МОТИВИ към Присъда № 12, постановена на 23.01.2019 г. по
НОХД № 4478 по описа на Районен
съд – Варна за 2017 г.
Производството по НОХД № 4478
по описа на Районен съд – Варна за 2017
г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 457 по описа за 2016 г. на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна
срещу обв. Н.Г.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на Н.Г.И. за това, че на 11.11.2016 г. в град Варна,
отнел чужди движими вещи – един брой портмоне „Келвин Клайн“ на стойност 62,91
лева, паричната сума от 422 лева, една банкнота с номинал от 500 филипински
песос, равняваща се на 18,50 лева, три броя снимки на стойност 3 лева и два
броя медальони с изписан на гръцки език текст „Никозия Кипър“ на стойност 27
лева, всичко на обща стойност 533,41 лева (петстотин тридесет и три лева и
четиридесет и една стотинки) от владението и собствеността на Д.Х.Г., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК
В хода на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение изцяло поддържа възведеното обвинение
срещу подс. И., като намира, че от събраните в хода на наказателното
производство доказателствa по безспорен и категоричен начин се установява авторството на деянието,
както и неговата обективна и субективна съставомерност. Представителят на
Варненската районна прокуратура акцентира в своята пледоария върху
доказателствената стойност на извършените процесуални – следствени действия по
разпознаване и на показанията на свидетелите М.Г. С.и В.Н.Й. – С., които
несъмнено установяват вината на подсъдимия за извършеното престъпно деяние.
Поради гореизложените съображения представителят на Варненската районна
прокуратура моли подс. И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение
и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно
в пенитенциарно заведение.
От своя страна служебният
защитник на подс. И. – адв. Ц.Т. *** моли съдът да постанови оправдателна
спрямо нейния подзащитен присъда, мотивирайки се, че от събраните в хода на
наказателното производство доказателства не се установява авторството на
престъпното деяние по категоричен и безспорен начин. Адв. Т. акцентира в своята
пледоария върху многобройните според нея процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство, свързани с проведените процесуално – следствени
действия по разпознаване на подсъдимия, както и подчертава, че
доказателствената стойност на показанията на гражданския ищец Д.Х.Г. е
сравнително ниска, доколкото същият е бил алкохолно повлиян вечерта на
11.11.2016 г.
Подс. Н.Г.И. се придържа към
позицията на своя защитник адв. Т., като в предоставената му на основание чл.
297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. И.
моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
Вечерта на 11.11.2016 г. гражданският ищец Д.Х.Г.
посетил игрална зала „Лъки гейм“, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“,
ул. „Кирил и Методий“ № 53. В самата игрална зала имало и други посетители,
като един от тях бил подс. Н.Г.И..
Гражданският ищец Г. поиграл известно време на
игралните автомати в залата, като към 23:00 часа на 11.11.2016 г. решил да си
тръгва и излязъл от залата, като държал в задния джоб на панталоните си своето
портмоне.
Същевременно подс. И. решил да последва
гражданския ищец Г. и да се опита да му отнеме противозаконно портмонето.
Самото портмоне, собственост на гражданския ищец Г., било марка „Келвин Клайн“
и в него имало парична сума в размер на 422 лева, една банкнота с номинал от
500 филипински песос, равняваща се на 18, 50 лева, три броя снимки и два броя
медальона с изписан на гръцки език текст „Никозия Кипър“.
Непосредствено след излизането си от игралната
зала, гражданският ищец Г. се отправил към кръстовището на ул. „Кирил и
Методий“ и ул. „Моряшка“, като на съвсем близко разстояние зад него вървял подс.
И..
Подс. И. се приближил плътно зад гражданския
ищец Г., пресегнал се с ръката си и със сила издърпал портмонето, намиращо се в
задния джоб на панталона на гражданския ищец, като същевременно подс. И.
избутал гражданския ищец Г. в областта на гърба.
Вследствие на бутането от страна на подс. И.,
гражданският ищец Г. загубил равновесие и политнал с тялото си напред, но все
пак успял да се задържи и да не падне на земята. Гражданският ищец Г. се
обърнал към подсъдимия, но последният побягнал и успял да се отдалечи.
Гражданският ищец Г. се върнал в игралната
зала „Лъки гейм“ и подал сигнал на телефон 112 за извършеното посегателство
срещу него и неговата собственост.
След като подс. И. отнел със сила портмонето
на гражданския ищец Г., видял, че в него има банкнота с номинална стойност от
500 филипински песос, като решил да я обмени срещу български левове в някое
валутно бюро.
На следващия ден 12.11.2016 г. около 10:47
часа подс. И. отишъл до обменно бюро „Маникам“, находящо се в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ул. „Димчо Дебелянов“ № 26, в което работила като валутен касиер
св. М.Г. С.. Подс. И. пожелал да обмени банкнотата филипински песос с номинал
500, но св. С.му отговорила, че обменното бюро не работи с подобна валута.
Непосредствено след като излязъл от валутно
бюро „Маникам“, подс. И. посетил друго валутно бюро – находящо се на ул.
„Народни будители“ № 1, стопанисвано от ЕТ „Вера – В.С.“, в което работила като
валутен касиер св. В. Николаева Й. – С.. Подс. И. отново поискал да обмени
банкнотата с номинал от 500 филипински песос, но св. Й. – С. му отговорила, че
обменното бюро не работи с такава валута.
По отношение на доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства:
показанията на гражданския ищец Д.Х.Г., депозирани в хода на съдебното
следствие, вкл. показанията на гражданския ищец, депозирани в хода на
разследването по досъдебното производство, приобщени към доказателствената
съвкупност, на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. М.Г. С., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените й показания, на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т.
2, предл. 2 от НПК, депозирани в хода на разследването в досъдебната фаза на
наказателното производство; показанията на св. В.Н.Й. – С., дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените й показания, на основание чл. 281, ал. 4 вр.
с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, депозирани в хода на разследването в
досъдебната фаза на наказателното производство; показанията на св. Ф.В.П., дадени
в хода на съдебното следствие и приобщените му показания, на основание чл. 281,
ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, депозирани в хода на
разследването в досъдебната фаза на наказателното производство; показанията на
св. А.З.К., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените му
показания, на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, дадени в хода на разследването в досъдебната фаза на наказателното
производство; показанията на св. К.Г.М., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените й показания, на
основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК;
показанията на св. Д.Г.А.; показанията на св. Г.М.К.; показанията на св. С.Ю.М.,
депозирани в хода на съдебното следствие и показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност на
основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК;
изготвената от вещото лице В.В. видеотехническа и лицево – идентификационна
експертиза; изготвената от вещото лице Т.И. видеотехническа експертиза;
изготвената от вещото лице Д.Й.Й. съдебно – оценителна експертиза; актуалната
справка за съдимост на подс. Н.Г.И., изготвена от бюро Съдимост към Районен съд
Варна; Протокол от 12.11.2016 г. за разпознаване на лица и предмети; Протокол
за разпознаване на лица по фотоснимка от 28.03.2017 г.; Протокол за разпознаване на лица по фотоснимка
от 31.03.2017 г.
На първо място, съдът
изцяло кредитира показанията на гражданския ищец Г., който в хода на съдебното
следствие ясно и напълно категорично посочи подс. И., като лицето, което чрез
сила е успяло да отнеме портмонето му вечерта на 11.11.2016 г. в кв.
„Аспарухово“ в гр. Варна. Самият граждански ищец Г. посочи, че подсъдимият го е
подпрял в задната част на тялото му с ръка, малко над кръстта (т.е. в областта
на гърба), като същевременно е издърпал с ръка портмонето му от задния джоб на
панталона, с който е бил облечен. Съдът намира показанията на гражданския ищец
за напълно логични, последователни и най – важното –подкрепени от останалите
събрани доказателства по делото свидетелски показания и изготвените съдебни
експертизи.
Действително в своята
пледоария защитникът на подсъдимия постави под съмнение доказателствената
стойност на показанията на гражданския ищец, доколкото по делото е налична
информация, че същият е консумирал неустановено количество алкохол по – рано
през инкриминираната вечер. На практика този факт не се оспорва от самия
граждански ищец – дори напротив самият той го признава безусловно, но според
съда употребата на алкохол не дискредитира показанията на гражданския ищец, най
– малкото защото тези показания не са изолирани, а са подкрепени напълно от
останалите събрани в хода на наказателното производство доказателства, поради
което и съдът ги цени напълно. Още в разпитите си в досъдебното производство,
гражданският ищец Г. потвърждава, че добре е видял лицето на подсъдимия, като
описва външните му белези – височина, подстрижка, облекло, а след това го и е
разпознал в проведеното на 12.11.2016 г. процесуално – следствено действие по
разпознаване.
Съдът не вижда някакъв
порок в извършеното процесуално – следствено действие по разпознаване и предвид
изключително категоричните показания на гражданския ищец Г., дадени в хода на
съдебното следствие – „Видях лицето на
господина при завъртването ми към него. На 100 процента съм сигурен, че е той.
Запомнил съм ясно образа му.“, съдът намира за категорично установено, че
именно подс. И. е автор на изпълнителното деяние на престъплението, предмет на
разглеждане по НОХД № 4478 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна.
Като цяло липсват други
преки очевидци на изпълнителното деяние, но това е съвсем естествено, предвид
характера и спецификата на престъплението грабеж, което съвсем логично няма да
се извърши посред бял ден пред многобройни свидетели.
Все пак от съществено значение
за изясняване на обективната истина са показанията на свидетелите Ф.В.П. и А.З.К.
– полицейски служители към Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които са
посетили местопроизшествието минути, след извършване на престъпното деяние.
Показанията им са важни, за да се изясни възражението на защитата за
състоянието, в което се е намирал гражданския ищец веднага след като е било
извършено посегателство срещу него и неговата собственост и най – вече дали е
могъл да даде годни показания. Преглеждайки и анализирайки показанията на
двамата свидетели, според съда алкохолното опиянение на гражданския ищец не му
е попречило да сподели пред полицейските служители основните детайли на
престъплението. Единствено в началото е заявил пред тях, че е бил нападнат от
повече от един човек, но впоследствие все пак е заявил, че нападателят е бил
само един човек – но съдът не вижда нещо укоримо в това разминаване в
показанията, при условие, че в крайна сметка гражданският ищец правилно е определил,
че е бил само един извършител.
И отново във връзка с
възражението на защитата за голямото количество алкохол, което бил изпил
гражданския ищец, това възражение не среща подкрепа в показанията на
разпитаните свидетели – Д.Г.А. и К.Г.М., които потвърдиха, че гражданския ищец Г.
е консумирал алкохол, но самата св. М. сподели, че е провела съвсем нормален
разговор с него в игралната зала, а св. А. изрично сподели, че следи за реда в
игралната зала и ако някой клиент му се стори много пиян, го кани да напусне
помещението, а в случая такава покана към гражданския ищец Г. не е имало. Ето
защо съдът обобщава, че вечерта на 11.11.2016 г. гражданският ищец Г.
действително е бил употребил алкохол, но не и в количество, което да
дискредитира неговите показания, поради което и съдът ги кредитира напълно.
Гражданският ищец Г.
подробно посочва отнетите му вещи, като една от тях заслужава внимание – 1 бр.
банкнота с номинална стойност от 500 филипински песос. Дори и гражданският ищец
Г. да не беше казал в своя разпит, че тази банкнота е трудно да бъде намерена в
Република България, това е едно ноторно известно обстоятелство и не се нуждае
от специално доказване.
По – малко от 12 часа след
престъпното посегателство, подс. И. се е опитал да обмени точно такава банкнота
с тази номинална стойност в две валутни бюра в кв. „Аспарухово“ – факт, който
се извлича като информация от показанията на св. М.Г. С.и св. В.Н.Й. – С.,
които съдът напълно кредитира.
Този факт се признава и от
подсъдимия, който в своите обяснения пред съда посочи, че непознати за него
лица (респ. неустановени по делото лица) са го помолили да обмени банкнотата,
като им направи услуга. Според съда едно подобно поведение не е житейски
логично, доколкото от обясненията на подсъдимия става ясно, че той е напуснал
работата си в търговския обект, където е работел, за да свърши услуга на
непознати за него лица и то съвсем безвъзмездно – обяснения, на които съдът
категорично не вярва, доколкото са лишени от всякаква житейска логика.
В идентична посока е и
заключението на назначената видеотехническа експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено и което потвърждава, че в действителност
подс. И. е влязъл в 10:47 часа на 12.11.2016 г. в обменното бюро на ул. „Димчо
Дебелянов“ № 26.
От назначената в хода на
разследването видеотехническа и лицево – идентификационна експертиза се
установява, че в 11:00 часа на 12.11.2016 г. подс. И. е посетил и валутното
бюро, стопанисвано от ЕТ „Вера – В.С.“.
Работещите в двете валутни
бюра касиери – св. С.и св. Й. – С. разпознаха непоколебимо подсъдимия като
лицето, което в действителност е искало да обмени банкнота филипински песос.
От изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза се установява, че
левовата равностойност на портмоне марка „Келвин Клайн“ възлиза на 62, 91 лева,
един брой банкнота с номинална стойност 500 филиписнки песос се равнява на 18,
50 лева, а трите на брой снимки се равняват на 3 лева, докато двата броя
медальона с изписан на гръцки език текст „Никозия Кипър“ са на стойност 27
лева. Стойността на посочените вещи заедно с намиращата се в портмонето сума
възлиза на 533, 41 лева.
Поради гореизложените
съображения и въз основа на горепосочените доказателства, съдът намира за
категорично установено от фактическа страна, че 11.11.2016 г. в град Варна, подс.
Н.Г.И. е отнел чужди движими вещи – един брой портмоне „Келвин Клайн“ на
стойност 62,91 лева, паричната сума от 422 лева, една банкнота с номинал от 500
филипински песос, равняваща се на 18,50 лева, три броя снимки на стойност 3
лева и два броя медальони с изписан на гръцки език текст „Никозия Кипър“ на
стойност 27 лева, всичко на обща стойност 533,41 лева (петстотин тридесет и три
лева и четиридесет и една стотинки) от владението и собствеността на Д.Х.Г., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
От правна страна, съдът намира следното:
Субект на престъпното деяние Н.Г.И.
е пълнолетно и вменяемо лице, напълно способно да разбира свойството и
значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл –подсъдимият е предвиждал сигурното
или вероятното настъпване на общественоопасните последици, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и същевременно е искал настъпването на
съставомерния резултат.
Обект на престъплението са
обществените отношения засягащи имуществените права на гражданите, съвсем
конкретно правото на упражняване на собственост върху движими вещи.
От обективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия, чрез активни действия по отнемането на движимите вещи,
чрез прекъсване владението на гражданския ищец, като подсъдимият е избутал с
ръцете си в областта на гърба гражданския ищец, последният е загубил
равновесие, като същевременно подсъдимият е издърпал портмонето от задния джоб
на панталона на гражданския ищец.
По отношение вида и размера на наказанието.
Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК предвижда
за извършителите на този вид престъпно деяние наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години до десет години.
В процеса на индивидуализация на наказанието
съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено не особено
високата стойност на отнетото имущество, макар, че съдът си дава сметка, че
идеята на подс. И. е била да отнеме портмонето на гражданския ищец и ако в него
е имало повече парични средства или повече вещи на по – висока ценова стойност,
размерът на отнетото имущество щеше да е по – висок. С други думи казано –
подс. И. е отнел вещи на стойност 533, 41 лева не защото на такава стойност е искал
да отнеме вещи, а просто вещите в портмонето са се равнявали на тази стойност.
Безспорно отегчаващо отговорността
обстоятелство е предходната съдимост на подс. И., която неминуемо повишава
обществената опасност на дееца, но и която сама по себе си свидетелства, че наложените
до този момент наказания не са изпълнили целите, предвидени в т. 1 и т. 2 на
чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително спрямо него.
Анализирайки всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че най – справедливото наказание,
което би изпълнило всички цели, заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК е
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. Основната причина
съдът да наложи наказание в минимален размер е невисокия размер на причинената
с деянието вреда, като също така, следва да се съобрази, че използваната сила
от страна на подсъдимия за да отнеме инкриминираните вещи не е била толкова
интензивна и не е причинила някакви телесни увреждания на гражданския ищец. От
показанията на самия граждански ищец се установи, че същият е бил бутнат с ръка
в областта на гърба от подсъдимия, за да му бъде отнето портмонето –
действията, изпълващи състава на чл. 198, ал. 1 от НК, но действия, които не са
причинили някакви по – сериозни болки и страдания на пострадалия, поради което
това обстоятелство, гарнирано с факта, че нанесената имуществена вреда не е
особено висока мотивират съда да наложи наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, а именно в размер на три години. Самото наказание „лишаване
от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
По отношение гражданския иск.
С протоколно определение от 12.03.2018 г.,
псотановено по НОХД № 4478 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г., съдът прие за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от Д.Х.Г. срещу подс. Н.Г.И. за заплащане на парична
сума в размер на 533, 41 лева, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на престъпното деяние имуществени вреди.
Предвид обстоятелството, че съдът намери за виновен
подс. И. в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, съдът счита, че предявения
граждански иск от гражданския ищец Г. за заплащане на сума в размер на 533, 41
лева се явява основателен. Паричната сума представлява обезщетение за
претърпените от гражданския ищец имуществени вреди в резултат на престъпното деяние,
извършено от подсъдимия, като съществува пряка причинно – следствена връзка
между действието на подсъдимиия и имуществените вреди, причинени на гражданския
ищец в резултат на това деяние.
По отношение на разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Н.Г.И. да заплати на ОД на МВР – гр. Варна парична сума
в размер на 239, 49 лева, която сума представлява обезщетение за сторените от
институцията разноски в досъдебната фаза на наказателното производство.
Въз основа на същата тази разпоредба на чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. И. да
заплати сума в размер на 50 лева в полза на Държавата по сметка на Районен съд
– Варна, която сума представлява обезщетение за сторените в съдебната фаза на
наказателното производство разноски.
Подс. И. беше осъден също така да заплати
държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: