му на заемодател е
дал на заемополучателите П. И. С. и В. Т. М. сумата от 100 000 лв., която
последните се задължили да върнат в срок до 20.08.2030 г..
Договорът за заем е частен документ, който носи подписите на страните
по делото, поради което се ползва с регламентираната в чл.180 от ГПК. Със
същия се установява факта на сключване на договора, както и уговорения
срок за връщане на заетата сума.
Представени са и писмени доказателства, които установяват, че
ответниците работят по трудови правоотношения и имат постоянен месечен
доход.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.240 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на
договорно задължение за кредиторът възниква субективното право да
претендира реалното му изпълнение от длъжника.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответниците на
заявеното основание, в процеса следва да се установи кумулативното
осъществяване на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, а именно: сключен между страните по делото договор за заем и
неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума.
В чл.8 от ЗЗД е дадена легална дефиниция за договора. Съгласно
цитираната правна норма договорът е съглашение между две лица за
създаването на една правна връзка между тях, както и за нейното
преуреждане. Това означава, че за да бъде сключен договор, следва да са
3
налице насрещни волеизявления.
Договорът за заем е едностранен, реален договор, регламентиран в чл.240
и сл. от ЗЗД, по отношение на който намират приложение и общите
разпоредби на закона относно изменение, изпълнение, както и относно
последиците от неизпълнението. Предвид характера на договора като реален
за сключването му е необходимо и предаването на сумата- предмет на
договора.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на
сключването на договора, на който основава претенцията си, както и
изискуемостта на своето вземане.
По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че на
20.08.2020 г. страните по делото са постигнали съгласие за сключването на
договор за заем на сумата в размер на 100 000 лв., която ищецът в качеството
му заемодател е предоставил като плащане на разходите по придобиване на
недвижим имот от страна на ответниците.
Фактът на получаване на сумата е удостоверен в представения по делото
договор за заем, сключен в писмена форма и ползващ се с доказателствената
сила на чл.180 от ГПК, с признанието на ответниците, както и с платежните
нареждания за преведени суми по повод сключването на договора за покупко-
продажба на недвижим имот.
С оглед на тези факти, съдът приема, че по делото е безспорно
установено както сключването на договора, така и изпълнението на
задължението по него от страна на ищеца, поради което същият има
качеството на кредитор.
По делото обаче не са налице доказателства, въз основа на които да се
обоснове извод, че е налице неизпълнение на поетото от ответниците
задължение за връщане на заетата сума.
Уговореният между страните срок за връщане на сумата е 20.08.2030 г.,
който падеж към настоящият момент не е настъпил, поради което не е
настъпила изискуемостта на вземането на ищеца. До настъпване на падежа
ответниците могат да върнат получената сума съобразно уговореното в
договора. С оглед на това съдът приема, че срокът за изпълнение на договора
не е изтекъл, поради което не е налице неизпълнение от страна на
4
ответниците.
Наведените от ищеца мотиви за сключване на договора за заем са правно
ирелеватни. Твърдението на ищцовата страна, че договорът за заем е сключен
при уславие, ответникът да работи в дружеството, представлявано от ищеца
не е установено с допустимите от закона доказателства, поради което същото
е неоснователно.
Обстоятелството, че към момента не е настъпил падежа на задължението,
дава основание съдът да приеме, че не е налице неизпълнение от страна на
длъжниците и не може да бъде ангажирана тяхната договорна отговорност.
Това обуславя неоснователност на предявеният иск.
Твърдения за изменение на падежа на задължението за връщане на
заетата сума не са наведени. Няма наведени и твърдения, че договорът е
прекратен, поради което за ищеца в качеството му на кредитор към
настоящия момент не е възникнало субективното право, регламентирано в
чл.79 от ЗЗД- да иска връща на заетата сума.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ищеца.
Същият следва да заплати на ответниците сумата в размер на 1500 лв.,
платено адв. възнаграждение съгласно удостовереното в договора за правна
защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. И. П., ЕГН ********** от с.Ново село,
Русенска област, ул.“ *** против П. И. С., ЕГН ********** и В. Т. М., ЕГН
********** и двамата от с.Ново село, ул.“*** иск за връщане на сумата в
размер на 97013 лв., дадена по договор за заем от 20.08.2020 г. закупуване на
недвижим имот.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН ********** от с.Ново село, Русенска област,
ул.“ *** да заплати на П. И. С., ЕГН ********** и В. Т. М., ЕГН **********
и двамата от с.Ново село, ул.“*** сумата в размер на 1500 лв. разноски за
производството.
5
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6