МОТИВИ към
Присъда № 16211.10.2018г.,
постановена по НОХД № 2209/2018г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти
наказателен състав:
Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Л.А.Л. *** за това, че на 15.03.2018 година в гр. Плевен,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ – парична сума в размер на 600
лв. от владението на А.Т.С. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194, ал.1 вр чл.63, ал.І, т.3
от НК.
До
откриване на съдебното следствие по делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от А.Т.С. с ЕГН **********
със съгласието на майка му Л.Д.С. против подсъдимия Л.А.Л. с
ЕГН ********** със съгласието на майка му А.И.М. за сумата от 600,00 (шестстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че фактическата
обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна деянието, за което е предаден на съд. Счита, че
наказание „Пробация“ по чл. 42а, ал. ІІ, т.1 и т.2 от НК за срок от около 9
месеца ще постигне целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия –
адв. М. К. от ПлАК взема становище, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Счита, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55, ал. І, т. 2, б. „б“ от НК, като съдът съобрази многобройните
смекчаващи вината обстоятелства, а именно – невисоката степен на обществена
опасност на дееца, обстоятелството че е ученик в 12-ти клас, чистото му съдебно
минало и критичното му отношение към извършеното деяние. Счита, че наказание „Пробация“
по чл. 42, ал. ІІ, т. 1, т.2 и т.6 от НК за подходящ срок ще способства за постигане
целите на наказанието. Взема становище, че гражданският иск е основателен, но
моли съда да съобрази всички обстоятелства от значение за неговия размер.
В хода на проведеното досъдебно
производство подсъдимият Л. се признава за виновен, като изразява несъгласие с
размера на паричната сума, предмет на обвинението.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2
от НПК. Същият се призна за виновен в извършване на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Поддържа изразеното от назначения му служебен защитник становище. При
осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че съжалява за
извършеното.
СЪДЪТ, като прецени
събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.А.Л. е роден на ***
***, *, български гражданин, с основно образование, **, неженен, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Л.Л. и свидетеля А.С.
били съученици в СУ „**“ в гр. Плевен и приятели. Подсъдимият Л. често пъти
гостувал в дома на С..
Свидетелят А.С. спестявал пари,
които съхранявал в портмоне, което държал на рафт на секция в стаята си. Подсъдимият
Л. знаел, че приятеля му държи определена сума пари в портмонето на секцията и
решил да ги открадне. На 15.03.2018 година след училище подсъдимият отишъл на
гости в дома на свидетеля С. ***. В апартамента била и майката на С. – свидетелката
Л.Д.С.. Младежите се настанили в детската стая, като С. играел на лаптопа,
а подсъдимият Л. легнал на дивана и
преглеждал данни в мобилния си телефон. По някое време свидетелката С.извикала
сина си, който излязъл от стаята. В този момент подсъдимият. Л. решил да вземе
парите от оставеното на секцията портмоне. Докато С. отсъствал, подсъдимият
станал от дивана и взел съдържащата се в портмонето сума от 600,00 лв., като
последователно се опитал да я скрие първо в чорапа си, а след това в панталона.
Малко по-късно подсъдимият си тръгнал.
След няколко дни С. решил да
добави нова парична сума в портмонето си и установил липсата на спестените от
него пари. Тъй като в стаята имало монтирана камера за видеонаблюдение, двамата
с майка му изгледали записа от камерата и видяли как подсъдимият Л. взима
парите - 4 банкноти с номинал 100,00 лв.
и 4 банкноти с номинал 50,00 лв. или общо 600,00 лева.
По случая било образувано и
проведено настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването била
назначена съдебно-психиатрична експертиза, съгласно заключението по която
подсъдимият Л. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, като извършеното от него не е в резултат на лекомислие
или увлечение.
Била назначена и техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че на записа е заснето лице от
мъжки пол, което лежи на диван, като последващите му действия са илюстрирани
със снимки, извлечени от видеозаписите и подредени в хронологичен ред в
приложение към протокола за експертизата.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказана, след като прецени и обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно – протокол за разпит на свидетеля А.Т.С.;
протокол за разпит на свидетеля Л.Д.С.; протокол за разпит на свидетеля ***; протокол
за разпит на свидетеля ***; заключение по назначената и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза; заключение поназначената и изготвена
съдебно-техническа експертиза; справка за съдимост, характеристична справка. Депозираното
от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изброени по-горе.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав
счита, че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и
категоричен начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават
от събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на
съдебно следствие доказателства.
При така изяснените фактически
обстоятелства се установява, че с извършеното деяние подсъдимият Л.А.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението
по престъпление по чл. 194, ал. І вр. с чл. 63, ал. І, т.3 от НК, а именно: на 15.03.2018 година в гр. Плевен, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ – парична сума в размер на 600
лв. от владението на А.Т.С. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
От субективна страна
подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал. ІІ от НК - съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез действие - подсъдимият е прекратил фактическата власт върху
вещите, която до момента на деянието се е осъществявала от собственика им, без
негово съгласие и е установил своя такава с отдалечаването си от
местопрестъплението.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред и
стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и.
С оглед гореизложеното съдът
призна подсъдимия Л.А.Л. за виновен в това, че на
15.03.2018 година в гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужда
движима вещ – парична сума в размер на 600 лв. от владението на А.Т.С. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194,
ал. І вр. с чл. 63, ал. І, т.3 от НК.
По индивидуализация на
наказанието.
При определяне вида и размер на наложеното наказание
съдът взе предвид санкционната разпоредба на чл.194, ал. І вр. с чл. 63, ал. І, т.3 от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода до три години. След като
прецени обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай,
обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава
ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на подсъдимия Л. следва да бъде определено и наложено наказание
при условията на чл. 58а, ал. ІV вр. с ал.І от НК вр. с чл. 55, ал. І, т.2, б.
„б“ от НК. Съдът съобрази наличието на отегчаващо вината обстоятелство – силно
изразеното користолюбие при извършване на изпълнителното деяние, неповлияно
дори от съществувалите приятелски отношения с пострадалия. Като смекчаващи такива, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление към извършеното
и добрите му характеристични данни, според които същият е неконфликтен, редовно
посещава учебни занятия и спортни занимяния.
Съдът
намери, че на подсъдимия *следва да бъде определено наказание при условията на
чл. 55, ал. І, т.2, б. „б“, а именно
„Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на
настоящата присъда на видно място в Кметство *, обл. Плевен. Съдът счете, че това по
вид наказание е подходящо и ще способства за постигане
установените в чл. 36 от НК цели на наказанието.
По предявения граждански иск:
Относно предявения за
разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от
събраните по делото доказателства се доказа авторството на деянието, неговия
противоправен характер, вината на подсъдимия, настъпилата вреда за А.Т.С.,
възлизаща на 600,00 (шестстотин) лева, която е вследствие на пряка причинно –
следствена връзка с поведението на подсъдимия, то предявеният граждански иск за
обезщетяване на имуществените вреди на А. е основателен и следва да бъде уважен
в претендирания размер, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането – 15.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата. По делото липсват
доказателства, създаващи съмнение в размера на причинената имуществена вреда.
Ето защо и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия Л.А.Л. със съгласието на
майка му А.И.М. да заплати на А.Т.С. с ЕГН **********, със съгласието на майка
му Л.Д.С., сумата от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 15.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По направените разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.
ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия Л.А.Л. със съгласието на майка му А.И.М. да
заплати в полза на РС – Плевен сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск.
На
основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Л.А.Л. със съгласието на
майка му А.И.М. да заплати направените деловодни разноски в размер на 70,21 лева
(седемдесет лева и двадесет и две стотинки),
които да се приведат по сметка на ОД на
МВР – Плевен.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :