Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. Сливен, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение,
шести наказателен състав, в публично заседание на единадесети март през
2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна
Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 205 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т.О. Саханян против Наказателно постановление № 18-0804-003575 от 05.12.2018год. на Началник сектор към ОДМВР
Сливен,сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което за нарушение на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
точки, както и за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 181, т.1
от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 50 лева.
В
с.з. жалбоподателят,
редовнопризован се явява лично и с процесуален
представител, който моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В с.з. органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основана събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На14.11.2018год., жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „БМВ“с ДК № СН 2613 КА в гр. Сливен, по ул.
„НиколаКарев“. В автомобила пътувал св. Ангел Казаков Й.. Около 02.05ч.
жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители С.Й. и В.Ч.. При
извършваната проверка св. Й. и Ч. попитали Саханян дали управлява автомобила
под въздействие на алкохол или упойващи или наркотични вещества, на който
въпрос жалбоподателят отговорил, че преди няколко дни е употребил наркотични
вещества, но не уточнил какви. Полицейските служители поискали съдействие на
екип на сектор „Пътен контрол“. На място пристигнал св. И.Б., който тествал за
алкохол жалбоподателя. Пробата била отрицателна. Жалбоподателят отказал да даде
проба за употреба на наркотични вещества. Издаден му бил талон за медицинско
изследване, който жалбоподателят отказал да приеме. На жалбоподателя, св. Б.
съставил АУАН за отказа му да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата нанаркотични вещества или техни аналози, както и че не изпълнил
предписание за химико-токсилогично изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В процесния акт било отразено и че
жалбоподателят не е представил пътното превозно средство на технически преглед.
Съставеният акт бил подписан от жалбоподателя без да направи възражения.
Саханян бил задържан в РУ Сливен за срок до 24 час, тъй като в него било
намерено вещество, което на извършения полеви тест реагирало на „метамфетамин“.
Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Въз основана събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и по отделно като относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 174,
ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване заустановяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. „
Прочитът
на цитираната разпоредба, досежно отказа да бъде извършена проверка на
водача за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, сочи, че нарушение ще бъде извършено в две
хипотези: при отказ на водача да бъде тестван с полеви тест, както и при
неизпълнение от страна на водача предписанието за химико-токсилогично
лабораторно изследване.
Съдебният
състав намира, че по делото безспорно се доказа, че жалбоподателят е отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с полеви
тест. Този извод на съда се основава на показанията на полицейските служители Й.
и Ч., които категорично заявяват, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван
за наркотични вещества. Св. Ангел Й. заявява, че на място Саханян не е тестван.
Не на последно място отказът да бъде тестван, посредством тест не се оспорва
дори от самия жалбоподател, видно от пледоарията на процесуалния му
представител.
Спорно
по делото е дали жалбоподателят е отказал да изпълни и предписанието за химико-токсилогично
лабораторно изследване, както е посочено в процесните АУАН и НП.
Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е определен в Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието”. В
съоветствие с закона е издадена и Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда заустановяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
По аргумент от разпоредбите на цитираната Наредба № 1/2017 год.
неизпълнението на водач на МПС, трамвай или самоходна машина да изпълни
предписанието за медицинско и химико-токсикологично изследване може да се
прояви в няколко форми: отказ на лицето да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съдът намира, че в конкретния случай е от жалбоподателя осъществена първата
форма от посочените, а именно отказ на лицето да получи талона за изследване.
Съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДП
редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът
не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при
издаване на НП.съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат
всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
поради което съдът намира з априложима в процесния случай нормата на
чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Отразеното в АУАН
и НП относно неизпълние на предписанието за
медицинско и химико-токсикологично изследване чрез отказ да се получи талон за
изследване се потвърждава и от съдържанието на издадения и приложен талон за
изследване № 0012846. В него липсва подпис на провереното лице, в случая
жалбоподателя. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал.8 от цитираната Наредба
№1/2017 год отказът на лицето да попълни, подпише или да
получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. Видно от приложения талон, изискването на чл.6, ал.8 е спазено, като
талонът за изследване е подписан от свидетел. Отказът на жалбоподателя да
получи издадения му талон за изследване се установява и от разпита на св. Й.,
който заявява, че още на мястото на проверката жалбоподателят е заявил, че ще
откаже да даде кръвна проба. Логично е, ако жалбоподателят изначално е нямал
намерение да бъде изследван за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози чрез химико-токсикологично изследване, да откаже да получи и издадения
му талон за изследване. Безспорно установеният отказ да бъде изпробван с полеви
тест на място, също е индиция за липсата му на намерение да бъде изследван и
съответно да приеме издадения му талон за изследване. Липсата на данни за
жалбоподателя в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД на процесната дата,
също води на извода, че той е отказал да получи издадения му талон, в против
случай щеше да бъде отведен до здравното заведение, което щеше да бъде вписано
в болничните документи. Отделно от това, в хода на разследването, от
жалбоподателя не се ангажираха доказателства, оборващи констатираното в АУАН,
че жалбоподателят е отказал да получи издадения му талон. Показанията на св.
Ангел Й. в частта, в която заявява, че е чул жалбоподателя, че е съгласен да
бъде тестван за наркотици, съдът не кредитира, доколкото са изолирани и
неподкрепени от останалия доказателствен материал.
Както бе изложено по-горе,
неизпълнението на водач на МПС, трамвай или самоходна машина да изпълни
предписанието за медицинско и химико-токсикологично изследване може да се
прояви в няколко форми: отказ на лицето да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. В случая е бил налице отказ на лицето да
получи талона за изследването, поради което не е необходимо да се прилагат по нататъшните разпоредби на Наредбата, респ.
лицето да се отвежда до медицинско
заведение, където да се извърши проба от посочените от процесуалния
представител на жалбоподателя медицински лица. Съгласно чл. 7 от Наредбата само
когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда или когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни
аналози, полицейски орган има задължението да отведе лицето до мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая, доколкото не е
установено наличие на наркотични вещества, предвид отказа на жалбоподателя да
бъде изследван не е възникнало задължение за полицейските служители да го
отведат за медицинско изследване, още повече както беше отбелязано, че той е
отказал да му бъде извършено такова изследване.
Досежно
наложената санкция на жалбоподателя, съдът намира същата за правилно
определена. Още повече, че определения размер на глобата – 2000 лева и
лишаването от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са фиксирани като
размер и административнонаказващия орган няма възможност за преценка относно
него. Правилно съобразно Наредба Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети и
12 точки.
Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя относно некомпетентността на органа, издал
наказателното постановление. Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени
от компетентни лица, в кръга на техните пълномощия, доколкото валидността и
редовността на цитираната в процесното НП Заповед на Министъра на вътрешните
работи,се преценява към момента на издаването й.
Въпреки че не е
спорно, а и не се обжалва от жалбоподателя НП в
частта, с която за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в
размер на 50 лева на основание чл. 181, т.1 от същия закон, то съдът намира, че
правилно жалбоподателят е санкциониран за извършването на това нарушение, видно
от събрания в хода на производството писмен доказателствен материал и доколкото
не се събраха доказателства за противното.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0804-003575 от 05.12.2018год. на Началник сектор към ОДМВР
Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на Т.О. Саханян ЕГН ********** за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
точки, както и за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 181, т.1
от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 50 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РешениетоподлежинакасационнообжалванепредАдминистративенсъдСливен
в 14 – дневенсрокотсъобщаванетомунастраните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: