Р Е Ш Е Н И Е
№ 485/
28.07.2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На петнадесети юли 2020г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1085/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на А.Е.Г. ***, чрез адв. Й. ***
срещу Уведомително писмо № 01-6500/4948 от 29.07.2019г. на Зам. Изпълнителния
директор на ДФЗ– София за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 АЕП от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания
2016г., с което на осн. чл. 18 ал.3 т.4 и чл. 67 ал.1 от Наредба №
11/06.04.2009г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния
ангажимент на жалбоподателя по направление „Възстановяване и поддържане на
затревените площи с висока природна стойност (ВПС-1)“.
Жалбоподателят оспорва уведомителното писмо като
незаконосъобразно, поради нарушение на административно-производствените правила,
нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона и иска
неговата отмяна. Не оспорва факта, че не е подал заявление за плащане за
кампания 2016г., но твърди, че е била налице обективна невъзможност, тъй като
договорите за наем на земеделските земи са прекратени едностранно от Община
Пордим, вследствие изменение на ЗСПЗЗ, тъй като не е притежавал изискуемите по
новите разпоредби брой животни. Представил е прекратените договори. Посочва, че
агроекологичния ангажимент е извършван върху едни и същи площи, за които е
получавал субсидии за 2013г., 2014г. и 2015г. и за тези площи договорите са били
прекратени. Твърди, че кадастралните имоти, посочени в таблицата в
уведомителното писмо не са били предмет на договорите за наем, ангажимента е
поет и очертан върху БЗС, а не по кадастрални номера на имотите, тъй като ДФЗ
не е разполагал с такъв софтуер през 2013г. Площите са одобрени на база
доказано правно основание за декларирана площ, без да е изисквано географско
засичане на местоположението на площите. Затова не става ясно, дори и след
изслушаната съдебно-агротехническа експертиза, откъде е получен остатъка от
8,97 ха референтна площ, за който е следвало да подаде заявление и откъде
произтича тази разлика. За тези имоти той няма правно основание и затова не
може да ги заяви за плащане. Счита, че липсва правно основание за това, поради
което се позовава на нищожност на оспорения акт. Претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът – Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ–
София, чрез юрк. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочените
имоти по кадастрални номера попадат в парцелите – БЗС, които първоначално е
заявил земеделският производител през 2013г. и затова е бил длъжен да подаде
заявление за плащане за тези площи през 2016г. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.
Уведомителното писмо е връчено на 05.08.2019г. срещу
подпис. На 16.08.2019г. жалбоподателят оспорил заповедта по административен
ред, чрез ДФЗ пред МЗХГ. Преписката е постъпила в МЗХГ с рег. № 10-837 от
30.08.2019г. видно от деловодната справка, откогато е започнал да тече
14-дневния срок за произнасяне от по-горестоящия орган. В срока за произнасяне,
на 03.09.2019г. жалбоподателят е сезирал съда, поради което на осн. чл.129 ал.1 АПК жалбата подлежи на разглеждане от съда.
Жалбата е подадена в законния срок от активно
легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложената по делото административна преписка и представените в
хода на съдебното производство писмени доказателства с помощта на назначената и изслушана
съдебно-агроикономическа експертиза, приета по делото, могат да се направят следните фактически и
правни изводи:
А.Е.Г. е регистриран
като земеделски производител с УРН 603361. Одобрен е за участие по мярка 214
„Агроекологични плащания“ по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност“ с Уведомително писмо с изх. №
01-6500/12054 от 03.10.2013г. за петгодишен период върху одобрените площи по
мярката с код АПК13, представляващи затревени площи /мери и пасища/ в землището
на с. Згалево, община Пордим с обща площ 42,87ха, конкретизирани по БЗС с №
30590-39-1-1; № 30590-42-1-1; № 30590-128-2-1 и № 30590-390. За кампания 2014г.
са използвани същите парцели по БЗС с обща заявена площ 42,87 ха. Същите БЗС са
декларирани и за кампания 2015г. с обща заявена площ 42,61ха. За 2013г., 2014г.
и 2015г. е получавал субсидия по мярката за заявената площ.
За кампания 2016г. земеделския производител не е
заявил площи за подпомагане по мярката.
С писмо Изх. № 01-6500/9260/28.10.2016г. на ДФЗ земеделският
производител е уведомен, че съгласно чл.7 от Наредба № 11/06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. ,
агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет
последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината,
в която е подадено заявлението за подпомагане, което през първата година е и
заявление за плащане. А през всяка следваща година до изтичане на петгодишния
ангажимент кандидатите за подпомагане подават само заявление за плащане.
Посочено е, че при неподаване на заявление за плащане следва да възстанови
получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18 ал.4 от Наредба № 11
и се изключва от подпомагане по мярката. И тъй като не е подал заявление за
плащане за 2016г. и във връзка с влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и
едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния
поземлен фонд на земеделските стопани с многогодишни ангажименти, свързани с
изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и на осн. чл. 59 от Наредба
№ 11 е изискано земеделския производител да предостави доказателства в ДФЗ-РА в
срок до 15 работни дни от датата на получаването на искането за прекратяване на
договорите за наем на земи от общинския поземлен фонд. Като същевременно е
уведомен, че в противен случай ДФЗ-РА има право да прекрати агроекологичния
ангажимент съгласно чл. 18 ал.3 т.4 от Наредба № 11. Писмото е получено лично
от Г. на 07.11.2016г.
Със заявление от 08.11.2016г. Г. е заявил, че
вследствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ договорите му за наем на земи
от общинския поземлен фонд са били прекратени едностранно от Община Пордим.
Като доказателство е приложил Заповед № УС-00-51; Заповед № УС-00-52; Заповед №
УС-00-53, Заповед № УС-00-54, всички от 29.02.2016г. на Кмета на Община Пордим.
С писмо от 29.09.2017г. е представил договорите за отдаване под наем и анексите
към тях.
С процесното Уведомително писмо Изх. №
01-6500/4948/29.07.2019г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ е отказана
финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателя на
осн. чл. 18 ал.3 т.4 и чл. 67 ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“. Представените документи
ДФЗ-РА е приела като доказателство,че земеделския производител е бил в
обективна невъзможност да спази поетия ангажимент за част от площите, за които
има ангажимент, вследствие изменението на §15 и чл. 37и ал.1 ЗСПЗЗ. Тези площи
са изключени от ангажимента. Но е прието, че земеделският производител не е
доказал невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в
размер на 8,97 ха и същата не е заявена за подпомагане за кампания 2016г.
Съгласно посоченото в уведомителното писмо правно
основание чл. 18 ал.3 т.4 от Наредба № 11 ДФЗ прекратява агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато земеделските
стопани не изпълнят агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7 ал.2.
Съгласно чл.7 ал.1 агроекологичните дейности или направления се изпълняват за
период от пет последователни години. Този срок съгласно ал.2 започва да тече от
началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което през
първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща
година до изтичане на петгодишния срок кандидатите за подпомагане подават само заявление
за плащане.
Съгласно чл. 67 ал.1 от Наредба № 11, земеделски
стопани, които не подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си
ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18 ал.4 и се
изключват от подпомагане по мярката.
Уведомителното писмо е издадено от
Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Славчева, на която
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на осн. чл. 20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП
правомощията си със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г. – т.2 и т.7 „да издава и
подписва уведомителни писма за неизпълнени ангажименти по мярка 214
„Агроекологични плащания“ и актове за
прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярката. Изпълнителният директор
на ДФЗ е едновременно и изпълнителен директор на разплащателната агенция,
оторизирана да извършва плащанията. Зам.Изпълнителният директор на ДФЗ е
действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда
правомощия. Делегирането на правомощия изрично е допуснато с разпоредбата на
чл. 20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП. В този смисъл уведомителното писмо е издадено от
компетентен орган в рамките на предоставените правомощия.
В уведомителното писмо в табличен вид са посочени
заявените референтни парцели по БЗС със съответната площ и изброени съответните
имоти по кадастрален номер, с които се пресичат, които формират референтната
площ, за която не е доказал невъзможност за спазване на поетия ангажимент, т.е.
за тези кадастрални имоти не е представил документи за прекратяване на правото
на ползване и не е заявил за подпомагане през 2016г.
Но видно от писмо № УС-04-138/14.08.2019г. на Община
Пордим /л.35/ изброените в уведомителното писмо имоти по кадастрални номера по
КВС в землището на с. Згалево, община Пордим, не са отдавани под наем, никога
не са включвани в сключените с Г. и прекратени договори с № 590;
593/13.05.2013г. и № 611/13.06.2013г. за ползване на общински пасища, те
представляват различна собственост и начин на трайно ползване.
Според заключението на в.л., а и видно от съдържанието
на подадените заявления за 2013, 2014г. и 2015г., както и издаденото
Удостоверение Изх. № РД 12-02-628-1/19.05.2020г. от Общинска служба земеделие –
Пордим /л.231/, жалбоподателят е заявил
площи за подпомагане по БЗС, а не по кадастрални номера на имотите по КВС и при
очертаването за кампания 2013г. и следващите, е очертавал ползваните имоти без
възможност за визуализирането им с границите на парцелите по КВС, като
системата на ДФЗ сигнализира за количество правно основание, но не и за
географско местоположение на имотите.
Част от сключените договори за наем на земеделски земи
с Община Пордим включват ползване на идеални части от имотите с посочена площ
като не е конкретизирано местоположението на ползваните идеални части.
Видно от заключението Таблица №1,2,3 и 4 заявените
парцели през кампания 2013г. за
посочените четири БЗС са с обща площ 42,87 дка, и съответните БЗС по договорите
за наем с община Пордим, посочени със
съответните кадастрални номера и площ със същата обща площ - 42,87дка са били едностранно прекратени, вследствие на
измененията с § 15 и чл. 37и от ЗСПЗЗ – Таблица №5 /стр.11/ от заключението.
Тези площи са били изключени от референтната площ, тъй като кандидата е бил в
обективна невъзможност да заяви първоначално декларираните земи от общинския
поземлен фонд, за да продължи изпълнението на поетия петгодишен ангажимент.
Определената референтна площ в уведомителното писмо в
размер на 8,97 ха е в резултат на автоматичните проверки на заявлението от
регистрите на ИСАК съгласно чл. 65 ал.1 от Наредба № 11/2009г., която включва
автоматично географско сравнение на референтните парцели по мярка 214, спрямо
заявените по направлението за подпомагане през кампания 2013г., 2014г., 2015г.
За посочените в уведомителното писмо в табличен вид
имоти като част от заявените БЗС, но конкретизирани с кадастрални номера с обща
площ от 8,97 ха, жалбоподателят не е сключвал договори за ползване,
следователно те няма как да бъдат прекратени, затова и няма правно основание да
бъдат заявени за подпомагане през 2016г. За декларираната площ по БЗС за
подпомагане в размер на 42,87ха, жалбоподателят е доказал едностранно
прекратяване на договорите за същата площ и имоти по БЗС.
Не става ясно от мотивите на уведомителното писмо и от
приложените по преписката материали как е определена референтната площ от
8,97ха. В него не е посочено, за кои имоти по КВС и съответни площи е прието,
че са били прекратени договорите за наем
и е налице обективна невъзможност за изпълнение на поетия от земеделския
производител 5 годишен агроекологичен ангажимент. Изброени са само заповедите
за прекратяване на договорите, договорите за наем и анексите към тях. Дори и чрез назначената
съдебно-агроикономическа експертиза този факт не можа да се установи. Може само
да се предполага, че несъответствието се дължи на неточности при очертаването
на площите, тъй като не е била налична информация за географското разположение
на имотите по КВС при подаване на заявлението, а от друга страна и поради
факта, че в договорите за наем се отдават идеални части от имотите, а не реално
очертана площ с нанесени граници.
Ето защо не може да се приеме за мотивиран, обоснован
и доказан изводът на административния орган, че за определената в
уведомителното писмо площ от 8,97ха жалбоподателят не е доказал невъзможност да
спази поетия агроекологичен ангажимент.
В хода на производството не са изяснени всички факти,
от значение за случая. В уведомителното писмо не са посочени ясно и
изчерпателно фактическите основания,
които го мотивират, поради което прекратяването на агроекологичния ангажимент
на посоченото правно основание е незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на
делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни
разноски в размер общо на 960 лв., от които 800 лв. адвокатско възнаграждение,
150 лв. – възнаграждение за в.л. и 10 лв. – д.т. Заплатеното адвокатско
възнаграждение от 800 лв. , не е прекомерно, тъй като не надвишава значително
минималното възнаграждение за този вид дела съгласно чл. 8 ал.2 т.7 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е 500 лв. и е
съответно на фактическата и правна сложност на конкретния казус и
проведените по делото три съдебни
заседания, в които процесуалния представител на жалбоподателя е участвал.
Водим от горното и на осн. чл. 172
ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо № 01-6500/4948 от 29.07.2019г. на Зам. Изпълнителния
директор на ДФЗ– София за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 АЕП от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания
2016г., с което на осн. чл. 18 ал.3 т.4 и чл. 67 ал.1 от Наредба №
11/06.04.2009г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния
ангажимент на земеделския производител А.Е.Г. *** с УРН 603361 по направление
„Възстановяване и поддържане на затревените площи с висока природна стойност
(ВПС-1)“.
ОСЪЖДА Държавен фонд земеделие – София да заплати на А.Е.Г. *** направените деловодни разноски
общо в размер на 960 лв., от които 800 лв. - адвокатско възнаграждение, 150 лв.
– възнаграждение за в.л. и 10 лв. – д.т.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/